Решение по дело №407/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 287
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20212230200407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. С., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20212230200407 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба на А. А. Ж. с ЕГН**********, против НП на
Директора на Регионална Дирекция „АА“-гр. Б. определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92 от ЗАвтП и чл. 189,ал.12 от ЗДП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 178а, ал.7 т. 1 от ЗДП е наложена глоба в размер на
1500/хиляда и петстотин/лева за нарушението по чл. 43 т. 2 б“Б“ от НАРЕДБА № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства,издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията/ Наредба № Н-32 /11г. на МТИТС/.
Жалбоподателя, редовно призован не се явява. Процесуалния му представител
счита,че НП е незаконосъобразно и неправилно и иска отмяна на същото.
В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 10.03.2021 г. около 13:40ч. в гр. С. е извършена проверка,чрез пълен преглед на
видеозапис изготвен във връзка с технически преглед осъществен на 03.11.2020г. от 12:15ч.
до 12:43ч.в пункт за технически прегледи на ППС / притежаващ Разрешение№ 1183 от
10.05.2017г./, собственост на "Гарант-Б" ЕООД- С..
Въз основа на записа било установено,че в посочения ден е извършена проверка и
технически преглед на влекач марка „МАН ТГХ“, за което е съставен Протокол от
извършен преглед № 23892119/ 03.11.2020г. на влекач "МАН ТГХ". МПС-во е от категория
N3 с per. № СН****АТ, собственост на "Сожелиз България" ЕООД- клон С. с Булстат:
1
********************. Било установено и това, че след извършването на периодичния
преглед на техническата изправност на ППС-во е допуснато влекача да извърши маневра
"движение назад" за излизане от линията, вместо извършването само на постъпателно
движение към изхода от линията.
Въз основа на така установеното, актосъставителят е съставил АУАН, в който е
приел,че е налице нарушение на чл. 43 т. 2 б“Б“ от НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства,издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията изразяващо се в това, че жалбоподателят Ж.,в качеството си на Председател
на Комисия за извършване на периодичен преглед на техническата изправност на ППС е
допуснал при приключване на техническия преглед на влекача да се извърши маневра
"движение назад" за излизане отличията, вместо извършването само на постъпателно
движение към изхода от линията , което е в нарушение на чл. 6, т. 4 от Наредба № Н- 32/
16.12.2011 г. на МТИТС.
Въз основа на горепосочената констатация и съставения АУАН на жалбоподателя е
съставено НП , с което на основание чл. 178а, ал.7 т. 1 от ЗДП е наложена глоба в размер
на 1500/хиляда и петстотин/лева .
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.
На първо място АУАН е съставено от надлежно упълномощено длъжностно лице,
видно от представената Заповед №РД – 08 – 30/24.02.2020г. на Министъра на ТИТС.
Установено безспорно е и обстоятелството, че жалбоподателят Ж. е имал
качеството на Председател на Комисия за извършване на периодичен преглед на
техническата изправност на ППС / видно от Констативен протокол за извършена проверка,
находящ се на л.37 от делото/ и в това си качество е следвало да следи за изпълнение на
императивните разпоредби на чл.43 от посочената по -горе Наредба. Съгласно чл. 43, ал. 2
б“Б“ от същия подзаконов нормативен акт, Председателят на комисията, която извършва
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС не започва периодичен
преглед на ППС, когато: не са представени документите по чл. 30; данните в представените
документи по чл. 30 не съответстват на представеното за периодичен преглед ППС и
неговия собственик. Съгласно ал. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Председателят на
комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
ППС следи за качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС
от страна на техническия специалист, като: а) не издава документ за техническа изправност,
когато ППС не е представено за преглед или не отговаря на изискванията, определени в
2
наредбата; б) не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на
изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата.
В конкретния казус е безспорно, че е налице допуснато от жалбоподателя нарушение
на чл. 43 , ал. 2 б.“Б“от Наредба № 32 /11 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, който препраща към разпоредбите на Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства,издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Допуснато е извършване на нарушение на чл. 6 т. 4 от Наредбата, съгласно
който в помещенията за извършване на периодичните прегледи на ППС и прегледите и
проверките по ADR ,следва да е осигурен необходимият подход към и изход от линията,
като след навлизането в нея се извършва само постъпателно движение, без да се извършва
маневра "движение назад".
Предвид горното, съдът счита, че АНО правилно и точно е посочил нарушените
законовите разпоредби като е подвел извършеното от жалбоподателя деяние под конкретна
правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.
Съдът кредитира дадените от актосъставителя С. както и от св.А. показания, тъй
като са безпротиворечиви на останалия събран по делото доказателствен материал. Дава
вяра и на показанията на св. Станилов,който работи в проверения пункт. Този свидетел
също не отрича, че ППС-во е предприело движение назад, което напълно съответствува и на
твърденията на актосъставителя и св. А. като признава ,че това е постоянна практика и дава
разяснения за причините за това. Показанията му съдът приобщава към доказателствения
материал като дата вяра и на писмените доказателства приобщени по съответния
процесуален ред.
Съдът, счита направените в жалбата възражения във връзка с процесуалната и
материалната незаконосъобразност за неоснователни, с изключение на това съдържащо се в
пункт пети и касаещо липсата на мотиви за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН,както и
твърдението, че са налице основания за това.
За така квалифицираното нарушение,АНО е наложено административно наказание
на основание чл.178а, ал.7, т. 1 от ЗДП, която предвижда наказание глоба в размер на 1500
лв.АНО е приел,че не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН и е наложил
наказание в максималния му размер, а именно 1500лв.без, обаче да посочи основания, който
квалифицират случая като немаловажен.
Съдът счита, че АНО е следвало да приеме случая за маловажен и да не санкционира
жалбоподателя. По делото липсват причинени от деянието вредни последици, а
нарушението е извършено за първи път/ доколкото АНО не доказа противното/, което
характеризира случая като „маловажен” по смисъла на закона. Това обстоятелство, ведно с
факта,че се касае за нарушение, което по своя характер и механизъм на извършване се
отличава с явна незначителност е следвало да бъде отчетено от АНО и същият да не
санкционира нарушителя, тъй като налагането и на най–минималното наказание, което в
3
конкретния казус е определено като абсолютна стойност в размер на 1500лв. се явява
несъразмерно тежко на извършеното от жалбоподателя нарушение. В разпоредбата на чл.28
от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на
съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е
маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
При отчитане налице ли е маловажен случай, съдът извърши съвкупна преценка на
всички факти и обстоятелства, а именно, че се касае за нарушение ,което по своята същност
е явно незначително. Това обстоятелство, ведно с факта,че се касае за нарушение извършено
за първи път мотивира, съдът да счете, че деянието за което е ангажирана отговорността на
дружеството представлява „маловажен случай“.
Ето защо и на основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е
следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго такова
нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на наказателно
постановление.
Предвид горепосоченото, съдът счита за основателно и направеното от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, доколкото
съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 на същия текст от закона,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
В конкретния казус е доказано, че жалбоподателят е заплатил сумата от 200,00 лева
за адвокатски хонорар, за която е налице надлежно пълномощно, поради което съдът следва
да осъди РД „АА“гр. Б. да заплати посочените разноски в полза на жалбоподател.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП№22-0000177/17.03.2021г. на Директора на РД„АА“гр.Б., с което на
А. А. Ж. ЕГН: **********, живущ гр.Спивен, обл. С., ж.к. „Сини камъни“ № 3, ех. Б, ет.З,
ап.8 на основание чл. 178а, ал.7 т. 1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1500/хиляда и
петстотин/лева за нарушението по чл. 43 т. 2 б“Б“ от НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за
4
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства,издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .
ОСЪЖДА РД“АА“ –гр. Б. да заплати на А. А. Ж. ЕГН: **********, разноски в
размер на 200 /двеста лева/, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.
С. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5