Решение по дело №9768/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  260095

 

 

гр. Пловдив, 25.01.2022 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и първа  година

 

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9768 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. чрез ******* С., срещу И.Г.С., с ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1 000,00 лв. /хиляда лева/ - главница; 222,46 лв. - договорна лихва  за периода от 04.05.2017 г. до 04.10.2018 г.; 61,60 лв. - лихва -обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. /датата на сключване на цесията/ до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 4.05.2017 г. между ************ и ответинка е сключен договор № ************ за банков потребителски кредит под формата на овърдрафт в размер на 1 000,00 лв. Сумата е усвоена на 4.05.2017 г. и дължима до 04.05.2018 г. Договорен е годишен лихвен процент, формиран от индивидуално договорения според валутата на кредита и периодичността му променлив базов лихвен индекс, приложим за съответния период на олихвяване, в рамките на действащия лихвен план плюс договорена фиксирана /непроменлива/ надбавка за срока на действие на съответния лихвен план. Към датата на сключване на договора за кредит, пазарен лихвен индекс, формиран от едномесечен SOFІBOR е бил в размер на 0,025%, като страните са договорили фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс в размер на 12,925 %. Годишния лихвен процент е определен в договора за кредит към датата на сключването му в размер на 12,95%, като страните са постигнали съгласие, че договорения годишен лихвен процент към всеки период на олихвяване се променя съобразно промените па базовия лихвен индекс и в съответствие с установеното в Общите условия на банката. ГПР е 13,74  %. Начислена е възнаградителна лихва за ползване на кредита в размер на 222,46 лв., за периода от 4.05.2017 г, до 4.10.2018 г. Годишният размер на лихвата за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта, като дневния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 от годишния лихвен процент. Длъжника е изпаднал в забава на 05.06.2017 г. На 01.07.2019 г. вземанията са прехвърлени от кредитора на ищаца. Длъжника не е уведомен за това. Вземанията са притендирани по реда на чл. 410 от ГПК - ч. гр. д. № 1761/2020 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор особения представител на ответника адв. П. оспорва иска. Твърди, че ОУ не са подписани от кредитополучателя. Договора е недействителен поради нарушения на ЗПК. Извършената цесия е непротивопоставима на длъжника.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените писмени доказателства- договор за заем от 04.05.2017 г.-(лист 9-18 от делото), е видно, че между ************ и ответинка е сключен договор за банков потребителски кредит под формата на овърдрафт с размер от  1 000 лв. за срок от една година-до 04.05.2018 г. Годишния лихвен процент се формира от пазарен лихвен индекс, формиран от едномесечен SOFІBOR и фиксирана надбавка в размер на 12,925 %. Годишния лихвен процент се променя съобразно промените на базовия лихвен индекс. ГПР е 13,74  % и включва лихви и такси.

От приложения договор за цесия от 01.07.2019 г. и приложение (лист 27-29 от делото) към него е видно, че кредитора е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 01.07.2019г. вземането си към ответника в размер от 1222,46 лв., от които главница-1000 лв. и лихва 222,46 лв.

От приложеното писмо (лист 32-36 от делото) е видно, че са предприети действия от цедента чрез цесионера за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Съобщението не е връчено.

От изготвеното заключение от 02.12.2021 г. по извършената ССЕ работило по данни на ищеца и приложените документи по делото се установява, че сумата е усвоена от кредитополучателя чрез превод по сметката му на 03.10.2018 г. Няма данни за извършени погасявания от негова страна на задължението. Договорната лихва е в размер на 222,46 лв. за перода 04.10.2018 г. -01.07.2019 г. Лихвата за забава върху 1222,46 лв. е в размер на  61,60 лв. за периода.

От приложеното ч. гр. д. 1761/2020 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец в настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от него вземане. Същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради начина на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по ч. гр. дело № 1761/2020 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД.

Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето производство, за притежание на вземане от И.С. на сключен договор за цесия между него и кредитора на ************, то той следва да установи наличието на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице.

Тъй като договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация, за да е налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД

  предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването да не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между страните,  /същото има значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това. Следователно за всички трети лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от страна на цесионера „АСВ” ЕАД да е изготвено уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на задължението му по сключения между него и ************, за което е упълномощен от цедента, но липсват доказателства установяващи връчването на уведомлението на длъжника към момента на образуване на заповедното производство.

Съобразно въведената практика от ВКС уведомлението за цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Специфичното в случая е, че съобщението за цесията следва да се извърши на длъжника. В настоящия случай длъжника-ответника не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на цесията, доколкото чл. 34 ал.3 от ГПК, изисква за действие представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично пълномощно, а договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право, което налага изрично упълномощаване за получаване на съобщението. Независимо, че чл. 29 ал.5 от ГПК дава възможност особеният представител да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, с одобрението на съда, пред който се води делото, за да е налице надлежно уведомяване при тези условия е необходимо изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване, обусловено от възможността му да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия, и предварително одобрение на съда. В настоящия случай такива не са налице, което води до извод, че съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда действие.

Тъй като предмет на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото заповедно производство образувано по заявление на цесионера – "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, от 04.02.2020 г., то в случая тази дата се явява релевантният момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие спрямо длъжника към този момент. Следователно цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, или не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, в конкретната хипотеза не може да се отчете като новонастъпил факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение № 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че при настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението в заповедното производство е цедента, който се явява, спрямо трети лица за договора за цесия, носител на спорното право към този момент.

Поради изложеното следва да се приеме, че ищец не е установил надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия към релевантния за производството момент – подаването на заявление, поради което иска се явява недоказан и подлежи на отхвърляне без да се обсъждат останалите относими към спора факти, свързани с основанието за пораждане на задължението и неговия размер, за които по аргумент на разпоредбите на ЗПК съдът следи служебно.

 

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. чрез ******* С., срещу И.Г.С., с ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1 000,00 лв. /хиляда лева/ - главница; 222,46 лв. - договорна лихва  за периода от 04.05.2017 г. до 04.10.2018 г.; 61,60 лв. - лихва -обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. /датата на сключване на цесията/ до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението..

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

 

                                               СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

 

Вярно с оригинала!

ММ