РЕШЕНИЕ №63
гр.ВРАЦА, 25.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на 25 февруари 2020 год. в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.
МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №733/ 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Ц.М.К., с ЕГН **********,*** - длъжник
по изп. дело №837/2019 год. /погрешно е посочен №873/2019 год./ по описа на ЧСИ
Ц.Д., с рег.№900 и район на действие
този на Окръжен съд-Враца, против действия на ЧСИ Д. по същото изпълнително
дело, а именно:
1/по образуване на
изпълнителното дело:
Жалбоподателят твърди, че ЧСИ Д. е образувала
изпълнителното дело без да е налице подлежащ на изпълнение акт. Такъв акт
няма,тъй като е налице висящо производство във ВКС срещу определение №111 /въз
основа на което е издаден изпълнителния лист/, а също така е налице висящо
производство в СРС за обезсилване на изпълнителния лист .Освен това, съдебният
изпълнител не е проверил дали длъжникът е уведомен от съда за предявеното
вземане от 500.00 лева и дали е поканен да изпълни доброволно.
2/по налагане на възбрана на
недвижими имоти:
Жалбоподателят твърди, че два от възбранените три имота
са продадени на търг на 29.01.2019 год. от взискателя В.Й., действал към тази дата
в качеството си на ЧСИ. Освен това, възбранените имоти са несеквестируеми, тъй
като той си е изкарвал прехраната от тези имоти, всеки от които е под 30.00
дка:
3/по разноските:
Жалбоподателят твърди,че в поканата за доброволно
изпълнение са посочени като дължими такси от 163.00 лева, включително за
налагане на възбрана на три имота, което е абсурдно, тъй като два от тях вече
са били продадени. Настоява и за отмяна на постановлението от 15.11.2019 год.
/за приемане на разноски/, в което са приети разноски за адвокатски хонорар от
260.00 лева, който смята за "раздут" при главница от 500.00 лева. Постановлението
е незаконосъобразно и поради факта, че ЧСИ Д. е приела за съдебен адрес кантората
на взискателя В.Й, която е затворена официално.
Жалбоподателя
иска отмяна на действията на ЧСИ Д. по образуването на изпълнителното дело и на
всички последващи действия на ЧСИ. Иска
и спиране на изпълнителното дело, за да не настъпят вредни за него последици.
Взискателят
В.Г.Й. е депозирал възражение, в което оспорва жалбата като неоснователна и недоказана,
излагайки подробни доводи по всеки един пункт от нея.
На основание
чл.436,ал.3,изр.2 ГПК, ЧСИ Д. е представила мотиви, в които излага извършените
от нея действия в хронологичен ред и също подробно обосновава становище за
неоснователност на жалбата.
След като се
запозна с приложеното копие от изпълнително дело №20199000400837 /№837/2019 год./ по описа на ЧСИ Ц.Д. и обсъди
изложените от страните и съдебния изпълнител доводи, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №20199000400837
/изп.дело №837/2019 год./ е образувано на 31.10.2019 год. по молба на В.Г.Й. от гр.Враца
срещу Ц.М.К.
*** въз основа на изпълнителен лист от 02.10.2019
год., издаден по гр.дело №3904/2018 год. по описа на Районен съд- Враца, по който
изпълнителен лист длъжникът Ц.К. е осъден да заплати на взискателя В.Й. сумата
от 500.00 лева, представляваща разноски пред ВКС.
Към молбата
за образуване на изпълнителното дело е представено разпореждане на РС-Враца от
30.09.2019 год. по гр.дело №3904/2018 год. за издаване на изпълнителен лист и 3
броя кадастрални скици. Представен е договор за правна
защита и съдействие по изпълнителното дело, сключен между В.Г.Й. и адв.Ц.М. с
договорено и заплатено в брой
възнаграждение от 260.00 лева, както и пълномощно. С молбата е поискано
налагане на възбрана на имотите, за които е представена скица, както и
извършване на справка КАТ, насрочнане на опис на движими вещи в дома на
длъжника и събиране на направените в
хода на делото разноски по изпълнението, включително адвокатско
възнаграждение.
По делото са изискани
справки по партидата на всеки един от имотите, за които е поискано налагане на
възбрана, от които е установено, че по отношение на
всеки от тях е
вписана възбрана на 02.07.2018 год. Направена е и справка
по ЕГН на длъжника, от която е установено същото вписване на възбрана на по
1/8 идеална част от всеки от имотите. Изискани са справка ГРАО за длъжника и
справка за родствени връзки на К.И.К. -
дядо на длъжника, посочен в скиците като собственик на два от имотите, за които
е поискано налагане на възбрана.
С
постановление от 15.11.2019 год. са приети разноски по делото в общ
размер на 356.00 лева, уведомена е ТД на НАП Враца за образуваното дело , изискана е справка КАТ, изпратено е до АВ, СВ Враца
постановление за налагане на възбрана на 3 бр. недвижими имота / по 1/8 ид.ч.
от всеки, която е собствена на длъжника по
делото/ и са изготвени покани за доброволно изпълнение до
двата установени адреса на длъжника,с които той е уведомен и за
наложените възбрани. Поканите за доброволно изпълнение са получени лично от
длъжника на 20.11.2019 год. Постановлението
за налагане на възбрана е вписано в Имотен регистър на
15.11.2019 год. и със същото е наложена възбрана на
1/8 идеална част от ПИ с ид.№81400.48.7 по кадастрална карта на с.Чирен
/стар номер 048007/, 1/8 идеална част от
ПИ с ид.№81400.33.27 по кадастрална карта на
с.Чирен /стар номер 033027/ и 1/8 идеална част от ПИ с ид.№81400.12.23
по кадастрална карта на с.Чирен /стар номер 012023/.
На
осн. чл.458 ГПК като взискател е присъединена Държавата в лицето на ТД на НАП Враца за съобщените с
Удостоверение с изх.№060371902967241/ 27.11.2019 год. публични задължения на длъжника в размер на 2611,62 лв. За
присъединяването на Държавата като взискател до длъжника
е изпратено съобщение с изх.№15003/28.11.2019 год.,
за
което няма данни да е получено.
След
получаване на ПДИ пред ЧСИ Д. е депозирана жалбата, въз основа на която е
образувано настоящето възз. гр.дело №733/2019 год., заведена с
вх.№17473/28.11.2019 год. по описа на ЧСИ. Жалбата е била неподписана,но е
оставена без движение на друго основание - за внасяне на държавна такса по
сметка на ОС-Враца и на такси за администриране й. Указанията са изпълнени, за
което ЧСИ Д. е уведомена с искане вх.№17998/13.12.2019 год., подписано от
адв.Коева от САК, която е надлежно упълномощена
с пълномощно от 24.11.2019 год.
При
така изложената фактическа обстановка настоящият състав приема от правна страна
следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК и на това основание е процесуално
допустима.
По жалбата
на длъжника Ц.К. против действията
на ЧСИ Д. по образуването на изпълнително дело №20199000400837 /№837/2019 год./:
Жалбата е неоснователна.
Защитата на длъжника срещу незаконосъобразни действия по принудително
изпълнение може да се осъществи чрез оспорване по исков ред на материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение и чрез обжалване действията на
съдебния изпълнител, когато се касае за процесуална
незаконосъобразност. Материално правните предпоставки за законосъобразност на
изпълнителния процес са съществуване на изпълняемото право и принадлежност на
имуществото, върху което е насочено изпълнението на длъжника. Процесуалните изисквания са наличие на изпълнително
основание и изпълнителен лист, с които е обвързан съдебния изпълнител, точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните
задължения и правомощия на съдебния изпълнител.
В конкретния случай производството по изпълнителното дело
е образувано въз основа на изпълнителен лист, по който длъжникът е осъден да
зпалати на взискателя сумата от 500.00 лева, който изпълнителен лист е посочен
в чл.426,ал.1 от ГПК като основание за образуване на изпълнителното
производство. Както посочва и ДСИ Д., при наличието на изпълнителен лист съдебният
изпълнител не разполага с правомощия да преценява дължимостта на установеното в
листа вземане. Що се касае до довода на жалбоподателя,че ЧСИ е следвало да
провери дали той е бил поканен от съда да изпълни доброволно преди образуване
на изпълнителното производство, то той е изцяло ирелевантен.
По жалбата
на длъжника Ц.К. против действията
на ЧСИ Д. по налагане на възбрана на недвижими имоти по изпълнително
дело №20199000400837
/№837/2019 год./:
Жалбата е допустима, доколкото жалбоподателят се позовава
на несеквестируемост на тези имоти. Съгласно
чл.435,ал.2,т.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което счита за несеквестируемо, а съобразно дадените в т.1 на
ТР №2/2013 по тълкувателно дело №2/2013 год. на ОСГТК на ВКС разяснения, в
хипотеза на насочване на изпълнение върху несеквестируема вещ срокът за
обжалване е едноседмичен и тече от съобщението за насрочване на проданта. Но е
неоснователна, тъй като той не сочи никакви доказателства за наличието на
визираните в чл.444, ал.5 от ГПК
предпоставки, а именно че е
регистриран като земеделски стопанин.
Дори хипотетично да се приеме,че
недвижимите имоти са несеквестируеми, то жалбата отново е неоснователна, тъй
като единственото действие, с което принудителното изпълнение е насочено върху тези
имоти, е наложената възбрана. А съгласно дадените в т.1 на ТР №2/2013 по
тълкувателно дело №2/2013 год. на ОСГТК на ВКС разяснения, налагането на запор
или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава
вещ са допустими изпълнителни действия, които не са несъвместими с
несеквестируемостта и не я нарушават. Несеквестируемостта на непотребимите вещи
е забрана за тяхното осребряване , но налагането на запор/възбрана върху тях е
допустимо, тъй като ги задържа в патримониума на длъжника.
Не води до извод за незаконосъобразност на действията на
ЧСИ Д. по налагане на възбрана и твърдението на жалбоподателя,че два от имотите
са продадени преди образуване на изпълнителното дело, и то именно от взискателя в качеството му на ЧСИ.
Доказателства за продажба на два от имотите няма, а за третия е представено
невписано постановление за възлагане, което до вписването му не може да се
противопостави на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и
вписали вещни права върху недвижимия имот. Освен това, с това си твърдение
жалбоподателят не защитава свои права /доколкото твърди, че вече не е
собственик/, а чужди такива - на посочения от него купувач, което е
недопустимо.
По жалбата
на длъжника Ц.К. против постановлението
на ЧСИ Д. за разноските по изпълнително
дело №20199000400837
/№837/2019 год./:
Жалбата
условно съдържа две части - против
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и против приетите от ДСИ
като дължими от длъжника разноски за такси от общо 96 лева, явяващи се разликата между общия размер на
приетите разноски от 356.00 лева и разноските за адвокатско възнаграждение от
260.00 лева. В първата си част жалбата е
процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, тъй
като възражението за "раздут" адвокатски хонорар по своята правна
същност е възражение за прекомерност по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК, по което
следва да се произнесе съдебният изпълнител. Налице е трайна
и непротиворечива практика на ВКС, че
искането на длъжника за намаляване поради прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от взискателя в изпълнителното производство,
може да се упражни с искане до решаващия орган - съдебния изпълнител, като
неговият акт подлежи на обжалване пред съда. До момента, в който липсва
произнасяне по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение, няма и постановен акт, който да подлежи на обжалване
пред съда. В случая възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е заявено от длъжника за пръв път с
жалбата му до окръжния съд, т.е няма произнасяне на съдебния
изпълнител и не е налице акт на последния, който да подлежи на обжалване пред
съда. Ето защо жалбата на длъжника Ц.К. в частта, касаеща прекомерността на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото прекратено в тази част.
Във втората си част жалбата е
допустима,но е неоснователна.
Видно е от постановлението за разноски
на л.32 от изп.дело, че към 15.11.2019г. са начислени авансови такси
за сметка на длъжника в размер на 72.00 лева с ДДС, от които 24.00 с ДДС за
образуване на дело, 12.00 лева с ДДС за призоваване на длъжника по поща, 18.00
лева с ДДС за изискване на три броя справки и 18.00 лева с ДДС за налагане на
възбрана. Начислени са за сметка на
длъжника разноски по изпълнителното дело в размер на 24.00 лева, от които 5.00
лева държавна такса за справка КАТ, 4.00 лева. държавна такса за 4 бр. справки
имотен регистър и 15.00 лева държавна
такса за вписване на възбрана.Общо 96.00 лева. Всички действия, за които са
начислени съответните такси и разноски, са извършени.
Изпълнителното
производство е в съвсем начален етап. Дали вземането ще бъде реализирано
посредством един, повече или всички от избраните от взискателя способи е въпрос, който ще получи отговор по-късно в
хода на изпълнителното производство, съответно съдебният изпълнител може и е
длъжен да прецени кои от таксите и разноските да възложи в тежест на длъжника.
На този етап от производството таксите и разноските са за сметка на длъжника,
независимо дали са внесени авансово от взискателя или не.
Предвид
извода за частична недопустимост и за частична
неоснователност на жалбата на Ц.К., неоснователно се явява и искането му
за спиране на производството по изпълнително дело №20199000400837 /№837/2019 год./ на основание чл.438 от ГПК.
Водим от горното,Окръжен съд-Враца
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба
вх.№17473/28.11.2019 год., подадена от длъжника Ц.М.К. против постановление за разноски на ЧСИ Ц.Д.
от 15.11.2019 год. по изпълнително дело №20199000400837 /№837/2019 год./ по неин опис В ЧАСТТА, с
която се иска отмяна на постановлението в частта, с която са приети разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение от 260.00 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството
по въззивно гр.дело №733:2019 год. по описа на ОС-Враца в тази му част.
В тази си
част решението има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизането му в сила препис от жалба вх.№17473/28.11.2019 год. да се изпрати на ЧСИ Д. за произнасяне по реда на
чл.78,ал.5 от ГПК по обективираното в нея искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№17473/28.11.2019
год., подадена от
длъжника Ц.М.К. против действия на ЧСИ Ц.Д.
по изпълнително дело №20199000400837
/№837/2019 год./ по неин опис, извършени от периода на образуване на
изпълнителното дело на 31.10.2019 год. до постъпване на жалбата на 28.11.2019
год., като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника
Ц.М.К. за спиране на изпълнението по изпълнително
дело №20199000400837
/№837/2019 год./ по описа на ЧСИ Ц.Д. на основание чл.438 от ГПК.
В тази си
части решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.