Р Е Ш Е Н И Е
№283 08.07.2021 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
на осемнадесети юни през
две хиляди двадесети първа година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №293 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от КСО във връзка с чл. 128 от АПК, образувано по жалбата на М.В.И. ***
против решение №2153-23-15 от 06.04.2021 г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара Загора /ТП на НОИ,
гр. Стара Загора/ с което е оставена без уважение жалбата на И. срещу
разпореждане №********** от 12.01.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, с което на основание чл. 84 от КСО, считано от 01.01.2021 г. й е отпусната добавка от личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, получавана от починалия й съпруг И. И..
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на решението и потвърденото с него разпореждане. Твърди се,
че съпругът, считано от 15.06.2001г. е получавал пожизнена лична социална
пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО с добавка за чужда помощ, поради което
за определяне размера на добавката по
чл. 84 от КСО добавката за чужда помощ
трябва да се включи в сбора от сумата на пенсиите на починалия. Жалбоподателката
заявява, че спрямо тях няма действие служебно прекратеното изплащане на
добавката за чужда помощ, считано от 01.01.2019г. към отпуснатата социална
пенсия за инвалидност и трансформирането й в месечна финансова подкрепа, която
се отпуска по реда на Закона за хората с увреждания. Счита, че след като
добавката за чужда помощ е била елемент от пенсията за инвалидност, отпусната
пожизнено, то следва да се включи нейния размер в основата, от която се
изчислява сумата на добавката към пенсията на преживелия съпруг.
От съда се иска да бъде отменено
оспореното решение на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора и потвърденото с
него разпореждане №********** от 12.01.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ,
гр. Стара Загора.
Ответникът – директор на ТП на НОИ,
гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото – старши
юрисконсулт И., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, отправяйки
искане за нейното отхвърляне като такава.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, но
разгледана по същество е неоснователна.
Със заявление до директора на ТП на НОИ, гр.
Стара Загора вх. №2116-23-3 от 04.01.2021 г. /л. 14/ М.И. е отправила искане да
й бъде определена и отпусната добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починалия
на 19.12.2020 г. И. И. – неин съпруг, като към заявлението е приложено
удостоверение за наследници. Този факт сочи, че лицето е правоимащо
по чл. 84 от КСО. С разпореждане №********** от 12.01.2021 г. на ръководител ПО
при ТП на НОИ, гр. Стара Загора /л. 11/ на основание чл. 84 от КСО, считано от
01.01.2021г. е отпусната добавка в размер на 149.07лв, представляваща 26.5% от
562.53лв, колкото е получаваната от съпруга й лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст към 19.12.2020г. В основата за определяне размера на добавката по
чл.84 от КСО не е включена сумата от 106.22лв, представляваща добавка за чужда
помощ, получавана по реда на Закона за хората с уврежданията, на основание чл.
49 ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Спорът се свежда до
въпроса следва ли да бъде считана за пенсия, получавана добавка за чужда помощ,
след като до 01.01.2019г един елемент от нея е представлявал социална пенсия за
инвалидност, а разликата до пълния размер от 106.22лв е бил добавка за чужда
помощ.
Право на добавка по смисъла на чл. 84 ал.1
от КСО представлява имуществено наследствено право на преживелия съпруг на сума
равна на 26.5 на сто от сбора на всички
получавани от починалото лице пенсии. Наследодателя е получавал в пълен размер
пенсията за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност в
размер на 25%, съгласно чл.101 ал.3а изречение второ, което е заличено, считано
от 01.01.2015г тоест от тази дата отпада основанието занапред да се получава
едновременно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и процент от
социалната пенсия за инвалидност. На основание §22т от ПЗР на КСО в сила от
01.01.2015г е предвидено да продължи прилагането на отменен закон като
отпуснатите до 31.12.2014г социални пенсии за инвалидност продължават да се
изплащат до края на срока им тоест запазени са за напред, въпреки отпадане на
основанието, последиците от отпускане на пенсията, но правото да се получават
едновременно две пенсии, едната в намален размер, вече не съществува.
Запазването на последиците от придобито право по чл.103 ал.3а изречение второ
от КСО се състои в изплащане размера на пенсиите до срока за получаването им, въпреки отпадналото основание.
С влизане в сила на §7 от ПЗР на Закона за хората с увреждания е разпоредено да
се прекрати изплащането на социалните пенсии, извършвано при условията на §22т
от ПЗР на КСО и да се продължи изплащането при условията на чл.70 от Закона за
хората с увреждания, при това без оглед на условията за срок на отпускане.
Промяната на основанието за изплащане на сумата от пенсия, за чието получаване
няма основание още от 01.01.2015г, е по силата на закона, поради което е
указано на компетентните органи служебно да издадат разпореждания по чл. 94
ал.1 т.4 от КСО – отпаднало основание за изплащане на пенсиите. Разпореждане
№23190297947/01.01.2019г изпълнява закона, без да представлява опосредяващ акт на прилагането му – не това разпореждане
довежда до изплащане на сумата на пенсията от бюджета на друг орган и на друго
основание, а промяната настъпва по силата на закона, който въвежда ново
материално право по чл.70 от Закона за хората с увреждания, чието
удовлетворяване се извършва с действията
по изплащане на сумите. Органите изпълняват вмененото им задължение да се
преустанови изплащане на сумите, извършвано по силата на §22т. от ПЗР на КСО,
въпреки липсата на правото по чл.101 ал.3а изречение второ от КСО. Независимо
дали е съобщено това разпореждане, същото е влязло в сила най-късно на датата
на смъртта на наследодателя, защото само той е могъл да го обжалва, но и без
разпореждане за прекратяване на изплащането, социалната пенсия за инвалидност
не е част от патримониума на наследодателя от 01.01.2015г. Получаването на
сумите е по силата на запазване на последиците при условията на §22т от ПЗР на
КСО до 01.01.2019г, след влизане в сила на
§7 от ПЗР на Закона за хората с увреждания, сумата се получава на
основание чл.70 от същия закон в по-благоприятен размер. Ето защо към момента
на смъртта наследодателя има право на една пенсия и това е пенсията за
осигурителен стаж и възраст. Нормата на чл.49 ал.2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж само пояснява правилата на чл.84 от КСО. Пенсиите са краен
брой, изброен в КСО и разширително тълкуване не може да бъде използвано,
включително и само за яснота- дори размера на пенсията да бе изплащан на
основание §22т от ДР на КСО към датата на смъртта, то същия не би могъл да бъде
основа по чл.84 от КСО за изчисляване на добавката за преживелия съпруг, защото
още от 01.01.2015г правото да се получава социалната пенсия за инвалидност, едновременно
с тази за ОСВ е отпаднало с отмяната на чл.101 ал.3а изречение второ от КСО.
Съгласно изложените
съображения и при липса на различни фактически установявания от съществуващите
следва да се приеме, че след като с разпореждане №********** от 12.01.2021 г. ръководителят
на ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора е отпуснал на М.В. добавка по чл. 84, ал.
1, т. 2 от КСО в размер на 26,5% от получаваната приживе от наследодателя И. И.
ЛПОСВ органът е постановил съответстващ на материалния закон административен
акт. В тази връзка отхвърляйки жалбата срещу оспореното по реда на чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КСО разпореждане решаващият орган, в лицето на директора на
ТП на НОИ, гр. Стара Загора е постановил правилно и обосновано решение, което
налага извода за отхвърляне на подадената против него жалба.
Воден
от тези мотиви, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ подадената от М.В.И.
жалба срещу решение №2153-23-15 от
06.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора с което е оставена
без уважение жалбата й срещу разпореждане №********** от 12.01.2021 г. на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Решението да се съобщи,
чрез изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: