Определение по дело №8070/2019 на Районен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

гр. Варна, 03 октомври 2019 година

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на  трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при участието на секретаря Йоанна Трендафилова, сложи за разглеждане гражданско дело № 8070 по описа за 2019 година, докладвано от съдията.

 

 

ИЩЕЦ С.И.С., уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв.Мариян Маринов, редовно упълномощен и приет от преди.

 

ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адв.Лила Мачева, редовно упълномощена и приета от преди.

           

АДВ.МАРИНОВ : Моля да бъде даден ход на делото.

 

АДВ.МАЧЕВА: Моля да се даде ход на делото.

 

            СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА  ХОД НА ДЕЛОТО

 

АДВ.МАЧЕВА: Представям и моля да приемете препис от Кредитно известие, ведно с копие за ищеца.           

 

АДВ.МАРИНОВ: Моля да се приеме, считам, че е относимо към спора.

 

            СЪДЪТ, по направените доказателствени искания, като прецени тяхната относимост и допустимост към предмета на правния спор,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представеното в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ответното дружество Кредитно известие № **********/03.09.2019г. изд.към фактура № 0278591/25.03.2019г.

 

АДВ. МАРИНОВ: Г-жо Председател, след като се запознах с кредитното известие установих, че е от дата 03.09.2019г., то същото е издадено след завеждане на исковата молба. Считам , че след завеждане на иска правния интерес на С.С. от водене на това дело отпаднал , поради което считам, че  същото следва да бъде прекратено и сторените разноски следва да бъдат възложени на ответника, който е  станал причина за завеждане на делото. Представил съм списък на разноски в предходно съдебно заседание с изрична молба.

 

АДВ.МАЧЕВА: Г-жо Председател, във връзка с издадено Кредитно известие  действително не е налице правен интерес на ищеца за водене на настоящото производство. Моля да съобразите , че представляваното от мен дружество не е ставало причина за завеждане на делото , напротив след подаване на възражение от страна на ищеца дружеството е организирало проверката , в това число и изпращане на демонтирания електромер за експертиза в БИМ и е изпълнило всички свои задължения по ОУ. Факт е, че кредитното известие е издадено след определен период , в който обаче е обвързан с експертизата на БИМ. Няма как да се предприемат каквито й да е било действия от наша страна, докато нямаме съответния документ от БИМ във вр. с изследване на електромера, едва след извършване на експертизата и имаме данни за конкретното количество реално потребена енергия и съответното възможност същото да бъде остойностено.

Това е процедурата и тя е разписана в ОУ, ищецът е запознат със същата и ние сме изпълнили нашите задължения , които имаме във връзка с осъществяване на тази процедурата.

 В този смисъл считам и моля да приемете, че дружеството не следва да носи отговорност за понесените от ищеца разноски. В ОУ изрично е разписано при възражение електромерът се изпраща в БИМ. За ищеца е ясно , че това изпращане и съответно експертизата не се извършва в рамките на един ден.

Инициирайки производство по възражение във връзка с  издадената фактура, съобразно изискванията на ОУ, същият е следвало да изчака приключване на процедурата и едва след това да предяви претенциите си. В този ред на мисли Ви моля, преди да прекратите делото да не присъждате разноски на ищеца, като също от името на дружеството претендирам сторени разноски, за което представям списък на разноските.

 

СЪДЪТ, като съобрази изразените в днешно съдебно заседание становища на страните, констатира следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца С.И.С. ЕГН: **********, с адрес: *** срещу ответника „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в размер на 195.62 лв. по фактура № 0278591138/25.03.2019г., начислена за периода от 29.10.2018г. до 28.01.2019г.  за потребена ел.енергия за обект с адрес на потребление: гр. Варна, ж.к. „Трошево" бл.76, вх.Г, ет.6, ап.71, с клиентски № ********** и абонатен № **********.

Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди , че ищецът е потребител на електрическа енергия в процесния обект на потребление.

Ищецът оспорва дължимостта на претендираната от ответника сума в размера,  обективиран в процесната фактура, като счита, че не е налице законово или договорно основание, въз основа на което да претендира вземане за нереално доставена стока.

Оспорва се, че такова количество ел. енергия по вид количество и качество е било доставено и консумирано. Твърди се също така, че СТИ не е било годно средство да измерва консумираната ел. енергия в обекта, за което потребителят ищец няма вина и не следва да носи отговорност за начислена сума, като едностранна корекция на сметката му за изминал  период. Оспорва се процедурата и констатациите, за които ответното дружество приема, че са основание за начисляване на спорната сума.

Предвид изложеното , се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция, като се претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна  „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.

Излага се, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет  наотрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Енерго Продажби" АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 195.62лв., конкретизирано по размер с фактура №**********/25.03.2019г. и се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е.С." АД , одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение С У-004/06.04.2009г. на КЕВР.

Не се оспорва, че между ищцата и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.

Потвърждава се обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.

Излага се, че ищецът и ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С." АД.

Сочи се , че ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Трошево", ул. „ФантАзия" бл. 76, вх. Г, ет. 6, клиентски №********** и абонатен №0105004018л

На 11.01.2019г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е.С." АД, в присъствието на двама свидетели, които не са служители на ответното дружество.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол №11274708/11.01.2019г. При проверката е констатирано наличието на неправомерно въздействие върху функцията на СТИ. Електромерът е с повреден броителен механизъм /тъмен дисплей/. Процесното СТИ е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба №1178 и изпратено за метрологична експертиза в БИМ.

„Е.С." АД съставя Справка за корекция номер 5024130/22.03.2019г. за периода от 29.10.2018г. до 11.01.2019г. и конкретизира размера на оспореното вземане. Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество електроенергия като за периода на неизмерване от 29.10.2018г. до 11.01.2019г. са начислени служебни количества ел. енергия въз основа на данните за консумацията в обекта през аналогичен период.

На 25.03.2019г. „Е.П." АД издава фактура №**********, с което е определена цената на електрическата енергия, потребена от 29.10.2018г. до 11.01.2019г., а именно 195.62лв.

С писма от „Е.С." АД (с изх. №5024130/14.01.2019г.) и от „Енерго-Продажби" АД (с изх. №5024130/25.03.2019г.) са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.

Излага се, че процесното вземане се дължи от ищеца , на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е.С." АД, одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР.

Предвид гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ като съобрази приетото в днешно съдебно заседание кредитно известие №**********/03.09.2019г., като съобрази становището на ищеца , че са налице предпоставки за прекратяване на производството по делото и като изслуша становището на ответника , намира че към момента на предявяване на исковата претенция 27.05.2019г. за ищеца С.С. е съществувал правен интерес за установяване на недължимостта на процесната сума в размер на 195.62 лв. по фактура № **********/25.03.2019г., начислена за периода от 29.10.2018г. до 28.01.2019г.  за потребена ел.енергия за обект с адрес на потребление: гр. Варна, ж.к. „Трошево" бл.76, вх.Г, ет.6, ап.71, с клиентски № ********** и абонатен № **********.

Впоследствие , в хода на производството  по делото, с оглед приетото и приобщено в днешно съдебно заседание Кредитно известие № **********/03.09.2019г. е видно, че процесната фактура № **********/25.03.2019г. за сумата 195,62 лева е сторнирана,  което обстоятелство не е спорно между страните, поради което към настоящия момент не се претендира от страна на ответното дружество на процесната сума, вследствие на което към съдът намира, че правният интерес от завеждане на исковата претенция към настоящия момент е отпаднал.

Преценявайки този новонастъпил факт след завеждане на исковата молба, съдът стига до извода, че правният интерес на ищеца от установяване на твърдяната недължимост със сила на присъдено нещо към момента на приключване на устните състезания по делото е отпаднал. Първоначално при завеждане на исковата претенция правният интерес е бил налице, но впоследствие в хода на производството с оглед на сторниране на процесната фактура, същият е отпаднал и тъй като съдът следи всяко положение на делото за наличие на правен интерес по установителната искова претенция,  намира, че към настоящия момент същата е недопустима. Отсъствието на абсолютната процесуална предпоставка, каквато в случая се явява  правният интерес от воденето на предявения иск, обуславя извода за неговата недопустимост. С оглед установената недопустимост на производството по установителния иск, производството по делото следва да бъде прекратено , на основание чл.130 от ГПК.

СЪДЪТ намира, че доколкото ответникът със своето поведение е станал причина за завеждане на делото, тъй като отпадането на правния интерес е настъпило в хода на производството след завеждане на исковата претенция ,  с оглед предприето от ответника последващо действие по сторниране на издадената фактура, то в негова тежест следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски. Отговорността за разноските по делото е обективна невиновна отговорност, което намира израз в разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която деловодните разноски се понасят от ищеца по делото винаги когато ответникът с извънпроцесуалното  си поведение не е дал повод за неговото завеждане и ако признае иска. По аргумент за противното същият няма право на разноски , ако е дал повод за завеждане на делото. С оглед изложеното ответната страна следва да бъде осъдена да заплати направените от ищцовата страна разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и за които са налице доказателства за реализирането им в общ размер от 355,00 лв., от които: 50,00 лв. за заплатена от ищеца държавна такса за образуване на гр.д. № 8070/2019г., по описа на ВРС, ХІ състав, сумата от 5,00 лв. , представляваща държавна такса за издадено съдебно удостоверение, сумата от 160,00 лв., както и сумата от 300,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното , СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по  гр.д.№ 8070/2019г. по описа на ВРС-ХІ  състав, на основание чл.130 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С. ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 355,00 лева, представляваща  реализираните от ищеца в производството съдебно-деловодни разноски, формирана като сбор от сумата от 50,00 лв., представляваща заплатена от ищеца държавна такса за образуване на гр.д. № 8070/2019г. по описа на ВРС, XI състав , от сумата от 5,00 лв. , представляваща заплатена от ищеца държавна такса за издадено съдебно удостоверение, както и от сумата от 300,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок, считано от днес.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,52 часа.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                   СЕКРЕТАР: