Решение по дело №5433/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 02.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание проведено на 19.10.2018г., в състав

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5433 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ вр.чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищцата Н.Д.Е. е предявила срещу ОУ „Х.Б.“ с. Б., общ. Л., обл. П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Твърди, че със Заповед № 176 от 01.06.2018 г., ответното училище е прекратило трудовото правоотношение с нея на длъжност „учител начален етап“ на основание чл.325, т.4 от КТ – завършване на определената работа. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. в трудовия ѝ договор от 12.09.2017г. не е посочено какъв вид и обем на работа е следвало да извърши и в какъв срок. Твърди, че в договора ѝ е посочено, че същия се сключва за определен срок, но такъв не е посочен, поради което следва да се приеме, че той е сключен за неопределено време. Твърди, че след прекратяване на ТПО не е започвала работа при друг работодател. Моли съда да признае уволнението ѝ за незаконно и да го отмени, да я възстанови на предишната работа „старши начален учител“ и да осъди ответника да ѝ заплати обезщетение в размер на 5227.20лв. за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 01.06.2018г. – 01.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането. Претендира разноски. В съдебно заседание на 19.10.2018г. претенцията по чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа „Старши начален учител“ при ответника, е оттеглена и производството е прекратено в тази му част. В същата заседание е направен отказ от претенцията по чл. 344 ал. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за периода 01.06.2018 г., както и за периода от 18.09.2018 г. до 01.12.2018 г., както и за разликата от 3 049.20 лв. до 5 227.20 лв., като и в тази част производството е прекратено.

Ответникът счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Твърди се, че ищцата е знаела, че е на работа до завършване на учебната година, както и че е започнала работа като възпитател през новата учебна година, но не му е известно мястото на работа. Моли, ако искът по чл. 225 от КТ бъде уважен, обезщетение да бъде присъдено за действителния срок, в който ищцата е останала без работа.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Видно от Трудов договор № 84/12.09.2017г. между ОУ „Х.Б.“ с. Б. - като работодател и ищцата Н.Д.Е., е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявал длъжност „учител начален етап”, като е посочено, че договорът се сключва за определен срок, но такъв не е определен в договора. Налице е била уговорка за срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Трудовото възнаграждение е било в размер на 660 лв., и допълнително възнаграждение от 9%. От Допълнително споразумение от 02.05.2018г. между страните е видно, че трудовия договор е изменен, трудовото възнаграждение на ищцата е определено на 792.00лв., допълнителното такова е уговорено на 10 %, длъжността е изменена на „старши учител начален етап“. С представената на л. 5 от делото, Заповед № 176/01.06.2018г., трудовото правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на основание чл. 325 т.4 от КТ – завършване на определената работа и е разпоредено изплащането на обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ. Заповедта е връчена на същата дата на ищцата, като след подписа си тя е изписала „Не съм съгласна.“ На 17.09.2018г. ищцата е започнала работа при друг работодател - НУ „Х.Б.“ с. Д., съгл. трудов договор № РД-10-285/14.09.2018г. По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, от чието заключение е видно, че последното получено от ищцата трудово възнаграждение за пълен месец е за м. 11.2017г. и БТВ за определяне на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ е 828.40лв. /включващо основна работна заплата и допълнително трудово възнаграждение/. В съдебно заседание в.л., изготвило експертизата е уточнило, с оглед постъпилото доказателство за датата на започване на работа на ищцата, че размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода 02.06.2018 г. до 17.09.2018 г. е в размер на 2860.16 лв. Установените дотук обстоятелства не са спорни между страните, те се установяват от представените по делото доказателства от ищцата и приетата, неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло.

Спорни по делото са въпросите – било ли е законно уволнението на ищцата от 01.06.2018г., дължи ли се обезщетение за оставането ѝ без работа поради това уволнение и в какъв период и размер е то.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:

I. По исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.1, от КТ:

Срокът, за който може да възникне едно срочно трудово правоотношение е нормативно уреден в чл. 68 от КТ, като се предвиждат различни хипотези – за определен срок /ал. 1 т. 1/, до завършване на определена работа /ал. 1 т. 2/, и други - за заместване, за длъжност, която се заема с конкурс, за определен мандат. Ал. 4 сочи, че за работи и дейности, които нямат временен, сезонен и краткотраен характер /каквато безспорно е учебната дейност/, по изключение се сключва срочен трудов договор за срок най-малко една година. Прекратяването на трудов договор без предизвестие също е уредено с отделни хипотези, като относимите в случая са чл. 325 ал. 1 т. 3 от КТ, която разпоредба сочи прекратяване – с изтичане на уговорения срок, а т. 4 – със завършване на определената работа. В случая сключеният трудов договор е бил уговорен като срочен, но поради липса на посочване на срока, който страните уговарят, реално той следва да се приравни на безсрочен такъв – липсата на уговорка за срока, препятства възможността за тълкуване на волята на страните за какъв срок са уговорили ТПО. Липсва каквато и да е уговорка в договора или допълнителното споразумение към него, която да сочи страните да са договаряли конкретна работа, която да се извърши, за да се изследва или прави извод, дали към 01.06.2018г. ищцата е завършила тази работа, на каквото основание е била уволнена с процесната заповед за прекратяване на ТПО. Само противоречието в уговорката за срочност /а както съдът приема – за безсрочност/ на трудовия договор и основанието, на което ищцата е уволнена – поради завършване на определената работа, са достатъчно основание тази заповед да бъде призната за незаконосъобразна и  като такава да бъде отменена.

Искът с правно основание чл.344, т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, се явява акцесорен по отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,  и т.к. в случая освен основателност на главния иск, по делото се доказа и чрез справката от ТД на НАП В.Търново и ТД № РД-10-285/14.09.2018г., че ищцата не е постъпвала при друг работодател за периода 02.06.2018г. – 16.09.2018г., то този иск също се явява основателен. В случая обаче, след изменението в с.з. на претенцията по чл. 225 ал.1 от КТ, тя е за периода 02.06.2018г. – 16.09.2018г, но в размер на 3 049.20 лв. Заключението на вещото лице в с.з. сочи, че размерът на обезщетението за този период е в размер на 2 860.16лв., и както беше посочено по-горе, съдът напълно кредитира начина и размера изчисленията на в.л., които са съобразени с изискванията на чл. 228 ал. 1 от КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Именно посочения от в.л. размер от 2 860.16лв. съдът намира, че следва да бъде присъден на ищцата, вследствие констатираното незаконосъобразно уволнение, т.к. в този размер за исковия период претенцията е доказана.  Поради горното, съдът намира, че обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ е дължимо за периода 02.06.2018г. – 16.09.2018г., и искът, до размер на 2 860.16лв., следва да се уважи. За разликата до 3049.20 лв., като недоказан, искът следва да се отхвърли.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съобразно уважените и отхвърлени искове, като се вземе предвид, че искът по чл. 225 от КТ е отхвърлен частично. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на  387.60лв.

Ответникът, на основание чл. чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да заплати на ПлРС следните суми: 30.00 лв. - ДТ за неоценяемия иск, 114.40лв., представляващи държавна такса върху уважената част от оценяемия иск; 112.56лв., представляващи заплатената част от съда на възнаграждението за изготвяне на съдебно – счетоводната експертиза, в частта, в която искът е основателен, или разноски в общ размер от 256.96лв., както и 5.00 лв. - в случай на издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, за НЕЗАКОННО уволнението на осн. чл. 325 т.4 от КТ – завършване на определената работа, на Н.Д.Е., ЕГН ********** ***, със Заповед № 176/01.06.2018г. на Директора на  ОУ „Х.Б.“ с. Б., общ. Л., обл. П., БУЛСТАТ *********, и ОТМЕНЯ Заповедта като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, ОУ „Х.Б.“ с. Б., общ. Л., обл. П., БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Е., ЕГН ********** ***, обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението със Заповед № 176/01.06.2018г. на Директора на  ОУ „Х.Б.“ с. Б., за периода от 02.06.2018г. до 16.09.2018г. в размер на  2 860.16лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до претендирания размер от 3 049.20лв., като недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОУ „Х.Б.“ с. Б., общ. Л., обл. П., БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Е., ЕГН ********** ***, разноски в размер на 387.60лв.  

 

ОСЪЖДА ОУ „Х.Б.“ с. Б., общ. Л., обл. П., БУЛСТАТ *********, на основание чл. 83, ал.1, т.1 във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ПлРС ДТ и разноски по делото в общ размер от 256.96лв., както и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от днес – 02.11.2018г.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: