РЕШЕНИЕ
№ 19457
гр. София, 25.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110121355 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „И“ ООД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление – град София, ж.к.“Л“, бл. ......., представлявано от
управителя ....... чрез адвокат Б. В. С. - АК К, със съдебен адрес - град Перник, п,к, 2300, ул.
„......“ № ...... против М. В. Ш. ЕГН **********, с адрес – град София, М телефон ......,
електронна поща: *********.
Ищецът твърди, че е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която ответницата като длъжник е възразила.
Твърди се от ищеца, че между страните е бил сключен индивидуален Договор за
потребителски кредит с № SO 2585 от дата 28.06.2021 година, като от името на ищеца с
търговско наименование HAPPY CREDIT като кредитодател и М. В. Ш. като
кредитополучател.
Твърди се, че договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние
/електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния Договор за
потребителски кредит е сключен във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията
и договорите, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и
електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.
Твърди се, че договорът между страните е сключен онлайн, като кредитополучателят
го е подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален
идентификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „И“ ООД
служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за
сключване на Договора на основание чл.13, ал.4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.
Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор, кредитополучателят е
1
декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под
формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.
Твърди се, че по силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит
на ищцата е бил отпуснат кредит в размер на 400,00 лева.
Твърди се, че сумата е била предоставена по личната банкова сметка на ответника, с
което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а кредитополучателят се е
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения индивидуален
Договор като заплати сумата в размер на 433,00 лв., ведно с дължимата договорната лихва.
Сочи се, че договорът е за срок от седемдесет и пет дни, като сумата по същия е
следвало да бъде издължена на 11.09.2021 г. - на една погасителна вноска.
Твърди се, че ответникът не е извършвал плащания по договора и дължи главница в
размер на 400.00 лв.
Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
потребителски кредит между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер
посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 33,00
лв. за периода от 11.09.2021 г. - датата на първата вноска до 11.09.2021 г. - датата на
настъпване на падежа на договора. Договорната лихва реално е начислена за целия периода
на Договора - в настоящия случай 75 дни, но е изискуема на падежа и не е за един ден.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „И“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление –
град С, представлявано от управителя ....... и М. В. Ш., ЕГН **********, с адрес – град
София, М телефон ......, електронна поща: ................@yahoo.com, че съществува вземане на
„И“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление – град С, представлявано от
управителя ....... и М. В. Ш., ЕГН **********, с адрес – град София, М телефон ......,
електронна поща:*********дължи на „И“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление – град С, представлявано от управителя ........, сумите, за които е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 14497/9.10.2021 година, издадена по
ч.гр.дело № 53926/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата на
главницата от 400,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
SO № 2585/28.6.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 16.9.2021 година до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 33,00 лева, представляваща неплатена договорна
лихва, дължима за периода от датата на първата вноска 11.09.2021г. до 11.09.2021 г. - датата
на последната вноска.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред заповедния съд и исковия
съд.
След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че
същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се
извърши размяна на съдебните книжа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът не оспорва допустимостта на
исковата претенция. Ответницата оспорва основателността на иска, като се твърди, че е
налице нищожност на сключения потребителски кредит SO № 2585/ 28.06.2021 година.
Ответницата оспорва и твърди, че договорът е недействителен поради противоречие с
добрите нрави, - липса на преддоговорна информация, твърди се, че договорът съдържа
неравноправни клаузи. Ответникът твърди, че претендираната договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 33,00 лева за 1 ден следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
2
ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Ответникът иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и заявява
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
Ищецът доказа, че е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 53926/2021г.
по описа на СРС, 143 с-в. В заповедното производство се доказа, че е била издадена заповед
за изпълнение от 09.10.2021г. за процесните вземания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед и съдът е разпоредил на
заявителя да предяви в едномесечен срок иск по чл. 422,ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Доказа се, че в срок е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, което и условие е обуславя
допустимостта на настоящото производство.
Доказа се, че между страните е бил сключен индивидуален Договор за потребителски
кредит с № SO 2585 от дата 28.06.2021 година, като от името на ищеца с търговско
наименование HAPPY CREDIT, в качеството му на кредитодател и М. В. Ш., в качеството и
на кредитополучател.
Доказа се, че договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние
/електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като Договора за потребителски кредит е
сключен във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия.
Доказа се, че договорът между страните е сключен онлайн, като кредитополучателят го
е подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален
индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „И“ ООД
служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за
сключване на Договора на основание чл.13, ал.4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.
Доказа се, че съгласно сключения между страните Договор, кредитополучателят е
декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под
формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.
Не се оспорва обстоятелството, че по силата на сключения индивидуален Договор за
потребителски кредит на ищцата е бил отпуснат кредит в размер на 400,00 лева.
Доказа се, че сумата е била предоставена по личната банкова сметка на ответника, с
което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а кредитополучателят се е
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения индивидуален
Договор като заплати сумата в размер на 433,00 лв., ведно с дължимата договорната лихва.
