№ 1674
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502196 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Г. ХР. чрез адвокат П. Ч. срещу
решение № 261890 от 09.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 17774 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, дванадесети състав, с което е оставена без уважение молбата й с
правно основание член 247, алинея 1 от ГПК за допускане на очевидна фактическа грешка в
решение № 3566 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 17774 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, дванадесети състав.
Въззивницата изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение по съображения, че изрично е претендирала
солидарно осъждане на ответниците с уточняваща молба от 23.01.2020 г. и така е възприето
от съда. Въпреки това в диспозитива си съдът е осъдил ответниците да заплатят
претендираните суми разделно, което е несъответствие между волята му и отразеното в
диспозитива, следователно представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде
поправена.
Предвид горното обосновава искане за отмяна на решението по искането с правно
основание член 247, алинея 1 от ГПК и да бъде поправена грешката.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни Б. КР. П. и СН. М. СТ..
1
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
С решение № 3566 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 17774 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Варна, дванадесети състав, са осъдени Б. КР. П. и С.М. Стафанова да заплатят
на Д. Г. ХР. разделно следните суми: сума в размер на 350 лева /всеки ответник по 175 лева/,
представляваща неплатена наемна вноска за месец август 2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, дължими по договор за наем от 11.09.2017 г.; сума в размер на
250 лева /всеки ответник по 125 лева/, представляваща заплатени от ищцата разходи за
потребена от ответниците вода за период от 28.02.2018 г. до 08.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 416,24 лева /всеки
ответник по 208,12 лева/, представляваща незаплатени от ответниците разходи за потребена
вода за периода от 08.11.2018 г. до 01.09.2019 г., дължими по договор за наем от 11.09.2017
г.; сума в размер на 231,18 лева /всеки ответник по 115,59 лева/, представляваща заплатени
от ищцата разходи за топлинна енергия за период от 29.03.2019 г. до 30.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, дължими по договор за наем от 11.09.2017 г.;
сума в размер на 107,39 лева /всеки ответник по 53,69 лева/, представляваща неизплатено
задължение от ответниците за поддържане на общите части на сградата за периода от
12.2017 г. до 31.08.2019 г., дължими по договор за наем от 11.09.2017 г.
Ищцата Д. Г. ХР. твърди, че още с исковата си молба е поискала ответниците да бъдат
осъдени солидарно за така претендираните суми, както и, че делото е докладвано така. В
мотивите на атакуваното решение първоинстанционният съд е приел, че наемателите
/ответниците/ дължат сумите разделно, а не солидарно, тъй като солидарна отговорност не е
предвидена в договора за наем, нито следва от закона – аргумент от член 121 от ЗЗД. При
така направеният извод е постановил и решението си.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че не е налице противоречие между
мотивите на съдебния акт и диспозитива, следователно не е налице и очевидна фактическа
грешка. Като допълнение следва да се отбележи, че в настоящото производство въззивната
инстанция няма правомощие да преценява правилността на решението /дали е налице
солидарна или разделна отговорност/, а само и единствено следва да прецени дали има
очевидна фактическа грешка или не.
Изложеното дава основание обжалваният съдебен акт на Районен съд – Варна да бъде
потвърден.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261890 от 09.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 17774
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, дванадесети състав, с което е оставена без
уважение молбата на Д. Г. ХР. с правно основание член 247, алинея 1 от ГПК за допускане
на очевидна фактическа грешка в решение № 3566 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д.№
17774 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, дванадесети състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 247, алинея 4 във връзка с
член 280, алинея 3, точка 1, изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3