Решение по дело №866/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  797

                                    20.06.2019г., гр. Пловдив

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ  състав,  в открито съдебно заседание на шести  юни  две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                     ЧЛЕНОВЕ:   БОРИС  ИЛИЕВ
                                                                               ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА                                                                                                        

 

при участието на секретаря  Ангелина  Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №866/2019г. по описа на ПОС, VII гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258  и  сл.  от ГПК.

Делото  е образувано  по  въззивна  жалба на Н.  Т.  С. ***,  ЕГН  **********,  против  Решение №3907 от 16.11.2018г., постановено по гр.д. №4609/2018г., по описа на Районен съд-  Пловдив,  ХVI гр. с.  в частта  му, с  която  е бил  осъден  да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от изпълнителния директор Ц.К.П. и прокуриста М.Т.П., следните суми: сумата от 2 302 (две хиляди триста и две) евро- главница, дължима за периода 20.04.2017 г.- 07.12.2017 г. по договор за банков кредит от 21.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.03.2018 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 75, 28 (седемдесет и пет евро и двадесет и осем евроцента) евро- редовна лихва за периода 20.03.2017 г.- 06.12.2017 г. включително и сумата в размер на 66, 55 (шестдесет и шест евро и петдесет и пет евроцента) евро- наказателна лихва за периода 20.04.2017 г.- 03.01.2018 г. включително,  както  и  разноските по делото: 319, 99 (триста и деветнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) лева- държавна такса, 150 (сто и петдесет) лева- депозит за вещо лице и 150 (сто и петдесет) лева- определено от съда юрисконсултско възнаграждение.В  жалбата  са  изложени  доводи  за  недопустимост  и  неправилност  на  решението, като  се  иска  обезсилването,  респ.  отмяната му   и   постановяване  на  ново  решение, с  което  предявените  искове  да  бъдат  отхвърлени.            

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна- „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от изпълнителния директор Ц.К.П. и прокуриста М.Т.П.,  чрез  пълномощника  му  по  делото  юрк. Р.  К.,  с  който  се  иска  обжалваното  решение  да  бъде  потвърдено. 

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното  решение  съобразно  правомощията  си  по  чл.269  от  ГПК,  прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

            Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от  ГПК  във  връзка  с  чл.430, ал.1  и  ал.2  от  ТЗ  и  чл.92, ал.1   и  чл.86, ал.1  от  ЗЗД,  като  ищецът  Райфайзенбанк (България)” ЕАД, иска  постановяване на решение,  с  което  да  се признае  за  установено, че  ответникът  Н.  Т.  С.  му  дължи, следните суми: сумата от 2 302 (две хиляди триста и две) евро- главница, дължима за периода 20.04.2017 г.- 07.12.2017 г. по договор за банков кредит от 21.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението  за  издаване  на заповед  за  изпълнение- 08.01.2018г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 75, 28 (седемдесет и пет евро и двадесет и осем евроцента) евро- редовна лихва за периода 20.03.2017 г.- 06.12.2017г. включително и сумата в размер на 66, 55 (шестдесет и шест евро и петдесет и пет евроцента) евро- наказателна лихва за периода 20.04.2017 г.- 03.01.2018г. включително,  за които  вземания  е  била  издадена  заповед  за  изпълнение  по  чл.417  от  ГПК.  При условията  на  евентуалност,  в случай  на  отхвърляне  на  така предявения  установителен  иск  поради  ненастъпила  предсрочна изискуемост  на  вземанията  по  договора  за кредит,  ищецът  е  предявил  иск  за осъждането  на ответника  да  му  заплати  посочените  суми,  ведно  със законната  лихва върху  главницата  от  датата  на подаване  на  исковата  молба.   С  постановеното  по  делото  решение в  необжалваната  му    част  първоинстанционният  съд  е  приел,  че  преди  подаване на  заявлението  за  издаване  на заповед за  изпълнение  банката- кредитор  не  е  уведомила  редовно длъжника  за  обявяване  на предсрочната  изискуемост  на кредита,  поради което  вземанията  й  по  издадената заповед  за изпълнение  не  са  изискуеми  и  не  са възникнали на  твърдяното  в заповедното  производство  основание.  По така  изложените съображения  съдът  е  отхвърлил установителните  искове  и  е  приел, че  следва  са разгледа  евентуалните  осъдителни  искове  на  банката,  основаващи се  на  настъпила  с връчване  на исковата  молба  предсрочна изискуемост  на  вземанията по договора  за кредит. В обжалваната  част  на решението  по  тази претенция  съдът  е  приел въз основа  на  заключение  на допусната  съдебно- счетоводна  експертиза,  че исковите  претенции  са  основателни  и  следва  да се  уважат. 

            При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК  съдът  намери,  че  същото  е  валидно  и  допустимо.  Неоснователни  са доводите  на  жалбоподателя  за недопустимост  на  решението  в обжалваната  му  част  поради  идентичност  по основание  и  размер на вземанията-  предмет на  установителния  иск  и  тези- предмет  на  осъдителния  иск.  Основанието на вземанията по установителния  иск  е  настъпила  и  обявена преди подаване на заявлението за издаване  на заповед за изпълнение  предсрочна изискуемост на кредита,  а  основанието  на  вземанията  по  осъдителния  иск  е  обявяването  на предсрочната изискуемост  с  връчване  на ответника  на препис от исковата  молба.  От изложеното следва,  че  осъдителния  иск  е  предявен  на  друго  основание,  различно  от  това на  установителния,  поради  което  и  съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  т.11б от Тълкувателно  решение  №4/2013  от  18.06.2014г.  на  ОСГТК  на  ВКС  е  допустимо предявяването  му при  условията  на евентуалност  с  иска  по  чл.422, ал.1  от  ГПК.  В този смисъл  е  налице  и  практика  на  ВКС  по  реда  на  чл.290  от  ГПК-  Определение № 387 от 24.07.2017 г. по ч. т. д. № 1369/2017 г. на І т.о., като  същото  е  прието  и  в  цитираното  от жалбоподателя  във въззивната жалба  Решение  №139  от 05.11.2014г.  на  ВКС по  т.д.№57/2012г.,  ІІ т.о ТО.   Предвид  горното  и  съгласно  чл.269, изр.  второ  от  ГПК  следва  да  бъде  проверена  правилността  на  решението  по  изложените  във  въззивната жалба  доводи   и  при  служебна проверка  за  допуснати  нарушения  на  императивни  материалноправни  норми,  като  въззивният  съд,  като  инстанция  по  същество,  се произнесе  по  съществуващия  между  страните  правен  спор.

            От фактическа  страна не се спори  по делото,  че  на  21.03.2011г. между страните  е  бил сключен договор  за  кредит,  по силата  на  който банката-  ищец  е  отпуснала   на ответника кредит  в размер  на  7890  евро  с  краен срок на погасяване  20.03.2019г.  при съответно  договорена  възнаградителна  лихва в размер на  5,40%  годишно  и  наказателна  лихва  при просрочие  в размер  на  15,40%.  По делото  не  се  спори  между страните,  че  банката  е  изпълнила  задължението  си  по  договора  да предостави  на ответника  заемната  сума,  поради  което  за  последния  е  възникнало  задължението  да  върне  същата при условията  и  в срока,  посочени  в договора.  От страна на  ответника  не се  твърди  и  не  се  ангажират  доказателства  да  е  изпълнявал  редовно  задълженията  си  по  сключения  договор  за  кредит  съгласно  приложения  към същия  погасителен  план,  поради  което  твърденията на  ищцовата  страна, че  същият  не  е  издължил на уговорените  падежни  дати  вноските  по  кредита  с падежи  след  20.04.2017г.  следва  да  се  приемат  за  основателни.  До  приключване  на устните  състезания  пред  въззивната  инстанция  е  настъпил  крайният срок  за издължаване  на  кредита,  т.е.  падежът  на всички погасителни  вноски за  периода  20.04.2017г.-20.03.2019г. От заключението  на приетата  съдебно- счетоводна  експертиза  се  установява,  че  размерът на  непогасената  главница по кредита  възлиза  на 2302  евро,  размерът на  дължимата възнаградителна лихва за периода  20.03.2017г.-06.12.2017г. възлиза  на  75,28  евро,  а  размерът  на  наказателната  лихва  за периода  20.04.2017г.-03.01.2018г.  възлиза на  66,55  евро.  Предвид  горното  предявеният иск за осъждане  на ответника  да  заплати  на банката- ищец  посочените  суми   се  явява  основателен  и  следва да се уважи. 

            Неоснователни  са  доводите  на  ответника,  изложени  във  въззивната жалба,  че е  погасил предсрочно задълженията си  по кредита  на  23.12.2016г.,  както  и  че било налице  забава  на  банката- кредитор  да приеме  изпълнението. Действително  от  събраните  по  делото  доказателства  се  установява,  че  на  23.12.2016г.  съпругата  на  ищеца  Н.Г.Б.  е  внесла   по сметката  на  ищеца,  обслужваща  кредита,  сумата  от  7890 лв.  с  еврова  равностойност  4025,51  евро,  която  е  била достатъчна  за  предсрочното  му  погасяване,  тъй  като  към  посочената  дата  по него  са  оставали  дължими  2764,80  евро.  Така  извършеното  внасяне  на  сумата  обаче  не  е  довело до предсрочно  погасяване  на кредита,  тъй  като  съгласно  клаузата  на  т.4.8  от договора  за кредит  кредитополучателят  има  право  да  погасява  предсрочно  главницата  по кредита  след представяне  на двудневно  писмено  предизвестие  до  банката,  в  което  посочва  размера  на  предсрочно погасяваната  сума.  В случая  по  делото  е  безспорно,  че  от страна  на кредитополучателя не  е  било отправяно  предизвестие  до банката, което  да  е  съдържало  изявление  за предсрочно  погасяване  на  кредита,  поради което  и  банката  не  е  предприела  действия  за  предсрочното  погасяване  на  кредита  от  внесената по сметката  сума.   От същата  са  били събрани  на съответната  падежна дата  само дължимите  месечни  погасителни  вноски  за месеците  януари,  февруари  и  март  2017г.,  като  на  13.04.2017г.  ищецът  е  изтеглил  от сметката  намиращата  се в нея  сума  в  размер  на  3360,70  евро.  Не  могат  да  бъдат  споделени доводите  на жалбоподателя,  че  било  налице  забава  на банката  да  приеме  предложеното  й  изпълнение.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.20а,  ал.1  от  ЗЗД  договорите  имат  силата  на закон за тези,  които  са  ги сключили,  поради което  и  при  липсата  на  предвиденото  в  т.4.8  от  договора  за  кредит  писмено  изявление  на кредитополучателя,  че  желае  да  погаси  предсрочно  задълженията  си  по  кредита,  банката  не  е  имала  основание  да  усвои  постъпилата по сметката  му сума  за  тази цел. Предвид  горното  извършеното  на  23.12.2016г.  плащане  не е  имало  погасителен  ефект  при  условията  на  чл.97, ал.2  от ЗЗД,  тъй  като  същото  не  е  съставлявало  предложено  от  длъжника  изпълнение,  поради  което  не е  била  налице  и  забава на  кредитора да  го  приеме.       

            По  така  изложените  съображения  съдът  намира,  че  обжалваното  решение  следва  да  бъде  потвърдено,  като  на основание  чл.272  от  ГПК  се  препрати  и  към  мотивите на  първоинстанционния  съд. 

            С  оглед  изхода  на  делото  и  на  основание  чл.78, ал.8  от  ГПК  в  полза  на  въззиваемата  страна  следва  да  се присъди юрисконсултско  възнаграждение  в  размер  на  150  лв. 

            По  изложените  съображения съдът

 

                                                                       Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №3907 от 16.11.2018г., постановено по гр.д. №4609/2018г., по описа на Районен съд-  Пловдив,  ХVI гр. с.  в частта  му, с  която  Н.  Т.  С. ***,  ЕГН  **********,  е бил  осъден  да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от изпълнителния директор Ц.К.П. и прокуриста М.Т.П., следните суми: сумата от 2 302 (две хиляди триста и две) евро- главница, дължима за периода 20.04.2017 г.- 07.12.2017 г. по договор за банков кредит от 21.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.03.2018 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 75, 28 (седемдесет и пет евро и двадесет и осем евроцента) евро- редовна лихва за периода 20.03.2017 г.- 06.12.2017 г. включително и сумата в размер на 66, 55 (шестдесет и шест евро и петдесет и пет евроцента) евро- наказателна лихва за периода 20.04.2017 г.- 03.01.2018 г. включително,  както  и  разноските по делото: 319, 99 (триста и деветнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) лева- държавна такса, 150 (сто и петдесет) лева- депозит за вещо лице и 150 (сто и петдесет) лева- определено от съда юрисконсултско възнаграждение..

ОСЪЖДА   Н.  Т.  С. ***,  ЕГН  **********,  да заплати на  „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от изпълнителния директор Ц.К.П. и прокуриста М.Т.П.,  сумата от  150  лв.-  юрисконсултско  възнаграждение. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                                               2.