Доказа се, че договорът е за срок от седемдесет и пет дни, като сумата по същия е
следвало да бъде издължена на 11.09.2021 г. - на една погасителна вноска.
По делото не се представиха доказателства, че ответникът е извършвал плащания по
договора.
Доказа се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
потребителски кредит между страните, ответникът дължи уговорена договорна лихва в
3
размер на 33,00 лв. за периода от 11.09.2021 г. - датата на първата вноска до 11.09.2021 г. -
датата на настъпване на падежа на договора. Договорната лихва реално е начислена за целия
периода на Договора - в настоящия случай 75 дни.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени обективно съединени установителни искови
претенции по реда на чл.422 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, с правна
квалификация:
- по иска за главница – с правна квалификация чл.240, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите;
- по иска за договорна лихва – с правна квалификация чл.240, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявените искове са допустими като предявени от лице, което твърди и доказва правен
интерес пред местно и родово компетентния съд и при идентитет на заявеното пред
заповедния и исковия съд и следва да бъдат разгледани по същество.
По същество
Налице е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 от ЗПК по реда на ЗПФУР.
Главницата по процесния договор е в размер на 400 ,00лева, а договорната лихва е в размер
на 33,00 лева, които обстоятелства се установяват от представените по делото писмени
доказателства. Доколкото съдът е сезиран да се произнесе със сила на пресъдено нещо дали
вземането за главница и договорна лихва е дължимо или не, то следва да разглежда исковата
претенция само в тази част въз основа на заложения в ГПК принцип на диспозитивното
начало.
От представения по делото „въпросник опознай своя клиент“ се установява
последователността на извършените операции, както и предоставената преддоговорна
информация от доставчика на финансовата услуга, в настоящото производство – ищец и
приетата от потребителя, в настоящото производство – ответник. По делото не се установява
нарушаване на правилата на чл. 18 от ЗПФУР по отношение на предоставяне на изискуемата
преддоговорна информация от доставчика до потребителя.
С оглед на факта, че по делото не е налице спор дали е сключен процесния договор
или не, то съдът счита че страните са запознати със съществуващото между тях
облигационно правоотношение. Не се спори и по отношение на факта на получаване на
процесната сума, като въз основа на извършената констатация се прави обоснован извод за
надлежното и предоставяне от ищеца по делото.
С оглед и на факта, че по делото не се събраха доказателства, че ответницата е
извършвала плащане по възникналото за нея парично задължение, съдът приема че същата е
просрочила изплащане на уговорената погасителна вноска.
Съдът приема за неоснователни заявените възражения с отговора на исковата молба
относно нищожност на договори и отделни неговия клаузи.
Съдът е длъжен да се произнесе и по основания за нищожност, които не са заявени от
ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000
г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano
Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-
241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи
в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28;
4
дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42;
дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/.
В казуса не се спори и се установява, че ответникът има качеството на потребител по
смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
В казуса не може да се спори, че процесният договор за паричен заем има
характеристиката на потребителски договор, като длъжникът е потребител по смисъла на §
13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжникът е
физическо лице, което е придобило заемната сума, и видът на същия е потребителски, като в
този смисъл и заемната сума не е била предназначена за извършване на ...... или
професионална дейност на длъжника, и не се установява от доказателствата по делото,
длъжникът да е действал при сключването на договора за заем в рамките на своята ...... или
професионална дейност.
Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат -
всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално
договаряне, поради което и потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях. В казуса
съдът не приема договорът в частта за претендираната главница и претендираната лихва –
договорна да съдържа неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на
потребителите.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва
Съгласно чл. 240, ал. 2 от ЗЗД по договорите за заем се дължи възнаградителна лихва
само, ако е уговорена писмено. Видно от процесния договор, в инкорпорирания погасителен
план в табличен вид, се установява дължимост на вземане в размер на 33 лева,
представляващо лихва.
Следва да се вземе предвид, че към настоящия момент липсва каквото и да било
основание, вън от законоустановените ограничения на свободата на договарянето,
изискващи уговорките между страните да не противоречат на повелителните норми на
закона и на добрите нрави - чл. 9 ЗЗД, да се ограничава гарантираната в същата
разпоредба свобода на страните по договора, свободно да определят съдържанието му.
Доколкото в настоящият случай съдът не констатира да се накърняват добрите нрави и
като взе предвид обстоятелството, че главното вземане е в размер на 400 лева, а
договорената възнаградителна лихва за 75 дни е в размер на 33,00 лева, съдът счита, че
възражението на ответника, че е налице накърняване на добрите нрави е недоказано и
неоснователно.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че предявения иск за установяване на
съществуване на вземане в размер на 400,00 лева, представляващо главница по сключен
договор за потребителски кредит следва да бъде уважен. В този ред на мисли следва да бъде
уважен и предявения установителен иск за съществуване и на вземането за възнаградителна
лихва в размер на 33,00 лева.
