Решение по дело №203/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

С решение №49/07.04.2025г.,постановено по АНД№1421/2024г., Районен съд-Монтана е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба ,за нарушение, установено с АТС или система, серия К №8574617/ 15.01.2024г. на ОД на МВР-Враца,с който на Е. Б. А. от [населено място] ,е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв.,на основание чл.182,ал.2,т.3 ЗДвП,във вр. с чл.189,ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора Е. Б. А. от [населено място], с искане да бъде отменено решението на РС-Монтана ,като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява ,не взема становище.

Ответникът по касацията- ОД на МВР-Враца, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд- Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.

Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен Електронен фиш за налагане на глоба №8574617/15.01.2024г. за това ,че като собственик на МПС-л.а. БМВ 316 Д,с рег.№[рег. номер] управлява МПС на 15.01.2024г. в 15,45ч. в обл Враца ,общ Мездра на гл. път Е 79 км.161.260 с посока на движение от [населено място] към [населено място] при ограничение с пътен знак В-26 и приспаднат толеранс от 3 км./ч.,като при разрешена скорост извън населено място 40 км./ч. управлява с установена скорост 62 км./ч. т.е. с превишение от 22 км./ч., ,при което за нарушение по чл.21, ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 100лв., на основание чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП ,във вр. с чл.189,ал.4 от ЗДвП. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.

Решението на съда е правилно и законосъобразно.За да потвърди издадения ЕФ, първоинстанционният съд е приел ,че безспорно касатора е извършил нарушението по чл.21,ал.2,вр с ал.1 от ЗДвП и правилно е бил санкциониран от контролните органи на ОД на МВР-Враца. Безспорно от събраните на първа инстанция писмени доказателства, фактът на нарушение е доказан.Нарушителя е управлявал с превишение на скоростта извън населено място над допустимите граници, като направените възражения в касационната жалба ,че не е определено точно мястото на нарушението,че не е установено,че е бил засечен преди ограничието от 40 км./ч.,че не е установено, че е извършил нарушението ,при все, че от приложения снимков материал се вижда вдясно още един автомобил и камерата не е можела да установи точно с кой от двата автомобила е извършено нарушението, не се споделят от настоящата касационна инстанция. Видно от снимковия материал на л.15 от въззивното дело се вижда ,че засечените два автомобила не са успоредни ,както се твърди от касатора, а вторият автомобил е значително по-далеч и не се разпознава рег. му номер, при което възраженията на касатора в жалбата са неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд за съставомерност на извършеното деяние се споделят от настоящата касационна инстанция и съдът не намира за необходимо да преповтаря мотивите на съда, а препраща към тях, на основание чл.221,ал.2 от АПК. Правилно е определен и размера на санкцията, доколкото разпоредбата на чл.182, ал.2,т.3 от ЗДвП предвижда глоба в размер на100 лв. за превишена скорост от 22 км /ч , при което при издаване на ЕФ е спазен материалния закон и законоустановените правила.Съгласно Решение на СЕС от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23, досежно приложимостта на нормата на чл.28 ЗАНН и чл.58г ЗАНН ,във вр с чл.189з ЗДвП /обявен за противоконституционен от КС на РБ в частта "28 и" - бр. 38 от 09.05.2025/ за нарушенията по този закон е допустимо прилагане на чл.28 ЗАНН,но не са налице условия за неговото приложение. Безспорно с оглед значимостта на засегнатите с нарушението обществени отношения, фактът на нарушение е доказан и виновното лице следва да понесе съответната в закона санкция. При тези доводи касационната инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни, като съответстващи на приложимия материален закон ,което има за последица потвърждаване на решението на съда .

Не се претендират разноски от ответника, при което такива не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №49/07.04.2025г.,постановено по АНД№1421/2024г.по описа на Районен съд-Монтана.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.