О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       25.ХI.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковата молба

 

    Делото е образувано по искова молба предявена от З.Р.З. против ЗД“Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК*********, гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68 с която се иска дружеството да заплати на ищеца З.З. с ЕГН:**********,***, в качеството му на законен наследник - син на Р. А.З., сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие на смъртта на наследодателя му, настъпила на 31.07.2016г., причинена от пътно-транспортно произшествие от 10.07.2016г. по вина на И.С.И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2019 г.-датата на която на застрахователя е предоставена банкова сметка, *** - до окончателното й изплащане.

    За да обоснове претенцията си ищецът твърди,че ответникът - Застрахователно дружество ЗД“Дженерали Застраховане“ АД е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за автомобил марка „БМВ", с рег.№*******, за което е изготвена застрахователна полица №08116001801751, валидна до 29.06.2017г., което било основание за пряка отговорност на застрахователя по смисъла на чл.432, ал.1 от КЗ.

Ищецът сочи,че причина за задействането на посочената застрахователна полица е пътен инцидент, при който на 10.07.2016г., около 04:00-04:30 часа в гр.Харманли, на кръстовището на ул."Христо Смирненски" и ул."Балкан", водачът на застрахования автомобил И.С.И. с ЕГН:**********, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Р. А.З. с ЕГН:**********. И.С.И. с ЕГН:**********, с адрес ***, с отнето свидетелство за правоуправление, след употребата на алкохол, управлявал автомобил марка „БМВ" с рег.№ *******, собственост на М.М.А. с ЕГН:********** ***, по улица „Христо Смирненски" в гр.Харманли в посока към кръстовището с ул."Балкан". В колата заедно с него пътувала и приятелката му Тонка Господинова. Движил се с превишена скорост от 73,9 км/час и приближил към ул."Балкан". Преди кръстовището на метална тръба, забита в земята, бил монтиран знак „СТОП". По това време по улицата с предимство „Балкан", в посока към кръстовището с ул."Христо Смирненски" се движил Р. А.З. с ЕГН:**********, с адрес ***, управлявайки собствения си автомобил марка „Мерцедес", модел Е 290, с рег.№Х3740ВС. Движил се с включени къси светлини с 48,4 км/час. И двете платна били двупосочни със сухи хоризонтални и прави асфалтови участъци. Без да се съобрази със знак „Стоп" и да спре на кръстовището, водачът И. връхлетял с колата си върху автомобила, управляван от Р. З.. Последвал силен кос удар между предната част на „БМВ"-то и страничната предна лява част на „Мерцедес"-а. Р. З. усетил силна болка в областта на лявото рамо, слабините и опашната кост. Опитал се да излезе от колата, но не успял да отвори вратата. По това време, след проведен разговор на турски език по телефона, водачът И.И. и приятелката му, без да проявят какъвто и да е интерес към състоянието на другия водач, напуснали мястото на инцидента и избягали в посока към новата църква на града.

След позвъняване на спешен телефон „112" на място пристигнали полицейски служители, които запазили местопроизшествието, а пострадалият З. бил откаран до „МБАЛ" ЕАД - Хасково. Там той престоял в ортопедичното отделение до 13.07.2016г., когато е изписан със закрито счупване на ляво рамо, на пубисната /срамната/ кост на таза и счупване на лява скапула /лопатка/. Предписано му било домашно лечение, което той стриктно спазвал, и което било наблюдавано от специалисти чрез контролни прегледи. Въпреки това състоянието му не се подобрило. Той не можел да става от леглото, а за него се грижели майка му К.М. и брат му З.З.. След влошаване на състоянието му на 31.07.2016г. Р. З. е починал от травмите, получени вследствие на претърпяното ПТП.

В исковата молба се посочва,че по случая е образувано досъдебно производство №259/2016г по описа на РУ на МВР -Харманли, по което е бил привлечен под наказателна отговорност в качеството на обвиняем водачът на автомобил марка „БМВ", с рег.№ ******* - И.С.И. с ЕГН:********** ***. В хода на разследването била доказана по безспорен начин вината на последния, чиито нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Досъдебното производство приключило с внесен в съда обвинителен акт от страна на окръжна прокуратура-Хасково, въз основа, на които е образувано НОХД №49/2018г. С присъда №15 от 28.03.2019г. постановена по посоченото наказателно дело, И.С.И. с ЕГН:**********, с адрес ***, е признат за виновен за това, че на 10.09.2016г. в гр.Харманли, при управление на лек автомобил „БМВ 316 И" с ДК.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата /чл.6 т.1 от Закон за движение по пътищата, като не спазил знак Б1 „Пропусни движещите се с предимство", визиран в чл.45 ал.2 от ППЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на Р. А.З.,***, настъпила на 31.07.2016г., като деянието е извършено в пияно състояние и на основание чл.343 ал.З пр.1 б."б" пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1от НК вр. чл.54 от НК са му наложени наказания „лишаване от свобода" з срок от 3/три/ години и 6/шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален „Общ" режим и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 5/пет/ години. Присъдата е обжалвана,като по жалбата е образувано ВНОХД №338/2019г. на Апелативен съд – Пловдив.С решение №233/18.V.2020 г. по КНД№931/2019 г. ВКС,първо наказателно отделение, изменя въззивно решение №159831.VII.2019 г. по ВНОХД №338/2019 г. на Апелативен съд-Пловдив,като намалява наложеното наказание на И.С.И. „Лишаване от свобода“ на четири години и четири месеца.И. причинил смъртта на бащата на ищеца самостоятелно,без никакво причиняване на този резултат от пострадалия.

Ищецът твърди,че е син на починалия Р. З.. Те двамата били много близки. Дори след раздялата на родителите си малкият З. преимуществено останал да живее при своя баща, макар и формално съдът да постановил той да живее при майка си. Последната създала ново семейство и заминала да живее в град София. Ищецът останал да живее и учи при баща си. От него той твърди, че се е научил на всичко, което умее и благодарение на което се справя в живота. Р. му бил основен помощник в ежедневието и в училище. Той бил изцяло отдаден на отглеждането и възпитанието на единствения си син. Отделял му много време и внимание. Двамата имали общи хобита и занимания, ходели заедно на риболов и на почивки. Ежедневно споделял проблемите и радостите си и не можели един без друг. Били като истински приятели и си имали огромно доверие. Когато бил абитуриент, ищецът не могъл да преживее празника като останалите си съученици заради преждевременната смърт на баща си и мъката по него. В момента ищецът има огромно желание да учи във висше учебно заведение и да получи добро образование, но заради финансови затруднения и липса на подкрепа, не може да си го позволи. Той работи и се опитва да спести пари, за да кандидатства и да се изучи, каквато е била мечтата на баща му.

Ищецът твърди,че когато разбрал, че баща му е претърпял ПТП, веднага отишъл в МБАЛ-Хасково. Казали му, че баща му има тежки травми. Всеки ден З. бил свидетел на мъките на баща си и се измъчвал, че не може да направи нищо, за да му намали болките и да му помогне. Баща му бил в много тежко състояние, не можел да става, да ходи до тоалетна, да се къпе и за всичко имал нужда от чужда помощ. Настъпилата скоро след инцидента смърт на баща му, съсипала ищеца. Неговата загуба била огромна. Останал без баща на седемнадесет години, ищецът е лишен от бащина опора за цял живот. Р. З. приживе бил силен и жизнен човек, имал много приятели навсякъде, всички го уважавали и ценяли заради добротата и кадърността му. Неговата трагична и преждевременна смърт променила завинаги живота на сина му и го лишила от бащина обич и подкрепа.

