Решение по дело №10737/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2986
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20221110110737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2986
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 202211****10737 по описа за 2022 година
Предмет на делото,са предявените от „ФИРМА“ ЕАД срещу
„ФИРМА“АД обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установени на вземанията предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.10.2021г. по ч.гр.д.№
49785/2021г., в размер на 280,70 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.АДРЕС, аб. № *****
, в периода от 01.07.17г. до 30.04.20г. , ведно със законната лихва от
26.08.2021г., мораторна лихва от 01.10.18г. до 19.08.21г. в размер на 66,99лв.
, главница в размер на 38,60лв. за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.18г.- 29.02.20г., ведно със законна лихва от
26.08.21г., както и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение в
размер на 8,28лв. за периода 31.08.18г.- 19.08.21г. , с които суми ответникът
неоснователно се е обогатила за сметка на ищцовото дружество.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е подал възражение, поради което на заявителя и ищец в
настоящото производството е указано от съда да предяви срещу него
настоящите искове за установяване на вземанията. Ищцовото дружество сочи,
че е доставяло топлинна енергия до процесния имот, който се използва за
стопански нужди, но между него и собственикът му не е бил сключен договор
за подобна доставка, поради което предвид ползването на топлинната енергия
от ответника, последният неоснователно се е обогатил за сметка на
1
дружество, предвид което дължи плащането на стойността на енергията ,
която е получил без основание.
От страна на ответника в законоустановения срок, постъпи отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват с възраженията, че
ищецът не е предоставял фактури на ответника за процесните задължения, че
имотът не се е ползвал реално , както и че процесните вземания са погасени
по давност. Възразява и относно това, че претенциите са неоснователни
поради това, че договор между страните не е сключен по вина на ищеца
Възразява срещу претенциите за дялово разпределение. Моли за цялостно
отхвърляне на исковете.
В съдебното заседание ищцовото дружество чрез процесуален
представител поддържа предявените искове. л.

Ответникът не се представлява в проведеното открито съдебно
заседание по делото.

