№ 156
гр. Перник, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200310 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
С наказателно постановление №8014/13.1.2023 г.издадено от В.Б.А. -
началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София,
бул. „Македония” № 3, оправомощен със Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“,, на В. М. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ.
Е.П., обл. С., ул. ***, е наложено административно наказание глоба, в
размер 5000 /пет хиляди и петстотин/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предложение второ във връзка с нарушаване на разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а“’, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2,
чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.
53, ал. 1, т. 2, предложение второ, за това, че на 29.12.2022 г. в 15:08 часа на
път АМ Струма, км 30+500 на пътен възел за с. Боснек в посока с. Студена -
гр. София, В. М. Ф. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено
ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка МАН, модел ТГХ с per. № ******** и
полуремарке с 3 оси, с peг. № ********, като в процеса на извършената
проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция, видно от
кантарна бележка № 102165/29.12.2022 г. без разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна
за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №
118844 и ролетка № 1302/18/5 м/, е констатирано, следното:
1
1. При измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 38.350 т при максимално
допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“
от Наредбата, като превишаването е с 14.350 т;
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показали, че същото е тежко
по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8. ал. 1
и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата) за
дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя (АПИ).
На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, АНО след като проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, след като преценил събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за
извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН прецених, че не е приложима
нормата на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като
административнонаказващ орган, установил според изложеното в НП, че по
безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя,
както и неговата вина, като счел, че водачът е следвало да провери и да се
убеди, че параметрите на ППС с товар не превишават максимално
допустимите норми по раздел II от Наредбата или при установено
превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми,
поради което заключил, че водачът е извършил нарушението описано в
АУАН в противоречие на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”,
предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, an. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат
спазени нормативните изисквания, повишава рисковете относно
безопасността на движението, води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. Към момента на проверката водачът е
описано- В. М. Ф., че е извършвал превоз на товари /фракция/ без разрешение
за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/,
съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без
да има право на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от
Наредбата.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от
В. М. Ф., чрез упълномощения му представител- адв. Д. Г., с която моли
наказателното постановление да бъде отменено. Твърди, че нарушението не е
извършено, че установената фактическа обстановка не съответства на
действителната, както и че при съставянето на акта и наказателното
2
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично. В съдебно
заседание от 13.04.2023г. се е явил адв. Д. Г., поддържащ жалбата и по
същество пледиращ съда да отмени обжалваното наказателно постановление,
като съставено в нарушение на процесуалния и материалния закон, съгласно
изложеното в жалбата. Представя допълнителни съображения в писмен вид и
моли, в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски съобразно
изхода на делото, за което представя списък и доказателства за извършването
им, с копие за другата страна.
АНО също изпраща представител по делото- юк. М., която също
представя Писмени бележки по същество на спора, в които подробно излага
съображенията си. Моли съда, да постанови решение, с което да остави в сила
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. На основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, моли, да присъди на Агенция „Пътна инфраструктура“
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание от 13.04.2023 г. съдът е докладвал, че по делото и
приел с нарочно протоколно определение представените Писмени бележки
рег. № 7763/11.04.2023 г., ведно с представените писмени доказателства към
тях, находящи се от страница 33-78 по делото, а именно: Удостоверение за
одобрение на типа везна в оригинал и с превод; Заявление за проверка на
везната № 000029-21852 от 21.04.2022 г.; Ръководство на потребителя;
Декларация за съответствие на ролетката в оригинал и с превод; Свидетелство
за калибриране на ролетката; Протокол от 15.04.2020 г. за проведено
обучение на Актосъставителя.
Актосъставителят А. М. А., е бил разпитан в проведеното съдебно
заседание, относно констатациите при съставянето на акта, като е бил
разпитан и свидетелят по акта- Л. Е. М.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 29.12.2022 г. в 15:08 часа на път АМ Струма, км 30+500 на пътен
възел за с. Боснек в посока с. Студена - гр. София, В. М. Ф. е управлявал и
извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка
МАН, модел ТГХ с peг. № ******** и полуремарке с 3 оси с peг. № ********,
като в процеса на извършената проверка, извършена от служителите в
АПИ- Актосъставителят А. М. А., и свидетеля по акта- Л. Е. М., е било
установено, че водачът извършва превоз на фракция, видно от кантарна
бележка № 102165/29.12.2022 г. без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на
чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №
118844 и ролетка № 1302/18/5 м/, е констатирано, следното:При измерено
разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос
на полуремаркето е 38.350 т при максимално допустимо натоварване на оста
24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването е
с 14.350 т;Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
3
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко. Измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във
връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата,
движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел
II от Наредбата) за дейности от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ). Към момента на проверката
водачът В. М. Ф. е извършвал превоз на товари /фракция/ без разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/,
съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без
да има право на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от
Наредбата, с което според изложеното в акта и впоследствие възпроизведено
и в НП е счетено, че е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“’,
предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.
1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Впоследсвие в издаденото НП е било извършена и проверка дали
нарушението не е маловажно, като е посочено в НП, че според АНО
Нарушението не е маловажно, със следните мотиви- Надвишаването на
нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на
движение, повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри
надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС
по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси. Към момента на
проверката лицето –водач е осъществявало движение на извънгабаритно
пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата) без разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване
на пътищата, с което е нарушил горепосочените разпоредби.
АУАН бил съставен и връчен на водача, като същият нямал възражения,
такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили
допълнителни писмени възражения.
След проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН извършена въз основа на
събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на В. М. Ф. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля А. М. А. -
инспектор в Дирекция АРОК, АПИ-извършил проверката и констатирал
вмененото нарушение, описано в АУАН, като показанията на същия, съдът
намира за съответни и на останалия събран по делото писмен доказателствен
4
материал, поради което и показанията на свидетеля, съдът намира за
обективни и им дава вяра, като следва да се посочи, че в разпита си този
свидетел отбелязва и че надвишаването на посочените норми е било
значително-„Мисля, че по обща маса беше 56 700 при максимално допустими
40 тона... Освен, че е със завишен товар, този тип пътни превозни средства
са опасни и за участниците в движението. На водача мисля, че този акт му
е четвърти или пети акт, системен нарушител е. Проверката се извърши на
равен участък 30+500 км на пътен възел, абсолютно равно. Пак казвам, че
водачът не е имал възражения нито спрямо констатациите в акта, нито
мястото на проверката. И е подписал акта, че акта му е връчен, подписал се
и на бележката, с която е извършено измерването. Водачът по време на
проверката представи талон на пътното превозно средство, кантарна
бележка и пътен лист….”. В сходен смисъл е и изложеното от другия
разпитан по делото свидетел- свидетелят по акта-Л. М., който в разпита си
също посочва как хронологически и темпорално се е развила проверката и са
били установени описаните в акта обстоятелства /св. М.-„..Зная какъв е
предметът на делото. На 29.12.2022 г. на разклона за село Боснек, в посока
село Студена, колегата ми спря за проверка тежкотоварен камион. Поиска
кантарна бележка, квитанция или разрешение за претоварване, и
документите на ППС-то. Водачът представи кантарната бележка и
документите на камиона, но не представи разрешително за претоварване и
тогава колегата пристъпи към измеравне на камиона с везната. При
измерването констатира, че на третата ос има претоварване.
Претоварването, по принцип допустимата стойност на натоварването е
24 тона, но беше над 30 тона претоварването. Везната не си спомням
каква беше. Актът се състави на място. Водачът нямаше възражения по
акта. Разписа разписката и акта без възражения. Жалбоподателят имаше
възможност да наблюдава измерването. На равен участък беше извършено
измерването…”/.
