№ 11615
гр. София, 30.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110131329 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от АНТ. Д. Ц.,
уточнена с допълнителна молба от 02.07.2021 г., с която е предявен допустим осъдителен
иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу В. Л. Д.. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на исковата претенция.
Поради това и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад и съдът да се
произнесе по доказателствените искания на страните.
Като писмени доказателства следва да бъдат приети представените с исковата молба
документи, тъй като са относими към спора и необходими за решаването му.
Искането на ищцата за допускане на свидетелски показания на един свидетел при
режим на довеждане следва да бъде уважено, доколкото обстоятелствата, за установяването
на които са поискани са включени в предмета на доказване по предявения иск и няма
процесуална пречка за установяването им посредством гласни доказателствени средства.
На ответника следва да бъде указано да завери всяка страница от представените с
отговора на исковата молба документи съгласно изискването на чл. 183 ГПК, след което
съдът ще се произнесе по молбата му за приемането им като писмени доказателства.
Искането на ответника за изискване от С.И.Т. да представи посочения в отговора на
исковата молба аудиозапис следва да бъде уважено, доколкото същият е относим към спора
и необходим за решаването му. Искането за задължаването на това лице да представи на
хартиен носител записа следва да бъде оставено без уважение, доколкото не се твърди, че
аудиозаписът е обкетивиран на хартиен носител, тоест С.И.Т. не разполага с такъв, за да има
възможност да изпълни задължение да го представи по делото.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.02.2022 г. от 13:50 ч., за която
дата да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане
на спора. При постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от внесената държавна
такса подлежи на връщане.
1
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД НА ДЕЛОТО: 1.
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
2. Ищецът АНТ. Д. Ц. твърди, че на 30.03.2021 г. в електронно издание „Liberta” било
публикувано интервю с ответника В. Л. Д., озаглавено „Основател на ДаБГ: Лица от „Да,
България“ получаваха пари от Д.П.“. Сочи, че анонсът към интервюто е следният:
„Неговото име е В.Д.. Той е продуцент, фотограф и журналист, с две висши образования –
бакалавър по Средновековна и обща история и магистър по История на Европа. За себе си
разказва, че е не само един от основателните на „Протестна мрежа“, но е и идеен
основоположник на „Да, България“. В интервюто, което даде за Liberta.bg, той твърди с
имена, че група от „Протестна мрежа“, част от която се намира сега в „Демократична
България“, е получавала пари от Д.П., В.Б., Ц.В. и мутри.“. В исковата молба се поддържа,
че чрез интервюто е изнесена невярна и оклеветяваща информация относно ищцата, както и
че са направени манипулативни внушения за извършени от нея неморални деяния. На
въпрос на интервюиращия: „Получавали ли са хора от „Протестна мрежа“ пари от Д.П.,
за да внесат сигнал срещу Ц.В. и КТБ? До мен достигна подобна информация от хора,
които също са били част от „Да, България“, но тя трябва да бъде потвърдена, за да се
валидира донякъде“. Информацията ми е, че 13 човека от „Протестна мрежа“ са
получили по 10 000 лева за да внесат сигнал срещу КТБ.“, ответникът отговорил, че „Броят
на хората е съвсем леко различен, както и сумата е с минимална разлика от това, което
си получил като информация, но потвърждава, че изпълнителят е същият за подаване на
този сигнал. Но това не е точно „Протестна мрежа“, а хора, които са участвали в
„Протестна мрежа“ и бяха купени. Тези хора извършиха една огромна рекламна кампания
на Д.П., която беше под надслова „Нека не купуваме от Lafka” или „Да не купуваме от
Lafka“, в който буквите „да не купуваме“ са написани с миниатюрен шрифт, а думата
„Lafka“ e изписана с огромни букви. Всъщност това беше рекламна кампания на тази
верига. Между другото, познавам един от хората, които е участвал в създаването на
„Lafka“. Той е бил в офиса на „Lafka“ и много добре знае, че тази компания в началото
няма много общо с Д.П., че това е една компания на съвсем различни хора, които
последствие бяха охулени и бизнесът им беше съсипан от техен конкурент, който участва
в „Демократична България“, или по-скоро беше изхвърлен от там. Казва се И.Д.. Тя е пиар
на много хора, не само на В.Б.. И на VIP Security беше навремето. Когато през 2013 г. ние се
борихме срещу парламента, имаше една фирма, която го охранява и му сменя оградите.
