Решение по дело №263/2019 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 105
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 4 януари 2020 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20195520200263
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     Р Е Ш Е Н И Е № 105

 

                                   гр.Раднево, 09.12.2019 г.

 

         РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

 

при секретаря: Живка Манолова като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧАНОВА АНД № 263/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-002527/16.09.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което на "Интелект-С. Д.” ЕООД гр.Р., ЕИК ххххххххх със седалище: гр.Р., ул. "С. К." № х, вх.х, ет.х, ап. хх,  представлявано от С. Г. Д., ЕГН **********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер 1 500/хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал.1 от КТ от "Кодекса на труда за нарушение по чл.403А ал.1 от КТ /Кодекс на труда/.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния му представител- адв.М. иска от съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно – заради твърдяно за допуснато съществено процесуално нарушение и заради неправилно приложение на материалния закон – за неквалифициране на случая като маловажен на основание чл.28 от ЗАНН. Прави се и алтернативно искане – за прилагане на чл.415В ал.1 от КТ и съответно за изменяне на размера на имуществената санкция съобразно тази разпоредба. Не се оспорва извършването на процесното административно нарушение.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като се излагат доводи за неоснователността на исканията на противната страна.

Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършена проверка на 09.08.2019г. в 14,30ч., на обект мини маркет „Интелект”, находящ се в гр.Р., кв.Г., ул.”З.” № х, стопанисван от "Интелект-С. Д.” ЕООД гр.Р., ЕИК ххххххххх със седалище: гр.Р., ул. "С. К." № х, вх.х, ет.х, ап. хх,  представлявано от С. Г. Д., ЕГН **********, в качеството й на работодател към момента на проверката 09.08.2019г. в 14,30ч. не държи на обект мини маркет „Интелект” в гр.Р., кв.Г., ул.”З.” № х на разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, в това число за м.август 2019г.

 

 

 

 

На 19.08.2019 г. актът бил предявен на Даниела Проданова -ЕГН ********** за запознаване и подписване при което не били направени възражения по констатациите в съдържанието му.

 

 

 

 

Писмени такива НЕ са постъпили в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН /чл. 44.(1) Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно./.

 

 

 

 

В последствие на 16.09.2019г., след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, АНО приел, че са налице основанията по чл. 53, вр. чл. 83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административно наказателна отговорност на работодателя- "Интелект-С. Д.” ЕООД, гр.Р., ЕИК хххххххх, със седалище: гр.Р., ул. "С. К." № х, вх.х, ет.х ап. хх,  представлявано от С. Г. Д. ЕГН **********, /в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер 1 500/хиляда и петстотин/лева на основание чл. 416, ал.5 от КТ /чл. 416.(5) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите./ вр. чл. 414, ал.1 от КТ . В този смисъл  и предвид заповед №3-0058 от 11.02.2014г. съдът не споделя възражението на адв. М., че наказателното постановление било нищожно, като издадено от некомпетентен орган.

 

 

 

 

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: Акт № 24-002527/19.08.2019г., Протокол - л.13, Правилник за вътрешен трудов ред, физиологичен режим за труд и почивка на работещите от „И. С. Д.” ЕООД, град Р., график за разпределение на работното време по месеци, декларация по чл.402, ал.1 т.3 от КТ от Д. М.Г., както и показанията на свидетелите М.Д.И. и К. К. К..

 

 

 

 

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

 

 

 

 

 

 

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният вследствие извършената проверка от инспекторите към Д "ИТ" гр.С. З- АУАН Акт № 24-002527 от 19.08.2019г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, не се установиха допуснати съществени нарушения на административно наказателната процедура, поради което и делото следва да се разгледа по същество.

 

 

 

 

След внимателен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение на чл. 403а, ал.1 от "Кодекса на труда" е правилен. Съгласно тази разпоредба в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение  на контролните органи екземпляр от правилника на вътрешния  трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа:заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение ,за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода , за който е установено сумирано изчисляване на работното време.”

Страните по трудовия договор, касаещ непълно работно време определят продължителността и разпределението му.

 

 

 

 

Съображенията са следните:         

 

 

 

 

От съставените писмени документи в хода на проверката и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-М.Д.И. и К.К.К. се установява, че именно при извършената проверката относно спазване на трудовото законодателство на 09.08.2019г. в 14,30ч. на обект Мини маркет „Интелект”, находящ се в гр.Р., кв.Г., ул.”З.” № х, стопанисван от въпросното дружество и продължила на 19.08.2019г. в Д”ИТ” гр.С. З., по представени официални  писмени документи – трудови досиета, правилник за вътрешния трудов ред  е установено, че "Интелект-С. Д.” ЕООД гр.Р. в качеството си на работодател по смисъла на Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на "Кодекса на труда" не държи на обекта,описан по-горе на разположение на контролните органи  поименни графици за работа за периода , за който е установено сумирано изчисляване на работното време, в това число за месец август 2019г.

Разпоредбата е императивна и не позволява преценка дали да държи такъв график или не работодателя. С отсъствието на такъв график, който да се предостави при проверка на контролните органи- както се е случило, то нарушението е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В този смисъл, административно наказващият орган-Директора на Д "ИТ" в кръга на правомощията си, правилно /според състава/ е ангажирал административно наказателна отговорност на работодателя.

 

 

 

 

Въпреки този извод от гледна точка императивно вмененото си задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложената административна санкция, съдът намира, че материалният закон е нарушен при правното квалифициране на деянието, респективно при административното наказване, съображенията за което са следните:

 

 

 

 

Състава счита,че наложената санкция /макар и определена в минималния размер/ е неимоверно висока, предвид настоящата стагнация, поради което намира, че в конкретния случай са налице изискуемите предпоставки за квалифициране на нарушението, като "маловажно" такова, отговорността за което следва да се реализира съобразно привилегирования състав на чл. 415в от КТ /"чл. 415в. За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв."/

 

 

 

 

Законодателят максимално конкретно е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав.

 

 

 

 

Отделно от това нормата е императивна, т.е., не дава оперативна самостоятелност на наказващия орган да прецени по целесъобразност дали следва да я приложи.

 

 

 

 

В този смисъл същият е бил длъжен да изследва предпоставките в чл. 415в от КТ и ако установи наличието им е следвало да наложи наказание по привилегирования състав по-горе, а не по основния състав на нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ.

 

 

 

 

В конкретния случай съдът счита, че извършеното осъществява признаците на привилегирования състав, тъй като се касае за отстранимо нарушение, както и за нарушение, от което не са настъпили каквито и да било вредни последици за работници или служители още повече,че договореното работно време е със съгласието на двете страни.

 

 

 

 

Същевременно от деянието не са настъпили вредни последици, нито за конкретния работник, нито за други работници, или поне такива не са доказани от наказващия орган.

 

 

 

 

Нещо повече-от негова страна дори не са наведени данни за наличие на вредни последици, тъй като такива не са описани и сред фактите в АУАН и наказателното постановление.

 

 

 

 

Предвид изложеното, съдът приема, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като нарушението в конкретния случай е "маловажно" по смисъла на чл. 415в от КТ и работодателят, следва да бъде санкциониран именно по този привилегирован състав.

 

 

 

 

Изводът за приложимост на закон за по-леко наказуемо нарушение не е свързан с промяна на обстоятелствената част на обвинението предявено на нарушителя, поради което и изцяло в правомощията на съда, като въззивна инстанция е да измени НП в смисъла по-горе.

 

 

 

 

С оглед изложеното съдът намира, че за да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, санкцията следва да е в среден размер-150/сто и петдесет/лева предвиден в разпоредбата на чл. 415в от КТ с оглед дисциплиниране на работодателя за вземане още повече интензивни мерки за не допускане нарушения, като настоящето. Воден от гореизложеното ,съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-002527 от 16.09.2019г. на К. И. М., Директор Д"ИТ"-гр.С. З., с което на "Интелект-С. Д.” ЕООД гр.Р., ЕИК ххххххх, представлявано от С. Г. Д. ЕГН **********,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер 1500/хиляда и петстотин/лева на основание чл. 416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал.1 от КТ за извършено нарушение на чл. 403а от "Кодекса на труда",като на осн. чл. 415в от КТ, НАМАЛЯВА същата в размер на 150/сто и петдесет/лева.

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на Административно процесуалния кодекс- Глава ХІІ, пред Административен съд С. З. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                            Районен съдия: