РЕШЕНИЕ
№ 14606
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110110547 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. И. срещу ...........
Ищцата твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор е
заемала длъжността ръководител на Отдел „Човешки ресурси“. Твърди, че със
заповед № 10/08.01.2024 г., връчена на 08.01.2024 г., трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ – поради
сключване на договор за управление на предприятието с министъра на
образованието и науката № Д01-2/05.01.2024 г. след проведено отчетно-
изборно събрание на .......... на 13.12.2023 г. във връзка с чл.128а, ал.3 КТ,
считано от 09.01.2024 г.
Счита, че трудовото й правоотношение е прекратено незаконосъобразно,
доколкото основанието по чл.328, ал.2 КТ не обхваща хипотези на промяна на
ректорите на висшите училища и университетите, а има за предмет
единствено работодатели - търговски дружества. Излага съображения, че
функциите на ръководител отдел „Човешки ресурси“ в университета нямат
нищо общо с предмета и съдържанието на договора за управление на ректора,
а по смисъла на ЗВО този отдел е помощно звено на университета, който
според чл.25 ЗВО има ясно обособени основни, обслужващи звена и филиали,
с определена компетентност, като именно тяхното управление и постигане на
резултати, свързани с тяхната дейност, е съдържанието на договора за
управление на ректора.
Моли съда да постанови решение, с което:
1
1. да признае за незаконно уволнението й и да го отмени;
2. да я възстанови на предишната й работа;
3. да осъди ответника да й заплати сумата 25 350 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода 09.01.2024 г. – 09.07.2024
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане
на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника .........., с който оспорва исковете. Излага съображения, че
законосъобразно е прекратил ТПО на ищцата и че се е осъществило
уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
По делото е представен трудов договор № 104/28.07.2022 г., по силата на
който ищцата е заемала при ответника длъжността „технически сътрудник“ в
отдел „ФЧР“ на Ректорат на МУ-София. С допълнително споразумение №
113/17.08.2022 г. ищцата е преназначена на длъжност „експерт връзки с
обществеността“, а с допълнително споразумение № 33/01.02.2023 г. – на
длъжност Ръководител отдел „Човешки ресурси“, считано от 01.02.2023 г.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика за
длъжността Ръководител отдел „Човешки ресурси“, основните задължения за
същата са да: 1. планира бъдещи потребности от човешки ресурси от гледна
точка на количеството, квалификацията и компетентността, съответстващи на
нуждите на МУ – София; 2. следи за синергията и съгласуваността на
разработваните в МУ-София стратегически документи и планове, свързани с
развитието на университета; 3. организира вътрешните комуникации в МУ -
София и отговаря за разработването, изпълнението и отчитането на Годишен
вътрешно-комуникационен план, включително по въпросите на
равнопоставеността на половете; 4. консултира ръководителите и служителите
по въпроси свързани с трудовите правоотношения; 5. изготвя и актуализира
длъжностните и поименните разписания на длъжностите в Ректорат на МУ –
София; 6. организира изготвянето и актуализирането на длъжностните
характеристики на служителите в Ректорат на МУ – София; 7. организира
процеса по годишно оценяване на персонала в МУ – София; 8. организира
дейността по набирането и подбора на персонала, изготвяне на всички актове,
свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите
правоотношения на служителите в Ректората на МУ - София, в съответствие с
действащото законодателство; 9. участва в разработването, изпълнението и
отчитането на Стратегия за развитие на човешките ресурси на МУ-София
съобразени с принципите, заложени в Европейската харта на изследователите
и Кодекса за поведение за наемане на изследователи (С&С); 10. участва в
2
разработването, изпълнението и отчитането на Годишни планове за действие в
изпълнение на Стратегия за развитие на човешките ресурси на МУ-София; 11.
участва в разработването и изпълнението на Годишен план за обучения на
персонала на МУ - София, Ректорат; 12. участва в организирането и провежда
въвеждащо обучение на новоназначените служители - приобщаването на нов
служител за конкретна позиция в МУ-София; 13. участва в изготвянето на
Правилника за устройството и дейността на МУ-София; 14. участва в
съставянето на бюджета на МУ – София; 15. участва в изготвянето на
Вътрешните правила за работната заплата на МУ-София; 16. ежегодно изготвя
Вътрешни правила за организация на работната заплата на МУ- София -
Ректорат и отговаря за тяхното приложение след утвърждаване от Ректора; 17.