И.Д. хем напада парламента, а в същото време държи пиара на фирмата, която охранява
парламента“. На следващ въпрос: „Да се върнем на „Протестна мрежа“. Тези лица, които
са внесли сигнала срещу КТБ, можеш ли да кажеш техните имена?“ ответникът заявил
следното: „Мога. Тези имена са известни и това са Г.И., Н.С. (Антикорупционен фонд - бел.
С. Т.), А.Ц., Христо Иванов, Иво Мирчев и много други подобни хора.“. В. Л. Д. казал още:
„Те са взели пари не само от Д.П., а са група от хора, които са взимали пари от Ц.В., В.Б.,
вземали са пари от други мутри, от VIP Security, от Булгартабак и много други български
предприятия и крупни бизнесмени, лъжейки ги, че правят някаква политика, която е в
тяхна защита. Много е важно да се разбере - не българските бизнесмени финансират
някакви мошеници, а някакви мошеници отиват при тях и им казват: „Държавата ще ви
съсипе, вие трябва да бъдете спасени чрез нашата помощ. Ние ще ви помогнем вашият
бизнес да не бъде съсипан, дайте ни 100 000 лева и ние ще ви гарантираме, че сте в списъка
с индулгенции с хората, които няма да бъдат нападнати от „новата революция“ на
лявото или дясното.“. Ищцата твърди, че интервюто било препубликувано и в сайта
www.tribune.bg със заглавие: „Д.: Ц., Мирчев и Христо Иванов взимали пари от Пеевски,
Божков и Ц.В.“. АНТ. Д. Ц. уточнява, че не отговарят на истината следните изказвания на
ответника: „Те са взели пари не само от Д.П., а са група от хора, които са взимали пари от
Ц.В., В.Б., вземали са пари от други мутри, от VIP Security, от Булгартабак и много други
български предприятия и крупни бизнесмени, лъжейки ги, че правят някаква политика,
която е в тяхна защита” и „Много е важно да се разбере - не българските бизнесмени
финансират някакви мошеници, а някакви мошеници отиват при тях и им казват:
„Държавата ще ви съсипе, вие трябва да бъдете спасени чрез нашата помощ. Ние ще ви
2
помогнем вашият бизнес да не бъде съсипан, дайте ни 100 000 лева и ние ще ви
гарантираме, че сте в списъка с индулгенции с хората, които няма да бъдат нападнати от
„новата революция“ на лявото или дясното.“. Поддържа, че е визирана и в двете изявления
като лице, което вземало пари от изброените срещу обещания за определени политики и е
окачествена като „мошеник”. Ищцата заявява, че направените от ответника твърдения не
отговарят на истината, че не е взимала пари за каквото и да било под каквато и да е форма,
пряко или косвено, нито от споменатите поименно Д.П., Ц.В., В.Б., VIP Security и
Булгартабак, нито от „други мутри“. С исковата молба се поддържа, че чрез интервюто
ответникът направил внушаване, че АНТ. Д. Ц. извършва неморални действия, състоящи се
в искане и получаване на пари срещу обещаване за протекции и определени политики „в
тяхна защита“. Сочи се, че описаните клеветнически твърдения са направени от В. Л. Д.
няколко дни преди изборите за народни представители за 45-то Народно събрание, на които
ищцата била кандидат от Коалиция „Демократична България“, като целта била да се
навреди чрез дискредитирането . АНТ. Д. Ц. сочи, че клеветническите твърдения и
внушения, направени чрез процесното интервю, са опозоряващи за честта и достойнството
, че свързването на името с неморални дейности създавало лошо отношение към нея от
страна на обществото, вследствие на което тя търпяла негативи в личен и професионален
план. Излага съображения, че чрез публикуваното интервю се правят внушения към
аудиторията за участието в извършване на морално укорими действия, което се отразявало
на репутацията й като политик. Създавали се негативни представи за личните й качества,
етика и морал, накърнявало се доброто й име непосредствено преди изборите за народни
представители на 04.04.2021 г. АНТ. Д. Ц. твърди, че в резултат на изложеното претърпяла
неимуществени вреди и в емоционалната си сфера, изразяващи се в психически дискомфорт
под формата на разконцентрация, гняв и редица други негативни състояния, продължаващи
и към момента на подаване на исковата молба. С оглед на тези съображения моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 500 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението.
3. Ответникът В. Л. Д. оспорва предявения иск. Сочи, че не отговаря на истината
твърдението на ищцата, че е дал интервю за електронното издание “Liberta”/liberta.bg/,
съдържащо описаните в исковата молба квалификации. Поддържа, че материалът, визиран в
исковата молба, бил публикуван първо в сайта www.liberta.bg, представляващ блог на
журналиста С.Т.. Последният му се обадил по телефона и двамата разговаряли по различни
теми, като в хода на разговора Тончев попитал ответника дали знае поименно хората,
подали сигнал на „Протестна мрежа“ за КТБ. В. Л. Д. изброил онези лица, за които се
досетил. Поддържа, че в разговора не е споменавал името на ищцата в конкретен контекст.
В отговора на исковата молба е изразено съмнение, че след разговора С.Т. свалил
направения запис, подредил го и го публикувал в блога си „........“. След това други
журналисти споделили публикацията. Ответникът поддържа, че не е давал съгласието си
разговорът да бъде счетен за интервю, да бъде публикуван или споделян. Заявява, че не е
давал интервю и не е знаел, че разговорът ще бъде обработен, оформен и монтиран като
интервю. Отрича да е давал съгласие телефонният разговор да бъде записван или съгласие
негова фотография да бъде използвана в процесната публикация. В. Л. Д. излага, че не е дал
съгласие други медии да споделят и публикуват същата статия. Счита, че в процесния
случай ако на ищцата са причинени вреди, отговорност следва да се търси от журналиста
С.Т., който е публикувал твърденията. Сочи, че не отговаря на истината, че е автор на
изявленията, определени от ищцата като неверни и позорящи. В отговора на исковата молба
се поддържа, че твърденията, посочени от АНТ. Д. Ц., не са позорящи и не са й причинили
вреди. Изложено е, че негативните оценки за определена личност, която се откроява в
обществения живот, не пораждат отговорност ако не осъществяват състава на
престъплението обида. Според ответника твърденията, посочени в исковата молба, не
приписват извършване на престъпление на ищцата, а следва да се окачествят като оценъчно
съждение (оценка на факт), изразяване на мнение или на критика по политически или други
обществено значими въпроси. Същият сочи, че ако е извършена добросъвестна проверка от
3
журналиста и фактите се окажат неверни, то в този случай вината му следва да бъде
изключена и той не носи отговорност за причинените вреди. Твърди, че предвид
обстоятелството, че АНТ. Д. Ц. е публична личност, следва да търпи по-висока критика в
сравнение с обикновените граждани. Отрича използваните изразни средства, макар и
натоварени с негативен смисъл, да са основание за ангажиране на деликтна отговорност по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Счита, че обществото има интерес от това да бъде информирано относно
публичните изяви и възгледи на политици, както и че няма пречка в статия да се изразява
мнение и да се дава собствена оценка на прояви на ищцата. В. Л. Д. отрича с използваните
изрази да се цели унижаване на АНТ. Д. Ц.. В отговора на исковата молба се сочи, че
ответникът е опровергал процесните твърдения в интервю с водещ Силвия Великова в
рубриката „Политически некоректно“ на 16.05.2021 г. за Българското национално радио.
Изложено е, че липсва причинна връзка между телефонния разговор на В. Л. Д. и
претендираните от ищцата вреди. Изразено е становище, че претендираното обезщетение е
прекомерно.
4. Доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК и с оглед на конкретните
фактически твърдения и възражения на страните се разпределя, както следва: В тежест на
ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: факта, че
ответникът е дал описаното в исковата молба интервю, съдържащо посочените твърдения,
публикувано на интернет-страниците www.libera.bg и www.tribuna.bg; противоправност на
извършеното деяние и вина на ответника; претърпените неимуществени вреди; причина
връзка между интервюто и вредите. Указва на ищцата, че не сочи доказателства, че
съответните изявления, отразени в публикацията, са направени от ответника.
Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията
е в тежест на ответника. В доказателствена тежест на последния е и установяването на
твърдението, че изложеното от него в разговор с С.И.Т. е различно от публикуваното
интервю, както и истинността на твърденията, окачествени от ищцата като уронващи честта
и достойнството й, като за последното съдът му указва, че не сочи доказателства.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника най-късно до началото на първото по делото открито съдебно
заседание да завери всяка страница от представените с отговора на исковата молба
документи съгласно изискването на чл. 183 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за приемане на представените с
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства за първото по делото
открито съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА С.И.Т. да представи по делото аудиозапис на проведения с ответника
телефонен разговор, описан в молбата на последния по чл. 192 ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на С.И.Т. препис от молбата на ответника по чл. 192 ГПК, както и
препис-извадка от настоящото определение, с което е задължен да представи посочения
аудиозапис.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на С.И.Т. да
представи хартиен носител, на който е обективиран записът.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим
на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не
представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
4
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като връчването на книжата да бъде отбелязано в призовката.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5