№ 24
гр. Бургас, 17.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500474 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на К. Д. К., лично и
като пълномощник на С. Т. К., против определение № 260060/17.10.2022 г.,
постановено по т.д. № 40/ 2015 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, с което е
допълнен диспозитива на определение №260036/21.06.2022 год. по същото
дело и са обезсилени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК №524/20.04.2015 год. и изпълнителен лист от 21.04.2015 год.,
издадени по ч.гр.д.№843/15 год. по описа на ЯРС.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалвания акт и се
твърди неправилност на мотивите на първоинстанционния съд, че се налага
допълване на определението на основание указанията, дадени в т.13 от ТР
№4/2013 год. на ОСГТК ВКС. Според жалбоподателя, в горното ТР няма
задължителни указания заповедта за изпълнение и изпълнителния лист да се
обезсилват със същото определение, с което се прекратява производството по
чл.422 от ГПК, а се съдържа само тълкуване и препоръка. Сочи се, че
мотивите на тълкувателните решения не са задължителен елемент по смисъла
на чл.130 ал.2 от ЗСВ, те само обосновават записаното в решенията. Твърди
се, че не е било отправено искане от страните за допълване и е неприложима
хипотезата на чл.250 от ГПК, съдът няма възможност по своя инициатива да
изменя или допълва решението си – чл.246 от ГПК, нито е имал възможност
да приложи разпоредбата на чл.253 от ГПК, защото определението за
прекратяване е влязло в сила. Поддържа се, че както определение
№260036/21.06.2022 год. , така и определение № 260060/17.10.2022 год. не
подлежат на обжалване.
Моли се определение № 260060/17.10.2022 год. да бъде отменено в
частта, в която се допълва диспозитива на определение №260036/21.06.2022
год. и в частта, в която се обявява за подлежащо на обжалване и да се
постанови друго, с което определение № 260060/17.10.2022 год. да бъде
1
обявено за самостоятелно и неподлежащо на обжалване.
Насрещната страна по частната жалба не е депозирала отговор в
предоставения срок.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и като съобрази
закона, приема, че е подадена от лица без надлежна процесуална
легитимация:
Производството по т.д. № 40/ 2015 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол
е образувано по искова молба на „Ю. Б.“ АД против К. Д. К. и С. Т. К. с
правно основание чл.422 от ГПК. С решение №260002/14.02.2022 год. са
установени вземанията на банката, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК №524/20.04.2015 год. по ч.гр.д.
№843/15 год. на ЯРС, произтичащи от договор за потребителски кредит от
17.12.2007 год. На 30.05.2022 год. е подадена молба от ищеца за обезсилване
на решението на осн.чл.249 от ГПК, поради постигнато извънсъдебно
споразумение в срока за обжалване на решението. От съда са дадени указания
молбата да се подпише от всички страни по делото. На 10.06.2022 год. е
депозирала молба по чл.249 от ГПК, подписана от всички страни и отново е
представено извънсъдебното споразумение. С определение
№260036/21.06.2022 год. решението е обезсилено и производството по делото
е прекратено. Поради необжалването му от страните определението е влязло в
сила на 02.08.2022 год. На 05.08.2022 год. ответниците са подали молба, с
която са поискали да бъдат обезсилени заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист. Молбата е била препратена на Районен съд Ямбол. На
14.09.2022 год. ответниците отново са подали молба, с която са поискали
издаване на съдебен акт за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист.
Позовали са се на задължителните указания в ТР №4/2013 год. на ОСГТК
ВКС, че обезсилването на заповедта и изпълнителния лист се осъществява
едновременно с прекратяването на производството по иска. С обжалваното
определение ЯОС е счел, че действително са налице предпоставки за
обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и това следва
да се осъществи заедно с определението за прекратяване на производството.
Така е допълнил определението си по чл.249 от ГПК с нарочен диспозитив за
обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
От изложеното до тук се установява, че исканията на жалбоподателите
са изцяло удовлетворени. Те са сезирали исковия съд с молба за обезсилване
на издадените в заповедното производство заповед и изпълнителен лист, за
което са имали правен интерес, тъй като, докато изпълнителния лист не бъде
обезсилен, изпълнителния процес продължава съществуването си – арг.от
чл.433 ал.1 т.3 от ГПК, дори и исковия процес да е прекратен или да е
сключено извънсъдебно споразумение с кредитора. По молбата е налице
положително произнасяне от съда с позоваване на ТР №4/2013 год., като са
отчетени задължителните указания на ВКС, че при прекратяване на
2
производството по иска с правно осн.чл.422 от ГПК, компетентен да обезсили
заповедта и изпълнителния лист е исковия съд, едновременно с постановяване
на прекратителното определение, освен ако прекратяването е поради съдебна
спогодба, която замества решението, или ако исковият съд прецени, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила поради неподаване на възражение в
срок.
Възникването на правото за обжалване и надлежното му упражняване
са обусловени от наличието на правен интерес за страната. Правният интерес
от обжалване е за онази страна, за която резултатът е неизгоден – така опр.№
271 от 30.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1555/2017 г., IV г. о. ВКС. В случая
определение №260060/17.10.2022 год. е изцяло в интерес на ответниците, тъй
като с обезсилването на заповедта и изпълнителния лист ще бъде сложен край
на принудителното изпълнение. Напълно ирелевантна за тях е формата, която
съдът е използвал, за да уважи искането им – дали е постановен нарочен
съдебен акт или е допълнен съдебния акт по чл.249 от ГПК поради по-късно
установен пропуск. Отделно от това, според настоящия състав в случая не е
налице хипотезата на чл.250 от ГПК, тъй като с определението се цели
прилагане на задължителна последица от прекратяване на производството по
установителния иск за вземането. Изцяло лишено от правен интерес е и
обжалването на указанията на съда във връзка с обжалваемостта на
определението, доколкото инстанционния контрол не следва от указанията, а
от закона. Самите жалбоподатели твърдят, че определението не подлежи на
обжалване, което лишава от логика действията им по подаване на жалба.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на всяко съдебно производство и само при наличието на такъв
за съда възниква задължението да разгледа по същество сезиращата го жалба.
В случая обжалването е лишено от правен интерес, ето защо жалбата следва
да се остави без разглеждане, а производството – да се прекрати.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. Д. К., лично и
като пълномощник на С. Т. К., против определение № 260060/17.10.2022 г.,
постановено по т.д. № 40/ 2015 г. по описа на Окръжен съд Ямбол.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№474/2022 год. по описа на
Апелативен съд Бургас.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4