Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
17.02.2020 г.
Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XX - ти
наказателен състав
На
двадесет и втори януари две хиляди и
двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Районен
съдия: Станимира Иванова
Секретар:
Гергана Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Иванова НАХ дело № 5548
по описа на БРС за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 ЗАНН
и е образувано по повод жалбата на А.Т.К., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № НП-2151 от 04.10.2019 г., издадено от Заместник-кмета на Община Бургас, с
което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т.4 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 12,
вр. чл. 178д от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на
200 лева.
В жалбата се твърди, че К. бил
заблуден от пътната маркировка, поради което е помислил, че паркира на място,
определено като “синя
зона”. Посочва, че на пътя липсвала коректно положена пътна маркировка, поради
липса на международния символ за достъпност. Освен това посочва, че знакът,
който е следвало да обозначи мястото, на което е бил паркирал, като такова, определено
за хора с трайни увреждания, не бил с добра видимост и не бил поставена на
правилното място. С оглед на всичко, моли да бъде отменено наказателното
постановление, с което му е наложено административно наказание.
Жалбоподателят, редовно
уведомен се явява в съдебно заседание, като отново моли за отмяна на атакуваното НП и доразвива доводите, изложен от него в
жалбата.
Наказващият орган, редовно
уведомен, изпраща представител, който моли за потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, като
видно от приложеното известие за доставяне (л.16) НП е връчено на жалбоподателя на 18.11.2019 г., а жалбата
е депозирана на 21.11.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 30.09.2019 г. жалбоподателят К. паркирал собствения
на Иван Т.К. лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № **** на бул. „Стефан Стамболов”
до Районен съд-Бургас на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Мястото било
обозначено с плътна синя пътна маркировка и имало поставен за целта пътен знак
Д-21, както и табела с предупредителен пътен знак за принудително отстраняване
на нарушителите. При обичайния си обход в района, изпълнявайки служебните си
задължения, св.Р.М.М., заемащ длъжността инспектор „Контрол и паркиране” в ОП
„Транспорт” при Община Бургас, констатирал паркирания лек
автомобил „Форд Фокус” с рег. № ****, като на
предното панорамно стъкло нямало поставена карта, даваща му право да паркира на
място, определено за ППС, обслужващи хора с трайни увреждания.
С
оглед на тези свои констатации бил съставен протокол за проверката (л. 20), неразделна част, от който били и изготвените на
място 14 броя снимки (л.21-25). Автомобилът бил репатриран до наказателен паркинг
на ул. „Оборище”.
По-късно същия ден
жалбоподателят установил липсата на автомобила от мястото, където го бил
паркирал, поради
което посетил наказателния паркинг да го търси. По това
време на смяна в паркинга била свид. М. Ч. – главен специалист в Дирекция УКОРС на Община Бургас.
Жалбоподателят заявил, че той е паркирал автомобила, за което
попълнил и декларация /л.19/. С оглед на това, и въз основа на протокола срещу него, св.Чобанова съставила Акт за установяване на административно нарушение № 0095913, където описала подробно и пълно деянието -
паркиране на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни
увреждания, без да има право на това, и го квалифицирала като нарушение на чл.
98, ал. 2, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН, като посочил като
възражение, че на мястото, от където бил репатриран паркираният от него
автомобил, нямало нарисувана инвалидна количка, а бил положен само син цвят,
поради което приел, че ставало въпрос за синя зона, за което бил и платил.
Изрично посочил, че знакът Д-21 бил поставен в жълтата зона на намиращите се
там служебни места.
Въз основа на съставения
акт, впоследствие било издадено атакуваното наказателно постановление, при
идентичност на фактическото описание и правната квалификация на нарушението с
тези, отразени в акта. С постановлението на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 200 лева, на основание чл. 178д от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните, писмени и веществени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. На практика, не се спори
по обстоятелствата, че жалбоподателят е паркирал автомобила, както и че в този
участък е имало място за паркиране на превозни средства, обслужващи хора с
увреждания. Възраженията
са в насока на възникнало заблуждение у жалбоподателя вследствие на неправилна
пътна маркировка и неправилно поставен пътен знак, за които възражения ще се
изложат мотиви по-долу.
При проверка на редовността
на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът намира,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя и представляващи формални основания за отмяна на НП.
АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи съгласно чл. 189 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя. Двата акта притежават
необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В обстоятелствената част и на
двата акта са посочени датата и мястото на неговото извършване, налице е и
описание на нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му. В АУАН и
в НП е отразена нарушената законова разпоредба, а в НП е посочена и санкционата
норма, въз основа на която е определен вида и размера наложеното наказание.
Според
разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП паркирането е забранено на места,
определени за хора с трайни увреждания. Санкционната норма на чл. 178д от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за субект, който без да има
това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора
с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от
хора с трайни увреждания. Виновното лице се наказва с глоба в размер 200 лв.
В
конкретния случай, от обективна
страна, се
установи, че жалбоподателят е паркирал лек автомобил на място,
предназначено за превозни средства, обслужващи хора с увреждания, което е било
обозначено по съответния ред. Т.е. налице
е „паркиране” като форма на изпълнителното деяние. Легалните определения за „престой”
и „паркиране” се съдържат в чл. 93 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо
за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи
в присъствието на водача. Съгласно чл. 93, ал.2 от ЗДвП, паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение. По делото се установи
по несъмнен начин, а и К. не оспорва, че управляваното от него МПС е било
паркирано. Че това е станала на място, определено за превозни средства,
обслужващо хора с трайни увреждания, се установи както от показанията на св.М.,
така и от снимковия материал, поради което съдът намира изложените в тази
насока възражения за неоснователни. Мястото е било обозначено с плътна синя
маркировка и с пътен знак Д-21, който, видно от снимковия материал /л.25/, е
ясно видим и е поставен непосредствено преди мястото в тревната площ отстрани.
Това обозначение е достатъчно, за да се определи дадено място като такова,
определено за ППС, обслужващо хора с трайни увреждания.
От субективна страна
жалбоподателят е съзнавал, че с деянието си нарушава забраната на чл. 98, ал.2,
т.4 от ЗДвП и въпреки това е осъществил деянието, поради което правилно
отговорността му е била ангажирана в съответствие с разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП. Възраженията,
че бил подведен от пътната маркировка, както и поради това, че знакът не бил
ясно видим, са неоснователни. На първата снимка, която К. е приложил към
жалбата си, ясно се вижда, че има пътен знак. Същият е бил ясно видим от процесното
място за паркиране, видно от находящата се на л.25 снимка, което е точно до
мястото, от където е бил репатриран автомобила, докато първата приложена от К.
снимка е направена от много по-отдалечено място. Дори да бяха верни твърденията
на жалбоподателя за трудна видимост на пътния знак Д-21, то ясно се вижда, че
има стълб, на който е сложен определен пътен знак. Като съвестен шофьор и за да
обезпечи спазване от своя страна на всички правила, жалбоподателят е следвало
да провери какъв е точно пътният знак и дали в случая не следва да се съобрази
с него. Още повече, че пътните знаци имат предимство пред пътната маркировка.
Нормата на чл.178д от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба в
размер 200 лева лице, което без да има това право, паркира на място, определено
за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Предвидената
глоба е фиксирана като размер и постановлението не може да бъде изменено по
отношение на нейния размер.
Не е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид,
още повече, че се засягат обществени отношения, свързани с по-уязвими участници
в движението, каквито са хората с трайни увреждания.
Обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което на основание чл. 63,
ал.1, предл. 1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-2151 от 04.10.2019 г., издадено
от Заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т.4
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 12, вр. чл. 178д от ЗДвП, на А.Т.К., ЕГН: ********** е наложена „Глоба” в размер на 200 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.