М О Т И В И към Присъда № 5 от 26.02.2019г. по НОХД № 314/2018 г.
по описа на РС Свищов
=====================================
Обвинението против подсъдимия Н.Б.Я. с ЕГН **********
*** е по чл. 131 ал. 1 т. 1 предл. 1-во и т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК, за
това, че на 13.11.2017г. в гр. Свищов, по хулигански подбуди е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, с интензивни и продължителни болки и страдания на длъжностно лице – Н.С.Н.
– служител в Общинско предприятие „Чистота-Свищов“ на длъжност „Водач на
товарен и специализиран автомобил „ при изпълнение на трудовата му функция.
Граждански иск е предявен от Н.С.Н. *** срещу подс. Н.Б.Я. ***,
за сумата от 5 000 лева - обезщетение за причинените в резултат на
престъплението неимуществени вреди –изразяващи се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, с интензивни и продължителни болки и страдания,
ведно със законната лихва от датата на деянието – 13.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и
претендира разноски по делото.
По отношение на предявените от Н.С.Н. против
подс. Н.Б.Я. граждански искове за сумата
150 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и за сумата 250
лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, производството по делото е
прекратено с определение от 26.02.2019г. по делото, поради оттегляне на
гражданския иск в тази му част.
По така предявеното
обвинение подсъдимия се признава за виновен. Защитникът му взема становище, че въпреки,
че производството по делото е по реда на съкратено съдебно следствие, събраните
по делото доказателства не подкрепяли квалифициращите обстоятелства по които е
повдигнатото обвинение по чл. 131 НК. На
първо място липсвали доказателства заповедта ,даваща властнически правомощия на
пострадалия да е връчена на подсъдимия. На следващо място не били налице
хулигански подбуди, тъй като се касаело за еднократен удар, не бил изразил
подсъдимия неуважение към обществото, грубо нарушаване на обществения ред. Деянието било обикновена лека телесна
повреда. Взема становище подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото обвинение,
като бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 2 НК и
му бъде наложено наказание глоба в минималния размер. По отношение на
гражданския иск, същия следва да бъде уважен , но не до претендирания размер,
който бил прекомерен за обезщетяване на вредните последици.
Производството по делото е по реда на гл.27
от НПК – съкратено съдебно следствие.
От събраните по делото и на
предварителното производство доказателства, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. Н.Б.Я. е роден на *** г. в гр. ****. Има завършено начално образование. Не е женен. Живее в гр. Свищов. Осъждан е
осемнадесет пъти за извършени умишлени
престъпления от общ характер, повечето от които осъждания са за кражби. Две от
осъжданията му са деяния като непълнолетен. Последното му осъждане е по НОХД №
226/2010г. на РС Свищов, с което за престъпление по чл. 196 от НК му е наложено
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, като присъдата е
влязла в сила на 14.07.2010г. . С определение по ЧНД 297/2010г. на РС Свищов, е
наложено най тежкото наказание измежду наказанията по НОХД № 96/2010г. на РС
Свищов, НОХД 106/2010 г. на РС Свищов и НОХД 226/2010г. на РС Свищов, а именно
една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е
увеличено с шест месеца лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно и на
07.10.2011г. подс. Я. е освободен от затвора.
Св. Н.С.Н. работи в ОП „Чистота“ гр. Свищов
на длъжност „Водач на специализиран и товарен автомобил“, като изпълнява
длъжността с поверения му автомобил – самосвал с рег. № ******, като извършва
дейност по сметосъбиране в гр. Свищов. Изпълнението на тази дейност е екипно и
заедно с него работели подс. Н.Я., св. Ю.М. и Д.М.С., които заемали длъжност
„Събирач смет“. С приложената Заповед № 741 от 01.09.2017г. на Директора на ОП
„Чистота“ гр. Свищов, св. Н. бил определен за ръководител на този екип. Като
такъв той трябвало да осъществява контрол върху работата на работниците.
На 13.11.2017г. около 10,30 часа св. Н., подс. Я., св. М. и св. Д.С.
изпълнявали трудовите си функции в гр. Свищов, в района на ул. Средна гора № 5.
Докато бил в автомобила си, св. Н. забелязал,
че подс. Я. и св. М. не работят и стоят. Затова слязъл от автомобила и отишъл
до подс. Я., видно от показанията му, като го подканил да работи. Подс. Я. му
отвърнал „Какво ми се правиш на началник, бе!“ и се насочил към св. Н..
Последният се обърнал и тръгнал към кабината на автомобила. В този момент подс.
Я. застанал срещу него ,замахнал с дясната си ръка и му нанесъл силен удар в
лявата част на гръдния кош. Св. Н. почувствал остра болка и заради нея
приклекнал. Св. М. се намерил и отдръпнал подс. Я., като по този начин попречил
да удари отново св. Н..
С нанесения удар , на св. Н. е причинено
закрито счупване на осмо и девето ребро. Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, с това му е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания,
със срок на лечение и възстановяване около 25 дни, за зарастване на счупените
ребра, като болката в областта на гръдния кош е възможно да продължи по – дълго
със затихващ интензитет. Вещото лице е заключило, че описаните травматични
увреждания са в резултат от удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена
повърхност, какъвто е и човешкият юмрук и е възможно да са получени по начин,
съобщен от пострадалия – нанесен удар с юмрук в областта на гръдния кош вляво.
Самопризнанията на подсъдимия кореспондират с показанията на св. Н.Н. , св. И.Г. – л. 48, св. Г.Г. – л. 49, св. П. Т.
– л. 50, св. О.А. – л. 51, св. Ю.М., св. Д.С., св. М.М. – л. 54, протокол за доброволно
предаване, амбулаторен и болничен лист от 15.01.2018г., искане за образно
изследван, болничен лист от 14.11.2017г. , трудов договор № 576/07.11.2011г.,
длъжностна характеристика – л. 28, допълнително споразумение от 30.03.2012 към
трудов договор – л. 29, също л. 93,
допълнително споразумение от 01.06.2016г. към трудово договор – л. 30,
както и л. 94, длъжностна характеристика – л. 31, допълнително споразумение от
24.04.2017г. – л. 32/95/, трудов договор № 798/12.09.2016г. – л. 33, длъжностна
характеристика – л. 34, допълнително споразумение от 04.01.2017г. към трудов
договор – л. 35, допълнително споразумение от 01.03.2017г. към трудов договор –
л. 36, допълнително споразумение от 05.04.2017г. към трудов договор – л. 37,
съдебномедицинско удостоверение – л. 39, декларация за трудова злополука,
разпореждане на НОИ, писмо на ДИТ – л. 71, Решение на НОИ – л. 74-75, болничен
лист – л. 80, 81, пътни листи – л. 88 , 89, 90, Заповед № 741/01.09.2017г. – л.
91, списък на болнични листи, писмо – л. 101, амбулаторен лист от 14.11.2017г.,
декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, справка за съдимост.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено по безсъмнен начин, извършването на деянието, предмет на обвинението,
от подсъдимия. Безспорно се установи
деянието на подс. Я. ***, по хулигански подбуди е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, с интензивни и продължителни болки и страдания на длъжностно лице – Н.С.Н.
– служител в Общинско предприятие „Чистота-Свищов“ на длъжност „Водач на
товарен и специализиран автомобил „ при изпълнение на трудовата му функция.
Извършеното от подсъдимия
съставлява на общо основание противозаконно действие. В конкретния случай
подсъдимият е демонстрирал непристойни действия, на публично място, като по
този начин освен телесните увреждания, които е нанесъл на пострадалия Н. е демонстрирал и грубо нарушение
на обществения ред, пренебрежение към правилата на морала и към човешката
личност. Следователно е налице и съставомерният елемент по т.12 – хулигански
подбуди на чл.131 НК Изпълнителното
деяние спрямо пострадалия е извършено от подсъдимия чрез действия, които са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тези действия са довели
до възмущението на св. Н., като случилото се коментирало след това , според заявеното от св. Г. , както и св. А.,
св. М.. При всички
тези изложени по-горе съображения се налага извода, че действията на
подсъдимия могат да бъдат квалифицирани
единствено като действия, осъществени по хулигански подбуди с причиняване на
лека телесна повреда.Установи се от цитираната заповед, че на пострадалия Н. са били дадени
правомощия като водач на товарен специализиран автомобил в ОП „Чистота“ Свищов
да осъществява контрол върху работата на сметосъбирачите , като това било
известно на последните, видно и от показанията на св. Г., който изнесе, че тази
заповед създавала напрежение между
водачите и сметосъбирачите, когато водачите на автомобилите им давали
разпореждания да работят. Налице е и другия елемент от престъплението - по чл. 131, ал.1, т.1 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, а именно- леката телесна повреда в
случая да е нанесена на длъжностно лице, и то именно при изпълнение на
служебните задължения в това му качество.
От субективна страна подс. Н.Б.Я. е извършил
деянието виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, а от друга страна е искал
настъпването на общественоопасните последици.
По
такъв начин подсъдимият Н.Б.Я. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 1 предл. 1-во и т. 12, вр. чл. 130
ал. 1 от НК.
Причини за
извършване на деянието - ниско правно и морално съзнание, незачитане телесната
неприкосновеност на личността.
Смекчаващи вината обстоятелства –
самопризнания, критично отношение към извършеното.
Отегчаващи вината обстоятелства – предишни осъждания.
Предвид горното съдът намира, че обществената
опасност на деянието е висока, тъй като се засягат правата на личността,
свързани с телесната неприкосновеност. Обществената опасност на подсъдимия Я. е
висока – осъждан е многократно, предимно
за кражби, но следва да се отчете, че сред осъжданията му няма осъждане за
престъпление против правата на личността свързани с телесната неприкосновеност,
както и , че от освобождаването му от затвора на
07.10.2011г. до датата на настоящото деяние са изминали почти шест години.
Като многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подс. Я. съдът прие
самопризнанията и съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната
истина, мотива – бил нещо ядосан сутринта, обстоятелството,
че след излизането от затвора е започнал работа и към датата на деянието
работи, както и към момента, и като приложи
разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58а ал. 4 от НК , съдът на основание чл. 55, ал. 1 т. 2 б. „б“ от НК определи наказание пробация, което включва следните пробационни мерки: по
чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
шест месец, с периодичност на явяване два пъти седмично; по чл. 42 ал. 2 т. 2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца и по чл. 42а ал. 2 т. 6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото
– 120 часа годишно за срок от една година,
което наказание счете, че ще изпълни целите на
генералната и индивидуална превенция.
Гражданският иск за
неимуществените вреди е в размер на 5000,00 лева , който се явява частично
основателен и доказан. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
съдът взема предвид характера на увреждането, времетраенето на болките,
страданията и негативните емоции, интензивността им. От заключението на вещото
лице по съдебно – медицинската експертиза се установи, че на Н. е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и
продължителни болки и страдания, със срок на лечение и възстановяване около 25
дни за зарастване на счупените ребра, като болката в областта на гръдния кош е възможно да продължи по –дълго със
затихващ интензитет. Видно от
показанията на св. Н., в момента на удара изпитал голяма болка и не могъл да се
изправи, а по пътя до дома му повърнал, а като се прибрал се обадил на д-р Д. ,
който му предписал обезболяващи. Според показанията му, бовничния му бил за 10
дни, но след това му давали болнични два пъти по десет дни. Същият свидетел
заяви, че първите 30 дни не можел да мръдне, не можел да се обърне, изпитвал
силна болка, при кашляне, при кихане. Видно от показанията му, след като минали
30 дни си взел отпуск, защото болките му продължили и не можел да се върне на
работа и на 15.01.2018г. отишъл на преглед при д-р Б., за който преглед
представя амлулаторен лист. След това се явил на лекарска комисия и му дали
болничен лист за още 14 дни, като разбрал от диагнозата, че получил невралгия и
болката продължава до момента, което затруднява движението на тялото му.
Неговите показания кореспондират с представените по делото болнични и
амбулаторни листи, както и заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Съдът приема за доказано, че и в момента на
причиняване на телесната повреда и по време на лечението си, пострадалия Н. е
изпитвал болки, страдания. В конкретния случай при описаното счупване на осмо и
девето ребро вляво, пострадалият е
претърпял болки и страдания и същите не са прекратени със самото увреждане, а
са продължили и след това по време на лечението след него. Неимуществените вреди, както и имуществените
съществуват обективно и се обуславят от конкретни обстоятелства, а
справедливостта е само критерий при определяне на неимуществените вреди.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с оглед събраните доказателства, на
основание чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено по справедливост обезщетение
за причинените неимуществени вреди/болки, страдания/ в размер на 1 800,00 лева, който размер е съобразен с времетраенето,
интензивността на болките, страданията, характера на увреждането, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на деянието – 13.11.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като иска до размер на 5000,00 лева, съдът отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Присъдиха се в полза на Н.С.Н.
и направените по делото разноски в
размер на 136,80 лева, съобразно
уважената част на гражданския иск,
които подс. Н.Б.Я. следва да му
заплати.
Присъдиха се и направените по делото разноски
в размер на 72,00 лева, ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и 5,00 лева -такса за
издаване на изп.лист, които подс. Н.Б.Я. ***.
Съдът присъди и направените по делото
разноски в размер на 117,30 лева, които суми подсъдимият Н.Б.Я., следва да заплати на ОД на МВР – Велико Търново,
както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: