№ 6475
гр. София, 14.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110100805 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 14.03.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 805/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Х.“ ЕООД срещу ЕВ. Й. АРН., като се твърди, че
страните били сключили договор за обучение и квалификация от 01.09.2019 г. Поддържа, че
по силата на договора се бил задължил в качеството на работодател да извърши разходи за
обучение на ответника и специализация в сферата на естетичната медицина. Навежда
доводи, че по силата на договора ответницата се била задължила да работи при работодателя
за срок не по-малко от 5 години, след влизане в сила на сключен трудов договор. Излага
съображения, че между страните бил сключен Трудов договор № 3/31.01.2020 г., като с
оглед договореното служителят можел да бъде обучен през целия период на заетост, за
което бил сключен договора от 01.09.2019 г. Твърди, че бил сторил разноски за обучение и
командировки на ответницата в България и чужбина, като подробно сочи заплатените суми
по пера, като общата сума била 11641,93 лева. Поддържа, че с уведомления от 02.03.2021 г.
ответницата била прекратила и двата договора, за което била издадена заповед от
работодателя. Сочи, че с оглед клаузите на договор за обучение и квалификация от
01.09.2019 г. за ответницата било възникнало задължение да възстанови всички дължими
разходи за обучението, увеличени с 20 %, като била дължима сумата от 13970,32 лева.
Навежда доводи, че ответницата била поканена да заплати дължимите суми, но същата не
била изпълнила задължението си, поради което била изпаднала в забава, като се дължала и
мораторна лихва в размер на 601,55 лева за периода 09.08.2021 г. до 10.08.2022 г. Прави
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска
1
ответницата да бъде осъдена да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като сочи, че
исковете са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че не оспорва
обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за обучение и квалификация от
01.09.2019 г., както и трудов договор от 31.01.2020 г., както и че на 02.03.2021 г. била
подала пред ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което било
прекратено със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 2/02.03.2021 г.
Поддържа, че когато е налице хипотезата на договор за повишаване на квалификацията и е
поето задължение да се работи определен период при работодателя, то тогава се дължало
възстановяване единствено на действително направените разходи и то в размер, който е
съответен на неизпълнението на задължението, което обосновава. Навежда доводи, че с
оглед принципа на добросъвестността и забраната за неоснователно обогатяване,
компенсацията за вреди следвало да обхваща действителните такива, като същите се
съизмерявало с неизпълната част от договора, като в случая сочи, че е работила 1 г., 1 месец
и 4 дни, което е повече от 1/5 от срока, което следвало да се приспадне от неизпълнението.
Излага съображения, че клаузата на чл. 4, ал. 2 и клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора за
обучение от 01.09.2019 г. е изначално нищожна, тъй като излизала извън присъщите на
неустойката функции. Аргументира, че неустойката в случая била компенсаторна – за пълно
неизпълнение, а не като мораторна, като размерът й не съответствал на направените от
работодателя разходи за обучение, като значително надвишавал значимостта на
неизпълнението. Евентуално сочи, че ако неустойката не била нищожна то при тълкуване на
договора, същата била недължима, а освен това работодателят не можел да претендира
неустойка, а единствено възстановяване на разходите за повишаване на квалификацията и то
до размера на неизпълнението на договора. Твърди, че работодателят не е сторил
посочените в исковата молба разходи, като претенцията била недоказана и по размер, което
обосновава подробно. Поддържа, че за част от обученията в които се твърди от ищеца, че
била участвала между страните нямало валидно сключен договор, съответно била на работа
в лечебно заведение. Навежда доводи, че освен това от представените доказателства не
можело да се направи извод дали обученията са действително проведени, съответно кое или
кои лица са били обучавани. Излага съображения, че е участвала в обучение от 01.06.2020 г.,
но стойността на последното била в размер на 100,00 лева, а не на 1000,00 лева. Развива
съображения, че ищеца не установява да са настъпили вреди. Твърди, че претенцията за
неустойка – увеличение върху главницата с 20 % е неоснователна, тъй като клаузата била
нищожна. Поддържа, че не се дължи мораторна лихва, тъй като не било ясно коя сума
следвало да се счита за главница, а освен това било недопустимо да се начислява лихва
върху неустойка, както и претенцията била неоснователна с оглед неоснователността на
главния иск. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени
средства, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени
доказателствени средства, както и да бъде допуснато събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелства, че по време на две обучения ответника бил заплатила на ищеца суми за
използвани продукти по време на процедури, както и в какъв обем се ползват съответните
продукти. Иска отхвърляне на предявените искове, Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединен
осъдителни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 92, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
2
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) страните да
са се намирали в облигационно отношение по договор за повишаване на квалификацията; 2)
работникът или служителят да не е изпълнил задължението си да работи при работодателя
през целия уговорен в договора период; 3) да са налице вреди под формата на претърпени
загуби, т.е. да е налице намаляване на активна на имуществото на ищеца или да е увеличен
пасива на имущество, или да са сторени разноски; 4) наличието на причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите, което е да било предвидимо към
момента на сключва на договора; 5) наличието на виновно поведение при неизпълнението
на договора.
Ищецът носи доказателствената тежест, т.е. процесуалното задължение да установи
пълно и главно първата, третата и четвъртата материални предпоставки, а ответникът следва
да докаже, че е предложил точно изпълнение по договора или че е заплатил претендираните
суми, съответно да обори презумпцията за наличието на виновно поведение.
По отношение осъдителният иск за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, същият е обусловен от следните материални предпоставки: 1)
валидно сключен договор за повишаване на квалификацията, в който е уговорено
заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договора на конкретни правно
основания; 2) наличието на виновно неизпълнение от ответника на задължението да работи
в уговорения период от време при ищеца, както и да е прекратил трудовото правоотношение
на уговорените в договора или закона основания.
Ищецът носи тежестта да докаже посочените по-горе материални предпоставки на
предявените искове, а ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираните суми,
съобразно уговореното в договора.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) между страните е бил сключен договор за
обучение и квалификация от 01.09.2019 г., 2) както и трудов договор от 31.01.2020 г., 3)
както и че на 02.03.2021 г. била подала пред ищеца предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, което било прекратено със Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № 2/02.03.2021 г.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
Неоснователно е доказателственото искане на ответника по реда на чл. 190 ГПК да се
задължи ищеца да представи писмени доказателствени средства – удостоверение с изх. №
035/30.12.2021 г., издадено от „Е.“ ЕООД. Макар, че искането е своевременно направено,
т.е. същото е процесуално допустимо, то същото не необходимо. От една страна не е
направено надлежно оспорване на документа, като доводите за съдържанието на документа
касаят неговата доказателствена стойност, т. к. се касае за частен удостоверителен документ,
който не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
поради което за такива документи не се открива производство по чл. 193 ГПК. Тоест,
представянето на документа в оригинал е безпредметно, като съда ще цени направеното
оспорване при анализа на представените по делото доказателства с акта си по същество на
правния спор.
По отношение доказателственото искане на ответника за допускане събирането на
гласни доказателствени средства, съдът намира, че следва да се произнесе в първото открито
съдебно заседание, след като изслуша становището на страните и отдели спорното от
безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 11.04.2022 г. от 10,15 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) между страните е бил сключен договор за обучение и квалификация от 01.09.2019 г.,
2) както и трудов договор от 31.01.2020 г., 3) както и че на 02.03.2021 г. била подала пред
ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което било прекратено
със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 2/02.03.2021 г.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства –
удостоверение с изх. № 035/30.12.2021 г., издадено от „Е.“ ЕООД
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
4
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5