изготвя и актуализира на Правилника за вътрешния трудов ред на
служителите при Ректората на ...........; 18. координира и контролира
разработването, организирането на преговорите и обсъждането и
подписването на Колективния трудов договор на МУ-София; 19. контролира
ежедневно поддържане на актуалността на електронна система за управление
на човешки ресурси; 20. координира и контролира всички други дейности,
свързани с работата на отдел „Човешки ресурси“; 21. регулярно се информира
относно промени в нормативните документи, национални стратегически
документи, вътрешни правила и стратегически документи на МУ-София,
касаещи управление на човешките ресурси и организационно развитие и
прилага стриктно техните разпоредби; 22. организира срещи на отдела за
текущото планиране, координация и отчитане на изпълнението на задачите на
отдела.
Според длъжностната характеристика, задачите се възлагат от прекия
ръководител – Ректора на МУ-София, на когото се отчита и изпълнението им
/р.V/.
Безспорно е между страните, че със заповед № 10/08.01.2024 г., връчена
на 08.01.2024 г., трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл.328, ал.2 КТ, считано от 09.01.2024 г. – поради сключване на договор за
управление на предприятието с министъра на образованието и науката № Д01-
2/05.01.2024 г.
Видно от протокол от проведено на 13.12.2023 г. отчетно-изборно
събрание на МУ-София, по т.2 от дневния ред на същото – частичен избор на
ректор съгласно чл.31, ал.5 ЗВО, е взето решение за утвърждаване
кандидатурата на проф. д-р ...........
С договор за управление на МУ-София № ДО1-2/05.01.2024 г., сключен
на основание чл.10, ал.2, т.10 ЗВО и въз основа на решението на ОС на МУ-
София от 13.12.2023 г., между проф. ....... – министър на образованието и
науката, и проф. д-р .........., ДМ – ректор, министърът възлага, а ректорът
приема да упражнява правата и да изпълнява задълженията на Ректор на МУ-
София /р.I, т.1.1/.
Ректорът се задължава да изпълни в срока на мандата си, в съответствие
3
с действащата нормативна уредба и договора, стратегическите цели и задачи и
да постигне съответните целеви стойности, определени в Политиката за
развитие на Медицинския университет - София, утвърдена със заповед №
РД09-1399/01.07.2020 г. на министъра на образованието и науката, неразделна
част от договора – приложение 1 /р.I, т.1.2/.
Страните определят показатели за изпълнение на политиката за
развитие на висшето училище съгласно приложение 1 и механизъм за
изпълнение и оценка на изпълнението на политиката за развитие съгласно
приложение 2 /р.I, т.1.3/.
Видно от представената по делото заповед № РД09-1399/01.07.2020 г. на
министъра на образованието и науката, със същата на основание чл.25, ал.4
ЗАдм и чл.10, ал.2, т.9 ЗВО е утвърдена Политика за развитие на Медицинския
университет – София със стратегически цели, задачи, показатели за измерване
на изпълнението и целеви стойности съгласно приложението.
Видно от приложението, в същото се съдържат шест цели: 1.
Актуалност, съответствие, интегралност на придобиваните знания и умения;
2. Повишаване на качеството на програмите за обучение чрез използване на
образователни форми, методи и технологии, съобразени с особеностите на
обучаваната генерация студенти; 3. Свързаност и партньорство; 4. Развитие и
научна дейност; 5. Привличане и задържане на млади преподаватели; 6.
Обществени ангажименти с национална значимост.
Към всяка от посочените цели са предвидени задачи, като към една от
тях – Развитие и научна дейност, са предвидени задачи, както следва: активна
проектна дейност /4.1/; създаване на механизми за обвързване на научната
дейност със системата за възнаграждения /4.2/; активна публикационна
дейност /4.3/; генериране на приходи от научна дейност /4.4/.
Показателите за измерване изпълнението на две от тези задачи: 1)
активната проектна дейност: участие на проекти по програма „Хоризонт 2020“
и „Хоризонт Европа“ /4.1.1/; други действащи научни проекти по европейски
програми с международни партньори /4.1.2/; участие във вътрешно-
университетски научни проекти, финансирани от бюджетната субсидия на
МУ-София /4.1.3/; участие в национални научни проекти и програми,
финансирани от Фонд „Научни изследвания“, Министерството на
образованието и науката и оперативни програми /4.1.4/, и 2) генерирането на
приходи от научна дейност – размер на приходите от научна дейност /4.4.1/,
видно от приложението, имат финансово изражение, измерват се в мерна
единица „лева“, като видно от приложението, в същото са заложени текущи
стойности и целеви стойности на мандата.