Предвид на изложеното ищецът извежда правния интерес от воденето на настоящия иск за обезщетение за причинените психически болки и страдания вследствие на смъртта на неговия баща Р. А.З.. Бил осъществено фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, съгласно който. „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. "Съгласно чл.432, ал.1 от Кодекс на застраховането „ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380". Ето защо ответникът ЗД“Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: ********* , с адрес гр.София, бул."Княз Ал. Дондуков" №68, се явява пасивно легитимиран да отговаря по настоящия иск, тъй като е сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за автомобил марка „БМВ", с рег.№ *******, за което е изготвена застрахователна полица №08116001801751, валидна до 29.06.2017г. Застрахователното събитие е настъпило именно през визирания период от време.

Ищецът извежда,че размерът на дължимото за неимуществените щети обезщетение, следва да се определи от съда по справедливост в съответствие със смисъла и съдържанието на чл.52 от Закона за задълженията и договорите.

Ответното дружество намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва, както по основание, така и по размер.

Не били установени всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на Дружеството ни по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите /ЗГОА/ в така претендиралите размери за вредите, които ищеца твърди да търпи

По делото били ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахован в Дружеството ни водач, в пряка причинно следствена връзка, с което ищеца да е претърпял всички посочени в исковата молба вреди.

Ответната страна по сочи,че по делото е представен препис от Констативния протокол за ПТП, в който обаче не са посочени обстоятелствата и причините, поради които водача на л. а. „БМВ" не е съобразил поведението си с пътен знак „Б-2" /знакът може да не е бил видим, поставен неправилно и т. н./, както и поведението на другият водач към момента на ПТП.

С оглед горното,се излага тезата,че процесното ПТП може да е последица от неправомерно поведение на трето лице или случайно събитие. Налице е възможност и другият водач да е допринесъл за настъпването му.Констативният протокол, издаден от органите на КАТ, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, а се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП ППС-та. Доколкото протоколът на КАТ не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти относно механизма на настъпване на ПТП, в тежест на ищеца е да установи същия, както и противоправното поведение на соченият за виновен водач.

Поради това ответникът оспорва твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, водач.

Като последица от ПТП пострадалият е получил само две средни телесни повреди - закрити фрактури на лопатката на ляво рамо и на срамната кост на таза, като в нито един момент не бил в състояние на временна или постоянна опасност за живота.21 дена след ПТП, на 31.07.2019 г., пострадалият почива, поради настъпила масивна белодробна тромбоемболия. При аутопсията се установява, че пострадалият е имал 4 счупени ребра в ляво приживе и 4 счупени ребра в дясно посмъртно. За счупените ребра в дясно се предполага, че фрактурите са получени като последица от неуспешната реанимация проведена на 31.07.2016 г., а за фрактурите на ребрата от ляво, липсват установени причини за тяхното настъпване, тъй като същите не са констатирани при разчитането на рентгеновите снимки и прегледите направени по време хоспитализацията след ПТП.

Поради това ответникът оспорва  изрично и наличието на пряка причинно следствена връзка между получените при ПТП телесни травми и настъпилата 21 дена по - късно масивна белодробна тромбоемболия. През този период е възможно пострадалият да е участвал в други травмиращи събития, да е претърпял злополуки, да е имал падания при опити за придвижване, при които да са се получили фрактурите по ребрата от ляво, да не е спазвал стриктно предписанията за лечение и др., които да са основната причина за настъпилата масивна белодробна тромбоемболия.

От приложената медицинска документация във връзка с лечението проведено за травмите получени от ПТП, липсва каквото и да е лечение за белодробна тромбоемболия.Нямало и данни, считано от кога, пострадалият страда от белодробна тромбоемболия.

Ето защо ответникът оспорва твърдяната в исковата молба пряка причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалото лице, както и, че за настъпването на неимуществените вреди предмет на настоящото производство, носи отговорност застрахован в Дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, водач.

Евентуално ответникът излага и довод,че предявения иск за неимуществени вреди е силно завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока, относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди но сходни случай.Посочва се,че и не всички претендирани вреди са последица от процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици.Ищецът е живеел и е отглеждан от майка си. Това безспорно разкъсва традиционните за българското семейство семейни връзки и обуславя по - малки по обем неимуществени вреди при загубата на родител, с който не е съжителствало в едно домакинство.

