Р Е
Ш Е Н
И Е №104
гр.Видин, 25.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският
районен съд , гражданска колегия , в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Нина Н.
при
секретаря М.Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Н. гр.дело № 233 по описа за 2017г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.34 и чл.69 ЗС и по
реда на чл.341 от ГПК, във втора фаза, и чл.31, ал.2 ЗС.
С влязло в сила решение №191/23.04.2018г. по делото е допуснато
да бъде извършена делба между М.И.Н. с ЕГН: ********** и адрес *** и Е. Ц. Н. с ЕГН: ********** и адрес *** на недвижим имот - самостоятелен обект с
идентификатор № 10971.509.737.1.25 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-5/28.01.2008г.на ИД на АГКК, представляващ апартамент №25, във вх.Б, ет.3
на блок 11 в ж.к.Бонония в гр.Видин, със застроена площ 78 кв.м., заедно с избено помещение №7 и
5.57 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху сградата
с равни права за страните. Със същото решение е отхвърлено искането на М.И.Н. с
ЕГН: ********** и адрес *** за постановяване на
привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК ,във вр. с чл.57, ал.1 СК за заплащане
на същия на сумата от 100.00 лева
месечно, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот, считано от 27.07.2016г.,
до влизане в сила на решението за прекратяване на съсобствеността.
В първото по делото заседание след допускане
на делбата, ищецът е предявил срещу ответника
претенция по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на 100.00 лева месечно за
периода 01.08.2016- до 31.10.2019г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане на сумата, считано от предявяване на иска на 14.11.2019г
до окончателното издължаване.
Ищецът, чрез
процесуален представител моли да бъде постановено решение, с което бъде изнесен
на публична продан процесния имот и бъде уважена претенцията по чл. 31, ал.2
ЗС.
Ответникът, чрез процесуален
представител е оспорил претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС, като възразява ищецът
да е бил лишен от правото да ползва имота в исковия период, и сочи, че имотът
не е ползван от ответника , а от дъщерята на страните, които живеят и работят в
чужбина.Излагат се доводи, и че не е установено по делото ищецът да е изразил
желание да ползва имота и да му е отказан достъп. Моли с решението да бъде
отхвърлена претенцията за обезщетение.
В
производството са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано
заключението на съдебно техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, като се запозна с
доказателствата по делото, приема за установено следното: Видно от заключението
на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
страните и Съдът приема същата за обективно и компетентно изготвена,
допуснатият до делба имот е технически неделим.
При изчисляване на пазарната стойност на имота, вещото лице е взело
предвид изискванията на възприетите международни стандарти за оценяване, като
всички анализи, хипотези, подходи и методи, които се използват при извършване
на оценката, са подчинени на изискването тя да отговаря на стандарта за пазарна
стойност в съответствие с тези стандарти. Вещото лице е оценило имота ,
използвайки разходен, сравнителен /пазарен/ и приходен подход, взело е предвид
размера на извършени подобрения с овехтяване в размер на 25% и е получило
пазарна стойност в размер на 37 690.00
лева. Заключението на вещото лице
установява също, че размера на пазарния наем за
исковия период / 01.08.2016г.-31.10.2019г./ е 144.90 лева месечно до
01.09.2019г. За последните два месеца е 152.60 лева месечно.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че е налице разпоредбата на чл. 348 ГПК. Процесният апартамент е неподеляем.
Не
са направени искания по чл.349, ал.2 от ГПК в срока по ал.4 на същия текст,
поради което процесният имот не следва да се поставя в дял на някой от съделителите,
а да бъде изнесен на публична продан за удовлетворяване на правата на
съсобствениците.
По
отношение на претенцията с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, Съдът намира същата
за допустима, като изискуема, с оглед посочения период, изтекъл към датата на
първото по делото заседание , след допускането на делбата /14.11.2019г/,
предхождащ датата на същото и преклузивния срок по чл. 346 от ГПК, и заявена в
същия срок.
По основателността на претенцията Съдът
намира, че за да е осъществен фактическият състав на чл.31, ал.2 ЗС, е
необходимо недвижимият имот да е ползван лично
само от ответника, който да е лишил ищеца от ползата от ползването на
съсобствения имот, въпреки неговото желание, и да е налице писмено поискване за плащане на обезщетение. За да може да се приеме, че съсобственикът, който
използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на
другите съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да
си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия
съсобственик. По делото е разпитан свидетеля Н.,
брат на ищеца, който сочи, че ищецът се е прибрал през 2015г. и е намерил
сменени патронници на вратата на апартамента. През 2016 г.ищецът се регистрирал
на адреса на брат си, тъй като нямал достъп до процесния апартамент. Сочи, че
дъщерята на страните е имала достъп до апартамента, предоставен и от
ответницата, както и че по молба на дъщеря му, по реда на ЗЗДН срещу ищеца е
издадена заповед за защита от домашно насилие от 16.02.2015г. по гр.д.№1700/2014г.на
ВРС, която е представена по делото и от която е видно, че със същата е
постановена мярка за защита задължаване
на ищеца да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на дъщеря
си.
С
оглед събраните доказателства, съдът приема за безспорно по делото, че в процесния имот живее дъщерята
на страните. Същата е била пълнолетна към датата на постановяване на решението
по гр.д.№ 2203/2015г на ВРС, с което е
прекратен с развод брака на страните по вина на ищеца. Ответникът Н. не е
осъществявала правомощието да ползва съсобствената вещ, съобразно правата си за
процесния период. Не се установява от
събраните доказателства, че ответницата по иска ползва вещта , както и че
същата е лишила или попречила със свои действия ищецът да упражни правомощието си на ползване на
имота, което прави претенцията за обезщетение недоказана в основанието си. Не
на последно място следва да се отбележи, и че не е спорно обстоятелството, че и
двете страни живеят в чужбина, видно и от събраните писмени
доказателства-трудови договори на ищеца, разрешително за краткосрочен престой
,валидно в цяла Швейцария на ответницата за периода 16.03.2016г.- 14.03.2017г.