Горното се потвърждава и от представения формуляр за определяне на
годишната оценка за изпълнение на договора за управление и Политиката за
развитие на МУ-София (трета година от изпълнението на договора).
В договора за управление е предвидено, че ректорът получава
възнаграждение при условията и по реда на Наредбата за начина за
4
определяне на размера на възнагражденията на ректорите на държавните
висши училища по договорите за управление, сключени с министъра на
образованието и науката (обн., ДВ, бр. 78/04.09.2020 г.) /р.IV, т.4.1/.
По делото е представен договор за наем № Д-131/25.07.2023 г., по
силата на който МУ-София като наемодател предоставя на наемателя „СИ
ЯЙ“ ООД за временно възмездно ползване помещения – търговски обект,
ведно с инвентар, подходящо за пералня, с площ 90, 48 кв.м. в гр. София срещу
уговорен месечен наем.
Представен е и договор за информационно осигуряване от 19.12.2023 г.,
по силата на който ............ в качеството на възложител възлага на МУ-София в
качеството на изпълнител извършването на информационно търсене в
българската научна медицинска периодика от фонда на Централна
медицинска библиотека срещу уговорено месечно възнаграждение.
Видно от представения по делото Правилник за устройството и
дейността на МУ-София, в същия е предвидено, че в приходната част на
бюджета му постъпват: 1. трансфери от държавния бюджет; 2. финансова
помощ от общините при съществуващи нормативни основания и възникнала
необходимост от това; 3. дарения, завещания, наследства и спонсорства; 4.
собствени приходи от: а/ постъпления от научно-изследователска, експертно-
консултантска, художествено-творческа, лечебна и спортна дейност, както и
от права върху интелектуална собственост, авторски и други сродни права; б/
постъпления от такси за кандидатстване и обучение; в/ такси за извършване на
административни услуги на нестуденти; г/ следдипломна квалификация; д/
други дейности, свързани с учебния процес / чл.154, ал.4/.
Установи се от заключението на ССЕ по делото, че размерът на БТВ за
последния пълен отработен месец преди уволнението – м.12.2023 г. възлиза на
сумата 4 171, 05 лв., както и че размерът на обезщетението за оставане без
работа за периода 09.01.2024 г. – 09.07.2024 г. е в размер на сумата 25 026, 30
лв.
Вещото лице е посочило, че липсва регистрация на нов трудов договор
след 09.01.2024 г., което се потвърждава и от представената по делото трудова
книжка на ищцата.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В тежест на ищцата по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е да докаже, че между
нея и ответника е сключен трудов договор със соченото в исковата молба
съдържание, което е било прекратено от страна на ответника – обстоятелства,
които не са спорни между страните, а се подкрепят и от ангажираните по
делото писмени доказателства.
Безспорно е между страните, че със заповед № 10/08.01.2024 г., връчена
на 08.01.2024 г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, на
основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 09.01.2024 г.
Законосъобразността на уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ се
5
предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) сключен
договор за управление на предприятието; 2) на управляващия предприятието
да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, която той
трябва да постигне; 3) ищецът да е служител от ръководството на
предприятието и 4) прекратяването на трудовото правоотношение да е
извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за
възлагане на управлението, тежестта за установяване на които се носи от
ответника.
Съгласно чл.328, ал.2 КТ, освен в случаите по ал. 1, служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на
предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
С решение № 778 от 21.07.1999 г. по гр. д. № 987/98 г. на ВКС, III ГО е
прието, че нормата на чл.328, ал.2 КТ е приложима за всяко „предприятие“ по
смисъла на § 1, т. 2 ДР КТ. Без значение е дали се касае до дружество с
държавно или частно участие в капитала. Ирелевантни са мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 100 от
1992 г.). Съществено е каква е волята на законодателя, изразена в самата
правна норма. Същата по недвусмислен начин визира „сключването на
договор за управление на предприятието“. Легална дефиниция на понятието
„предприятие“ се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 2 ДР КТ. Съгласно нея това
е „всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация,
заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд“.
Следователно, договор за управление може да бъде сключен не само за
управлението на ЕООД с държавно имущество, но и за всички видове
дружества, независимо от собствеността на капитала, а така също и в
образувания, които не са търговски дружества.
Въпросът относно субектите, по отношение на които намира
приложимост основанието по чл.328, ал.2 КТ, е доразвит в съдебната
практика, която приема, че:
Специалното основание за уволнение по чл.328 ал.2 КТ е приложимо
при изрично посочената в тази законова норма предпоставка – при сключване
на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг
лица – служители от ръководството на предприятието. Този договор има
гражданскоправен характер и се определя като мандатен, защото с него се
уговаря постигането на определен резултат, макар че може да съдържа и
някои клаузи, които са характерни за работа по трудово правоотношение/
осигурителен стаж, отпуски и др./. Поради това не всеки работодател, а само
лицето, чиято правоспособност да представлява работодателя
/принципала/произтича от договор за управление, може да прекратява
трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприятието
на разглежданото основание. Това са ръководителите на предприятията, които
6
развиват стопанска дейност, като без значение е собствеността на капитала –
държавен, общински или частен. Затова основанието е неприложимо по
отношение на централната или местна администрация, органите на местно
самоуправление и т.н. /в посочения смисъл – решение № 111 от 12.02.2012 г.
по гр.д. № 726/2011 г. на ВКС, IV ГО/.
Общото тълкуване на двете разпоредби – пар.1, т.2 КТ и чл.328, ал.2 КТ
налага да се приеме, че „предприятие“, което сключва договор за управление с
управител, е само този търговец или стопанско предприятие, което има за
основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес
задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност,
печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на
управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой
риск в уговорен срок конкретен стопански резултат /в посочения смисъл –
решение № 108 от 19.03.2012 г. по гр.д. № 819/2011 г. на ВКС, III ГО/.
Целта на чл. 328, ал. 2 КТ е да се даде възможност на новия
ръководител, при необходимост, да се освободи от стария ръководен персонал
и да подбере онзи екип кадри, най-подходящ за осъществяване на
набелязаните с договора за управление бизнес намерения и успешно
управление на стопанската дейност на предприятието. Под „предприятие“ в
случая се разбира организация, която развива стопанска дейност, като това
тълкуване е възприето и в доктрината, и в съдебната практика, още от
въвеждане на основанието за уволнение с измененията и допълненията в
кодекса с ДВ бр. 100/1992 г. (вкл. решения на ВКС по гр.д. № 726/2011 г. на IV
г.о. и по гр.д. № 987/1998 г. на III г.о.). В този смисъл разпоредбата е
неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни
функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за
учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения /в посочения
смисъл – решение № 102 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 2512/2017 г. на ВКС, III
ГО, както и определение № 3276 от 26.06.2024 г. по гр.д. № 4042/2023 г. на
ВКС, IV ГО/.
Договор за управление може да се сключи само в стопанско
предприятие или организация, а не и в държавен орган или учреждение. Това
основание се прилага на общо основание за управлението на търговските
дружества, независимо от вида собственост. Смисълът на разпоредбата е да се
даде възможност на новия ръководител да сформира свой екип за изпълнение
на поставените му стопански задачи /в посочения смисъл – решение № 129 от
13.11.2018 г. по гр.д. № 430/2018 г. на ВКС, III ГО/.
В настоящия случай ответникът – работодател, МУ-София, е висше
училище по смисъла на ЗВО.
Съгласно чл.6, ал.1 ЗВО, висшето училище е юридическо лице с
предмет на дейност: 1. подготовка на специалисти, способни да развиват и
прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; 2.
7
повишаване квалификацията на специалисти; 3. развитие на науката,
културата и иновационната дейност.
По силата на чл.6, ал.2 висшето училище може да развива научно-
производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в
съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, свързана с
основната дейност на висшето училище по ал. 1 и реализацията на
създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на
интелектуална собственост.
Съгласно чл.17, ал.1 ЗВО висшите училища са университети,
специализирани висши училища и самостоятелни колежи.
По силата на чл.17, ал.2 ЗВО университетът е висше училище, което: 1.
обучава по широк кръг специалности от професионални направления в поне
три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни,
обществени и технически; 2. разполага с академичен състав на основен трудов
договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от
аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него
провеждат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните
курсове; 3. разполага с материална база, която осигурява и практическото
обучение в съответствие с държавните изисквания; 4. обучава в степените
„бакалавър“, „магистър“ и „доктор“ в съответните основни области на
науката; 5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си
развива основни области на науката и културата; 6. осигурява на академичния
състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни
трудове, учебници, монографии, както и за реализация на присъщи творчески
изяви; 7. притежава библиотека и други средства за информационно
обслужване на обучението и научните изследвания; 8. поддържа
международни контакти при обучението и творческата си дейност; 9.
разполага с университетски информационен център за административно
обслужване на студентите и докторантите; 10. има система за защита на
интелектуалната собственост, която включва правилник и структура за
реализация на резултатите от научните изследвания и на други обекти на
интелектуалната собственост, както и за обучение по защита на
интелектуалната собственост.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗВО държавен орган за осъществяване на
националната политика във висшето образование е министърът на
образованието и науката.
Нормата на чл.10, ал.2, т.9 и т.10 ЗВО (ред. след изм. ДВ, бр.
17/25.02.2020 г.) предвижда, че министърът на образованието и науката:
утвърждава политика за развитието на всяко държавно висше училище със
стратегически цели, задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението
им (т.9) и сключва договор за управление с ректора на държавното висше
училище при условията и по реда на този закон за срока на неговия мандат,
осъществява контрол по договора и приема ежегоден отчет за изпълнението
8
му (т.10).
Съдържанието на договора е уредено в нормата на чл.31, ал.2 ЗВО (ред.
след изм. ДВ, бр. 17/25.02.2020 г.), според която договорът за управление
съдържа: 1. задълженията на страните за изпълнението на политиката за
развитие на висшето училище; 2. конкретни механизми и показатели за
изпълнение на политиката за развитие на висшето училище; 3. задължението
на страните да осъществяват текуща комуникация по всички въпроси,
свързани с изпълнението на приетата мандатна програма на ректора, в цялост
и поотделно за всяка година, както и относно съответствието й с политиката за
развитие на висшето училище; 4. задължението на ректора да отчита пред
министъра на образованието и науката резултатите от изпълнението на
политиката за развитие на висшето училище, за финансовото състояние на
висшето училище и за съществуващите проблеми и мерките за тяхното
решаване.
Съгласно чл.31, ал.4 ЗВО (ред. след изм. ДВ, бр. 17/25.02.2020 г.),
лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на
департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра, и техните заместници,
не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една
и съща длъжност.
Съгласно чл.31, ал.5 ЗВО (ред. след изм. ДВ, бр. 17/25.02.2020 г.),
мандатът на лицата по ал. 4 се прекратява предсрочно, освен случаите по чл.
35, и при навършване на 65-годишна възраст. Органът, който ги е избрал,
провежда частичен избор в срок до 2 месеца.
Установи се по делото, че с решение, взето на проведено на 13.12.2023 г.
отчетно-изборно събрание на МУ-София, е утвърдена кандидатурата на проф.
д-р .......... – след проведен частичен избор на ректор съгласно чл.31, ал.5 ЗВО.
Именно с избраното по реда на чл.31, ал.5 ЗВО лице е сключен и
процесният договор за управление, на основание чл.10, ал.2, т.10 ЗВО, между
проф. ....... – министър на образованието и науката, и проф. д-р .........., ДМ –
ректор, с който министърът възлага, а ректорът приема да упражнява правата
и да изпълнява задълженията на Ректор на МУ-София /р.I, т.1.1/. От
съдържанието на договора се установява, че със същия на ректора се възлагат
шест цели, към една от които – „Развитие и научна дейност“, са предвидени
задачи, две от които: активна проектна дейност /4.1/ и генериране на приходи
от научна дейност /4.4/ са свързани с постигането на конкретни икономически
показатели, контрола по осъществяване на които е възложен на министъра
съгласно чл.10, ал.2, т.9 ЗВО.
Горните действия са предприети в съответствие с промените в ЗВО,
които предвиждат сключване на „договори за управление“ с ректорите на
висшите училища, но промените в ЗВО по никакъв начин не променят
естеството на основната дейност на висшето училище, на основния му
предмет на дейност по чл.6, ал.1 ЗВО. Висшето училище не преследва
търговски цели, не реализира търговски задачи, дейността му не е пряко
9
насочена към извличане на печалба. Осъществяването на стопанска дейност е
предвидено като спомагателно към основните дейности по чл.6, ал.1 ЗВО и
по никакъв начин не обуславя извод, че висшето училище преследва като своя
основна цел реализиране на печалба и стопански резултати. Такъв извод не
следва нито от промените в ЗВО, нито от предвидения начин на финансиране
на висшето училище. По изложените съображения съдът намира, че
уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ е неприложимо за работодател –
висше училище (университет), каквото се явява ответникът МУ-София.
За пълнота следва да се посочи и че извод в различен смисъл не следва
от обстоятелството, че размерът на допълнителното възнаграждение на
ректора се определя в зависимост от степента на изпълнение на заложените в
договора за управление цели, задачи и целеви стойности за предходната
година (чл.5 от Наредба № 23/27.08.2020 г. за начина за определяне на размера
на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по
договорите за управление, сключени с министъра на образованието и науката).
Горното по никакъв начин не променя изводите на съда за неприложимост на
процесното уволнително основание.
С оглед изложеното съдът намира, че уволнението е незаконно, поради
което предявеният иск по чл.344, ал.1,т.1 КТ следва да се уважи, както и
обусловеният от основателността му иск за възстановяване на ищцата на
работа по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ в тежест на ищцата е да установи, че
уволнението е незаконно; че е останала без работа за периода, за който
претендира обезщетение, както и размера на последното получено от нея
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, или
последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
С оглед изводите на съда за незаконност на уволнението, налице е
първата от посочените предпоставки. Установи се от заключението на ССЕ по
делото, че размерът на БТВ за последния пълен отработен месец преди
уволнението – м.12.2023 г. възлиза на сумата 4 171, 05 лв., както и че размерът
на обезщетението за оставане без работа за периода 09.01.2024 г. – 09.07.2024
г. е в размер на сумата 25 026, 30 лв.
Вещото лице е посочило, че липсва регистрация на нов трудов договор
след 09.01.2024 г., което се потвърждава и от представената по делото трудова
книжка на ищцата.
С оглед изложеното искът следва да се уважи за сумата от 25 026, 30 лв.
за периода 09.01.2024 г. – 09.07.2024 г. и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 25 350 лв.
Върху обезщетението за оставане без работа се дължи законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.242, ал.1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа.
10
По разноските:
От страна на ищцата се претендират разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 4 700 лв.
Ответникът своевременно е заявил възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК. Съдът, като взе предвид естеството на спора, липсата на
фактическа сложност на спора и обстоятелството, че същият е правен, а не
фактически, вида на осъществената правна защита, както и броя на
проведените открити съдебни заседания – две, минималният размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (3 611 лв.), но същевременно – и обстоятелството, че
евентуалното уважаване на възражение за прекомерност не задължава съда да
намалява възнаграждението до минимума, намира, че същото следва да се
намали до размера на сумата 3 700 лв.
От посочената сума в полза на ищцата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 3 684, 24 лв., съобразно уважената част от
исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 4, 60 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса
по уважените искове. Исковете за отмяна на незаконното уволнение и за
възстановяване (чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми и съобразно чл.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за
всеки от тях се събира такса в размер до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. С
оглед естеството на спора, фактическата и правна сложност на производството
(обема от доказателства, наведените доводи и възражения от страните и т. н.),
съдът намира, че дължимата държавна такса следва да се определи в размер на
по 50 лв. за всеки от тези искове. Държавната такса за осъдителния иск
по чл.344, ал. 1, т.3 КТ, съобразно уважената му част, е в размер на сумата
1 001, 05 лв. Общият размер на дължимата държавна такса възлиза на сумата
1 101, 05 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК и разноските от бюджета на съда, а именно –
сумата 345, 50 лв., съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, уволнението на М. К. И., ЕГН **********, извършено със
заповед № 10/08.01.2024 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение,
възникнало с ........... по силата на трудов договор № 104/28.07.2022 г., изменен
11
с допълнително споразумение № 113/17.08.2022 г. и допълнително
споразумение № 33/01.02.2023 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М. К. И., ЕГН
********** на заеманата от нея длъжност Ръководител отдел „Човешки
ресурси“.
ОСЪЖДА .........., БУЛСТАТ .......... да заплати на М. К. И., ЕГН
**********, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ, сумата 25 026,
30 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
09.01.2024 г. – 09.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 26.02.2024 г. до изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 25 026, 30 лв. до пълния предявен
размер от 25 350 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА .........., БУЛСТАТ .......... да заплати на М. К. И., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 3 684, 24 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА М. К. И., ЕГН ********** да заплати на .........., БУЛСТАТ
.........., на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата 4, 60 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА .........., БУЛСТАТ .......... да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ла.6 ГПК, сумата 1 101, 05 лв. държавна такса и сумата 345,
50 лв. разноски за производството.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта, с която .........., БУЛСТАТ .......... е осъден да заплати на
М. К............ И., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225
КТ, сумата 25 026, 30 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода 09.01.2024 г. – 09.07.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който, на основание чл.315, ал.2 ГПК, тече от 25.07.2024 г.,
а в частта относно допуснатото предварително изпълнение, в която има
характер на определение – в едноседмичен срок, който, на основание чл.315,
ал.2 ГПК, тече от 25.07.2024 г.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13