№ 667
гр. Стара Загора, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Генчо А.
при участието на секретаря Живка М. Д.
като разгледа докладваното от Генчо А. Гражданско дело № 20245530100757
по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.
Ищецът М. М. Т. твърди в исковата си молба, че ответниците били
участници в неперсонифицираното дружество по ЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС-
БКС“. Процентното им участие било както следва: 99.99 % за ответника
"ГРИЙН ПАРТНЪРС" АД и 0.01 % за ответника "БКС-ХРИСТО НАНЕВ"
ЕООД. Тъй като дружеството по ЗЗД не било търговско дружество или друг
вид юридическо лице и последното нямало своя правосубектност, то
носителите на правата и задълженията на последното, както и надлежни
ответници по всички искове срещу него, се явявали съставляващите го
партньори съобразно размера на тяхното участие. Ищецът бил работник при
ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС- БКС на длъжност „сметосъбирач“, смятано от
03.06.2022 г., съгласно сключения между тях Трудов договор №
7950/02.06.2022 г. по опис на работодателя. Трудовото му правоотношение
било прекратено на 28.08.2023 г. съгласно Заповед № 7500/28.08.2023 г. на
ДЗЗД,,ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“. През целия период на сключения договор
ищецът осъществявал единствено работа по сметосъбиране. На 12.08.2022 г.
ищецът осъществявал трудовата си дейност съгласно определеното му
работно време - от 14:00 часа до 18:00 часа. Денят му започнал нормално, като
около 15:00 часа, в гр.Стара Загора, кв.“Самара“ № 1, ищецът бил разпределен
1
в екип за почистване на съдове за битови отпадъци (улични контейнери).
Дейността била осъществявана посредством специализиран автомобил. При
издърпване на един от съдовете за битови отпадъци (контейнер) и закачането
му на куките на камиона, за неговото изсипване в последния от контейнера
изпаднало голямо парче стъкло. Последното се е счупило в корпуса на
сметопочистващия камион и част от него изхвърчала към лявото око на
ищеца, в което се забило и проникнало. Ищецът бил транспортиран до
спешното отделение на УМБАЛ „Проф. Ст. Киркович“ АД, където бил
незабавно хоспитализиран с първоначална диагноза „Проникваща рана в
очната ябълка без чуждо тяло“. На 15.08.2022 г., поради продължаваща болка
и замъглено зрение, спрямо ищеца било предприето оперативно лечение - шев
на корнеално разкъсване. Операцията била извършена под пълна анестезия,
като ищецът престоял в болничното заведение седем дни. Издадени били
болнични листове за временна нетрудоспособност до 13.10.2022 г. На
12.10.2022 г. поради влошаващото се състояние на ищеца и все по-силното
парене в лявото му око, последният постъпил за ново оперативно лечение.
При постъпването му било констатирано незабелязано в по-ранен момент и
врастнало се чуждо тяло в конюктивалния сак вляво. При извършената
операция под локална анестезия било екстрахирано чуждото тяло. Издадени
били нови болнични листове за временна нетрудоспособност за период от
14.10.2022 г. до 10.02.2023 г., когато бил изпратен на лекарска консултативна
комисия (ЛКК). С медицински протокол на ЛКК № 13/10.02.2023 г. било
констатирано все още влошено здравословно състояние на пострадалия: ляво
око - изразен блефароспазъм; очна ябълка - синехрирана; роговица- с линеен
цикатрикс; зеница с вертикална форма, източена; леща - централно помътена;
лещени маси свързани с цикатрикса. Лекарската консултативната комисия
продължила временната нетрудоспособност на ищеца поради влошено
състояние за допълнителен период от една година. С Експертно решение №
92323 от заседание 134/18.07.2023 г. ТЕЛК-Първи състав при УМБАЛ
„Проф.д-р Ст.Киркович“ АД на ищеца, вследствие на настъпилия с него
инцидент от 12.08.2022 г. и претърпяната проникваща рана в очната ябълка,
била определена неработоспособност в размер на 50 %. Настъпилото
увреждане оставило трайна и негативна последица както върху физическото,
така и върху психическото състояние на пострадалия. Злополуката и
настъпилите вследствие на нея увреждания били с неблагоприятна
2
медицинска прогноза за пълно възстановяване. Нараняванията довели до
влошаване на качеството на жИ.т на ищеца и неговото социално
функциониране. Ищецът преживял множество болки и страдания и към
настоящия момент последният не бил възстановен. Още от датата на
увреждането се нуждаел от чужда помощ при придвижването си и за
обикновените си нужди. Опитите за самостоятелно напускане на дома му
водели до спъвания и падания поради замъгленото му зрение. Управлението на
велосипед, което било и основният начин на придвижване на пострадалия, се
явявало абсолютно невъзможно. Боравенето му с остри предмети като
ножове, с които се приготвяла храна, също се явявали крайно
непрепоръчителни и водещи до други наранявания. Налице била
невъзможност за правилно координиране на крайниците му и при други
обикновени задачи от ежедневието му. Всеки негов ден и до настоящия
момент бил изпълнен със силно главоболие. Използването на мобилен
телефон и гледането на телевизия също били почти невъзможни за ищеца. Той
се явявал негоден и да извършва каквато и да е друга физическа работа както
поради намаленото си зрение, така и поради засилването на болките при по-
висока физическа активност. Настъпилото увреждане дистанцирало ищеца и
от околните, като го накарало да се затвори в себе си и да се самоизолира.
Налице били и множество други търпени и до настоящия момент болки и
страдания. С декларация вх.№ 756/22.08.2022 г. по описа на НОИ ТП-София
град, от страна на работодателя ДЗЗД„ГРИЙН ПАРТНЪРС- БКС“
настъпилият с ищеца инцидент бил деклариран като трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Видно от подадената декларация от страна на
работодателя, ищецът не осъществил каквито и да е действия, които да се
явявали отклонение от нормалните такива при упражняването на трудовата му
заетост. Каквото и да е съпричиняване също не се твърдяло от страна на
ДЗЗД„ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“. С Разпореждане № 31975/24.08.2022 г. на
НОИ ТП-София град настъпилият с ищеца инцидент бил признат за трудова
злополука по чл.55, ал. 1 от КСО. Въпросното разпореждане към настоящия
момент било влязло в законна сила. За търпените от ищеца болки и страдания
неговият работодател носел имуществена отговорност, която била обективна
и безвиновна. Техният интензитет, както и обществено-икономическите
условия в страна към датата на събитието, постоянно нарастващата
покупателна стойност на стоките и услугите, обуславяли в цялост исковата му
3
претенция за обезвреда на претърпените от ищеца вреди в размер на 80000 лв.
- главница. Макар действително претърпените вреди, настъпването на
трудовата злополука и неговата отговорност да не се оспорвали от ответника,
последният всячески избягвал опитите за извънсъдебно уреждане на
отношенията с увреденото лице. Ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на 80000
лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на настъпила на 12.08.2022 г. трудова злополука, ведно с
дължимата законна лихва за забава, смятано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, като отговорността им се
разпределяла както следва: за ответника на "ГРИЙН ПАРТНЪРС“ АД - 79 992
лв. и за ответника "БКС-ХРИСТО НАНЕВ" ЕООД - 8 лв. Претендира се
адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ГРИЙН ПАРТНЪРС“ АД, гр.София заявява, че
предявеният иск е неоснователен. Не оспорва факта, че към датата на
инцидента ищецът и ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“ се намирали в трудово
правоотношение по силата на сключен на 02.06.2022 г. трудов договор, като
ищецът бил назначен на длъжност „сметосъбирач”. Предявената искова
претенция била неоснователна, доколкото на 15.08.2022 г. между работодателя
ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“ и ищеца, в качеството му на работник, било
сключено споразумение във връзка с настъпилата на 12.08.2022 г. в гр. Стара
Загора трудова злополука. Страните се съгласили работодателят да заплати на
работника сума в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди вследствие на трудовата злополука. Видно от споразумението, сумата
била изплатена на работника в брой. Страните изрично декларирали, че след
влизане в сила на споразумението ще считат взаимоотношенията си за
уредени и няма да имат други претенции. Ищецът декларирал, че няма
каквито и да е други претенции за обезщетяване на настъпили вследствие
трудовата злополука вреди. В тази връзка последният изрично заявил своето
съгласие, че с изплащане на обезщетение по споразумението ще бъдат
репарирани всички претърпени от него вреди във връзка с настъпилата
злополука. Волята на ищеца била относно всички претърпени вреди,
включително и неимуществените, което, от своя страна, изключвало
възможността да получи обезщетение по съдебен ред. Споразумението било
4
прочетено в присъствието на двама свидетели, като последното било
подписано и от тях. Основен принцип на договорното право бил pacta sunt
servanda, съобразно който договорите следва да се изпълняват. Твърденията на
ищеца, че ответникът избягвал опитите за извънсъдебно уреждане на
отношенията с увреденото лице, били неверни. Напротив, с подписване на
споразумението страните уредили взаимоотношенията си окончателно по
повод настъпилата трудова злополука. Договорената сума била изплатена,
поради което предявеният иск бил неоснователен и следвало да бъде
отхвърлен. Ответникът твърди, че била налице груба небрежност. В нормата
на чл. 201 КТ били предвидени основания, изключващи или намаляващи
имуществената обективна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността се намалявала в
случаите, когато пострадалият допринесъл за настъпването на трудовата
злополука, като допуснал груба небрежност. В настоящия случай до
злополуката се е стигнало в резултат на проявена от страна на ищеца груба
небрежност. Същият не проявил каквито и да било действия за
самосъхранение, свързани с отдръпване настрани от камиона при изсипване
на отпадъците. Установявало се разминаване между описанието на случая в
исковата молба и дадените обяснения от ищеца по отношение на механизма на
настъпване на злополуката. Точният механизъм на настъпване на злополуката
не бил изяснен. Всичко това водело до съмнения дали ищецът проявил
елементарно старание и внимание и дали пренебрегнал основни технологични
правила и правила за безопасност при настъпване на злополуката и не е
положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка.
Това се потвърждавало и от обстоятелството, че на служителя били проведени
всички необходими инструктажи за безопасност на труда. Не били налице
обективни предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя. Моли
съда да приеме, че ищецът проявил груба небрежност, като приеме, че била
налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ - съпричиняване. В условията на
евентуалност и в случай че били налице основания за изплащане на
обезщетение на ищеца, ответникът оспорва размера на предявения иск, като
неоснователно завишен. Размерът на обезщетението за неимуществените
вреди, претърпени от работник или служител, се определяло от съда по
справедлИ.ст съгласно чл. 212 КТ, във връзка с чл. 52 ЗЗД. Понятието
„справедлИ.ст“ не било абстрактно, а свързано с преценка на редица
5
обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. При определяне на размера на обезщетението следвало да се
преценят конкретните факти и обстоятелства, а също така трябвало да се
отчете и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.
Неоправдаността на претендираната компенсация се обуславяла от общото,
бланкетно описание на неимуществените вреди, които се твърдяло да са
претърпени от ищеца. Ответникът оспорва всички наведени твърдения
относно значителността на вредите, които ищецът твърди да е претърпял от
процесния случай. Границите на твърдените като претърпени неимуществени
вреди оставали съвсем неясни. Репарацията на неимуществените вреди
следвала да се определи с оглед преценката на характера на увреждането,
степента на претърпените болки, страдания и неудобства на пострадалия
служител, като се отчете и поведението и приноса на същия в съответствие с
критериите за справедлИ.ст и указанията, обективирани в ППВС № 4/1968 г.
Обезщетението не следвало да се превръща в средство за обогатяване на
пострадалия, а единствено имало за цел да бъдат компенсирани претърпените
от него физически болки и душевни страдания. Ангажираната безвиновна
отговорност на ответника била недоказана по размер. В условията на
евентуалност ответникът моли съда да намали размера на обезщетението,
като отчете наличието на груба небрежност от страна на пострадалия.
Ответникът моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли
предявения иск като неоснователен, а при условие че счете същия за
основателен, моли съда да присъди сума до справедливия размер на
обезщетението. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „БКС – ХРИСТО НАНЕВ“ ЕООД, гр.София не оспорва
факта, че към датата на инцидента ищецът и ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“
се намирали в трудово правоотношение по силата на сключен на
02.06.2022 г. трудов договор, като ищецът бил назначен на длъжност
„сметосъбирач”. Предявената искова претенция била неоснователна,
доколкото на 15.08.2022 г. между работодателя ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС-
БКС“ и ищецът, в качеството му на работник, било сключено споразумение
във връзка с настъпилата на 12.08.2022 г. в гр. Стара Загора трудова
злополука. Страните се съгласили работодателят да заплати на работника сума
в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на трудовата
6
злополука. Видно от споразумението сумата била изплатена на работника в
брой. Страните изрично декларирали, че след влизане в сила на
споразумението щели да считат взаимоотношенията си за уредени и нямало
да имат други претенции. Ищецът декларирал, че няма каквито и да е други
претенции за обезщетяване на настъпили вследствие трудовата злополука
вреди. В тази връзка последният изрично заявил своето съгласие, че с
изплащане на обезщетение по споразумението ще бъдат репарирани всички
претърпени от него вреди във връзка с настъпилата злополука. Волята на
ищеца била относно всички претърпени вреди, включително и
неимуществените, което от своя страна изключвало възможността да получи
обезщетение по съдебен ред. Споразумението било прочетено в присъствието
на двама свидетели, като последното било подписано и от тях. Основен
принцип на договорното право бил pacta sunt servanda, съобразно който
договорите следва да се изпълняват. Твърденията на ищеца, че ответникът
избягвал опитите за извънсъдебно уреждане на отношенията с увреденото
лице били неверни. Напротив с подписване на споразумението, страните
уредили взаимоотношенията си окончателно по повод настъпилата трудова
злополука. Договорената сума била изплатена, поради което предявеният иск
бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Ответникът твърди, че била
налице груба небрежност. В нормата на чл. 201 КТ били предвидени
основания, изключващи или намаляващи имуществената обективна
отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. Съгласно разпоредбата на
чл. 201, ал. 2 КТ отговорността се намалявала в случаите, когато пострадалият
допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като допуснал груба
небрежност. В настоящия случай, до злополуката се е стигнало в резултат на
проявена от страна на ищеца груба небрежност. Същият не проявил каквито и
да било действия за самосъхранение, свързани с отдръпване настрани от
камиона при изсипване на отпадъците. Установявало се разминаване между
описанието на случая в исковата молба и дадените обяснения от ищеца по
отношение на механизма на настъпване на злополуката. Точният механизъм
на настъпване на злополуката не бил изяснен. Всичко това водело до
съмнения дали ищецът проявил елементарно старание и внимание и дали
пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност при
настъпване на злополуката и не е положил грижа, каквато и най-небрежният
би положил в подобна обстановка. Това се потвърждавало и от
7
обстоятелството, че на служителя били проведени всички необходими
инструктажи за безопасност на труда. Не били налице обективни
предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя. Моли съда да
приеме, че ищецът проявил груба небрежност, като приеме, че била налице
хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ - съпричиняване. В условията на евентуалност
и в случай, че били налице основания за изплащане на обезщетение на ищеца
ответникът оспорва размера на предявения иск, като неоснователно завишен.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от
работник или служител, се определяло от съда по справедлИ.ст съгласно чл.
212 КТ, във връзка с чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедлИ.ст“ не било
абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. При
определяне на размера на обезщетението следвало да се преценят конкретните
факти и обстоятелства, а също така трябвало да се отчете и наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат. Неоправдаността на претендираната
компенсация се обуславяла от общото, бланкетно описание на
неимуществените вреди, които се твърдяло да са претърпени от ищеца.
