Р Е Ш Е Н И Е
№……
град Плевен, 27.08.2020година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ
АВГУСТ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА
при секретаря………АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА………и в
присъствието на прокурора…………..АНА
БАРАКОВА..………като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………гр.д.№ 342 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.
Постъпила е искова молба от Д.И.К. *** И.С.Б. от с.гр., в която се излагат твърдения, че
ответникът е племенник на ищцата-син на брата на ищцата.Ищцата твърди, че племенникът ѝ е освидетелстван с
експертно решение на ТЕЛК № 0753 от 1997г., с водеща диагноза ОЛИГОФРЕНИЯ-тежка
имбецилност.Съгласно решението освидетелстването е пожизнено, а заболяването е
следствие от имунизация с ДТК и прекаран тежък менингит на 8 месечна възраст. В
исковата молба се твърди, че след развода на родителите му, ответникът остава
да живее при баща си и при баба си по бащина линия. След смъртта на баща му на
02.03.2019г., за ответника е продължила да се грижи неговата баба. На
29.03.2020г. е починала и бабата на ответника, като за него е започнала да се
грижи ищцата, а към момента на подаване на молбата – втората съпруга на баща му
М.В.Б.. В исковата молба се посочва, че майката на ответника след развода с
баща му, не се е грижила и интересувала от сина си и че понастоящем живее в
чужбина, а брат му – в гр.Б..
Ищцата твърди, че вследствие на заболяването си,
ответникът не може да полага грижи за себе си и за своите работи.Не може да се
обслужва сам, не познава парите и не може да пазарува.Не може да чете и не е
ходил на училище. Не е агресивен, но не може да стои на едно място и обикаля по
улиците. Мисленето му е като на малко дете, което всеки може да подведе и
излъже. Получава епилептични припадъци.Ищцата твърди, че ответникът не може да
се грижи за своите работи и да защитава имуществените си права и интереси, не е
в състояние да разбира правните норми и да съобразява поведението си с тях.
Може да бъде подведен да се разпореди в чужд интерес с получените по наследство
от баща у и баба му недвижими имоти. Не се ориентира в социалната среда, да
ръководи постъпките си и да прецени последиците им.
В
заключение ищцата моли съда да постанови решение, с което по реда на чл.336 ГПК
да бъде поставен ответника под пълно запрещение, тъй като поради здравословното
си състояние, той не може да се грижи за своите работи.Към исковата молба са представени
следните писмени доказателства: Експертно решение на ТЕЛК № 0753/133 от
11.11.1997г., изд. от МНЗ-ТЕЛК, заверено от РЗИ - Плевен; удостоверение за
наследници на И.М.Б., изд. от Община Кнежа на 14.04.2020г.; удостоверение за
родствени връзки на Д.И.К.,***; акт за раждане на И.Б..
В
едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по
предявения иск И.С.Б..
Окръжна
прокуратура – Плевен, чрез прокурора Ана Баракова изразява становище, че молбата
за поставяне на ответника И.Б. под пълно запрещение, съобразно събраните
доказателства, е основателна и в негов интерес е тя да бъде уважена. Налице са
законовите предпоставки за това – ответникът не може да се грижи сам за себе си
и за делата си, тъй като той страда от умерена умствена изостаналост, което заболяване
съгласно заключението на вещото лице, е необратимо.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено
запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да
страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и
състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/.В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои
лица са активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под пълно или
ограничено запрещение – това са
съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от това. Искова молба за запрещение може да бъде подадена
и от прокурора.
Безспорно е, че ищцата е леля на ответника и следователно като близък роднина има право да иска поставянето му под запрещение, т.е. молбата ѝ е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За установяване на обстоятелствата страда ли ответникът
от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на действията си и може
ли да ги ръководи, са събрани писмени и гласни доказателства. От приложените в
делото документи, се установява, че ответникът е бил освидетелстван с решение
на ТЕЛК – Враца, № 0753 от 1997г., с диагноза олигофрения-тежка имбецилност.
Установява се от показанията на
разпитаната по делото свидетелка П.А.А.,
която познава ответника И.Б. от много малък. Установява, че той от бебе е в
това състояние и няма подобрение. Знае, че след поставена ваксина е получил
усложнение, от което е настъпило увреждане на мозъка.Свидетелката установява,
че за И. се е грижела неговата баба, а след смъртта ѝ - втората съпруга
на баща му. Установява, че ответника може да се нахрани сам, но трябва да му се
сложи. Не може да се къпе и не познава парите. Не е агресивен и не се
самонаранява. Трябва да бъде придружаван, може да излиза сам, но не е сигурно,
че ще се върне. Отговаря с прости изречения от бита. Не може да чете. Обича да си
играе като къса тревички и ги хвърля в двора. Има детско разбиране. Има
епилептични припадъци и пие лекарства за това.
От заключението
на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.Т., се установява, че ответникът е с
умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изскващо
грижи и лечение/F 71.1, МКБ 10/ Тази
болест е включена в чл.5 от Закона за лицата и семействата. Заболяването е
придобито в ранна детска възраст и има органична генеза. Изразено е в умерено
тежка степен и не подлежи на дефинитивно лечение. Честите епилептични припадъци
надграждат вторична мозъчна увреда при него и водят до влошаване на психичното
му състояние. Той не може да функционира самостоятелно и да задоволява
ежедневните си потребности дори от първи ранг. Не може да се очаква подобрение
на психичното му състояние в дългосрочен план. Умерената умствена
недостатъчност е психично разстройство, което възпрепятства психичната му
годност да разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи
постъпките си. Същият не може да защитава интересите си и да се грижи за
работите си. От медицинска гледна точка е налице предпоставка той да бъде
поставен под пълно запрещение.
При личното изслушване на ответника, той отговаря
на елементарни въпроси- как се казва,къде живее и кой се грижи за него, като има
видим говорен дефект и неустойчиво внимание.
При така
установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответника под пълно
запрещение, е основателна. При анализа на събраните по делото доказателства и
от придобитите непосредствени впечатления за състоянието на И.С.Б., съдът
приема, че ответникът страда от умерена умствена изостаналост, в резултат, на
което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи
за своите работи.Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и с оглед състоянието
му, ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в
пълна степен неговите интереси.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС И.С.Б.,***, с ЕГН **********, под пълно запрещение, по молба на леля му/сестра на баща му/ Д.И.К., ЕГн ********** ***.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по
попечителството по постоянното местожителство ***, за сведение и изпълнение.
решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: