О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 226
Гр. Пловдив, 17.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно търговско дело № 351 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 613а, ал.3 от ТЗ във вр. с
чл. 278 от ГПК.
Обжалвано е определение № 265, постановено на 14.05.2020 г. от Окръжен съд-Пазарджик по т.д. № 66/2010 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане молба с вх. №
10 657/25.11.2019 г. на „М.и.Б.“ООД-гр.С. за предявяване на вземане за
общо 13 000 лв., представляващи предплатени разноски за продължаване на
производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 632,ал.5 вр.ал.2, вр. чл.
629б от ТЗ.
Жалбоподателят „М.и.Б.“ООД-гр.С. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 4154/1.06.2020 г., и делото да
бъде върнато на окръжния съд с указание до окръжния съд да задължи синдика да
състави допълнителен списък за вземанията на жалбоподателя за разноски в размер
на 13 000 лв., възникнали след откриване на производството по
несъстоятелност.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
С
обжалваното определение от 14.05.2020 г. окръжният съд е констатирал, че по
делото е постъпило възражение с вх. № 3500/12.05.2020 г. от кредитора „М.и.Б.“ООД-гр.С.
срещу списък на приетите вземания по чл. 688,ал.3 от ТЗ, публикуван в ТР на
26.03.2020 г., като в същата молба е направено и искане за задължаване на
синдика да промени изготвения списък на приети вземания, респективно да състави
допълнителен списък на предявените от „М.и.Б.“ООД-гр.С. вземания за общо
13 000 лв. (8 000 лв., преведени на 10.07.2019 г. и 5 000 лв.,
преведени на 12.06.2019 г.), представляващи разноски по чл. 629б от ТЗ. Съдът е
констатирал и че с молба с вх. № 10 657/25.11.2019 г. жалбоподателят „М.и.Б.“ООД-гр.С.
е предявил вземане за общо 13 000 лв. за разноски за продължаване на
производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 629б от ТЗ с ред за
удовлетворяване по чл. 722,ал.1, т.3 от ТЗ. Съдът посочва, че сумите, които
кредитор авансира по реда на чл. 632 във вр. с чл. 629б от ТЗ за покриване на
разноските за развитие на производството се възстановяват, когато масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно, без вземането за тях да се предявява.
Съдът се позовава на приетото в т.9 от мотивите на ТР № 1/2017 г. на ОСТК на
ВКС становище, че възстановяването на предплатените разноски се осъществява
чрез изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин
за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред на
техните вземания и с осигурена възможност за контрол чрез оспорване на сметката
за разпределение по реда на чл. 728 от ТЗ. Съдът посочва, че синдикът не следва
да съставя списък на приети или неприети вземания, а следва да изготви сметка
за разпределение, в която да включи и предплатената от кредитор сума за
разноски, но тогава, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно
съгласно изричния текст на чл. 632а от ТЗ.
За
определението на окръжния съд жалбоподателят „М.и.Б.“ООД-гр.С. е уведомен на
26.05.2020 г. и на 1.06.2020 г. подава частната жалба до апелативния съд. С нея
жалбоподателят твърди, че определението прегражда развитието на делото по
отношение на предявените вземания на дружеството, възникнали след откриване на
производството по несъстоятелност. Посочва, че в изпълнение на определение на
съда, задължаващо кредиторите да предплатят суми за разноски по
несъстоятелността, дружеството е превело сумата 13 000 лв. и в срок е
предявило това свое вземане. Посочва, че синдикът е съставил и публикувал
списъци на приети и неприети вземания, но това своевременно предявено вземане
не е включено в нито един от тези списъци. Посочва, че в срока по чл. 690 от ТЗ
е подадено възражение срещу тези списъци, като е поискано по реда на чл. 692 от ТЗ съдът да измени списъка на приетите вземания, като това вземане бъде
включено в посочения размер с ред на удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.3 от ТЗ
– разноски по несъстоятелността. Счита, че след като има предявено вземане, то
синдикът е длъжен да включи това предявено вземане в единия от двата списъка –
на приетите или неприетите вземания. Заявява относно позоваването на окръжния
съд на приетото в т.9 от мотивите на ТР № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС становище,
че тълкувателният въпрос е бил друг, а не относно процедурите по възстановяване
на предплатени от кредиторите средства и ВКС не е влезнал в подробности относно
съставянето на тази сметка за разпределение, чрез която да се възстановят тези
средства на предплатилия ги кредитор и не е конкретизирал процедурата относно
изготвянето на тази сметка за разпределение. Излага съображения защо според
жалбоподателя следва преди изготвянето на сметка за разпределение, с която да
се възстановят предплатени от кредиторите суми по реда на чл. 629б и чл. 632 от ТЗ, платилият ги кредитор следва да ги предяви и те да бъдат включени в одобрен
списък на приетите вземания. Посочва, че е налице константна съдебна практика,
че на разпределение подлежат само приети вземания, които са единствено
вземанията, които са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания,
както и че сметката на разпределение не може да се отклонява от списъците на
приетите вземания нито относно размера на всяко прието вземане, нито относно
привилегиите му. Счита, че единствено чрез изготвяне на списъци на приети
вземания останалите кредитори и длъжникът могат да се информират, че такива
суми са предплатени (тъй като кредиторът е длъжен към молбата си за предявяване
на това вземане да приложи и съответния платежен документ) и какъв е техният
размер. Счита, че само при наличие на включено в даден списък вземане е
възможно да се инициира процедурата по чл. 690 от ТЗ и останалите кредитори и
длъжникът да възразят срещу приемането на това предявено вземане, срещу неговия
размер или редът му на удовлетворяване, а в противен случай кредиторите и
длъжникът не могат да установят контрол върху синдика, какви суми са
предплатени, от който кредитор и дали наистина такива средства са постъпили в
масата на несъстоятелността, като развитието на процедурата по чл. 690 и сл. от ТЗ е задължителна процесуална предпоставка за предявяване и на исковете по чл.
694 от ТЗ. Счита, че включването на платените средства в списъците на приетите
вземания дава гаранция на предплатилия ги кредитор, че те наистина ще бъдат
включени в първата следваща сметка за разпределение и при условие, че не бъдат
включени, ще може да възразява срещу тази сметка, която би била
незаконосъобразна според съдебната практика (че сметката трябва да включва
всички приети вземания съобразно реда на удовлетворяването им така, както е
посочен в списъка на приетите вземания). Счита, че от деня на предплащането на
сумите те вече представляват вземане в полза на предплатилия ги кредитор и е
бъдещо несигурно събитие кога ще му бъдат възстановени, в какъв размер и дали
въобще ще бъдат възстановени. Счита, че този кредитор има права в производството
по несъстоятелност, които са пропорционални на размера на приетите му вземания.
Посочва, че според чл. 673,ал.2 от ТЗ право на глас в събранието на кредиторите
имат само кредиторите с приети вземания, дори и изключенията по ал.3 също
изискват вземането да бъде включено в някой от списъците. Заявява, че според
становището на съда дружеството няма да може да участва и гласува в предстоящи
събрания на кредиторите с това си вземане и така ще бъде поставено в
неблагоприятно положение спрямо останалите кредитори, които не са се съобразили
с искането да се предплатят разноски за продължаване на производството по
делото, като е възможно тези кредитори да имат по-големи по размер вземания от
предплатилия разноски кредитор и така да взимат решения, които са увреждащи за
него. Счита, че приетото от окръжния съд е в противоречие с разпоредбата на чл.
688,ал.3 от ТЗ, тъй като се касае за вземане, възникнало след откриване на
производството по несъстоятелност, което следва да се предявява и за което се
съставя допълнителен списък. Заявява, че вземанията по чл. 629б и чл. 632 от ТЗ
не са изключени от задължението за предявяване на вземания, възникнали след
откриване на производството по несъстоятелност. Счита, че тяхното систематично
място в част IV предхожда
разпоредбата на чл. 688,ал.3 от ТЗ, което означава, че по отношение на тези
вземания също следва да се развие процедура по предявяването им, включването в
списък на приети вземания и едва след осъществяването на тези процесуални
действия и постановяване на определение по чл. 692 от ТЗ, при настъпване на
хипотезата на чл. 632а и чл. 721 от ТЗ може да се пристъпи към включването им в
сметка за разпределение. Заявява, че според приетото от окръжния съд правата на
предявилия вземането кредитор и правата на останалите кредитори и длъжника да
възразяват срещу това вземане остава единствено в процедурата по възражения
срещу сметката за разпределение, която изключва възможността на кредиторите и
длъжника да ги оспорват по реда на чл. 690 от ТЗ и исковото производство по чл.
694 от ТЗ. Затова моли след отмяна на обжалваното определение апелативният съд
да укаже на окръжния съд да задължи синдика да състави допълнителен списък на
тези вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 632а от ТЗ предплатените суми по чл. 629б и чл. 632 от ТЗ
се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се
увеличи достатъчно. Съгласно нормата на чл. 629б,ал.1,изр.1 от ТЗ, когато
наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните
разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от
него срок от лицата по чл. 625 от ТЗ или от друг кредитор, за да бъде открито
производство по несъстоятелност. Съгласно нормата на чл. 632,ал.5 във вр. с
ал.1 от ТЗ, ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че
наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по
производството по несъстоятелност, съдът по несъстоятелността определя сумата,
която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625 от ТЗ или от друг кредитор. Посочените норми създават специален ред за осигуряване
от страна на посочените лица конкретно на средства за разноски за провеждането
на производството по несъстоятелност. Съответно, разпоредбата на чл. 632а от ТЗ
предвижда специален начин за възстановяване на така предплатените суми. Както е
указано в съображенията по т.9 от ТР 1/2017 от 3.12.2018 г. по тълк.д. 1/2017
г. на ОСТК на ВКС, възстановяването на предплатените разноски се осъществява
чрез изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин
за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред на
техните вземания и с осигурена възможност за контрол чрез оспорване на сметката
за разпределение по реда на чл. 728 от ТЗ. Ясно е изразено от ОСТК на ВКС
становището, че възстановяването на предплатените суми не следва да става след
процедура по глава 43 „Предявяване на вземанията“, а става единствено чрез
изготвяне на сметка за разпределение, съответно, с посочения начин на контрол.
Този начин за възстановяването на кредитори на разноските, направени от тях
чрез предплащане на суми, установен съгласно чл. 632а от ТЗ, е съобразен със
специфичната цел, с оглед на която са създадени нормите на чл. 629,ал.1 и чл.
632,ал.5 във вр. с ал.1 от ТЗ, и той очевидно е различен от установения в Глава
43 от ТЗ ред за предявяване на вземанията на кредиторите, възникнали преди и в
хода на производството по несъстоятелност. Тъй като сумите са заплатени от
кредитора целево в изпълнение на акт на съда по несъстоятелността, то
основанието и размерът на подлежащите на възстановяване предплатени суми като
специален вид вземане са установени, поради което вносителят на аванса не е
необходимо да се легитимира по реда на глава 43 от ТЗ, а поредността на
изплащането им в конкуренция с други кредитори е определена с оглед техния
характер – разноски по чл. 722,ал.1,т.3 от ТЗ. Именно при изготвянето на сметка
за разпределение, след като в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно
парични средства, синдикът посочва обстоятелствата, обосноваващи включване на
вземане на кредитора за разноски от този вид (предплатени суми по реда на чл.
629б и чл. 632 от ТЗ), които обстоятелства всеки кредитор може да провери с
оглед наличната по делото за несъстоятелност документация и може да заяви свои
възражения, оспорвайки сметката за разпределение в тази й част по реда на чл.
728 от ТЗ. Тъй като с оглед специалната уредба относно предплатени разноски за
провеждането на производството по несъстоятелност не се касае за вземане, което
се предявява по реда на глава 43 от ТЗ, то този вид суми не се включват в
списък на предявени вземания, нито е допустимо те да бъдат оспорвани от
длъжника и кредитори по реда на чл. 692,ал.2-6 от ТЗ, съответно, и по чл. 694
от ТЗ. Съответно, тъй като не се касае за вземане от вида по чл. 685,ал.1 от ТЗ, правата на предплатилия разноски кредитор се определят с оглед вземането
му, определено с одобрен списък по чл. 692 от ТЗ (респективно, по реда на чл.
673, ал.3 от ТЗ), поради което предплащането на суми за разноски не води и до
промяна на неговото право на глас в събранието на кредиторите. С оглед на така
създадената законодателна уредба относно възстановяването на предплатени суми не
е необходимо, съответно, не е и допустимо като лишено от правен интерес,
кредитор, който е предплатил сума за разноски, включително след откриването на
производството по несъстоятелност, да предявява пред съда по несъстоятелността искане
за възстановяване на предплатената сума по реда на глава 43 от ТЗ – чрез
предявяване на тази сума като вземане за включване от синдика в списък на
приетите вземания като платени необходими разноски по несъстоятелността с ред
на удовлетворяване съгласно чл. 722,ал.1,т.3 от ТЗ. Именно такова искане обаче
е заявено от кредитора „М.и.Б.“ООД-гр.С. с молбата с вх. №
10 657/25.11.2019 г., поради което правилно окръжният съд я е оставил без
разглеждане с обжалваната сега пред апелативния съд от дружеството част от
определение № 265/14.05.2020 г. Установява се следователно, че подадената
частна жалба е неоснователна. Определението на окръжния съд в обжалваната
негова част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265, постановено на 14.05.2020 г. от Окръжен съд-Пазарджик по т.д. № 66/2010 г., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е оставена без разглеждане молба с вх. №
10 657/25.11.2019 г. на „М.и.Б.“ООД-гр.С. за предявяване на вземане за
общо 13 000 лв., представляващи предплатени разноски за продължаване на
производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 632,ал.5 вр.ал.2, вр. чл.
629б от ТЗ.
Определението
да се впише в книгата по чл. 634в,ал.1 от ТЗ след връщане на делото в окръжния
съд.
Определението
не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал.3 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)