Възраженията на ответника:
Заявено е в срока за отговор на исковата молба възражение за нищожност на
процесния договор за кредит, тъй като били налице необосновано високи размери на
уговореното ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК се установява, че говорения ГПР не
следва да превишава 50%. В настоящият случай и съгласно приложените по делото писмени
доказателства се установява, че в процесния договор е налице уговорка за ГЛП в размер на
48.07 %. Посочените проценти се явяват допустими съгласно действащото законодателство.
По делото не е налице и основание да се приеме, че визирания в договора ГЛП не е
5
действителен. Не се установява прекомерност на претендираната лихва по договора с оглед
на съпоставянето на дължимата главница – 400 лева и уговорената лихва – 33 лева.
Следва да се отбележи, че ответникът навежда възражения и упражнява защита,
несъответстваща на предявения иск от ищеца. Не се навеждат възражения и не се извършват
оспорвания срещу конкретния предявен иск за установяване на дължимост на процесните
вземания.
Ищецът не претендира дължимост на неустойка или такса „експресно разглеждане“.
Ответникът провежда защита срещу непредявен иск. Не се установява да е налице липса на
предоставена преддоговорна информация. Съгласно уговорката за единствена погасителна
вноска, съдът не разбира възражението на ответника за липса на предоставен погасителен
план – посочена е дата на падеж, дължима вноска, както и разделено вземане по
компоненти. Лихвения процент, който е уговорен е фиксиран. По делото са предоставени
всички документи съпътстващи сключване на процесния договор. От приложените и приети
по делото доказателства се установява и наличие на предоставен СЕФ, от който
кредитополучателят може да формира представа за бъдещото задължение, което ще му се
възложи в тежест да плати.
Описаната такса „експресно разглеждане“ в договора и посочена от ответника не е
предмет на настоящото производство, тъй като ищецът не цели да установи дължимостта и.
Следва да се отбележи, че възражението на ответника за прогласяване на нищожност на
претендираната възнаградителна лихва е неоснователно, тъй като обосновката на
претенцията би била правилна единствено и само по отношение на вземане с
характеристиките на неустойка. Неустойката е вземане, което има обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Вземането за възнаградителна лихва се явява
възнаграждение за кредитора затова, че в периода на действие на процесния договор е
предоставил в заем конкретна сума пари. Ищецът се е лишил от нейното ползване, за да я
даде в заем на ответника, а не цели нито обезпечение, санкциониране или обезщетяване на
ответника при начисляването и.
Съдът не отрича, че са налице неравноправни клаузи в процесния договор, но
доколкото същите не са предмет на изследване и доколкото не са били основание за
начисляване и претендиране на вземане от страна на ищеца, въз основа на съществуването
им в договора, то съдът не следва да отхвърля претенцията на ищеца.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът следва да уважи предявената искова
претенция за установяване на съществуване на вземане за главница в размер на 400 лева и
възнаградителна лихва в размер на 33 лева, като и двете вземания са ликвидни и изискуеми
към настоящия момент, но и незаплатени от страна на ответника.
По разноските
С оглед изхода на спора съдът следва да присъдят сторените от ищеца разноски в
тежест на ответника. Въз основа на депозирания списък по чл. 80 от ГПК от ищеца и
доколкото по делото има представени доказателства за реално заплащане на разноските в
производството съдът следва да присъди сумата от 425 лева, представляваща заплатена
държавна такса и платено адвокатско възнаграждение за оказано процесуално
представителство в заповедното производство. Следва да се присъдят и сторените разноски
в настоящия исков процес на ищеца, а именно сумата от 100 лева, представляваща заплатена
държавна такса и сумата от 360 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
По отношение на наведеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът счита, че претендирания и заплатен адвокатски
хонорар в размер на 360 лева в полза на процесуалния представител на ищеца е съобразен с
фактическата и правна сложност по делото, както и на оказаната своевременно защита на
интересите на ищеца в настоящото производство.
6
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2
от ГП и чл.79, ал.1 от ГПК, и на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между страните, че М. В. Ш.
ЕГН **********, с адрес – град София, М телефон ......, електронна поща:
............@yahoo.com.дължи на „И“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление
– град С, представлявано от управителя ....... сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 53926/2021г. по описа на
СРС, 143 с-в., а именно сумата от 433,00 лв., от която: сумата от 400,00 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит SO № 2585/28.6.2021
година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд – 16.9.2021 година до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 33,00 лева, представляваща неплатена договорна лихва, дължима за
периода от датата на първата вноска 11.09.2021г. до 11.09.2021 г. - датата на последната
вноска.
ОСЪЖДА М. В. Ш. ЕГН **********, с адрес – град София, М телефон ......,
електронна поща: ..............@yahoo.com да заплати на „И“ ООД, ЕИК .............., със седалище
и адрес на управление – град С, представлявано от управителя ......., сумата от 425,00 лева,
представляваща заплатена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение за в
заповедното производство по ч.гр.дело № 53926/2021 година по описа на Софийски районен
съд, сумата от 100,00 лева, представляваща заплатена държавна такса в исковото
производство и сумата от 360,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.дело № 21355/2022 година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7