Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260095
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9768 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. чрез ******* С., срещу И.Г.С., с ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 1 000,00 лв. /хиляда лева/ - главница; 222,46 лв. - договорна
лихва за периода от 04.05.2017 г. до 04.10.2018 г.; 61,60 лв. - лихва -обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. /датата на сключване на
цесията/ до датата на подаване
на заявлението в съда; законна лихва за забава от датата на депозиране
на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че
на 4.05.2017 г. между ************ и ответинка е сключен
договор № ************
за банков потребителски кредит под формата на
овърдрафт в размер на 1 000,00 лв. Сумата е усвоена на 4.05.2017 г.
и дължима до 04.05.2018 г. Договорен е годишен лихвен процент, формиран от индивидуално договорения според валутата на кредита
и периодичността му променлив базов лихвен индекс, приложим за съответния
период на олихвяване, в рамките на действащия лихвен
план плюс договорена фиксирана /непроменлива/ надбавка за срока на
действие на съответния лихвен план. Към датата
на сключване на договора за
кредит, пазарен лихвен индекс, формиран от едномесечен
SOFІBOR е бил в размер на
0,025%, като страните са договорили фиксирана
надбавка към пазарния лихвен индекс в размер на 12,925 %. Годишния лихвен процент е определен в договора за кредит към
датата на сключването му в размер на 12,95%, като страните са
постигнали съгласие, че договорения годишен лихвен процент към всеки
период на олихвяване се променя
съобразно промените па базовия лихвен
индекс и в съответствие с установеното в Общите условия на банката.
ГПР е 13,74 %. Начислена е възнаградителна лихва за ползване на кредита
в размер на 222,46 лв., за периода
от 4.05.2017 г, до
4.10.2018 г. Годишният размер на лихвата за
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен
процент на БНБ в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата
година плюс 10 процентни пункта, като дневния размер
на законната лихва за просрочени
парични задължения е равен на 1/360 от годишния лихвен
процент. Длъжника е изпаднал в забава на 05.06.2017 г. На 01.07.2019 г. вземанията са прехвърлени от
кредитора на ищаца. Длъжника не е уведомен за това. Вземанията
са притендирани по реда на чл. 410 от ГПК - ч. гр. д. № 1761/2020 г. по описа на
ПРС. Заповедта е връчена по
реда на чл. 47 от ГПК.
В предоставения срок за отговор особения
представител на ответника адв. П. оспорва иска.
Твърди, че ОУ не са подписани от кредитополучателя. Договора е недействителен
поради нарушения на ЗПК. Извършената цесия е непротивопоставима
на длъжника.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства- договор за заем от 04.05.2017 г.-(лист
9-18 от делото), е видно, че между ************ и ответинка е сключен договор за банков потребителски
кредит под формата на овърдрафт
с размер от 1
000 лв. за
срок от една година-до 04.05.2018 г. Годишния лихвен процент се формира от пазарен
лихвен индекс, формиран от едномесечен
SOFІBOR и фиксирана надбавка в размер на 12,925 %. Годишния лихвен процент се променя съобразно
промените на базовия лихвен индекс. ГПР е 13,74 % и включва лихви и такси.
От приложения договор за цесия от 01.07.2019 г. и приложение (лист 27-29 от
делото) към него е видно, че кредитора е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД на 01.07.2019г. вземането си към ответника в размер от 1222,46
лв., от които главница-1000 лв. и лихва 222,46 лв.
От приложеното писмо (лист 32-36 от делото) е видно, че са предприети
действия от цедента чрез цесионера
за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Съобщението
не е връчено.
От изготвеното заключение от 02.12.2021 г. по извършената ССЕ работило по
данни на ищеца и приложените документи по делото се установява, че сумата е
усвоена от кредитополучателя чрез превод по сметката му на 03.10.2018 г. Няма
данни за извършени погасявания от негова страна на задължението. Договорната
лихва е в размер на 222,46 лв. за перода 04.10.2018
г. -01.07.2019 г. Лихвата за забава върху 1222,46 лв. е в размер на 61,60 лв. за периода.
От приложеното ч. гр. д. 1761/2020 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец
в настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от него вземане. Същата е връчена по реда на
чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради начина на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по ч. гр.
дело № 1761/2020 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в
заповедното и настоящето производство, за притежание на вземане от И.С. на
сключен договор за цесия между него и кредитора на ************, то той следва да установи наличието на всички факти от
хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото
лице.
Тъй като договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация, за да е налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването да не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между страните, /същото има значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това. Следователно за всички трети лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.Тъй като предмет на разглеждане
по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото заповедно производство образувано по заявление на
цесионера – "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, от 04.02.2020 г., то в случая тази дата се
явява релевантният момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно
съобщена на длъжника. При положение,
че това изискване
не е било изпълнено към датата
на подаване на заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие
спрямо длъжника към този момент. Следователно цесионерът не е имал валидно
придобито и изискуемо вземане към момента
на подаване на заявлението, или не е бил
легитимиран да иска издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това съобщаването
на цесията в по-късен момент с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, в конкретната хипотеза не може
да се отчете
като новонастъпил факт по смисъла на чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение № 492/30.07.2014 г. на
ВКС, II т. о., постановено по
т. д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че при настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за
прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението
в
заповедното производство е цедента, който се явява,
спрямо трети лица за договора за цесия, носител на спорното
право към този момент.