№ 151
гр. Търговище, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
***:ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Женя Люб. И.а
като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20253530200465 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Д. Ю. от гр.Омуртаг, чрез пълномощник адв.А.
М. от АК – Търговище, срещу НП № 44-0000711 от 25.04.25 г. на Началник на
ОО„АА“, гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 43, т.2, б.“б“ от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 1500 лева.
Жалбоподателя моли съда, на основанията изложени в жалбата да отмени НП.
Редовно призован, не се явява лично. Явява се адвокат М., който поддържа
жалбата, с молба НП да бъде отменено на посочените основания. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган не се явява и не изпраща представител. В
съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка счита,
че наказателното постановление следва да бъде потвърдено и прави
възражение за прекомерност на претендираният адвокатски хонорар.
След запознаване на представените писмени материали по делото и
събраните в съдебно заседание доказателства, съдът установи следното: В
обстоятелствената част на обжалваното НП, като адм. нарушение извършено
от жалбоподателя е описана следната фактическа обстановка - На 14.02.2025 г.
около 17:18 ч. в град Търговище, улица Опълченска №16, в пункт за
1
извършване на периодични прегледи за проверка техническата изправност на
пътни превозни средства на фирма "ГТП-02" ООД притежаващ Разрешение №
765 жалбоподателят като *** на комисия от технически специалисти не е
следил за качественото и пълнообемното провеждане на периодичен преглед
на МПС с рег.№ Т2363МТ от кат.М1 марка “Шевролет“, модел „Епика“
извършен с протокол № 38107823 от 14.02.2025 г., а именно : допуска ППС- то
да се движи по пътища за обществено ползване и отбелязва в протокола че
уредбата за втечнен газ Atiker-51L със сериен номер 047132 от 2021 г. е
демонтирана, като при прегледа не отваря багажното отделение на
автомобила. Това било установено при преглед на видеозаписи и комплексна
проверка.
За констатираното административно нарушение е съставен АН №
344460 от 19.03.25 г., връчен на нарушителя. АУАН е подписан с отбелязване
от нарушителя „не съм съгласен и ще предоставя своите възражения в срок
даден по законовия ред“. Писмени възражения срещу така съставеният АУАН
са постъпили в законоустановения срок по ЗАНН. Наказващият орган приел
възраженията за неоснователни и на основание АУАН е издадено обжалваното
НП № 44-0000711 от 25.04.25 г., подписано и връчено на жалбоподателя на
дата 03.06.25 година.
Жалбата е подадена чрез наказващият орган, процесуално допустима е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съгласно приложената Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. процесното
НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Видно от показанията на актосъставителя И. С. при преглеждане на
видеозаписа от прегледа се установило, че при техническият преглед на
автомобила жалбоподателят не е отворил багажното отделение, където
следвало да се намира газовата бутилка, за да провери дали същата е
демонтирана. Показанията на свидетеля се потвърдиха от приложеният по
делото видеозапис, който бе възпроизведен в съдебно заседание.
Съгласно показанията на св.Д. Т. през месец февруари газовата бутилка
на процесният автомобил била демонтирана. Бил свален и редуктора на
газовата система. Освен, че свидетеля не доставя точни данни за датата на
премахване на газовата бутилка, то следва да се отбележи, че това
обстоятелство е правно ирелевантно за настоящият спор предвид на факта, че
2
процесното нарушение се състои в това, че жалбоподателя не е отворил
багажното отделение на автомобила за да провери дали газовата бутилка
наистина е демонтирана.
Според показанията на собственика на автомобила – св.Е. И. газовата
бутилка била премахната преди техническият преглед, а при прегледа
багажника на автомобила бил отворен и било проверено дали газовата
бутилка е налична. Този свидетел е косвено заинтересован от изхода на делото
и неговите показания се опровергават от приложеният по делото видеозапис,
който е напълно обективно годно доказателствено средство.
Кредитирайки показанията на актосъставителя, приложеният
видеозапис и останалите писмени доказателства съдът намери за установено,
че при процесният технически преглед жалбоподателят не е отворил
багажното отделение на автомобила за да провери дали газовата бутилка на
същия е демонтирана.
При служебната проверка на оспореното НП съдът констатира, че
същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Видно от текста на НП като правно основание за издаването му е
посочен чл.43, т.2, буква „б“ от НАРЕДБА № Н-32 от 16 декември 2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.
Нормата предвижда, че ***ят на комисията, която извършва периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на ППС следи за
качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС
от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на
периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на
периодичните прегледи, определени в наредбата. Нормата е обща и не налага
конкретни изисквания към дейността на ***я на комисията, а вместо това
препраща към Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от НАРЕДБА № Н-32 от 16
декември 2011 г., където е поместена методиката за извършване на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на ППС. Нормата не съдържа
конкретно нарушено изискване. В същото време от текста на обжалваното НП
е видно, че в него не е посочено коя точно разпоредба (кое точно изискване)
на Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от НАРЕДБА № Н-32 от 16 декември 2011
г. е била нарушена. Непосочването на точната нарушена разпоредба от
приложимата наредба води до липса на правно основание, като съдът не може
3
да извлича волята на наказващият орган, съдейки по фактическото описание
на твърдяното нарушение. Липсата на посочване в текста на НП на
относимата разпоредба на Приложение № 5 от НАРЕДБА № Н-32 от 16
декември 2011 г., следва да се приравни на липса на посочено правно
основание за издаване на обжалваното НП, което означава, че е допуснато
нарушение на изискванията за форма на НП, установени в чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН. За да е ясно на визирания нарушител какво нарушение му е вменено,
то следва наказващият орган не само да опише точно и ясно фактическите
обстоятелства по нарушението, но и чрез дадената им правна квалификация да
установи съществуването на правна норма, която регламентира конкретно
изискване, което се нарушава с описаното деяние. Това задължение се налага с
оглед принципите за правна сигурност и законоустановеност на нарушенията.
По този начин съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Съдът също е поставен в невъзможност да провери волята на наказващият
орган за съответствието й със закона.
Отделно от горното – жалбоподателят е подал до наказващия орган
писмено Възражение с рег.№ 52-00-31- 2653/26.03.2025 г., като изрично е
направил доказателствено искане в рамките на административното
производство по издаване на НП, по-конкретно за вземане на обяснения от
колегата на жалбоподателя - Г. Д., от собственика на автомобила – Е. И. и от Д.
Д. – демонтирал газовата уредба. Наказващият орган не се е произнесъл по
неговото доказателствено искане, съответно не е събрал допълнителни
доказателства. По този начин наказващият орган е нарушил чл.52, ал.4 от
ЗАНН като не е извършил разследване на спорните обстоятелства
посредством вземане на обяснения от посочените във възражението лица,
доколкото чрез събирането би могло да се даде допълнителна яснота по
въпроса каква е причината за случилото се. На практика възражението на
жалбоподателя не е разгледано и по него административнонаказващият орган
не се е произнесъл. В текста на НП е посочил единствено, че има депозирано
възражение, без да е обсъдено същото. Наказващият орган не е посочил дали
счита възражението за основателно или неоснователно и по какви
съображения, както и какви са съображенията му не снеме обяснения от
поисканите лица. С тези свои бездействия по време на
административнонаказателното производство наказващият орган е нарушил и
чл.53, ал.1 от ЗАНН, защото като не е събрал допълнителни доказателства
4
относно спорните обстоятелства във връзка с които е налице надлежно
подадено възражение с конкретни доказателствени искания. Той е издал НП
без да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение.
Нарушението на производствените правила е съществено, доколкото е
препятствана възможността на жалбоподателя да проведе своевременна и
адекватна защита преди издаване на обжалваното НП като се съберат
доказателства за твърдяното в АУАН административно нарушение.
Предвид гореизложеното се налага извода, че оспореното наказателно
постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила, липсват задължителни реквизити на НП.
Предвид горното обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от
страна на жалбоподателя за сумата от 800 лева - платено адвокатско
възнаграждение, за което са приложени пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 03.06.2025 г., в който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. и същото е отбелязано като платено в
брой. Представен е и списък на разноските. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в
производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за
разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че
разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В
случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на
обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя,
съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в
съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18
ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
5
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 лв. до
10000 лева възнаграждението е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над
1000 лв. В случая е видно, че договореното и платено възнаграждение не
съответства на размера на оспорваната глоба от 1500 лв., не кореспондира с
фактическата и правна сложност на делото както и с обема на оказаната
правна помощ и процесуално представителство. Ето защо ИА“АА“ като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 450 лева, по изложените по-горе съображения. В
останалата част и до пълният размер от 800 лв. претенцията за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 44-0000711 от 25.04.2025 г. на Началник ОО“АА“
Търговище, с което на Д. Д. Ю. с ЕГН ********** от гр.Омуртаг, ул**** на
основание чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “АА“ гр. София, да заплати на Д. Д.
Ю. с ЕГН ********** от гр.Омуртаг, ул****, сумата от 450 лева разноски за
адвокатско възнаграждение, като отхвърля претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски в останалата част и до пълният размер от 800 лв.,
като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването
на страните за изготвянето му, пред Административен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6