№ 481 / 19.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Град Монтана, 19.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД град МОНТАНА, Първи граждански състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова административно дело № 1013 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на §4а и §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. с чл.145 и сл. от АПК и §19, ал.1 ПЗР ЗИД АПК.
Жалбоподателят К.Й. xxx, в качеството на наследник на П. Т. П., б.ж. на с.Д. В., обл.Монтана, чрез пълномощника си адв.З.М.,xxx оспорва заповед №2266/ 18.11.2016г. и заповед №446/ 20.03.2017г. на Кмета на Община Монтана, като твърди, че са незаконосъобразни, тъй като са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалните закони и в несъответствие с целта на закона и следва да бъдат отменени.
По отношение на заповед №2266/ 18.11.2016г. поддържа, че със същата върху части от имоти №№ 2466 и 2467, която част е 600 кв.м., е признато право на ползвателя Б. Т. П., респ. на неговите наследници, правото да придобие собствеността по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ имот №22.37 в размер на 600 кв.м. Твърди, че имотът неправилно е записан на ползвателя Б. Т. П., тъй като към настоящия момент ползвателя, респ. наследниците, не са заплатили цената на имота и нямат влезли в сила заповеди, с които да са придобили правото на собственост. Имот №22.37 е образуван от имот № 601023 от 2068 кв.м., трета категория, находящ се в м.Б. в землището на с.Д. В., собственост на наследниците на П. Т. П.. Ползвателят бил записан като правоимащ на основание Заповед № 1720/03.07.2008г., която заповед била отменена с влезли в сила решения на ВАС на Административен съд гр.Монтана.
Жалбоподателят поддържа, че с атакуваната заповед №2266/ 18.11.2016г. е признато правото на ползвателя да придобие собствеността върху по-голямата част от наследствения му имот. Отделно от това твърди, че процесната заповед не му е връчена и до момента, а той разбира, че има такава заповед едва с връчването на заповед №446/ 20.03.2017г. на Кмета на Община Монтана.
По отношение на имотът твърди, че с Решение №1. от 10.08.2006г. на ОСЗ Монтана е възстановена собствеността на наследниците на П. Т. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на т.1 – нива от 2.000 дка, седма категория, находящ се в терен по §4 в местността Б..
Имот №22.37 е предоставен за ползване на Б. Т. П. в разрез с изискванията на §4 ЗСПЗЗ. В този имот ползвателят е построил преди 01.03.1991г. сграда по смисъла на §4а от ЗСПЗЗ. Построената сграда поддържа, че е застроена незаконосъобразно, в нарушение на чл.14, ал.3, Раздел І, глава ІІІ на Постановление № 1 от 07.01.1981г. на МС. Извършените нарушения от ползвателя сочат, че същият е недобросъвестен ползвател по см. на ЗСПЗЗ и неплащането на цената на имота от ползвателя в развилото се производство през 1992г. е довело до погасяване на правата на ползвателя.
Жалбоподателят заявява, че заповед №2266/ 18.11.2016г. е издадена при неспазване указанията, дадени с решение на ВАС по адм.дело № 3653/2009г.
По отношение на заповед №446/20.03.2017г. твърди, че противоречи на процедурата по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.Същата била издадена, без да има влязла в сила заповед, с която се признава правото на ползвателя Б. Т. П., респ. на неговите наследници, правото да придобие собствеността по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на тази част от имотите, представляваща имот №22.37 в размер на 600 кв.м. в местността П., землище гр.Монтана.
На основание гореизложеното моли съда да отмени изцяло атакуваните заповеди на Кмета на Община Монтана №№ 2266/18.11.2016г. и 446/ 20.03.2017г., като незаконосъобразни и му бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът по жалбата, Кметът на Община Монтана, представляван от пълномощник адв.Й.А. поддържа, че жалбата против заповед №2266/18.11.2016г. е недопустима на първо място, поради липса на правен интерес от оспорването, тъй като с нея не се засягат права и законни интереси на оспорващия, нито се пораждат задължения, а на следващо място жалбата е просрочена, тъй като е подадена на 11.04.2017г., след като е влязла в сила.
По отношение на жалбата против заповед №446/ 20.03.2017г. твърди, че също е недопустима поради липса на правен интерес от оспорване, а по същество е и неоснователна. Процесната заповед е издадена въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти м.П., землище Монтана и с.Д.В. и на влязлата в сила заповед №2266/18.11.2016г. Заповедта изхожда от компетентен орган, издадена е в писмена форма, при спазване на процесуалните правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
По същество моли съда да остави жалбата против заповед №2266/18.11.2016г. без разглеждане и прекрати производството по делото, а относно заповед №446/20.03.2017г. да я остави без разглеждане, съответно, ако я разгледа по същество отхвърли жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на разноските, представляващи адвокатски хонорар.
Заинтересованата страна Т.Б.Т., чрез пълномощника си адв.В.Д., поддържа, че жалбата е неоснователна, издадените заповеди на Кмета на Община Монтана съдържат всички необходими реквизити, мотивирани са, съобразени са материално правните предпоставки за издаването им, поради което оспорените заповеди следва да бъдат оставени в сила. Твърди, че жалбата на оспорващия против заповед №2266/18.11.2016г. е просрочена, подадена е след като същата е влязла в сила, поради което в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане и производството в тази част да бъде прекратено. Моли за присъждане на разноските в производството.
Заинтересованите страни З.Ж.П., М.Б.К., Л.Б.А. и П.Б.П., редовно призовани, не вземат становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени. Допусната е и изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице Д.Д..
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и при служебна проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, намира за установено следното:
Предмет на делото е заповед № 2266/18.11.2016г. на Кмета на Община Монтана, издадена на основание §62, ал.3 ПЗР на ПМС №456/ 11.12.1997г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ вр. с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и заповед №446/20.03.2017г. на Кмета на Община Монтана, издадена на основание §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и влязъл в сила план на новообразуваните имоти за м.П., землище гр.Монтана и землище с.Д. В., обл.Монтана, с която заповед е одобрена оценката на предоставената за ползване земя на наследниците на Б. Т. П..
Относно заповед №2266/18.11.2016г., съдът намира следното:
С тази заповед е признато на З.Ж.П., М.Б.К. и Т.Б.Т., наследници на ползвателя Б. Т. П., правото да придобият собствеността по реда на §4а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи върху имот №2462, землище гр. Монтана с площ от 484.3 кв. м и върху част от имот №2463, землище гр. Монтана с площ от 860.5 кв.м. по помощния план на местност „П.", землищата на гр. Монтана и с. Д. В., общ. Монтана и е възложена оценка върху 600 кв.м. от имотите. Имотите, по отношение на които е признато правото да бъде придобита собственост се намират в землището на гр.Монтана.
Съдът намира, че жалбата на оспорващия К.Й.Й. против заповед №2266/18.11.2016 г. е недопустима, поради просрочие, подадена извън срока за обжалване, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на оспорващия К.Й.Й. заповед №2266/18.11.2016 г. е влязла в сила и подадената от него жалба е недопустима поради просрочие, тъй като не е спазен четиринадесет дневния срок за обжалване.
От представените по делото като доказателства известие за доставяне до К.Й.Й. е видно, че пратката със заповедта не е потърсена, което се установява от приложените известия, обратни разписки на л.22 и л.23 от делото.
С оглед на горното и на основание чл.61, ал.3 от АПК, на 25.01.2017г. е извършено съобщаване за заповедта и на съдържанието й на таблото на Община Монтана и на интернет страницата на община Монтана, видно от приложените протоколи и съобщения на л.24, л.25 и л.26 от делото. Спазени са изискванията на АПК за връчване на заповедта на заинтересованите от издаването й лица.
Във връзка с връчването на оспорваната заповед самия жалбоподател в писмено становище до съда на л.100 и л.101 от делото поддържа, че не е бил уведомен за издадената заповед и не е знаел за същата, независимо, че по документи всичко „изглеждало изрядно” и затова моли съда да приложи законите на морала и приеме, че е спазил срока за обжалване.
С оглед приложените към жалбата писмени доказателства, съдът намира, че оспорената заповед №2266/18.11.2016г. на Кмета на Община Монтана е връчена на заинтересованите лица, спазена е процедурата по връчването й, чрез съобщение по реда на чл.61, ал.3 АПК на таблото за съобщения на Община Монтана и на Интернет страницата на общината.
Жалбата против заповед №2266/18.11.2016 г. е подадена на 11.04.2017 г., т.е след като е влязла в законна сила.
Спазването на срока за обжалване е процесуална предпоставка за разглеждане на делото и предвид, че жалбата е просрочена, производството по делото по отношение на заповед №2266/18.11.2016 г. следва да бъде прекратено.
По жалбата против заповед №446/ 20.03.2017г., съдът намира следното:
Жалбоподателят има правен интерес от оспорване на акта, с който като наследник на П. Т., се засягат негови права и законни интереси, жалбата е подадена в срок, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество обаче е неоснователна по следните съображения.
Със заповед №446/20.03.2017 г. е одобрена оценка в размер на 383.13 лв. на земя от 600 кв.м., предоставена за ползване в местност „П.”, землище гр. Монтана, представляваща поземлен имот №22.37.
Тази заповед е издадена въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти на местност „П.”, землищата на гр. Монтана и с. Д. В., общ. Монтана и на влязлата в сила заповед №2266/18.11.2016 г. с която на основание §62, ал.3 от Преходните и заключителните разпоредби към Постановление №456/11.12.1997 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи във връзка с §4а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е признато на наследниците на ползвателя Б. Т. П. правото да придобият собственост върху предоставен за ползване имот по §4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ.
Оценката за процесната земеделска земя е изготвена въз основа на заявление док. № 94-Т-85/23.02.2017 г. на Т.Б.Т., като наследник на Б. Т. П..
Съгласно §4л от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, оценките на земите, сградите и подобренията на земята по §4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощеното от него длъжностно лице.
В съответствие с §31 ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ПМС №234 от 16.12.1999 г„ за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в случаите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /какъвто е процесният/, оценката е извършена от техническата служба на общината съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г.
Заповед №446/20.03.2017 г. изхожда от компетентен орган - Кмета на общината, чиято компетентност е нормативно възложена с §31, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ПМС № 234/16.12.1999 г., за изменение и допълнение на Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Издадена е в писмена форма като външен израз на волеизявлението и с необходимото съдържание - фактическите и съответни правни основания за издаването, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби, и в съответствие с целта на закона.
В жалбата против тази заповед не са посочени конкретни оплаквания, не се съдържат дори твърдения за неспазване на процедурата по определяне на оценката и за незаконосъобразност на определения размер, а се съдържат доводи относно принадлежността на собственост върху имота.
В случая съдът намира, че е спазена процедурата по определяне на оценката, съгл. изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, размерът й е законосъобразно определен. Оспорваната заповед, с която е утвърдена оценката на земята, притежава всички необходими реквизити, мотивирана е и се основава на приложените към административната преписка документи. Административният орган е съобразил материалноправните предпоставки за издаване на заповедта.
Съдът намира, че не са налице пороци нито във формата, нито в съдържанието на атакуваната заповед.
В производството не се събраха доказателства, които да дават основание за отмяна на заповедта. Атакуваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт, годен да породи произтичащите от него правни последици, поради което следва да бъде оставен в сила, а жалбата в тази й част, като неоснователна бъде отхвърлена.
С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от К.Й.Й. против заповед №2266/18.11.2016 г. на Кмета на Община Монтана, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалба от К.Й.Й. против заповед №446/20.03.2017 г. на Кмета на Община Монтана, с която е одобрена оценката на предоставената за ползване на наследниците на Б. Т. xxx, земеделска земя от 600 кв.м. в м.П., землището на гр.Монтана, представляващ поземлен имот № 22.37, размер на оценката 383.13 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Монтана в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: