№ 773
гр. *** , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430100945 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 335,37 лв. и
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 99,85 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу В. ХР.
Ц. с ЕГН **********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№4635/20 по описа на
РС-***, която е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за
изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- ***, находящ се на адрес ***, с аб.№***. Твърди, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника
и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
1
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като
съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел
VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към заповедното и настоящото
производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период и не е
погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се
намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от “Топлофикация - ***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния
2
период са: сума за отопление с ИРУ-598,16 лв., сума за отопление без ИРУ-
66,60 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 343,12 лв., сума за битово
горещо водоснабдяване- 290,67 лв., услуга дялово разпределение- 48,54 лв.,
корекция – 16 лв. Твърди, че в имота на ответника са монтирани следните
индивидуални разпределителни: 2 бр. ИРУ, 1 брой водомер и 1 брой щранг-
лира в баня-без ИРУ. Отправя се искане, за постановяване на решение, с
което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за
сумата 335,37 лева за главница за периода 01.11.2018г. – 31.08.2020 г., лихва
за забава в размер на 99,85 лв. за периода от 03.01.2019г. до 07.10.2020г., и
законната лихва върху главницата от 14.09.2020 г. до изплащане на вземането,
за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.4635/2020г. по описа на ПлРС. Претендират се и
направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по
делото. В съдебно заседание се явява лично и признава иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. Ответника е
направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237,
ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
3
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 175,00
лв./75,00лв. +100лв./
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на В. ХР. Ц. с ЕГН **********,
***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ***, сумата 335,37 лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия 21.10.2020г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 260416/22.10.2020г. по ч.гр.д.№5447/2020г.
по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника В. ХР. Ц. с ЕГН **********,
***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ***, сумата 99,85 лева, представляваща лихва за забава
върху 335,37 лв. за периода 03.01.2019г. до 07.10.2020г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 260416/22.10.2020г. по ч.гр.д.№5447/2020г.
4
по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. ХР. Ц. с ЕГН **********,
*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ***, сумата от 32,65 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.5447/2020г. по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. ХР. Ц. с ЕГН **********,
*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ***, сумата от 175,00 лв. направени по делото разноски за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-*** в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5