Фактическата обстановка, описано по – горе се потвърждава и приетите
писмени доказателства: съставеният АУАН №№ 9282/29.12.2022 г., съставен
от А. М. А., Наказателно постановление № 8014/13.01.2023 г., заедно с
обратна разписка - оригинал;Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г. на
Председателя на УС на АПИ - заверено копие;Заповед № РД-11-247 от
31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ - заверено копие;, Кантарна
бележка, Разписка за връчен АУАН, копия: лична карта, свидетелство за
регистрация на МПС и ППС - част втора, пътен лист,, както и впоследствие
представените и приети от съда допълнителни писмени доказателства:
постъпилото писмо с Писмени бележки рег. № 7763/11.04.2023 г., ведно с
представените писмени доказателства към тях, находящи се от страница 33-
78 по делото, а именно: Удостоверение за одобрение на типа везна в
оригинал и с превод; Заявление за проверка на везната № 000029-21852 от
21.04.2022 г.; Ръководство на потребителя; Декларация за съответствие на
ролетката в оригинал и с превод; Свидетелство за калибриране на ролетката;
Протокол от 15.04.2020 г. за проведено обучение на Актосъставителя, с което
са представени доказателства относно изправността на измервателните
средства, с които е извършена проверката, в това число и сертификат за
одобряване на типа, декларация за съответствие за ел. везна, декларация за
съответствие и сертификат за съответствие за ролетка.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
5
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява
частично основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери,
че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към
съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Обвинението е
формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства, са
достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на
деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че
правното му квалифициране е извършено прецизно.
В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани
датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата,
въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко
и за него са приложими нормите на Наредба № 11/2011 г. на МРРБ, като
възраженията в жалбата тази насока, съдът намира за неоснователни.
Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените
параметри на ППС, водачът не е притежавал валидно разрешение, издадено
по реда на същата наредба от администрацията управляваща пътя, тъй като
измереното натоварване на осите е надвишавало многоклатно нормите по
Наредбата. Констатация в същия смисъл е вписана в обстоятелствената част и
на акта, и на наказателното постановление, като в разпита си в с.з
актосъставителят, също е акцентирал в тази насока, като възражението на
пълномощника в противоположен смисъл е неоснователно. В този смисъл,
съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед
адекватното упражняване правото на защита от страна на нарушителя, но и с
оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост
на извода за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.
едно от Закона за пътищата.
Съдът приема, че препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, както се
установява и от писмените и гласни доказателства по делото- свидетелят и
разписката за извършеното действие, удостоверено с дата, име и подпис на
актосъставителя. По делото не е спорно, че АУАН е съставен на мястото на
проверката, че нарушителят го е подписал без възражения, а свидетелските
показания непротиворечиво установяват изпълнение на задължението по чл.
43, ал. 5 от ЗАНН.
Правилно е приложена и административнонаказателната норма - чл. 53,
ал. 1 от ЗП, тъй като именно тя е относима към описаното нарушение,
доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в
нормата разпоредби, в т. ч. тази на чл. 26, ал. 2 т. 1, буква „а” от ЗП- от Закона
за пътищата, за нарушаването на която е привлечен към
административнонаказателна отговорност и жалбоподателя.
Следва да се посочи в допълнение, че не се касае и за приложение на
разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, в която също се предвижда санкция за
лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
6
надвишават нормите, определени от МРРБ, без да спазват установения за това
ред. Установяването на това нарушение обаче и наказването на нарушителите
е в компетентността на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а не на
длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя, съгласно чл.
19 от Закона за пътищата. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е реализирана по реда и на основание този закон,
регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Съгласно
чл. 19, ал. 2, т. 5 и 6 от ЗП управлението на пътищата включва и осигуряване
на общественото ползване на същите чрез регулиране и контрол на
автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за
ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на превозните
средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване. Т. е., отговорността в случая е ангажирана за нарушение на
правни норми от ЗП, установени в насока защита на пътищата като обект на
инфраструктурата, в частност от увреждане вследствие движение на
извънгабаритно и тежко ППС с параметри надвишаващи описаните в
представеното разрешение. Нормите от ЗДвП защитават други обществени
отношения - опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването
от моторните превозни средства, и се прилагат от други длъжностни лица,
каквито при конкретната проверка не са участвали. Следователно,
нарушенията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл. 177, ал. 3 от ЗДвП
съществуват паралелно и не само, че не се изключват взаимно, но напротив -
съвместими са и могат да се прилагат самостоятелно една от друга.
Не е допуснато нарушение на принципа в чл. 18 от ЗАНН.
Обстоятелството, че в т. 1 и 2 в наказателното постановление са отразени
констатирани превишения по параметри на МПС и свързаното с него
полуремарке, формиращи съчленено ППС по смисъла на § 6, т. 53 от ДР на
ЗДвП, не означава, че са констатирани две отделни нарушения. Описаното
нарушение е едно - по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1
на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, изразяващо се в движение на
извънгабаритно и тежко пътно превозно средство в обхвата на пътя, без
разрешение.
По същество:
Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна
отговорност за това, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък,
е управлявал тежко ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001
г. на МРРБ, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от същата Наредба, без валидно
разрешение издадено от администрацията управляваща пътя за дейности от
специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно доказани.
Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на
управляваното от жалбоподателя ППС,.При направеното измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка №
1302/18/5 м/, е констатирано, следното:При измерено разстояние между осите
1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е
7
38.350 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването е с 14.350 т;Съгласно
чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми
по чл. 7, ППС е тежко.Измерените параметри на превозното средство
показвали, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата
във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата,
движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел
II от Наредбата) за дейности от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
От показанията на свидетеля А. М. А., както и от приетите по делото
писмени доказателства, които съдът кредитила, се установява, че
превозваният от жалбоподателя товар е бил измерен ос по ос на ППС и на
полуремаркето, след което са сумирани и са били констатирани
горепосочените стойности на осовото натоварване. Резултатите от
измерването се кредитират изцяло, тъй като са получени при измерване
осъществено по установения ред, от длъжностни лица поименно определени
със заповеди на председателя на УС на АПИ да осъществява контрол на ППС,
движещи се по РПМ, за спазване на изискванията на Наредба № 11/03.07.2001
г., както и с технически изправни измервателни средства /ел. везна, ел. везна
DFW-KR № 118844 и ролетка 1302/18 /5 м/. Видно от представените и приети
в съдебното следствие писмени доказателства, средствата за измерване, с
които е установено нарушението са надлежно сертифицирани, доказано е
съответствието им с одобрения тип и с метрологичните изисквания. В този
аспект и съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията съдът приема, че
измерването е извършено с годни средства за измерване и резултатите от него
следва да се кредитират.
Отчетените стойности несъмнено установяват, че съчлененото ППС е
тежко съгласно нормите, установени в Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. При
това положение, движението на съчлененото ППС е било в нарушение на
забраната в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, съгласно която "за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват... в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия...
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства".
Както е видно от текста на цитираната норма забраната за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства не е абсолютна - то е
допустимо в случай, че е налице разрешение. Редът за издаване на такова е
разписан в раздел IV на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ - след издаване на
разрешително за движение за извънгабаритни ППС /чл. 14, ал. 1/ или след
заплащане на дължима пътна такса, което е допустимо за извънгабаритните
и/или тежките ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос,
което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания
на ос по раздел II. В конкретния случай, водачът на превозното средство не е
разполагал към момента на проверката с разрешително по приложение № 3
към чл. 14, ал. 1 от Наредбата, а видно от констатациите в акта и в НП
съотнесени към останалия събран по делото писмени и гласен доказателствен
материал, се установява, безспорно, че на 29.12.2022 г. в 15:08 часа на път АМ
Струма, км 30+500 на пътен възел за с. Боснек в посока с. Студена - гр.
8
София, В. М. Ф. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено
ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка МАН, модел ТГХ, с peг. № ******** и
полуремарке с 3 оси, с peг. № ********, като в процеса на извършената
проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция, видно от
кантарна бележка № 102165/29.12.2022 г. без разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.В
наказателното постановление се съдържат изрични констатации, че при
направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844
и ролетка № 1302/18/5 м/, е констатирано, следното:При измерено разстояние
между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 38.350 т при максимално допустимо натоварване на оста 24
т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването е с
14.350 т;Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.Измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за
пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел II от Наредбата) за дейности от специалното ползване на
пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).Самата разпоредба
на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства гласи: "Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят
акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: 1. (изм. – ДВ, бр. 97
от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително
или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3". При тези
обстоятелства, законосъобразно, в съответствие с нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредба № 11/2011 г. МРРБ службите за контрол при Агенция "Пътна
инфраструктура" са съставили акт на водачаза установеното извършване на
движение на извънгабаритно и тежко ППС с параметри, надвишаващи
допустимите в закона и описаните в квитанцията за платени пътни такси.
Съдът приема, че жалбоподателят, в качеството си на водач на ППС, е
субект на процесното нарушение. Вярно е, че съгласно чл. 11 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ, лицата, които извършват превозите, носят отговорност за
движението и съпровождането на извънгабаритните ППС. Съгласно същата
наредба /чл. 37, ал. 1, т. 1/ и съгласно Закона за пътищата обаче, водачът на
извънгабаритно или тежко ППС също е субект на
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 26, ал. 2 от ЗП,
независимо от това образувано ли е административнонаказателно
производство и ангажирана ли е отговорността на превозвача.
9
Според съдебния състав не се касае за нарушение, което може да бъде
определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства,
сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава рисковете относно
безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване
движението на ППС по пътищата с параметри надвишаващи нормите на
Наредбата да се допуска по изключение, само след издадено разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата, което се издава при определени условия
и за всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут, след
заплащане на пътна такса.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че събраните
доказателства са достатъчни за несъмнен извод, че на посочените дата и
място В. М. Ф. е извършвал движение на тежко ППС по смисъла на § 1, т. 1от
ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС на МРРБ, вр. и чл. 3 от наредбата, без валидно
разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/ -
измереното натоварване на осите на МПС и полуремаркето било по-голямо от
допустимото, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му
по административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
Санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата
предвижда, че физическо лице, нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, се наказва с глоба от 1000 до
5000, ако деянието не представлява престъпление. В конкретния случай на В.
М. Ф. е наложена глоба значително над минималния размер, а именно 5000
лв, което е предвиденият максимум в закона. Това решение
административнонаказващият орган е мотивирал със следните
съображния:”На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, след като проверих акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди
за извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН прецених, че не е приложима
нормата на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като
административнонаказващ орган, установих по безспорен начин
извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата
вина, считам, че водачът е следвало да провери и да се убеди, че
параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите
норми по раздел II от Наредбата или при установено превишаване на
нормите, същото да бъде приведено в съответните норми, поради което
считам, че водачът е извършил нарушението описано в АУАН в
противоречие на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от
Закон за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, an. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат
спазени нормативните изисквания, повишава рисковете относно
10
безопасността на движението, води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура.“
Към момента на проверката водача В. М. Ф. е извършвал превоз на
товари /фракция/ без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2
във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС и без да има право на това, съгласно
разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата..”. Едва в съдебно
заседание актосъставителят сочи, че –„На 29.12.2022 г. по време на
изпълнение на служебните задължения с колегата бяхме командировани на
територията на област Перник за осъществяване на проверки на
тежкотоварни превози. В тази връзка в 15,08 часа на АМ Струма км
30+500 на пътен възел за село Боснек в посока с. Студена спряхме за
проверка ППС с пет оси марка „МАН“. В хода на проверката установихме,
че ППС-то превозва фаркация с драстично надвишение на максимално
допустимите стойности, за което направихме измерване с електронна
мобилна везна и ролетка за пет метра. При което установихме, че при
измерно разстоянние на задната полуос 1,32 метра на ремаркето
измерената сума от натоварването е 38.350 тона при максимално
допустими 24 тона. За което на място лично съставих АУАН на водача.
Водачът беше запознат със съдържанието на акта, подписа го, нямаше
възражения спрямо мястото на проверка, измервателните уреди или
констатациите в акта. Не представи разрешително или документ за
платена пътна такса…Освен, че е със завишен товар, този тип пътни
превозни средства са опасни и за участниците в движението. На водача
мисля, че този акт му е четвърти или пети акт, системен нарушител е…”.
Тоест едва в с.з. са изнесени гласни данни, че водачът е системен нарушител,
но това не е достатъчно, да се приеме, че е следвало при индивидуализацията
на наказанието АНО да му наложи глоба в максимален размер, като
обвинителната теза, не може да се доразвива в съдебно заседание, а следва
тези обстоятелства да са описание досежно индивидуализацията на
наказанието в НП, като видно от цитираните мотиви на АНО, действително
са изложени такива във връзка с наказанието и размера му, но не и досежно
твърдяната системност, което не е описано в мотивите при определяне на
наказанието, поради което и съдът намира, че размера на санкцията не е
мотивиран в достатъчна степен и следва да се редуцира размера на
наказанието, но НЕ до неговия предвиден в закона минимум, а до сумата от
2000 лева, което е над минимума и близко до усреднения размер на
наказанието, предвид обстоятелството, че водачът не е представил нито,
квитанция, нито разрешително, както и че пренатоварването е било
драстично, видно от описаното по-горе, почти двойна стойност на
разрешената в закона, което не само създава опасност за разрушаване на
пътвия участък по който се е движел, както е отбелязано в АНО, но и
завишава драстично опастността от настъпване на ПТП и засягане здравето и
живота на други участници в движението по пътя, което обуслява според съда
адекватно наказание в посочения размер над минимума, но не и в максимума,
в който смисъл НП следва да бъде изменено като наложената на
жалбоподателя санкция бъде намалена от 5000 на 2000 лева, по
гореизложените съображения.
Съдебният състав намира, че глоба в този размер ще бъде съответна на
характера и тежестта на нарушението и в най-висока степен би допринесла за
11
реализиране на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред.
Само в допълнение, съдът намира, че следва да посочи, следното:
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.
д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по
точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Извършеното от жалбоподателя нарушение засяга изключително важни
обществени отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътната инфраструктура в Република България. Като е управлявал тежко
ППС без необходимото разрешение/квитанция за платена такса,
жалбоподателят е поставил в опасност сигурността на участниците в
движението по пътищата, както и целостта на пътната инфраструктура. По
тази причина съдът счита, че процесното нарушение не представлява такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от същия вид.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на процесуалните
представители на страните, които своевременно направиха искане за това
/пълномощникът на жалбоподателя в съдебните прения, а представляващия
АПИ юрисконсулт - в писменото становище и последното по делото съдебно
заседание/.
По съображенията, които се изложиха, съдът прие, че нарушението е
изъвършено, като намалява само размера на административното наказание от
5000 на 2000 лв., каквато е и алтернативната претенция на жалбоподателя.
При това положение, страните имат право на разноски съразмерно на
изменения размер на административното наказание. Доколкото разпоредбата
на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното н. п., но не и по отношение на
изменение на същото, то на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
приложение намира ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че
ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. Приложена към
конкретния казус нормата дава основание за уважаване претенцията на
процесуалните представители на страните по съразмерност, пропорционално
съобразно изменения размер на административното наказание.
Поради това, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН на Агенция "Пътна
инфраструктура" – София следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
12
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая приложима е
нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която
предвижда, че възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 лв. до 120 лв. При
определяне на възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе предвид,
че делото не се отличава с фактическа или правна сложност и е разгледано в
едно съдебно заседание, което мотивира присъждане на възнаграждение в
минимален размер, а именно - 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78,
ал. 3 от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено съобразно
изменения размер на административното наказание, от което следва, че
жалбоподателят ще бъде осъден да заплати 32 лева юрисконсултско
възнаграждение в полза на АПИ.
Жалбоподателят от своя страна е доказал направени разноски за
възнаграждение на адвокат в производството в размер 600 лева и
пълномощникът му е поискал присъждането им / видно от списък за разноски
и представени писмени доказателства към същия, се доказва, че разноските са
били сторени- представена е и фактура за същите/.. Същото е в минималния
размер предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на
органа, издал наказателното постановление, но по съразмерност, намалено с
пропорцията, с която е намален и размера на наложеното наказание, а именно
360 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т.4, вр. Ал.7, т. т.2
и ал. 1, вр. Чл.58д,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №8014/13.1.2023 г., издадено от
В.Б.А. - Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.
София, бул. „Македония” № 3, оправомощен със Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на В. М. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Г., общ. Е.П., обл. С. ул. *** , е наложено административно наказание
глоба, в размер 5000 /пет хиляди и петстотин/ лева, на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2, предложение второ във връзка с нарушаване на разпоредбата
на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“’, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл.
8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание
чл. 53, ал. 1, т. 2, предложение второ,, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание глоба от 5000 /пет хиляди / лева на 2000 /две хиляди/
лева.
ОСЪЖДА В. М. Ф., ЕГН **********да заплати на Агенция "Пътна
инфраструктура" - София, бул. Македония № 3, юрисконсултско
възнаграждение в размер 32 /тридесет и два/ лв.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" с адрес: гр. София, бул.
13
Македония № 3, да заплати на В. М. Ф., ЕГН **********, сума от 360 /триста
и шестедест лева/ лв., представляваща направени от него разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
14