Присъда по дело №147/2021 на Районен съд - Дряново

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 28.02.2022Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД №
147/ 2021Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
Производството по делото е образувано въз основа на внесен от Районна
прокуратура Габрово обвинителен акт против подсъдимия К. Г. К., ЕГН ********** за
това, че на неустановен ден в края на месец ноември в гр. *** противозаконно
присвоил чужди движими вещи – сумата от 1740 лв., предоставена му от С.С.С.. от гр.
В. Търново, управител на фирма „***“ ЕООД да ги владее и пари съгласно разходен
касов ордер от 26.11.2019г. – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание на 17.11.2021г. представителят на Районна
прокуратура Габрово уточни обвинението, като посочи, че пострадало лице от
престъплението е «***» ООД.
В производството е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалото лице «***» ООД, представлявано от управителя И. И. против
подсъдимия за сумата 1740 лв. – имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва от 01.12.2019г. до окончателното изплащане.
Подсъдимият К., редовно призован, се явява. Дава обяснения. Не се признава за
виновен и моли за оправдателна присъда.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К. Г. К. е роден на ***г. в с. ***, общ. ***, с постоянен адрес в
гр. ***, български гражданин, със средно образование, разведен, работещ. Видно от
справката за съдимост същият не е осъждан.
Не се спори по делото и от представените писмени доказателства се установява,
че от 05.04.2019г. подсъдимият бил назначен на длъжността „Шофьор на автобус“ при
работодателя „***“ ООД. Дружеството притежавало в активите си няколко автобуса за
превоз на пътници.
Видно от показанията на св. С.С. – управител на „***“ ЕООД предмет на
дейност на това дружество била туроператорска дейност – туристически пътувания в
страната и чужбина. Поради факта, че дружеството не притежавало в активите си
автобуси за превоз на пътници по маршрутите, наемали автобуси и шофьори на други
дружества от района, включително и на „***“ ООД. На 15.10.2019г. между „***“
ЕООД и „***“ ООД бил сключен договор, по силата на който възложителят възлагал, а
изпълнителят приемал да извършва транспортна услуга по предварително определен
маршрут в предварително определен срок. Възложителят се задължавал да направи
плащане до 10 дена от извършване на услугата по предварително договорени цени.
През м. ноември 2019г. служители на „***“ ЕООД В. Търново започнали
организиране и набиране на туристическа група с цел пътуване до ***, ***. На
1

23.11.2019г. от гр. В. Търново тръгнали два автобуса с пътници по посочения маршрут,
като единият бил марка „МАН“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД с първи водач
– подсъдимия К. и втори водач – свидетеля И.Т.. Преди пътуването двамата водачи се
договорили, че подсъдимият ще плати на свидетеля „на ръка“ сумата 140 лв. след
завръщането им в България. След като се върнали обратно в България на 24.11.2019г.
подсъдимият дал на свидетеля 150 лв. и той се прибрал в дома си.
Два дни по-късно на 26.11.2019г. подсъдимият посетил офиса на „***“ ЕООД
във В. Търново и получил от името на „***“ ООД дължимата сума за транспортни
разходи до *** и обратно от 1740 лв. Св. С. броила сумата, след което издала разходен
касов ордер (РКО) от 26.11.2019г., в който вписала, че сумата е дължима за транспорт
до *** на 23 и 24.11.2019г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че счетоводството на „***“ ООД е водено редовно, в съответствие с
действащата счетоводна, осигурителна и данъчна нормативна уредба. Въз основа на
направения анализ на паричните потоци и наличните първични счетоводни документи,
всички стопански операции, записани по дебита и кредита на сметките са
документално обосновани. Отчитането на закупеното гориво е съобразено с
приложимите закони и счетоводни стандарти. За отчитане на извършените транспортни
услуги в счетоводството на дружеството е открита сметка 703 – Приходи от продажба
на услуги. При проверка на хронологичната ведомост на сметка 703 за м. ноември и
декември 2019г., експертизата е установила, че няма осчетоводена доставка на
извършена транспортна услуга на „***“ ЕООД. По сметка 501 – Каса и сметка 503 –
Разплащателна сметка няма отразени постъпления на парични средства от същия
контрагент.
По писмен сигнал на подсъдимия до „Инспекция по труда“ със седалище
Габрово от 03.04.2020г. била извършена проверка, като бил съставен акт за
установяване на административно нарушение и било издадено наказателно
постановление № 07-001221/ 29.05.2020г. против „***“ ООД. При извършената
проверка било констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е изплатил
на подсъдимия на длъжността „Шофьор автобус“ уговореното трудово възнаграждение
при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения за м. 05.2019г. – чиста сума за
получаване – 457,67 лв. по ведомост или друг платежен документ за получената сума.
Наказателното постановление влязло в сила на 17.06.2020г.
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка и
съобразно събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото не се събраха
категорични доказателства за извършване на противоправно деяние от страна на
2

подсъдимия.
Повдигнатото обвинение е за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Съобразно
тази разпоредба обсебването е противозаконно присвояване на чужда движима вещ,
която деецът владее или пази. При обсебването чуждата движима вещ се намира във
фактическата власт на дееца на определено правно основание. Предметът на
престъплението обсебване трябва да е конкретно поверен на субекта, като при това е
необходимо с акта на поверяването да е уточнено какви действия той може да
осъществява с вещта. Установи се по делото, че процесната сума от 1740 лв. е била
предоставена на 26.11.2019г. подсъдимия К. от св. С., управител на „***“ ЕООД за
извършения транспорт до *** на 23 и 24.11.2019г. с автобус на пострадалото
юридическо лице „***“ ООД, за което бил съставен РКО (л. 34 от досъдебното
производство).
Съгласно обвинителния акт изпълнителното деяние на обсебването се е
изразило в бездействие, като подсъдимият не е внесъл получената сума в касата на
дружеството или предал на управителя. Нито при разследването, нито в хода на
съдебното следствие се установиха действия на подсъдимия, които могат да бъдат
квалифицирани като обсебване. Твърдението на управителя на дружеството „***“
ООД, че паричната сума липсва не е достатъчна, за да се приеме, че е извършено
престъпление.
От обективна страна се изисква разпореждане с вещта, което да е станало без
съгласието на собственика. Този елемент от състава на престъплението в случая не е
доказан. При постановяване на присъдата съдът взе предвид показанията на св. И.,
дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по делото чрез прочитането
им по реда на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК относно договорката с подсъдимия за
връщането на паричните средства, намиращи се на л. 25 от досъдебното производство.
На 28.05.2021г. същият е заявил, че подсъдимият е помолил да ползва сумата, тъй като
имал нужда от тях и предложил да компенсира от заплатите си и свидетелят се
съгласил както от приятелска, така и от човешка гледна точка. Като в показанията си
пред съда заяви, че предоставил сумата на подсъдимия за ремонт на автомобила му и
за погребение на майка му. От друга страна посочи още, че поради договорките с
подсъдимия същият следвало да получи като възнаграждение половината сума след
приспадане на разходи, данъци и т. н. След като подсъдимият сезирал Инспекцията по
труда и на 03.04.2020г. и на 10.04.2020г. била извършена проверка, на 13.04.2021г.
свидетелят И. подал жалба в прокуратурата. При констатираните многобройни
противоречия в показанията на св. И. относно връщането на сумата съдът не ги
кредитира в тази част, тъй като счита, че той е най-пряко заинтересован за изхода на
делото по определен начин.
От друга страна обясненията на подсъдимия, че е върнал процесната сума на
3

св. И. се подкрепят от показанията на св. О., който твърди, че го е видял да предава на
св. И. плик. Тази негова защитна теза остава необорена, тъй като от заключението на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че няма
осчетоводена доставка на извършена транспортна услуга от „***“ ЕООД и няма
отразени постъпления на парични средства от същия контрагент.
При невъзможност да бъдат установени конкретни действия по своене на вещта
и наличието на умисъл за разпореждане с нея следва и извода, че инкриминираното
поведение на подсъдимия не е съставомерно от обективна и субективна страна. В този
смисъл основателни са и доводите на защитата, която в пледоарията си посочва, че
обвинението по никакъв начин не доказва твърдяния факт на разпореждане – как, по
какъв начин да е станало това. Присъдата не може да почива на предположения, на
съмнителни и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на
престъпното деяние, и участието на извършителя в него. По изложените съображения
съдът оправда подсъдимия по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 206, ал. 1
от НК.
При този изход на делото съдът отхвърли, като неоснователен предявения
граждански иск от „***“ ООД против подсъдимия. По делото не е доказан нито един
елемент от правопораждащия го фактически състав – деяние, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата. От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият
не е осъществил деликт, поради което няма как да произтекат вреди за гражданския
ищец.
Разноските остават за сметка на държавата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4

Номер на акта:	3
Дата:	28 февруари 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия:	Мариета Спасова

Дело:	20214220200147
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 октомври 2021 г.

Присъда по дело №147/2021 на Районен съд - Дряново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите