Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№

град Габрово, 08.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари ............................. през две хиляди двадесет и първа година ............. в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 1174 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Г.Н. *** е обжалвал Наказателно постановление № 266, издадено на 24.08.2020 г. от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР на същият е наложена „Глоба” в размер на сумата от 100 лева, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. По съображения, които са изложени в подадената жалба с твърдения за липса на осъществено нарушение от негова страна, жалбоподателя е счел посоченото по-горе наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с което жалбата е изпратена до съда, от страна на същата са направени искания за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Св. Н.Д. и Х.Б. ***. На 16.08.2020 година тези свидетели и друг техен колега са работели съвместно в състав на автопатрулен екип, който е обслужвал територията на гр. Габрово.

В късните следобедни часове на посочената дата двамата свидетели и техния колега се движели с патрулен автомобил по булевард „Сттефан Караджа” в гр. Габрово. Докато преминавали край кръстовище между него и ул. „Васил Друмев”, те забелязали жалбоподателя Н.Н. и още едно лице от мъжки пол, които идвали в посока от кв. „Варовник” и се движели срещу тях. Тъй като на полицейските служители било служебно известно, че са криминално проявени, решили да им извършат проверка и спрели до тях с патрулния автомобил. След като отворили вратите им разпоредили да останат на място, за да им извършат проверка, и изискали да представят документи за самоличност. Спътника на жалбоподателя се подчинил, но Н. отказал да изпълни това разпореждане, дадено от свид. Х.Б. *** по посока на упоменатото кръстовище. В района на същото бил задържан и отведен в сградата на РУ Габрово. Там бил съставен акт за установяване на административно нарушение от свид. Н.Д., който е приел, че след като на описаните по-горе място, дата и час не е изпълнил устно полицейско разпореждане, дадено от униформен служител на националната полиция да представи документ за самоличност и да остане на място до приключване на проверката, а е тръгнал да бяга в посока на бул. „Могильов”, Н. е осъществил състава на нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Актът е съставен в личното присъствие на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Въз основа на този акт и останалите материали по административно-наказателната преписка е било издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

 Разписката в приложеното копие от наказателното постановление на л. 4 от делото сочи, че същото е получено лично от жалбоподателя на 15.12.2020 г. Жалбата против него е постъпила при наказващия орган на 18.12.2020 г., или преди изтичането на визирания в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на това постановление. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление преди всичко се предпоставя от тази на акта за установяване на самото нарушение, което се санкционира чрез него. Актът, който е бил съставен против жалбоподателя Г.Н., безспорно се явява такъв. Той се съставен от компетентно лице при спазване на процедурата, свързана с установяване на нарушението от фактическа страна и съдържа всички  реквизити, които са предвидени като задължителни в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съставен е в деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата за извършване на самото нарушение и поради това очевидно е съобразен със законовите изисквания по отношение на съответните давностни срокове, установени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Издаденото въз основа на него наказателно постановление също е съобразено с тях, тъй като е издадено преди кроя на предвидения в посочената разпоредба шестмесечен срок от момента за съставянето на акта. Нарушението е не само установено, но и санкционирано в съгласие с предвидения от закона ред. Съдържанието на последното сочи, че то отговаря на изискванията, предвидени в нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Заедно с това то също е издадено от надлежен орган, тъй като от отбелязването в неговата титулна част и приложената заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи може да се заключи, че Началника на РУ Габрово е бил компетентно лице във връзка с неговото издаване по смисъла на указаното в чл. 267, ал. 2 от ЗМВР.

Данните от приложените доказателствени източници водят до извод, че жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, за което е бил санкциониран. Дадените пред съда показания от св. Н.Д. и Х.Б. установяват, че той не е изпълнил устно разпореждане, дадено от униформен полицейски служител да представи документ за самоличност и да остане на място за извършване на проверката. По отношение на посочените обстоятелства показанията на тези полицейски служители кореспондират помежду си и се явяват дадени под страх от наказателна отговорност. С оглед на изложеното заявените от двамата данни следва да бъдат кредитирани с необходимото доверие, още повече че по делото не са установени други обстоятелства, които да водят до обективни съмнения по отношение на истинността на потвърденото от тях. При това положение и доколкото твърденията на жалбоподателя за липса на извършено нарушение от негова страна не намират опора в нито едно от събраните по делото доказателства, следва да се заключи, че чрез  своите действия Н. действително не е изпълнил едно задължително (според указаното в чл. 64, ал. 4 от ЗМВР) разпореждане на полицейски орган, което не е застрашавало по никакъв начин живота и здравето му, за да откаже да се подчини. Другите две предпоставки по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, които биха позволили това, също не са налице, тъй като даденото от св. Б. разпореждане не е съдържало и очевидно за жалбоподателя престъпление или административно нарушение. Поради това последният е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран, не само от обективна страна, но и от субективна страна, тъй като е бил запознат със задължението да изпълни това разпореждане, но очевидно съзнателно и напълно умишлено не се е съобразил с него.

Освен за определено правилно по вид с оглед на нарушителя, който е физическо лице, съдът намери, че наложеното за нарушението наказание се явява законосъобразно и по отношение на неговия размер. Глобата е наложена въз основа на текст, изрично предвидил такава за лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, т.е. при наличие на обстоятелства, каквито безспорно се явяват установени в настоящия случай, като при установените в чл. 257, ал. 1 от ЗМВР стойности тя се явява определена в минимално възможния размер от 100 лева, под който (с оглед на съдържащата се забрана в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН) не би могла да се наложи. Въз основа на тези съображения съдът прие, че няма основания за отмяна или изменяване на обжалваното постановление, и счете, че като правилно, обосновано и законосъобразно то следва да се потвърди.

 Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 266, издадено на 24.08.2020 година от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на Г.Н. ***, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 100 (сто) лева – на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................