Не се събраха доказателства за конкретни действия на ищеца, с които да е
манифестирал желание да ползва вещта, това желание да е заявено пред
ответницата, както и тя да е отказала. В практиката на ВКС, изразена и в Тълкувателно решение № 129 от
30.VI.1986 г., ОСГК , решение от 11.01.2011г. по
гр.д.№1385/2009т. ІІІ г.о. на ВКС и решение от12.04.2010г. по гр.д.№912/2009г.
ІV г.о. на ВКС,се приема , че разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС съставлява право и
имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, които е лишен
от възможността да я ползува според нейното предназначение и според онзи обем
права, които същият притежава в съсобствеността. Източник на вземането е едно
фактическо положение - реалното ползването на общата вещ, което обуславя
разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на
една обща вещ по отношения на която всеки е титуляр на правото на собственост в
определен обем, а ползването е в обем по-голям от притежаваните части на
вещното право. Разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС се явява частен случай на общата
забрана / чл.59 ЗЗД/ едно лице да се
облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на
едно правомерно поведение възможността да се упражнява едно субективно
материално право- правото на съсобственика да ползува своята част от имота.
Прието е също така, че изискването за лично ползуване означава пряко, пряко,
непосредствено служене с веща от съсобственика, което изключва възможността за
осъществяване на такова използуване от трето лице.
С
оглед правата на страните в делбата, Съдът намира, че разноските по делото в тази част следва да се понесат
съобразно частите в съсобствеността, съобразно разпоредбата на чл.355 от ГПК. Ищецът следва да заплати ДТ върху цената на иска по чл.
31, ал.2 ГПК в размер на 152.00 лева. Разноските за вещи лица са внесени от ищеца , по искането
за привременни мерки, което е отхвърлено, поради което следва да остане в
тежест на ищеца. Възнаграждението за вещо лице за установяване поделяемостта на
имота и пазарната стойност е внесено от двете страни и съобразно дяловете на
страните, и следва да остане така.
С
оглед обстоятелството, че в договорите за правна помощ и съдействие на
ищеца от 22.12.2016г. уговорени 1200.00
лева и внесени 600.00 лева , и от 21.10.2019г. с който са уговорени 600.00 лева
и са внесени 600.00 лева, не е конкретизирано уговореното адвокатско
възнаграждение, съобразно претенциите за делба и по чл.31, ал.2 ЗС, съдът
приема, че е уговорено и внесено по равно. От възнаграждението за делба на
ищеца ответницата следва да плати половината, с оглед обстоятелството, че
спорът в първата фаза на делбата относно правата на страните в съсобствеността
е решен в полза на ищеца. Ответницата в договор от 18.04.2017г. е уговорила и
платила , видно от ДПЗС от 18.04.2017г. и от 04.05.2017г. 980.00 лева по иска
за делба и 510.00 лева по иска за
обезщетение. По иска за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС ищецът следва да заплати
на ответника 510.00 лева, предвид отхвърлянето му. Останалите направени от
страните разноски за разпити на свидетели и издаване на съдебни удостоверения в
размер 165.00 лева от ответницата и 20.00 лева от ищеца, касаещи спора за
правата на страните в съсобствеността, с оглед изхода на спора, следва да останат така, както са направени.
Същото се отнася и до адвокатското възнаграждение по ДПЗС от
№1/07.12.2017г.,,№5/02.10.2017г., №4/14.09.2017г., №6/26.06.2018г., с които е
уговаряно такова за допълнително явяване на пълномощника на ответницата в
първата фаза на делбата, в общ размер 600.00 лева.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект недвижим имот - самостоятелен обект
с идентификатор № 10971.509.737.1.25 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-5/28.01.2008г.на ИД на АГКК, представляващ апартамент №25, във вх.Б, ет.3
на блок 11 в ж.к.Бонония в гр.Видин, със застроена площ 78 кв.м., заедно с избено помещение №7 и
5.57 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху сградата с пазарна цена 37 690.00
/тридесет и седем хиляди шестотин и деветдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.И.Н. с ЕГН: ********** и
адрес *** против
Е. Ц.
Н. с ЕГН: ********** и адрес *** иск за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на
ползване на имот, в размер 100.00 лева месечно, за периода от 01.08.2016г. до 31.10.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане на
сумата, считано от предявяване на иска
на 14.11.2019г до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА М.И.Н. с
ЕГН: ********** да
заплати на Е. Ц.
Н. с ЕГН: ********** сумата от 510.00 лева разноски за
адвокатско възнаграждение по иска за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2
ЗС.
ОСЪЖДА Е. Ц.
Н. с ЕГН: ********** да заплати на М.И.Н. с
ЕГН: ********** сумата
от 600.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение по иска за делба.
ОСЪЖДА М.И.Н. с
ЕГН: ********** да заплати на бюджета на съдебното власт по
сметка на ВРС сумата от 753.80 лева ДТ и
152.00 лева ДТ върху стойността на отхвърления иск.
ОСЪЖДА Е. Ц. Н. с ЕГН: ********** да заплати на бюджета на съдебното
власт по сметка на ВРС сумата от
753.80 лева ДТ.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в четиринадесетдневен срок от съобщението
пред Видински окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: