№ 115
гр. Девин, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20225410100242 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл.124 ГПК, чл. 26 ал.1 предл.1 и предл. 3 от
ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД
В исковата си молба ищцата твърди, че е страна по Договор за
паричен заем № 495* от 15.02.2021 г. сключен със „С. К.“ ООД и съгласно
Договора за паричен заем ищцата трябва да върне сумата по кредита, която
се явява сума от 888.00 лева, при сума на получаване 600.00 лева и лихва от
40.50 лева и неустойка в размер на 247.50 лева, при срок на кредита от 3
месеца. Счита, че не дължи сумата в размер на 247.50 лева, представляваща
неустойка, дължима във връзка с Договор за паричен заем № 495* от
15.02.2021г. сключен със „С. К.“ ООД, като същата е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1
от ЗЗП като излага съображения, че на първо място в правната доктрина и
съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката
на ВКС /Решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008г., Решение № 1270/2009г. по
1
гр.д. № 5093/2007г., определение № 877 по т.д. № 662/2012г. и др/. Такъв
основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Твърди, че тъй като става дума за
търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289
от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9
от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен
някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1
предл.З от ЗЗД. Счита, че поради накърняването на принципа на „добри
нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. Счита, че така претендираната неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19
от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 247.50 лева
е в размер на 1/2 от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за
неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост. Именно и въз основа на това, така претендираната неустойка
е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по
смисъла на чл.143 от ЗЗП като излага подробни съображения.
Моли съда да признае, че ищцата не дължи сумата в размер на
247.50 лева, представляваща неустойка, дължима във връзка с Договор за
паричен заем № 495* от 15.02.2021г. сключен със „С. К.“ ООД, като същата е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.
143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Претендира за разноски.
2
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С писмено
становище пълномощникът й адв. М. М. поддържа изцяло депозираната
искова молба, оспорва отговора. Моли съда да уважи предявеният иск, като
доказан и основателен. Счита, че доверителката му не дължи сумата в размер
на 247.50 лева, представляваща неустойка, дължима във връзка с Договор за
паричен заем № 495* от 15.02.2021г. сключен със „С. К.“ ООД, като същата е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.
143, ал.1 и чл.146 ал.1 от 33П като излага подробни съображения. Претендира
за разноски.
В о.с.з., ответникът „С. К.“ ООД гр. София, ред. призован не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между „С. К.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. Сл. **, ет.*, в качеството на заемодател и
К. М. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., община Д., обл. Смолян,
в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем „Кредирект“ №
495* на 13.02.2021г. за сумата от 600 лева, предоставени от „С. К.“ ООД на
ищцата и усвоена от нея на 15.02.2021 г. по банкова сметка с IBAN:
BG76STSA930000*.
Не се спори, че договорът е сключен от разстояние, като на
посочения в договора имейл на клиента - k***@***.** са изпратени
Стандартен европейски фурмуляр, Договор за паричен заем, кредирект №
495* от 15.02.2021 г., сключен с К. М. К. с ЕГН ********** с адрес: с. К.,
община Д., обл. Смолян и общите условия.
Представено е извлечение за извършените и предстоящи плащания
по Договор за паричен заем № 495*/15.02.2021г. от К. М. К., според което
платена сума до момента – 640.00 лева и остатък до края на кредита- 517.36
лева.
Съдът намира, че предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК във връзка
с чл. 26 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан, по следните съображения:
3
Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат
невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от
закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се
предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са
императивни.
Безспорно е, че между страните е сключен Договор за паричен заем
№ 495* от 15.02.2021 г., по който ищцата е заемател и дължи сумата от 888.00
лева, при сума на получаване 600.00 лева и лихва от 40.50 лева и неустойка в
размер на 247.50 лева, при срок на кредита от 3 месеца.
Съобразно предписанията, дадени в Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
автономията на волята на страните да определят съдържанието на договора е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки – съдържанието му не
може да противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави,
като това ограничение се отнася както за гражданските, така и за търговските
сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретни правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е
този на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, са посочени в тълкувателното решение, а именно
- такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
4
В случая в чл.6 от договора страните са уговорили клауза за
задължаване на заемателя да осигури надлежно обезпечение на заемодателя
при условията на чл.33 ал.1 от Общите условия, като при неизпълнение на
това задължение е предвидена неустойка във фиксиран размер от 247.50 лв.
Така предвидения размер представлява повече от 40 процента от цялата заета
сума. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита с повече от 40 процента от заетата сума. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с
още 40 процента от предоставената главница. На следващо място, така, както
е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
От друга страна, съдът намира, че предвиденото за заемателя
задължение в чл. 6 от договора за представяне на обезпечение е трудно
изпълнимо. За да предостави обезпечението заемателят следва да осигури
един или двама поръчители, всеки от които да отговаря на много на брой
посочени в чл.33 от Общите условия изисквания. Следва да се посочи, че за
заемателя е обективно невъзможно в предвидения срок – три дни от
усвояване на кредита да се снабди с изискваната информация за всекиго от
поръчителите, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от
изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62,
ал. 2 ЗКИ, поради което заемателят следва да ангажира всеки един от
поръчителите да се снабди лично с тази информация, което допълнително
5
препятства възможността да се изпълни договореното задължение в
тридневен срок от сключването на договора. Втората алтернативно
предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума от заемателя в
полза на заемодателя като банкова гаранция (чл.6.1 от договора и чл.33, ал.1,
т.2 от Общите условия), която сума следва да е в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва. Не може да се очаква от ищцата като заемател, че в тридневен срок от
сключването на договора ще разполага със сума, равна на двукратния размер
на сбора от заемната сума и договорената лихва за целия период на договора,
която да предостави като банкова гаранция. Като исканото обезпечение се
явява второ по ред за едни и същи вреди.
Съгласно чл. 6.2. от договора, още със сключването на договора,
страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща разсрочено, съгласно
погасителния план, видно от който, същата се изплаща заедно с дължимите
седмични вноски – по 82.50 лв. на месец. Съдът намира, че изначално
заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното
задължение, предвидено в чл. 6 от договора, поради което в договора е
уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка.
Следователно уговорената по този начин неустойка за обезщетяване
неизпълнението на договорно задължение излиза извън по-горе очертаните
функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия заемната сума и нарушава принципа за справедливост.
Уговорката за неустойка за неизпълнение на едно от договорните задължения
на заемателя, определена в размер повече от 40 процента от размера на
предоставения паричен заем, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД и чл. 21, ал. 1 ЗПК /в този
смисъл е константната практика на ВКС – например Решение №
110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ВКС, I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ВКС, I т. о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о./. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като размерът на
неустойката е необосновано висок – /в тоя смисъл и т. 32 от извлечение от
протокол № 44 на заседание на КЗП проведено на 05.11.2015 г. На следващо
място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
6
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съдът
намира, че в тази ситуация, а именно при неизпълнение на парично
задължение от страна на потребителя, ответника би могъл да претендира
единствено лихва за забава върху тази главница, или пък неустойка за забава,/
но не и компенсаторна/ стига последната да не е уговорена в необосновано
висок размер – арг. от чл.143, т.5 от ЗЗП.
Съдът намира, с оглед гореизложеното, че уговорката за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение е противоречаща на добрите
нрави и поради това нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 33,
ал. 1 ЗПК и е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146
ал.1 от ЗЗП.
За това иска е основателен и следва да се уважи, като се признае, че
ищцата не дължи сумата в размер на 247.50 лева, представляваща неустойка,
дължима във връзка с Договор за паричен заем № 495* от 15.02.2021г.
сключен със „С. К.“ ООД, като същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
пр.З от ЗЗД, чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, като противоречаща на закона
и добрите нрави.
По разноските:
Предвид изхода на спора, следва на основание чл.78 ал.1 ГПК да се
осъди ответника за заплати на ищцата разноски по делото - 50 лева -
държавна такса, а на процесуалния й представител – адв. М. М. –АК Пловдив
сумата от 300.00 лева, представляваща адв. възнаграждание по чл.7, ал.2 т.1
от Наредба № 1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /актуална към момента на образуване на делото –
15.08.2022г./.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „С. К.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Сл. № **, ет.*,
представлявано от Н. П. П.- управител, че К. М. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. К., община Д., обл. Смолян, представлявана от
пълномощника си адв. М. М. –АК Пловдив, съдебен адрес: гр. Пл., бул. П. ш.
№ **, ет. *, ап. *, не дължи сумата в размер на 247.50 лева, представляваща
неустойка, дължима във връзка с Договор за паричен заем № 495* от
15.02.2021г. сключен със „С. К.“ ООД, като ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем № 495* от 15.02.2021г.
сключен със „С. К.“ ООД в частта за неустойката на основание чл. 26, ал. 1
пр.З от ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, поради
противоречие със закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. Сл. № **, ет.*, представлявано от Н. П. П.- управител
да заплати на К. М. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., община
Д., обл. Смолян сумата от 50.00 лева /петдесет лева/– разноски.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. Сл. № **, ет.*, представлявано от Н. П. П.- управител
да заплати на адв. М. М. –АК Пловдив, съдебен адрес: гр. Пл., бул. П. ш. №
**, ет. *, ап. * сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред СмОС в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8