Третото лице-помагач не изпрати представител в съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 24.07.2001г.№41, т.3, рег. №12870,
д.492/2001г. на нот. Ал. Ч. с рег. № **** на НК, за продажба на урегулиран
поземлен имот с площ 3095кв.м. в гр. АДРЕС, НА за учредяване на
договорна ипотека от 18.01.16г. на нот. Д. Ж. с рег. № на НК **** при СРС,
Разрешение за строеж на благоустройствени обекти и Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж от 05.04.12г./л. 68-70 от делото/ Писмо
от СО-Р-н „Красно село“ за определяне на постоянен административен адрес
на жилищна сграда , Акт за разпределяне на отопляеми обеми по проект за
******, Заявление от „ФИРМА“ЕАД от 03.08.12г. с искане за сключване на
договор с ищцовото дружество за процесния имот за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, Протокол от ОС на ЕС на сградата от 03.05.12г.
, Договор № 128 /25.09.12г. между „ФИРМА“ЕАД и ЕС на жилищна сграда ,
находяща се в гр. АДРЕС , Протокол от „ФИРМА“ООД за извършен монтаж
на индивидуални уреди за разпределение на топлинна енергия включително
на адрес – вход Г , ж.к.“Лагера“, ул. „Евстати“ Пелагонийски №57 се
установява правото на собственост на ответника върху процесния недвижим
имот .
2
Процесният топлоснабден имот се намират в сграда-етажна
собственост, по отношение на която, съгласно Договор от 01.06.15г. се
извършва дялово разпределение от „ФИРМА „ООД в качеството на
изпълнител по договор, сключен с ищцовото дружество.
По делото е приета Съдебно-техническа експертиза , от заключението
по която се установява, че топломерите в абонатната станция са отчитани
ежемесечно , към 1-во число от ищеца, като ищецът е приспадал за своя
сметка технологичните разходи на топлоенергия. Според в.л. общите
топломери са отчитани редовно и ТР в АС са определяни правилно. В имота
е начислявана ТЕ за БГВ, ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за отопление на
имот, като според вещото лице топлинната енергия възлиза на 376,15лева за
процесния период..
Според заключението по счетоводната експертиза за процесния период
не са установени данни за плащане от ответника. Според в.л. сумата за
топлинна енергия за отопление и БГВ за процесния период е в размер на
276,84лв., за отчитане на уредите за топлинна енергия- в размер на 42,46лв.,
за лихва за забава върху главница за топлинна енергия – 68,59лв., за лихва
върху главница за дялово разпределение в в процесния период- 9,02лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД:
Претендираните вземания не се основават на наличието на договорно
правоотношение между страните, а на института на неоснователното
обогатяване. За основателността на предявените искове в тежест на ищцовото
дружество е да докаже, че ответното дружество се е обогатило без основание
за негова сметка, ползвайки доставена топлинна енергия в имота си, както и
че това е станало в размера на претендираната главница, съответстваща на
това, с което то е обедняло, както и че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот.
В производството по делото се установи, че ответното дружество в
процесния период е било собственик на имот, находящ се в гр.АДРЕС с аб.
№ *****
Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, „небитов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса
на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно
обогатяване. По делото от наличните писмени доказателства се установява ,
че между страните не е сключван договор за доставка на ТЕ за небитови
нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ. На тази основа съдът
приема, че страните не са били обвързани от облигационно
правоотношение.
3
Спорът между страните е относно дължимостта на претендираните суми
за топлинна енергия, с оглед твърдението на ответника, че не е ползван
имота, както и за погасяване на вземанията по давност .
Съдът намира за изпълнен фактическият състав на правната норма на
неоснователното обогатяване , доколкото безспорно се установи, че
ответника в качеството на собственик на имота , до който е доставено
претендираното количество топлинна енергия, се обогатил за сметка на
ищеца с претендираната сума за главница за ТЕ и дялово разпределение ,
спестявайки си разходите за тяхното заплащане в качеството си на собственик
на имота .
По изложените съображения исковите претенции на ищеца по чл. 59
ЗЗД се явяват доказани по основание. По отношение размера на същите ,
съдът взе предвид като основателно възражението за погасяване по давност,
като намира, че за периода м. 05.17г.- м. 04.18г. вземането на ищеца е
погасено по давност за сума в размер на 60,13лева за топлинна енергия , която
следва да бъде приспадната от общо дължимата главница , или искът следва
да бъде уважен до размер от 216,71лева и отхвърлен за горницата над този
размер.
От представените писмени доказателства се установи, че относно имота
на ответника, който се намира в сграда-етажна собственост е осъществявано
„дялово разпределение“, а цената за това при наличието на уред за дялово
разпределение в имота и водомер е в претендирания размер, поради което и
предявеният иск относно сумата от 38,60лева - цена на услугата дялово
разпределение за периода м.11.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 26.08.2021г. до изплащане на вземането следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК ,вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ищцовото дружество не доказа, че е поставило в забава ответното за
заплащането на претендираните главници, считано от дата, предхождаща
исковата молба , поради което акцесорните искове за мораторни лихви
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Съразмерно на уважените искове на ищеца следва да се присъдят
разноски в исковото производство в размер на 617,88лева за заплатена
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертизи , и
в заповедното производство по ч. гр.д. № 49785/21г. – в размер на 41,19лв. за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът съразмерно на отхвърлените искове има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство / доколкото
разноски по заповедното не са претендирани/ в размер на 45,07лева .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
„ФИРМА“ЕАД с ЕИК ****** срещу „ФИРМА“АД с ЕИК ********
искове с правни основания чл. 422 ГПК , вр. с чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ,
ЧЕ В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СРЕЩУ ОТВЕТНИКА съществува част от
вземането , предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410,ГПК по ч. гр.д. № 49785/21г. на СРС, 69 с-в в размер на 216,71лева -
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. 11.18г. до
м. 04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, аб. № ***** ,
ведно със законна лихва от 26.08.21г. до изплащане на вземането , както и за
сумата от 38,60лева - цена на услугата дялово разпределение за периода
м.11.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2021г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК ******, срещу „ФИРМА“АД с ЕИК ******** искове с правни
основания чл. 422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на
вземания за сумата над 216,71лева за доставена топлинна енергия до пълния
предявен размер от 280,70лева и за периода м. 07.17г.-04.18г. по
изравнителна сметка № 14446269, с която поради липсата на сключен с
ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, ответникът неоснователно се е богатил за сметка на ищцовото
дружество, ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на
вземането, както и за мораторна лихва в размер на 66,99лева върху главница
за топлинна енергия за периода 01.10.18г.- 19.08.21г. , и за мораторна лихва
за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 8,28лева за
периода 31.08.18г.- 19.08.21г.

ОСЪЖДА „ФИРМА“АД с ЕИК ******** да заплати на
ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС , на осн. чл. 78, ал.1 ГПК разноски в исковото производство в
размер на 617,88лева и в размер на 41,19лева – в производството по ч.
гр.д. № 49785/21г. на СРС, 69с-в, съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС да заплати на „ФИРМА“АД с ЕИК ******** на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 45,07лева, съразмерно
на отхвърлените искове.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА България“ООД
като трето лице- помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5