Ответникът оспорва всички наведени твърдения относно голямата
значителност на вредите, които ищецът твърди да е претърпял от процесния
случай. Границите на твърдените като претърпени неимуществени вреди
оставали съвсем неясни. Репарацията на неимуществените вреди следвала да
се определи с оглед преценката на характера на увреждането, степента на
претърпените болки, страдания и неудобства на пострадалия служител, като
се отчете и поведението и приноса на същия в съответствие с критериите за
справедлИ.ст и указанията, обективирани в ППВС № 4/1968 г. Обезщетението
не следвало да се превръща в средство за обогатяване на пострадалия, а
единствено имало за цел да бъдат компенсирани претърпените от него
физически болки и душевни страдания. Ангажираната безвиновна на
ответника била неоснователна, като недоказана по размер. В условията на
евентуалност ответникът моли съда да намали размера на обезщетението,
като отчете наличието на груба небрежност от страна на пострадалия. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения иск като
неоснователен, а при условие, че счете същия за основателен, да присъди сума
до справедливия размер на обезщетението. Претендира направените по
делото разноски.
8
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намери за установено следното.
По делото не се спори, че ищецът е работил в ДЗЗД „Грийн партнърс-
БКС“ по трудово правоотношение на длъжността “сметосъбирач”, което се
установява и от представения по делото Трудов договор № 7950/02.06.2025 г.
Със Заповед № 7500/28.08.2023 г. трудовото правоотношение с ищеца е било
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
По делото е представена Декларация за трудова злополука от 22.08.2022 г. от
работодателя, в която е отразено, че на 12.08.2022 г. в 15 ч. в град Стара
Загора, кв. „Самара“ 1 при изсипване на отпадъци в специализиран
автомобил счупено стъкло наранява лявото око на работника. С Разпореждане
№ 31975 от 24.08.2022 г. на НОИ - ТП София град злополуката е призната за
трудова такава по чл.55, ал.1 КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им. Понятието “трудова злополука” е дефинирано в
чл.55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
От доказателства по делото съдът приема за установено, че на
12.08.2022 г. в гр.Стара Загора при изпълнение на трудовата си функция в
ответното дружество ответникът е претърпял внезапно травматично
увреждане на здравето – проникваща рана в очната ябълка без чуждо тяло. В
резултат на увреждането е настъпила временна неработоспособност, видно от
представените по делото болнични листове. Поради това съдът приема за
установено наличието на трудова злополука по смисъла на 200, ал.1 от КТ,
което е основание за ангажиране на имуществената отговорност на
работодателя.
По делото е представено Споразумение от 15.08.2022 г. между страните
в настоящото производство, с което същите са се съгласили ДЗЗД „Грийн
9
партнърс-БКС“ да заплати на ищеца сумата 1500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие
трудова злополука, настъпила на 12.08.2022 г. в гр.Стара Загора. В
споразумението е посочено, че сумата е платена при неговото сключване.
Споразумението съдържа и декларация от ищеца, че няма каквито и да е други
претенции за обезщетяване на настъпили вследствие на трудовата злополука
от 12.08.2022 г. имуществени и неимуществени вреди.
От съдържанието на посоченото споразумение е видно, че същото има
акцесорен характер и предназначението му е да уреди отношенията,
възникнали от непозволено увреждане вследствие на трудовата злополука то
12.08.2022 г. По правно си естество споразумението от 15.08.2022 г. е договор
за спогодба, с който страните прекратяват един съществуващ спор или
избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Спогодбата е
уредена в чл.365-367 от ЗЗД и има характеристиката на двустранен, възмезден
и каузален договор. Целта на спогодбата е да внесе определеност и яснота в
отношенията на спорещите, като постави край на спора и страните се съгласят
правното положение между тях да е такова, каквото е прогласеното със
спогодбата.
Спогодбата има установителен характер за визираното в нея изискуемо
задължение на ответниците, надлежно индивидуализирано с оглед
основанието и предмета му, с което съдът е длъжен да се съобрази и да зачете
материалноправния му ефект. С подписването на спогодбата е изключена
възможността да се оспорва предхождащото я правно положение, освен ако е
оборена нейната валидност /в този смисъл решение № 144 от 14.11.2017 г. по
т. д. № 1084 / 2016 г. на ВКС, 1-во т. о.; определение № 589 от 26.10.2015 г. по
т. д. № 320/2015 г. на ВКС, 2-ро т. о. и цитираните в него решение по т.д. №
333/2012 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1104/2009 г., ІІ т.о., решение по гр.д. №
220/2010 г., ІV г.о.; определение № 160 от 16.01.2025 г. по гр. д. № 1844/2024 г.
на ВКС, 3-то г. о. и др./
В с.з. на 22.01.2025 г. са наведени доводи за нищожност на
споразумението поради протИ.речие с добрите нрави, липса на съгласие и
липса на форма. Евентуално се твърди унищожаемост поради измама и крайна
нужда. Не са изложени обстоятелства, обосноваващи твърдяната нищожност,
респ. унищожаемост.
10
Единственият релевиран факт е, че ищецът е неграмотен, който по с
съдържанието си стои най-близо до твърдяната липса на съгласие – основание
за нищожност на сделките по чл.26, ал.2, пр. 2 ЗЗД. Липсата на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е
налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на
съгласие“ (например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е
непоправим и непреодолим – за да породи действие, договорът трябва да бъде
сключен отново / в този смисъл Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по
тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК/.
Неграмотността е състояние, при което човек не умее да чете и пише. В
случая обаче споразумението е подписано /парафирано/ от ищеца, който
саморъчно е изписал и името си. Фактът на подписване на споразумението от
ищеца е удостоверен и с подписите на двама свидетели, включително и на
разпитаната по делото свидетелка К. И. Г., която в показанията си пред съда,
твърди, че както тя, така и ищецът не могат да четат и да пишат. Следва да се
отбележи, че нечетливият подпис не е неидентифицируем, нито ниската
степен на грамотност е равнозначна на неграмотност /в този смисъл е
определение № 5389 от 25.11.2024 г. по гр. д. № 4781 / 2023 г. на ВКС, 2-ро г.
о./. Автентичността на споразумението от 15.08.2022 г. от гледна точка на
подписа на ищеца не е оспорена, поради което следва да се приеме, че с
полагане на подпис в документа ищецът е изразил волята си за сключване на
договора. От събраните по делото доказателства няма данни така
обективираното волеизявление изобщо да не съществува или да следва бъде
приравнено на несъществуващо такова /напр. поради насилие, мислена
уговорка, шега/. С оглед на това съдът намира за недоказано твърдението на
ищцовата страна, че договорът за спогодба е сключен при липса на съгласие по
смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.
Ищецът се позовава и на нищожност на споразумението от 15.08.2022 г.
поради протИ.речие с добрите нрави, което е основание за нищожност на
сделките, уредено в чл.26, ал.1, прл.3 ЗЗД. По естеството си добрите нрави
представляват морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
протИ.речието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
11
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях /в този смисъл е Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/. Съдържанието на
понятието "добри нрави" следва да се търси в обективните морални
категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен
характер не са скрепени със закон. В посочената категория попадат онези
наложили се правила и норми, които бранят принципи, права и ценности
които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите се страни. Такива са например принципите на справедлИ.стта,
на добросъвестността в гражданските и търговските отношения, намерили
израз в отделни правни норми, като целта е предотвратяване на несправедлИ.
облагодетелстване /в този смисъл е решение № 288/29.12.2015 г. на ВКС по
гр.д.№ 2293/2015 г., ІІІ г.о., ГК/. Според правната теория нищожни поради
протИ.речие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание,
по външно установими мотиви за сключване протИ.речат на етичните
правила, като не е необходимо страните по сделката да знаят за тези правила
/В. Таджер - „Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ”, стр.254/.
Ищецът не е изложил никакви обстоятелства, обосноваващи
твърдението му за нищожност на договора за спогодба на посоченото
основание. Анализът на съдържанието на сделката, извършен на основание
т.1 от ТР № 1/2020 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, не разкрива
видими признаци за наличие на някоя от проявните форми на накърняване
правилата на морала. Според определение № 24 от 11.01.2019 г. по т. д. №
1025/2018 г. на ВКС, 2-ро т. о., при формирана по спогодбата действителна
воля винаги субективна в преценката за справедлив размер на обезщетението
спрямо обхвата на търпимите неимуществени вреди, преценимият от съда
различен справедлив размер на дължимо за същите вреди обезщетение в
съответствие с правилото на чл.52 ЗЗД не съставлява основание за нищожност
поради протИ.речие със закона и добрите нрави, още повече като се съобрази,
че спогодбата по чл.365 ЗЗД е договор, съдържащ и взаимни отстъпки,
намиращи отражение именно в определяне размера на дължимото.
Релевиран е и довод за нищожност на договора за спогодба поради
липса на форма – основание за нищожност на сделките по чл.26, ал.2, пр.3
ЗЗД. Договорът за спогодба е неформален, което означава, че законът не
12
установява изискване за спазване на определена форма като елемент от
фактическия състав за неговото сключване. Такава форма за действителност
не е уговорена и от страните по процесния договор. Предвид това в случая не
стои въпросът за нищожност на споразумението от 15.08.2022 г. поради липса
на форма.
Съдът не разполага с процесуални правомощия служебно да изследва
унищожаемостта на споразумението от 15.08.2022 г. и доколкото ищецът не е
изложил никакви обстоятелства, обосноваващи твърденията му за
унищожаемост на сделката поради измама и крайна нужда, посочените доводи
на ищеца следва да се приемат да неоснователни.
Изложеното налага извода, че споразумението от 15.08.2022 г. е валидно и
обвързва страните съобразно разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД. С това
споразумение се слага край на спора им относно дължимостта и размера на
обезщетението за вреди от трудова злополука, настъпила на 12.08.2022 г. в
гр.Стара Загора. Страните, правейки взаимни отстъпки, са се съгласили, че
размерът на обезщетението за претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди е 1500 лева. Спогодбата е породила правно действие и е
установила ново правно положение, което съдът е длъжен да вземе предвид. С
оглед на това в настоящото производство съдът не може да определи
обезщетение за неимуществени вреди над посочения размер. Доколкото в
самото споразумение от 15.08.2022 г. се съдържа изявление на ищеца,
удостоверяващо, че същият е получил от ответниците сумата 1500 лв.
/разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД/, следва да се приеме, че
задължението на работодателя за репариране на вредите от трудовата
злополука, настъпила на 12.08.2022 г. в гр.Стара Загора, е погасено чрез
плащане.
По тези съображения съдът намира, че предявеният от М. М. Т. против
„ГРИЙН ПАРТНЪРС“ АД, гр.София и "БКС-ХРИСТО НАНЕВ" ЕООД,
гр.София, като съдружници в ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“, гр.София,
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
трудова злополука, настъпила на 12.08.2022 г. в гр.Стара Загора, в размер на
80000 лева, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен .
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на
13
всеки от ответниците направените по делото разноски в размер на 8500 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Т. от с...., община Стара Загора, ..., ЕГН
********** против „ГРИЙН ПАРТНЪРС“ АД, гр.София, бул."Цариградско
шосе" 48-50, ЕИК *********, представлявано от П.Й.Ц., и "БКС-ХРИСТО
НАНЕВ" ЕООД, гр.София, ж.к."Люлин" ул.722-ра 2, ет.2, ЕИК *********,
представлявано от Х.П.Н., като съдружници в ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС-
БКС“, гр.София, бул. “Цариградско шосе“ 48-50, ЕИК *********,
представлявано от П.Й.Ц., иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 12.08.2022 г. в
гр.Стара Загора, в размер на 80000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. Т. от с...., община Стара Загора, ..., ЕГН ********** да
заплати на „ГРИЙН ПАРТНЪРС“ АД, гр.София, бул."Цариградско шосе" 48-
50, ЕИК *********, представлявано от П.Й.Ц., сумата 8500 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. М. Т. от с...., община Стара Загора, ..., ЕГН ********** да
заплати на "БКС-ХРИСТО НАНЕВ" ЕООД, гр.София, ж.к."Люлин" ул.722-ра
2, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Х.П.Н., сумата 8500 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14