Р Е Ш Е Н И Е
№ 739/12.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,
Х-ти състав, в открито заседание на
четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря Антоанета Метанова и участието на прокурора Паун Савов,
като разгледа докладваното от съдия Шотева КАД № 522 по описа за 2022
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 348 от
Назаказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от Г.Г.Г. с ЕГН **********, чрез адв. М., срещу Решение №
205/13.04.2022 г. постановено по АНД 1063/2021 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, с което е потвърден Наказателно постановление № 21-1006-000433
от 09.03.2021 г. издадено от Началник група към ОДМВР-Пазарджик, Сектор Пътна
полиция, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 94, ал. 3 от
ЗДвП на основание чл. 178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80,00 лева
и за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лева, като
законосъобразно.
В касационната
жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Моли се
съдът да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго по
същество на спора, с което да отмени процесното наказателно постановление. В
съдебно заседание касаторът поддържа, чрез своя процесуален представител,
изложените в касационната жалба възражения и доводи. Претендира присъждане на
разноски по приложен списък, с оглед разпоредбата на чл. 80 от ГПК, връзка с
чл. 144 от АПК.
Ответникът – началник група към ОДМВР-
Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Пазарджик
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба изхожда от надлежна
страна, подадена е в срока по чл. 211 от АПК и е съответна на изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред Районен съд-Пазарджик
е образувано по жалба на Г.Г.Г.
против Наказателно постановление № 21-1006-000433 от 09.03.2021 г. издадено от началник
група към ОДМВР-Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3
от ЗДвП на основание чл. 178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80,00
лева и за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лева.
С обжалваното първоинстанционно решение
съдът е потвърдил наказателното постановление, като е приел за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
На 02.02.2021 г., около 12:21 часа, в
гр. Пазарджик, на ул. „Витоша“ е управлявал лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег.
№ РА 0515 ВС собственост на М.А.Г., като е паркирал МПС върху пешеходна зона
пред № 16, без разрешението на собственика на пътя и не е изпълнил задължението
си като водач на ППС да се движи възможно най-вдясно по платното за движение на
пътя, като от дом № 16 до дом № 20 е управлявал ППС по тротоара.
Горното било възприето от свидетеля Я.Т.Р.,
който е заснел движението на автомобила и последвалото му паркиране и подал
сигнал за извършеното нарушение на електронната поща на ОД на МВР-Пазарджик, с
описание на установеното от него и приложени снимки на заснетия автомобил на
дата 02.02.2021 г. в 12:21 часа. Тези снимки са били изведени от запис от
охранителни камери, монтирани на дома на свидетеля Р., а също и такива от
записите на охранителната камера и за други дати, на които автомобилът е
паркиран на тротоара. Въз основа на сигнала е образувана преписка с рег. №
100600-1947 от 03.02.2021 г. по описа на ОД на МВР-Пазарджик, която била
възложена на свидетеля Е.Т.-младши автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик.
От показанията на свидетелят Т. се установява, че е разговарял за случая и със
свидетеля Р. и се запознал с направените от него снимки, между които и тези от
процесната дата-02.02.2021 г. След това свидетелят Т. е установил собственика
на паркирания автомобил-М.Г.. Последната е попълнила декларация, в която е отразила,
че на 02.02.2021 г. в 12:21 часа моторното превозно средство е било управлявано
от жалбоподателя Г.Г..
При така установеното свидетеля Т. е
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в негово
присъствие и в присъствието на свидетеля Р., за описаното нарушение. Връчен е
на жалбоподателя срещу подпис. В него Г. не вписал възражения, нито обяснения,
във връзка с направените констатации.
Въз основа на съставения АУАН на 09.03.2021
г. е издадено атакуваното наказателно постановление (НП), което
първоинстанционният съд е приел за законосъобразно.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на районния съд са направени
въз основа на цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и пред настоящата инстанция не се сочат доводи, които да обосновават
отмяната на атакувания съдебен акт.
Решаващият съд правилно е приел, че при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение и на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Приел е, че са издадени от компетентни органи, в
предписаната от закона форма и при спазване на императивните изисквания на чл.
42 от ЗАНН и чл. 43 от същия. Правилен е изводът на решаващия съд, че НП не
страда от пороци във връзка с изпълнение на императивните изисквания на чл. 57
от ЗАНН, както и не е установил да е допуснато нарушение и на разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН. В решението си първоинстанционният съд е изложил мотиви,
които се споделят напълно от касационната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3
от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените
от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя,
ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 (два) метра за
преминаване на пешеходци. Неспазването на тези правила съставлява
административно нарушение по чл. 178е от ЗДвП, в която разпоредба е предвидена
санкция за водач, който неправилно паркира върху тротоара.
С приемането на посочените правни норми
законодателят е установил, че паркирането по начин, различен от посочения
по-горе, е забранено. С ал. 4 на същия текст се допуска едно единствено
изключение, което е само за престой, но не и за паркиране. Легални определения
за понятията „престой“ и „паркиране“ са дадени с разпоредбата на чл. 93 от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача. А по аргумент от ал. 2 на същия текст от ЗДвП, паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение. По делото е установено,
че автомобилът на касатора е бил паркиран, а не е бил в състояние на престой,
ето защо е правилен изводът на съда, че за него е приложима нормата на чл. 94,
ал. 3 от ЗДвП.
Предвид изложеното, обжалваното решение
е правилно, постановено при липса на релевираните касационни оплаквания. При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му, поради което атакуваният съдебен
акт следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора разноски за
настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, Х състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 205 от 13.04.2022 год. постановено по
НАХД № 1063 от
2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове: 1. /П/
2.
/П8