О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260247/ 18.01.2021
г. гр.Пазарджик
Пазарджишкият окръжен
съд, търговски състав, на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година,
в закрито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
като разгледа
гр.д.№742 по описа за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „БУЛГАРКОНФ“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив
бул.“Александър Стамболийски“ №1Д, представлявано от изп.директор С. Н., със
съдебен адрес *** адв.Х.Х. срещу С.Н.П. с ЕГН **********, с
адрес ***, по реда на чл.42 ал.1 от ЗЗД с която се претендира обезщетение за
имуществени вреди от противоправно поведение на ответницата действала без
представителна власт, като мним представител на „Фида“ АД.
В исковата
молба са изложени обстоятелства, че между „Фида“ АД и ищецът съществували
дълготрайни търговски взаимоотношения от близо 20 години, в който период
ответницата П. винаги действала, като представител по всички действия на
договаряне, получаване и оформяне с подпис и печат на счетоводни документи и
договори и никога до сега тези нейни действия не били оспорвани от „Фида“ АД. Във
всяко от споразуменията /от 30.10.2015г., 30.11.2015г. и 05.01.2016г./, било
записано, че ,,Фида" АД е представлявано от тогавашния му изпълнителен
директор Н. П., а ,,Булгарконф" АД е представлявано от тогавашния му
изпълнителен директор В. Й., но впоследствие разбрали,че са подписани от С.П..
Сочи се,че с
всяко от посочените споразумения страните взаимно са си признали една на друга
съществуването на парични вземания на всяка една от тях към другата, извършили
са прихващане на така признатите със споразуменията конкретни насрещни парични
вземания по конкретно посочени фактури, и по този начин са намалили размера на
общото задължение, което има към конкретния момент /дата на сключване на всяко
от споразуменията/ „Фида,, АД към „Булгарконф,, АД, на обща стойност 133 900,92лв.,
давността за които вземания, считано от датата на
сключване на всяко от споразуменията, с които са били признати тези вземания, е
прекъсвана по силата на чл.116,б. „а" от ЗЗД и е започвала да тече нова
петгодишна давност.Твърди се,че върху сумите по горепосочените фактури на обща
стойност 133 900,92 лв., считано от датата, следваща датата на падежа на всяка
една (датата на падежа съвпада с датата на издаване на фактурите и е посочен в
самите фактури), се дължала и законна лихва в размер на 40816,14
лева върху сумата от 133 900,92 лв. за
периода от 28.09.2015г. до 28.09.2018 година.
Твърди се, че
,,Фида" АД/н/ чрез изпълнителния си директор Н. П. като длъжник в
производството по несъстоятелност по т.д. №201/2017г. на ОС Пазарджик, на
основание чл.690 ал.1 от ТЗ, направил писмено възражение срещу приетите от
синдика горепосочени вземания на „Булгарконф" АД. Възражението на
,,Фида" АД се основавало на твърдяна от него изтекла погасителна давност
на тази част от паричните вземания на „Булгарконф,, АД към „Фида„ АД, за които
към момента на предявяването им в производството по несъстоятелност са изтекли
повече от 5 години от датата на възникването им по съответните фактури.
Дружеството „Фида,, АД възразявало, че и трите споразуменията за прихващане от
дати 30.10.2015г., 30.11.2015г. и 05.01.2015г. не били подписани от лицето,
което е имало представителна власт към този момент да представлява „Фида,,АД, а
именно -изпълнителния му директор Н. Г. П. и подписът под тях не бил негов.
Твърдяло се в тази връзка, че липсвало валидно сключване на споразуменията,
вследствие на което не е налице и признаване на вземанията по описаните в
споразуменията фактури, с оглед на което същите са погасени по давност.
Твърди се, че
съдът по несъстоятелността приел това възражение за основателно и с определение
№881/11.12.2018г. по т.д. № 201/2017г. по описа а ПОС, изключил вземанията в
общ размер на 133 900.92 лева.
Изложени
са обстоятелства, че С.Н.П. виновно и противоправно е въвела „Булгарконф"
АД в заблуждение, че по отношение на споразуменията за прихващане от
30.10.2015г., 30.11.2015г. и 05.01.2016г. „Булгарконф" АД е договаряло с
лице с представителна власт по отношение на длъжника „Фида" АД. Така
„Булгарконф" АД е било въведено в заблуждение, че погасителната давност по
отношение на вземанията по описаните в споразуменията фактури, била прекъсната
на основание чл.116, б. „а“ от ЗЗД, а именно с признаването на вземането от
длъжника „Фида" АД. Това довеждало до изтичането на погасителната давност
и до последвалото изключване на паричните вземания на „Булгарконф" АД от
списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност срещу ,,Фида"
АД. Ищецът „Булгарконф" АД търпял вреди, изразяващи се в изключването на
вземанията му към „Фида" АД по отразени в тези споразумения фактури на
обща стойност 133 900,92 лева и
вземанията за законна лихва върху главницата от списъка на приетите вземания в
производството по несъстоятелност, образувано срещу „Фида" АД - т.д. №201
/2017г. по описа на ОС Пазарджик.
Сочи се,че
съобразно разпоредбата на чл.42, ал.1 ЗЗД като фактически състав, за да
възникне правото на иск за обезщетение,
следвало да са налице следните предпоставки: валидно сключена сделка
между добросъвестно лице- съконтрахент и съконтрахент - лице без представителна
власт по отношение на мнимо представлявания, от чието поведение, а именно
сключване на сделката, в причинност за добросъвестното лице - съконтрахент, да възникват
вреди. Тези вреди са следствие от необвързаността на мнимо представлявания от
така сключената сделка и това обуславяло правният им интерес от завеждане на
настоящият иск.
Във връзка с
изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди С.Н.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.42 ал.1 от ЗЗД, да заплати на „БУЛГАРКОНФ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив бул.“Александър
Стамболийски“ №1Д, представлявано от изп.директор С. Н.,сумата от общо
174 717,06 лева, от които 133 900,92 лв.
вземания на „Булгарконф" АД за главница по описаните в исковата молба 21
броя фактури и 40816,14 лв. -вземания на „Булгарконф" АД за законна лихва
върху главницата за период от 28.09.2015г. до 28.09.2018г., представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството вреди вследствие сключените със С.Н.П.
като мним представител споразумения за прихващане от дати - 30.10.2015г.,
30.11.2015г. и 05.01.2016г, ведно със законовата лихва върху присъдените суми
от датата на съдебното решение.
Твърди се,че
по тяхно искане било образувано т.д. №351/2018г. на ОС Пазарджик от „Булгарконф"
АД срещу „Фида" АД/в несъстоятелност/ с установителен иск по чл.694, ал.2,
т.2 ТЗ, касаещ същите вземания за главница и лихва, претендирани като увреждане
по настоящия иск, /но с други доводи, а именно - включването на тези вземания в
балансите и годишните финансови отчети на „Фида „ АД, които са приемани от
общото събрание на акционерите ежегодно и са публикувани по партидата на
дружеството „Фида „ АД/.
Моли се
настоящото производство да бъде спряно, до приключване на т.д. №351/2018година.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответницата С.Н.П. с ЕГН **********, с адрес
*** е оспорила така предявеният иск като недопустим, с довода, че е налице
висящо производство за същите суми по установителен иск, за което е било
образувано т.д.351/18г. на ПОС, а изхода по това дело щял да определи, дали
посочените суми представляват вреди за ищеца.Твърди се, че същите споразумения
били обсъдени и съответно сумите предявени в производството по т.д.70/17 на ПОС
и т.д. 707/18г. на апелативен съд Пловдив и това водело до пререшаемост на
спора по чл.299 ал.1 от ГПК.
По отношение на искането на
ищеца за спиране на настоящото производство до приключване на т.д.351/18г. по
описа на ПОС, считат същото за недопустимо и неправилно.
Съдът
след преценка на така повдигнатия спор, за претърпени от ищеца вреди в
посоченият размер по реда на чл.42 ал.1 от ЗЗД, счита,че искът е недопустим и
преждевременно предявен.Доводите на ответната страна са основателни, видно от постановеното
решение на ПОС от 2.07.2020г., по т.д.351/2018г. е отхвърлена претенцията по
чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ за същият размер суми на ищеца, който се претендира на
основание издадените фактури.Производството не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт, а без да приключи развитието на претендираното вземане по реда на
чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ, за ищеца липсва правен интерес от търсенето на вреди от
ответницата С.П. по реда на чл.42 ал.1 от ЗЗД. Предявеният иск би бил
допустим,едва след приключване на производството по т.д.451/18г. на ПОС.
Ето защо поради недопустимост на така
заявената претенция, производството следва да бъде прекратено.
Воден от горното, Пазарджишкия окръжен съд,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане исковата
молба на „БУЛГАРКОНФ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив бул.“Александър Стамболийски“ №1Д, представлявано от изп.директор С.
Н., със съдебен адрес *** адв.Х.Х. срещу С.Н.П. с ЕГН **********, с
адрес ***, по реда на чл.42 ал.1 от ЗЗД, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.742/2020
година по описа на Окръжен съд Пазарджик.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: