РЕШЕНИЕ
№ 2254
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Чавдарова Гражданско дело №
20213110118392 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Г. ХР. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ж. к. "....", бл. .., вх. ..., ет. ..., ап. ..., срещу ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район "Л.", бул. ...., № ..., осъдителен
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5
КЗ, за сумата в общ размер на 1 032,70 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху присъденото с Решение №
261971/16.06.2021г., постановено по гр. д. № 2235/2021г. по описа на ВРС, 46
състав, обезщетение в размер на 18 349,99 лева за претърпени имуществени
вреди, измерими с разходите за възстановяване на л.а "Ф. Т.", peг. № *
******, претърпени в резултат на ПТП от 30.10.2020г., настъпило по вина на
застрахования при ответника водач на л.а "В. **", peг. № * **** **, от които:
сумата от 555,60 лева – законна лихва върху сумата от 18 349,99 лева /пълния
уважен размер на претенцията/, начислена за периода от 30.10.2020г. до
15.02.2021г. и сумата от 477,12 лева – законна лихва върху сумата от 17
349,99 лева /с която сума е увеличен предявеният като частичен иск по чл. 432
КЗ/, начислена за периода от 16.02.2021г. до 25.05.2021г.
По твърдения в исковата молба, с влязло в законна сила Решение №
261971/16.06.2021г., постановено по гр. д. № 2235/2021г. по описа на ВРС, 46
състав, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 18
349,99 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, измерими с разходите за възстановяване на л.а "Ф. Т.", peг. № *
1
******, претърпени в резултат на ПТП от 30.10.2020г., настъпило по вина на
застрахования при ответника водач на л.а "В. **", peг. № * **** ** и сумата
от 72,00 лева, представляваща имуществена вреда под формата на сторени
разходи за репатриране на автомобила след ПТП, ведно със законната лихва,
както следва: върху сумата 1000 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.02.2021г., а върху увеличението на иска – 17349,99 лева,
считано от 26.05.2021г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата
от 72,00 лева, представляваща имуществена вреда под формата на сторени
разходи за репатриране на автомобила след ПТП, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 16.02.2021г. до окончателното издължаване на
сумата. Сочи, че на осн. чл. 45 от ЗЗД виновният застрахован водач носи
отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от
застрахователя на основание функционалната отговорност на последния, като
съобразно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ ответникът е бил
длъжен да заплати горепосоченото обезщетение още от деня на
уведомяването му от ищеца за настъпилото застрахователно събитие, а
именно – 30.10.2020г. Отправеното до съда искане е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който застъпва, че претендираната лихва за забава е обхваната от
силата на пресъдено нещо на Решение № 261971/16.06.2021г., постановено по
гр. д. № 2235/2021г. по описа на ВРС, 46 състав. Оспорва сочената от ищеца
начална дата на забавата – 30.10.2020г. Излага, че действително
Уведомлението за щета е подадено на посочената дата, но същата не
кореспондира с нито един срок за произнасяне по претенция, съгласно КЗ.
По-конкретно сочи, че изчислената от ищеца мораторна лихва не е
съобразена с разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ. Оспорва иска и по
размер. Твърди, че застрахователят не е бил надлежно поканен да изпълни
претендираното от ищеца задължение и с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, поради което моли за възлагане на разноските по делото
в тежест на ищеца на осн. чл. 78 ал. 2 от ГПК. Моли за отхвърляне на иска, а
в условията на евентуалност – за намаляване на размера на претендираното
обезщетение. Претендира се присъждане на сторените разноски. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител в случай, че същото надвишава минималния
размер, съобразно Наредба № 1/2004г.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. К.К. от АК – Варна, която
поддържа иска и моли за уважаването му. Претендира разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответното
дружество.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предварително е депозирал молба, чрез процесуалния си представител адв.
М. Г., в която заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените разноски. Възразява по
2
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение с твърдения за прекомерност на същото.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3, вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за забава на изплащането на дължимо застрахователно
обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да
установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
всички елементи от фактическия състав на предявения осъдителен иск, а
именно: настъпилото увреждащо го застрахователно събитие; наличието на
главен дълг – правото му на обезщетение по чл. 432 от КЗ в сочения размер;
соченото съдебно решение, което установява последното; изпълнение на
задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП на
сочената дата – 30.10.2020г.; изпадането в забава на ответника; размера и
периода на акцесорното си вземане.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези юридически
факти, а при установяване на горното – да докаже, че е удовлетворил
претендираното гражданско притезание.
В конкретния случай по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че с влязло в законна сила Решение №
261971/16.06.2021г., постановено по гр. д. № 2235/2021г. по описа на ВРС, 46
състав, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 18
349,99 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, измерими с разходите за възстановяване на л.а "Ф. Т.", peг. № *
******, претърпени в резултат на ПТП от 30.10.2020г., настъпило по вина на
застрахования при ответника водач на л.а "В. **", peг. № * **** ** и сумата
от 72,00 лева, представляваща имуществена вреда под формата на сторени
разходи за репатриране на автомобила след ПТП, ведно със законната лихва,
както следва: върху сумата 1000 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.02.2021г., а върху увеличението на иска – 17349,99 лева,
считано от 26.05.2021г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата
от 72,00 лева, представляваща имуществена вреда под формата на сторени
разходи за репатриране на автомобила след ПТП, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 16.02.2021г. до окончателното издължаване на
сумата, както и че на 30.10.2020г. ищецът е депозирал пред ответното
дружество Уведомление за настъпило застрахователно събитие относно
процесното ПТП.
Спорът между страните следователно е концентриран в това дължи ли
се обезщетение за забава за процесния период в претендираните от ищеца
размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2 от цитирания законов текст, за които той отговаря
3
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай по делото е безспорно
обстоятелството, че застрахователят – ответник е уведомен от увреденото
лице за настъпилото застрахователно събитие на датата 30.10.2020г., като при
липсата на ангажирани по делото доказателства за по-ранна дата на
уведомяване на застрахователя от застрахования или предявяване на
застрахователна претенция от пострадалия, то съдът приема, че
правнорелевантният момент, от който застрахователят е поставен в забава е
именно посочената дата – 30.10.2020г. В този см. и Решение № 128 от
4.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г., I т.о. на ВКС, в което е прието, че на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяване/предявяване на претенцията от увреденото лице.
Несъстоятелно е възражението на ответника, че претенцията на ищеца
за заплащане на лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение не е съобразена с разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ.
Цитираната разпоредба регламентира дължимостта от застрахователя на
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
която обаче касае собствената забава на застрахователя по повод определяне
и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със
забавата на застрахования, за която застрахователят дължи законна лихва на
посоченото по-горе основание – чл. 429, ал. 3, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ.
От датата на уведомяване на застрахователя /30.10.2020г./ до момента
на удовлетворяване интереса на кредитора чрез погасяване на вземането му за
главница се дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва, която има парична стойност – арг.
от чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай е безспорно, че ответникът е
осъден да заплати на ищеца главница в размер на 18 349,99 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на процесното
ПТП, настъпило по вина на застрахован при ответника водач. Дължимостта
на главното вземане обуславя дължимостта и на мораторната лихва, имайки
предвид нейния акцесорен характер.
Видно от материалите по приобщеното към настоящото дело гр. д. №
2235/2021г. по описа на ВРС, 46 състав, производството по последното е
образувано по предявен от настоящия ищец срещу настоящия ответник иск с
правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 1000 лева, предявен като частичен
от вземане в общ размер на 18295,17 лева, като впоследствие, с протоколно
определение от 26.05.2021г., е допуснато увеличение на размера на същия до
сумата от 18 349,99 лева, предявен като окончателен.
Дължимата мораторна лихва за периода от 30.10.2020г . /датата, на
която ответникът е изпаднал в забава/ до 15.02.2021г. /датата,
4
предхождаща предявяването на иска по чл. 432 КЗ – предмет на гр. д. №
2235/2021г. по описа на ВРС, 46 състав/ върху пълния размер на присъденото
с Решение № 261971/16.06.2021г., постановено по гр. д. № 2235/2021г. по
описа на ВРС, 46 състав, застрахователно обезщетение от 18 349,99 лева е в
размер на 555,64 лева, а тази за периода от 16.02.2021г. /датата, на която е
предявен искът по чл. 432 КЗ/ до 25.05.2021г. /датата, предхождаща
допуснатото увеличение на размера на частичната искова претенция в
производството по гр. д. № 2235/2021г. по описа на ВРС, 46 състав/ върху
сумата от 17 349,99 лева, с която е увеличен предявеният иск, е в размер на
477,16 лева, като посоченият размер на лихвите е изчислен посредством
лихвения калкулатор от официалния сайт на НАП –
http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.
С оглед на последното, предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД,
вр. чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 1 032,70 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че претендираната лихва
за забава е обхваната от силата на пресъдено нещо на Решение №
261971/16.06.2021г., постановено по гр. д. № 2235/2021г. по описа на ВРС, 46
състав. Видно от диспозитива на същото, със съдебния акт е присъдена
законна лихва, както следва: върху сумата от 1000 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.02.2021г., а върху увеличението на иска –
17349,99 лева, считано от 26.05.2021г. до окончателното плащане на сумата, с
оглед на което периодът и съответно главното вземане, върху което се
претендира присъждане на законна лихва за забава в настоящото
производство, не са обхванати от СПН по Решение № 261971/16.06.2021г.,
постановено по гр. д. № 2235/2021г. по описа на ВРС, 46 състав.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане за
присъждането им и представените доказателства за извършването им
/Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2022г., в който е отразено,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 365 лева е платено
изцяло в брой/, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер на
415 лева, от които 50,00 лева – внесена държавна такса и 365 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на последното
съдът намира за неоснователно, доколкото същото е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и е в размер около минимума,
предвиден с т. 2 на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.04г., с начислен,
съобразно §2а от ДР на подзаконовия нормативен акт ДДС, като в тази връзка
съдът съобразява и обстоятелството, че при еднаква за двете страни
фактическа и правна сложност на делото, претендираният от ответното
дружество адвокатски хонорар е в размер на 480 лева с вкл. ДДС, т.е. в по-
висок размер от заплатения на процесуалния представител на ищеца.
При липса на извършено от ответника признание на предявения иск –
уредено като кумулативно изискуема предпоставка за приложение на
5
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК /напротив – същият е оспорен изцяло с
отговора на исковата молба, поддържан с депозираната от процесуалния
представител на ответника молба вх. № 39774/14.06.2022г./, съдът намира, че
е безпредметно изследването на въпроса дали с поведението си ответникът е
дал повод за завеждане на настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район "......", бул. ...., № ..., ДА ЗАПЛАТИ на Г. ХР. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. "....", бл. .., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата от
1 032,70 лева /хиляда тридесет и два лева и седемдесет стотинки/ ,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъденото с Решение № 261971/16.06.2021г., постановено по гр. д. №
2235/2021г. по описа на ВРС, 46 състав, обезщетение в размер на 18 349,99
лева за претърпени имуществени вреди, измерими с разходите за
възстановяване на л.а "Ф. Т.", peг. № * ******, претърпени в резултат на ПТП
от 30.10.2020г., настъпило по вина на застрахования при ответника водач на
л.а "В. **", peг. № * **** **, от които: сумата от 555,60 лева – законна лихва
върху сумата от 18 349,99 лева /пълния уважен размер на претенцията/,
начислена за периода от 30.10.2020г. до 15.02.2021г. и сумата от 477,12 лева –
законна лихва върху сумата от 17 349,99 лева /с която сума е увеличен
предявеният като частичен иск по чл. 432 КЗ/, начислена за периода от
16.02.2021г. до 25.05.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3, вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
ОСЪЖДА ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район ".......", бул. ...., № ..., ДА ЗАПЛАТИ на Г. ХР. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. "....", бл. .., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата от
415 лева /четиристотин и петнадесет лева/, представляваща сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по посочената от
ищеца банкова сметка с IBAN *********************** – специална
сметка с титуляр адвокат Й.К. А., открита в „........“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6