Ответникът намира твърдените в исковата молба неимуществени вреди за неоснователни и недоказани в сочените обеми, както и, че същите са изложени основно за целите на настоящото производство, с оглед оправдаване на търсеният висок размер на застрахователно обезщетение.

Дружестото отправя и възражение за съпричиняване от страна на починалия родител на ищеца, твърдейки, че същият към момента на ПТП е пътувал без поставен задължителен обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично оборудвано. С това си поведение пострадалият е допринесъл съществено за настъпване негативните последици от ПТП изразяващи се в травмите, които се твърди да е получил. Функцията на обезопасителният колан е при ПТП да задържа тялото в стационарно положение плътно към седалката непозволявайки контакт на същото с интериора на купето.Поради това застрахователят извежда, че ако пострадалият беше пътувал с поставен обезопасителен колан щеше да търпи само леки телесни травми, като последица от ПТП. В подкрепа на възражението били и твърдените травми, които не би следвало да може да настъпят при процесното ПТП и правилно използван обезопасителен колан.

Предявеният иск за неимуществени вреди бил неоснователен и недоказан в претендираният размер.

Ответникът посочва,че неоснователността на главните искове води до неоснователност и на акцесорните такива за лихви от претендираните дати. Алтернативно сочи ответникът, във връзка с отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" следва да се прилагат специалните норми в Глава 47 „Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите". Чл. 497 от КЗ  установява,че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: от   изтичането   на   срока   от   15   работни   дни   от   представянето   на   всички
доказателства по чл. 106, ал. З КЗ или от изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. З от КЗ.

Третото лице помагач на ответника И.С.И. не антажира становище по делото.

 

Факти по делото

 

    Съобразно препис извлечение от акт за смърт №0145/01.VIII.2016 г. съставен от Община-Харманли Р. А.З. е починал на 31.VII.2016 г. в гр.Харманли.

    Констативен протокол №27 за пътно.транспортно произшествие с пострадали лица съставен от органите на „Пътен контрол“ РУ“Полиция“-Харманли отразява,че на 10.VII.2016 г.,около 04.20 часа в гр.Харманли на кръстовището  между ул.“Христо Смирненски“ и ул.“Балкан“ е станало ПТП с участието на водач И.С.И. с отнето свидетелство за управление на МПС,алкохол в кръвта от 2.57 промила,налицна застраховка  в ответното дружество,валидна до 29.VI.2017 г. управлял автомобил „БМВ“ 316,* ** ** **,собственост на М.А. от една страна и от друга водач Р. А.З.,валидно свидетелства за управление на МПС,без алкохол в кръвта,налична застраховка гражданско отговорност в ДЗИ,управлявал лек автомобил „Мерцедес“ Е 290,* ** ** **.В протокола е отразено,че лекия автомобил „БМВ“ е с видими щети в предна част и други,а лекия автомобил „Мерцедес“ е видимо тотално повреден.Били повредени и каменна ограда и постройка на ВиК-Харманли и железен кол с пътен знак Б-2.

    И.С.И. имал контузни рани по главата и тялото без опасност за живота,а Р. А.З. имал фрактура на лопатка на ряма на лява ръка без опасност за живота.В протокола е посочено,че водачът И. е отнел предимството при знак Б-2 поради което ударил странично лекия автомобил,воден от З..

    Видно от епикриза,ортопедия на МБАЛ-Хасково на Р. З.,постъпил на 10.VII.2016 г. в 08.00 часа и изписан на 13.VII.2016 г. 13.00 часа е поставена окончателна диагноза-S32.50 счупване на лява рамо на пубисна кост,закрито и S42.10 счупване на лява лопатка.Извършена е операция на 10.VII.2016 г.-79.9 закрито наместване на фрактура,вътрешна фиксация,друга неуточнена кост,като е налице подобряване на пациента..Препоръчано е домашно лечение,постелен режим минимум месец.

 

    С молба от 08.08.2016 г. ищецът уведомява ответното застрахователно дружество за настъпилата смърт на баща си  и заявява претенция за изплащане на обезщетение за търпените от него неимуществени вреди от същата,така и за изплащане на имуществени такива-погиването на лекия автомобил „Мерцедес“ “ Е 290,* ** ** ** в следствие на процесното ПТП.

    В отговор на искането „Дженерали застраховане“ АД изисква представяне на допълнителни документи от заявителя.С друго писмо застрахователят съобщава на заявителя,че поради непредставяне на изисканите документи,разглеждането на ликвидационната преписка №*********/2016 г. можело да се възобнови след представяне на същите..На 24.VII.2019 г. ищецът изпраща повторно до застрахователя банкова сметка ***,като първото известие  за сметката е получено от застрахователя на 15.VII.2019г.,видно от документ за доставка на л.89 от делото.

    Съобразно сл.бележка от 25.Х.2019 г. З.З. е бил ученик в 12 клас,самостоятелна форма на обучение,специалност „Електрически машини и апарати“ до 30.VIII.2019 г. при ПГЕТ“Захари Стоянов“-Харманли.

По случая относно настъпилата смърт на Р. А. З. е образувано досъдебно производство №259/2016г по описа на РУ на МВР –Харманли.Като обвиняем е привлечен водачът на автомобил марка „БМВ", с рег.№ ******* - И.С.И. с ЕГН:********** ***. Досъдебното производство приключило с внесен в съда обвинителен акт от окръжна прокуратура-Хасково.По това сезиране е образувано  НОХД №49/2018г. на Окръжен съд-Хасково С присъда №15/28.03.2019г. постановена по това дело, И.С.И.,ЕГН:**********,***, е признат за виновен за това, че на 10.07.2016г. в гр.Харманли, при управление на лек автомобил „БМВ 316 И" с ДК.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата /чл.6 т.1 от Закон за движение по пътищата, като не спазил знак Б1 „Пропусни движещите се с предимство", визиран в чл.45 ал.2 от ППЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на Р. А.З.,***, настъпила на 31.07.2016г., като деянието е извършено в пияно състояние и на основание чл.343 ал.З пр.1 б."б" пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1от НК вр. чл.54 от НК са му наложени наказания „лишаване от свобода" за срок от 3 години и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „Общ" режим и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 5 години.

Постановната присъда е обжалвана,поради което е образувано ВНОХД №338/2019г. на Апелативен съд – Пловдив.С решение №159/31.VII.2019 г. по делото въззивния съд изменя присъдата на ОС-Хасково,като увеличава размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца на четири години и шест месеца и наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ от пет на шест години.

С решение №233/18.V.2020 г. постановено КНД№931/2019 г. ВКС,първо наказателно отделение, изменя въззивно решение №159/31.VII.2019 г. по ВНОХД №338/2019 г. на Апелативен съд-Пловдив,като намалява наложеното наказание на И.С.И. „Лишаване от свобода“ на четири години и четири месеца.

Свидетелят З.А.З. установи пред съда,че  брат на починалия Р. З..Ищецът бил негов единствен син.Всички живеели заедно в къща в гр.Харманли,ул.“Балкан“ №40.Родителите на ищеца се развели преди около десет години,но той останал да живее при баща си,въпреки,че по съдебното решение трябвало да живее при майка си.Същата създала свое отделно семейство в  гр.София,имала друго дете.З. й ходел на гости за по няколко дни.З.З. завършил основното и средното си образование в гр.Харманли.След развода на родителите му всички грижи по него се поели от Р. З. и баба му по бащина линия.Майката на ищеца не участвала в този процес.Братът на свидетеля работел като водач на автобус.Бабата поела готвенето и гледането на детето при отсъствията на бащата при изпълнение на трудовите му функции.Р. З. поел изцяло отглеждането,възпитанието и издръжката на ищеца.,занимавал се с обучението му,ходел на родителски срещи и т.н.Винаги двамата били много близки,били приятели,споделяли си,Р. З. давал съвети на сина си,напътствал го.Прекарвали заедно свободното си време,обичали да ходят на риболов,да спортуват заедно.Ходели заедно на почивки,на море, на планина. Р. З. искал синът му да завърши висше образование,самият З.З. желаел да завърши Лесотехническия университет в гр.София,кроели планове за бъдещето.Ищецът приел много тежко смъртта на баща си,тогава бил на 17 години.Много лошо я преживявал,травмирал се,тя настъпила в много важен за него период от живота му-завършване на училище и избор как да организира бъдещето си.З.З. стоял сам,затварял се,често искал да ходи до гроба на баща си,свидетелят го карал.Към настоящия момент не бил преживял травмата от загубата на баща си.Дори отказал да отиде на абитуриенския си бал въпреки изминалото време,тъй-като не му било комфортно да празнува след смъртта на баща си.Преди смъртта на баща си,ищецът имал много приятели,имал си своя среда,баща му го подкрепял всячески-финансово,морално.Сега не искал да ходи на почивки,основно подкрепа му давал свидетеля З..Същият му уреждал да работи на различни места,помагал му финансово и духовно.Даже уредил да отиде при майка си в София за да смени обстановката,но ищецът се почуствал нежелан и се върнал в гр.Харманли.

Свидетелят Тонка Златанова Петкова изведе,че З.З. бил много близък с баща си Р. З..След развода на последния с майката на ищеца и въпреки съдебното решение,З. останал да живее при баща си в гр.Харманли,къдети завършил и средното си образование.Р. З. и ищецът били изключително близки като баща и син,били и приятели.Ходели заедно на почивки,да спортуват,на риболов.След развода Р. З. не създал друго семейство,а останал да живее само със сина си,като поел изцяло издръжката и възпитанието на сина си още от тази малка възраст,на която бил единствено той.Починалият искал да изучи ищеца,били се насочили към техническите науки.Преди инцидента З.З. имал много приятели,общувал с много хора.Следа смъртта на баща се затворил,отказвал да общува,въпреки ,че приятелите му го търсели,изолирал се.Страдал много и досега,говорел за баща си,интересувал се от него непрекъснато,било му много тежко.Отпаднали и плановете му да учи висше образование поради изгубената подкрепа на баща си,отказал да отиде на абитуриенския си бал,поради тежкото преживяване смъртта на баща си.Сега се опитвал да работи,но му било много трудно.

    Правни съображения

 

Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ  и по чл.86 от ЗЗД са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това правооношение „Дженерали застраховане“ АД е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск за понесените вреди.

 Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените  права чрез прекия иск против застрахователя .Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.     

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства - настъпването на пътно-транспортно произшествие,наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на автомобила, извършеното лечение на пострадалата,настъпването на смъртта на Р. А.З.,обстоятелтвото,че ищеца му е син,наличието на влязла в сила присъда спрямо извършителя И.С.И. относно соченото ПТП.

Обсъденото решение №233/18.V.2020 г. постановено по КНД№931/2019 г. ВКС,първо наказателно отделение, с което се изменя въззивно решение №159/31.VII.2019 г. по ВНОХД №338/2019 г. на Апелативен съд-Пловдив,като намалява наложеното наказание на И.С.И. „Лишаване от свобода“ на четири години и четири месеца е  от кръга на съдебните актове от наказателното правораздаване по чл.300 от ГПК.Следователно настоящия съд е обвързан от разпоредените последици и установени с него обстятелства относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца-третото лице И.С.И...Ето защо няма съмнение относно извършването на деянието, което в наказателен аспект съставлява описаното престъпление,а в гражданско правен смисъл-деликт и застрахователно събитие,предвид на активната застраховка „Гражданска отговорност“.Това деяние е извършено противоправно от третото лице-помагач И.С.И.,който е изцяло виновен за настъпването му. По делото няма доказателства,които да сочат,че са налице други причини или действия на други лица за настъпване на вредоносния резултат-смъртта на Р. З..В тази насока ответната страна обективира само и единствено възражения,които обаче останаха нескрепени с доказателствен материал,вкл. и по отношение на твърдението,че З. е водел автомобила си без предпазен колан.Ето защо се извежда,че единствия фактор, породил процесното ПТП са противоправните действия на И. при управлението на автомобила си и изведеното от наказателния съд нарушение на правилата за движение по пътищата и управление с концентрация на алкохол в кръвта 2.57 промила.

Доказателствата по делото категорично в своята съвкупност установяват,че пострадалия или други лица или събития нямат отношение към причинно-следствената връзка за настъпилата смърт на Р. З.,обект на репарация по делото.В постановените съдебни актове,влезли в законна сила по наказателното производство,както първата и въззивната инстанция,така и ВКС изрично приема,че настъпилата смърт на Р. З. е в пряка причинна връзка с действията на третото лице И. Сведжан И..Много ясно и логично наказателния съд е извел причините,довели да вредоносния резултат.Третото лице в настоящия процес управлява МПС в нарушение на ЗДвП -отнема предимството на загиналия,води автомобила си с недопустима концентрация на алкохол в кръвта.Тези действия третото лице са довели до  счупването на лява срамна кост,което генерирало само по себе си огнище на тромбоза в малкия таз на пострадалия,довела в последствие до запушване на белодробната артерия от тромби,дошли по кръвен път.Именно това е единствената причина за смъртта на Р. З..Изведено е ,че същият е бил и с предразен колан при управлението на собствения си автомобил.

Загиналият Р. З. е възходящ роднина от най-близка степен на ищеца-негов баща.Безспорно се установи от разпита на свидетелите по делото,че З.З. изключително тежко е приел смъртта на баща си,като това интензивно състояние на негативни емоции продължава и досега и определя изцяло в отрицателен аспект целия му живот.Приживе на бащата двамата с ищеца са били изключително близки в степен по-голяма от обикновените отношения между баща и син.Поради развода на Р. З. с майката на ищеца,от малка възраст всички грижи,издръжка и възпитание са поети само от починалия Р. З. което катализирало особената близост между двамата.Те били неразделни,общували интензивно,споделяли си,бащата бил основна и често единствена материална и духовна опора на сина си.Бащата и синът били изключително близки духовно,почивали заедно,спортували,ходели на риболов.Бащата напътствал сина си,правили планове за бъдещето,в частност и за обучението на З.З. след завършване на средното му образование.Починалият Р. З. очевидно е бил център на света на З.З. и пряко свързан с ежедневните му нужди и радости,така и с плановете му за бъдещето.Двамата следователно имали изключително близки и интензивни отношения,надминаващи обикновените за баща и син, засилени и от обстоятелството ,че от дълги години след развода живеели само двамата,поради установената дистанцираност на майката. Налице е била изградена силна емоционална връзка между бащата и сина от малка възраст на ищеца,проявявана всеки ден.

Настъпилата смърт на Р. З. преобърнала живота на ищеца изцяло в негативен аспект.Последният изгубил всичко описано по-горе,както като ежедневие ,така и като планове за бъдещето.Смъртта на бащата в случая съставлява рязък,неочакван обрат в битието на З.З.,довел до пълен емоционален срив,загуба на перспектива,лишаване от бащината обич,присъствие,напътствия,общуване,опора. Следва да се посочи и че загубата на баща,който е единствената опора в живота на младеж, винаги е особено ескалираща като негативност на емоциите,които са особено интензивни и непреодолими.Ищецът е бил безвъзвратно лишен от обичта на баща си,от полаганите грижи и внимание,от атмосферата на топлина и близост,описани по-горе,неща които са незаменими и необезщетими. Същевременно самият ищец е бил безвъзвратно лишен от възможността да обича баща си,да общува с него,да е част от живота му.Загубата на бащата настъпва и в много преломен и определящ за З.З. момент от живота му-същият е бил на 17 години,преди завършване на средното му образование и избора за начина за навлизане в по-зрялата част от живота,когато бащината /в случая катализирана от липсата на майката/подкрепа,обич и напъствия са изключително важни и определящи. Ищецът не е могъл да продължи заплануваното развитие на живота си като студент в гр.София поради настъпилото трагично събитие.Следва да се има предвид и че З.З. е станал пряк очевидец на мъките на баща му преди настъпването на смъртта.След нея свидетелите извеждат рязка и трайно негативна промяна в състоянието и поведението на ищеца-същият се затварял в къщи,не общувал с приятелите си въобще,усамотил се,изгубил перспектива за бъдещето,често говорел за баща си,искал да ходи на гроба му,отказал да отиде на абитуриенския си бал,въпреки изминалото немалко време от смъртта на баща си.Изобщо поведение нетипично за 20 годишен младеж и коренно различно от това му преди смъртта на бащата.Това състояние продължава с години и досега.

Следва да се посочи,че подобна загуба няма цена.Няма нужда от излагане на повече обосновка,тъй-като за нормално развития човек загубата на баща в ранна възраст е достатъчно ясно каква огромна травма представлява с всички съпътстващия я негативни емоции и отрицателни модификации в начина на живота на пострадалия.

Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното обезщетение възлиза на 200 000 лв.,които следва да се заплатят от застрахователя. Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице. 

Върху същата сума следва да се присъди и законната лихва от 05.VIII.2019 г. на основание чл.497 ал.I т.2 от КЗ  доколкото на тази дата изтича 15 работни дни от представянето на банковата сметка за изплащане на обезщетението на застрахователя.

Съобразно чл.83 ал.II от ГПК ищецът е освободен от всякакви държавни такси и разноски по делото,поради което същият не дължи такива. Тъй-като ищецът е изцяло освободен от такси и разноски,то същите следва да се поемат от ответника в рамките на основателността на претенцията-изцяло.Ето защо „Дженерали застаховане“ АД на основание чл.78 ал.VI от ГПК трябва да заплати държавната такса по чл.1 от Тарифа за ДТКССГПК от 4% върху уважената част на осъдителния иск или 8000 лв..

Ще следва застрахователят да заплати на процесуалния представител на ищеца З.З.,адв.Г.Г. основание чл.38 ал.I т.2 вр. с ал.II от Закона за адвокатурата и чл.7 ал.II т.5 от Наредба  № 1/9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 5 530 лв.

        Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково,граждански състав,първа инстанция

 

Р   Е   Ш   И

 

 

    ОСЪЖДА ЗД“Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК*********, гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68 да заплати на З.Р.З.,ЕГН:**********,***, постоянен адрес ***,настоящ адрес *** сумата 200 000 /двеста хиляди лева/ обезщетение за неимуществените вреди претърпени от смъртта на баща му Р. А.З. настъпила на 31.VII.2016 г. от пътно транспортно произшествие  на 10.VII.2016 г. в гр.Харманли причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС - третото лице помагач в процеса И.С.И.,ЕГН:********** ***,който е признат за виновен и осъден с влязъл в сила съдебен акт по чл.300 от ГПК за това,че по непредпазливост причинил смъртта на Р. А.З.,***, настъпила на 31.07.2016г., като деянието е извършено в пияно състояние и съставлява престъпление по чл.343 ал.З пр.1 б."б" пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК,,ведно със законната  лихва от 05.VIII.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,като претенцията по чл.86 от ЗЗД за изплащане на законната лихва от 16.VII.2019 г. до 04.VIII.2019 г. върху присъдената сума като неоснователна отхвърля.

    ОСЪЖДА ЗД“Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК*********, гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68 да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд-Хасково 8 000 лева държавна такса върху уважения размер на иска.

    ОСЪЖДА „ЗД“Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК*********, гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68 да заплати на адвокат Г.Г.,***,Хасковска област,ул.“Д. Благоев“ №4Б като представител на ищеца  З.Р.З.,ЕГН:********** ***, постоянен адрес ***,настоящ адрес *** сумата 5 530 лева адвокатски хонорар.

    РЕШЕНИЕТО     е постановено с участието на третото лице помагач И.С.И., ЕГН:**********,*** на страната на ответника ЗД “Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК*********, гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

 

 

   

                 Съдия :