гр. С., ………….2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, XVI въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
при секретаря Гергана Цветкова, и с участието на прокурора Станимир Димитров, като разгледа докладваното от съдия Кехайова
ВНОХД № 3969/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 31.05.2017 г. по НОХД № 21763/2015 г., СРС, НО, 5 състав, подсъдимaтa М.Б.И. е билa признатa за невиновна в това, че в условията на продължавано
престъпление, в периода от 21.08.2009 г. до 17.11.2009 г. в гр. С., с девет
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала (чрез разговори по „скайп” и по телефон) у Р.П.Н.заблуждение,
че ѝ трябват пари за скъпоструващо лечение в чужбина, като след
възстановяването си ще му върне сумата, като го убедила да се разпореди и да
ѝ преведе по банков път - от банкова сметка *** № ***********, открита на
името на Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № BG**********, открита на името
на М.Б.И. (М.) в Б. „ДСК” ЕАД, обща сума в размер на 27 300 (двадесет и седем
хиляди и триста) лева, с което причинила на Р.П.Н.имотна вреда в размер 27 300
(двадесет и седем хиляди и триста) лева, както следва:
1. На 21.08.2009 г. в гр. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала (чрез разговори по
„скайп” и по телефон) у Р.П.Н.заблуждение, че ѝ трябват пари за
скъпоструващо лечение в чужбина, като след възстановяването си ще му върне
сумата, която ѝ е наредил с банков превод - преводно нареждане № 090821181034902/21.08.2009 г. от банкова сметка
*** № ***********, открита на името на Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № BG17ST8A93Q00012174448,
открита на името на М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД, с което причинила на Р.П.Н.имотна
вреда в размер на 4000 (четири хиляди) лева;
2. На 26.08.2009 г. в гр. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала (чрез разговори по
„скайп” и по телефон) у Р.П.Н.заблуждение, че ѝ трябват пари за
скъпоструващо лечение в чужбина, като след възстановяването си ще му върне
сумата, която и е наредил с банков превод - преводно нареждане № 090826181035023/26.08.2009 г. от банкова сметка
*** № ***********, открита на името на Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № ***************,
открита на името на М.Б.И. (М.) в Б. „ДСК” ЕАД, с което причинила на Р.П.Н.имотна
вреда в размер на 5500 (пет хиляди и петстотин) лева;
3. На 28.08.2009 г. в гр. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала (чрез разговори по
„скайп” и по телефон) у Р.П.Н.заблуждение, че ѝ трябват пари за
скъпоструващо лечение в чужбина, като след възстановяването си ще му върне
сумата, която и е наредил с банков превод - преводно нареждане № 090828181035152/28.08.2009 г. от банкова сметка
*** № ***********, открита на името на Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** №
BG**********, открита на името на М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД, с което
причинила на Р.П.Н.имотна вреда в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева;
4. На 02.09.2009 г. в гр. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала (чрез разговори по
„скайп” и по телефон) у Р.П.Н.заблуждение, че ѝ трябват пари за
скъпоструващо лечение в чужбина, като след възстановяването си ще му върне
сумата, която ѝ е наредил с банков превод - преводно нареждане № 090902181035285/02.09.2009 г. от банкова сметка
*** № ***********, открита на името на Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № B***************,
открита на името на М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД, с което причинила на Р.П.Н.имотна
вреда в размер на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева;
5. На 07.09.2009 г. в гр. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала (чрез разговори по
„скайп” и по телефон) у Р.П.Н.заблуждение, че ѝ трябват пари за
скъпоструващо лечение в чужбина, като след възстановяването си ще му върне
сумата, която ѝ наредил с банков превод - преводно нареждане №
090907181035384/07.09.2009 г. от банкова сметка *** № ***********, открита на
името на Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № B***************, открита на
името на М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД, с което причинила на Р.П.Н.имотна вреда в
размер на 2000 (две хиляди) лева;
6. На 09.09.2009 г. в гр. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала (чрез разговори по
„скайп” и по телефон) у Р.П.Н.заблуждение, че ѝ трябват пари за
скъпоструващо лечение в чужбина, като след възстановяването си ще му върне
сумата, която ѝ наредил с банков превод - преводно нареждане №
090909181035557/09.09.2009 г. от банкова сметка *** № ***********, открита на
името на Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № ***************, открита на
името на М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД, с което причинила на Р.П.Н.имотна вреда в
размер на 2000 (две хиляди) лева;
7. На 16.09.2009 г. в гр. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала (чрез разговори по
„скайп” и по телефон) у Р.П.Н.заблуждение, че ѝ трябват пари за
скъпоструващо лечение в чужбина, като след възстановяването си ще му върне
сумата, която ѝ наредил с банков превод - преводно нареждане №
090916181035851/16.09.2009 г. от банкова сметка *** № ***********, открита на
името на Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № B***************, открита на
името на М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД, с което причинила на Р.П.Н.имотна вреда в
размер на 2200 (две хиляди и двеста) лева;
8. На 15.10.2009 г. в гр. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала (чрез разговори по
„скайп” и по телефон) у Р.П.Н.заблуждение, че и трябват пари за скъпоструващо
лечение в чужбина, като след възстановяването си ще му върне сумата, която
ѝ наредил с банков превод - преводно нареждане №
091015181036873/15.10.2009 г. от банкова сметка *** № ***********, открита на името на Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** №
BG**********, открита на името на М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД, с което
причинила на Р.П.Н.имотна вреда в размер на 5600 (пет хиляди и шестотин) лева;
9. На 17.11.2009 г. в гр. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала (чрез разговори по „скайп”
и по телефон) у Р.П.Н.заблуждение, че ѝ трябват пари за скъпоструващо
лечение в чужбина, като след възстановяването си ще му върне сумата, която
ѝ наредил с банков превод - преводно нареждане № 091117181038006/17.11.2009
г. от банкова сметка *** № ***********, открита на името на Р.Н.в „Р.” ЕАД към
банкова сметка *** № B***************, открита на името на М.Б.И. (М.), в Б.
„ДСК” ЕАД, с което причинила на Р.П.Н.имотна вреда в размер на 2100 (две хиляди
и сто) лева и общата стойност на нанесената на Р.П.Н.имотна вреда е в размер на
27 300 (двадесет и седем хиляди и триста) лева, като причинената вреда е в
големи размери, поради което и на осн. чл.304 НПК е оправдана по така повдигнатото ѝ
обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.
В законоустановения срок срещу така постановената
присъда е постъпил протест от прокурор при СРП, който е допълнен с допълнителни
мотиви и в който се излагат доводи за неправилност на присъдата, доколкото в
хода на съдебното следствие са били събрани достатъчно доказателства за
съставомерността на деянието, извършено от подс. М.Б.И., както от обективна,
така и от субективна страна. Излагат се съображения, че именно подс. И. е била
разпозната по гласа от пострадалия, че тя е признала пред него, че „скайп“ профилът,
през който са комуникирали е бил неин, а телефонният номер, който е бил
известен на пострадалия Н. и на който ѝ се е обаждал се води на нейно
име. Сочи се не на последно място, че банковата сметка, по която пострадалият е
превеждал паричните суми отново е била на името на подс. М.Б.И. и именно тя се
е разпоредила с тях. Предлага въззивната инстанция да отмени протестираната
присъдата и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да постанови нова, с която да признае подс. М.Б.И. за виновна в
извършването на престъплението, за което е предадена на съд.
В протеста и допълнението към него не се правят
искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 02.10.2017 г. въззивният
съд по реда на чл.327 и следващите от НПК е преценил, че протестираната
присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивен контрол по съответния
ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е,
че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се
налага разпит на подсъдимaта и свидетели,
събирането на нови писмени доказателства, както и изслушването на допълнителни
експертизи.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд
прокурорът поддържа протеста. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда,
а вместо нея да постанови нова, с която подс. М.И. да бъде призната за виновна
по повдигнатото ѝ обвинение. В подкрепа на обвинителната теза излага
доводи, че пострадалият е разпознал подсъдимата по гласа и е посочил номер на
мобилен телефон, който подсъдимата е ползвала през инкриминирания период, както
и че сумите от сметката на пострадалия са преведени по сметка на подсъдимата. Счита
в тази връзка, че действително са налице само косвени доказателства, които
обаче са във взаимна връзка и последователност и формират единствено възможния
извод за съставомерност на инкриминираното деяние от обективна и от субективна
страна. Посочва, че следва да не се кредитират обясненията на подсъдимата, в
които твърди, че неизвестно лице я помолило да разкрие банковата ѝ
сметка, тъй като са житейски нелогични. Заявява също така, че е логично
снимката на профила в „скайп“, с който е контактувал пострадалият, да не
съответства на индивидуализиращите данни на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата М.И. – адв. Е.Д.-М. моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Излага доводи за липса на съпричастност на подсъдимата с инкриминираното деяние.
В своя защита подсъдимата заявява, че няма какво да добави,
а с последната си дума моли да се потвърди присъдата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение
или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде
потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност,
обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен
материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимата М.Б.И. е родена на *** г. в гр. Самоков,
българка, българско и турско гражданство, висше образование, пенсионер по
болест, неосъждана, постоянен адрес ***, с настоящ адрес:***, ЕГН **********.
През месец март 2008 г. пострадалият св. Р.П.Н.се
свързал по „скайп“ с жена, която се представила за М.И.. Същата използвала „скайп“
името „meriem1711“. Тя дала
на св. Н. номера на мобилния си телефон. Представила се за бизнес дама,
представител на „Луфтханза“ за България. Споделила със св. Р.Н., че е омъжена с
две деца и живее в гр. С., кв. „Лозенец“. Впоследствие казала, че се е
преместила да живее при родителите си, както и че си купила къща в кв. „Княжево“.
Писали си по „скайп“ почти всеки ден, а по телефона си говорели през около два
дни. Това продължило до месец март, 2009 г. След това известно време св. Н. и
жената, представила се като М.И. прекъснали контактите си. Междувременно през
месец юни, 2009 г. тя отново се свързала със св. Р.Н.по „скайп“, като му
споделила, че е претърпяла катастрофа разказала му още, че ѝ трябват пари
за скъпоструващо лечение в чужбина. Така двамата подновили разговорите си по „скайп“
и по телефона, като по време на разговорите си му разказвала, че ходи на
превръзки и в болници. През цялото време твърдяла, че се нуждае от парични
средства за лечение, които обещавала да върне, след като се възстанови.
Св. Н. не се усъмнил в твърденията на жената,
представяла се за М.И., като проявил желание да й помогне финансово. По този
начин пострадалия Н. на 21.08.2009 г. в
гр. С. превел по дадената му от жената, представяла се за М.И. банкова сметка ***
№ B***************, открита на името на подсъдимата М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД
сумата от 4000,00 лв. Тя му обяснила, че това е банковата сметка на братовчедка
ѝ. За извършения банков превод било изготвено преводно нареждане №
090821181034902/21.08.2009 г. от банкова сметка *** № ***********, открита на
името на св. Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № B***************, открита
на името на подсъдимата М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД.
След извършения превод на сумата от 4000
лв. жената, представяла се за М.И. продължила да твърди в разговори по „скайп”
и в телефонни разговори със св. Н. телефон,
че има нужда от парични средства за лечението си, които ще върне веднага след
възстановяването си. За да й помогне, св. Н. отново на 26.08.2009 г. в гр. С. наредил с банков превод - преводно
нареждане № 090826181035023/26.08.2009г. от банкова сметка *** № ***********,
открита на името на св. Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № B***************,
открита на името на подсъдимата М.Б.И. (М.) в Б. „ДСК” ЕАД, с което превел по
сметката на подсъдимата сумата в размер на 5500 (пет хиляди и петстотин) лева.
На 28.08.2009
г. в гр. С., отново заради твърдения на жената, представяла се за М.И. чрез
разговори по „скайп” и по телефон за продължаваща нужда от парични средства,
които след възстановяването си ще възстанови, св. Р.П.Н.наредил с банков превод
- преводно нареждане № 090828181035152/28.08.2009 г. от банкова сметка *** № ***********,
открита на името на св. Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № BG*********,
открита на името на подсъдимата М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД, сумата от 1500
(хиляда и петстотин) лева.
По същия начин с идентични твърдения в разговори
по „скайп” и по телефон за продължаваща нужда от парични средства, които след
възстановяването си жената, представяла се за М.И. ще възстанови на св. Р.П.Н.,
последният превел с банков превод: на датата 02.09.2009 г. в гр. С. сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин)
лева по сметката на М.И., за което било издадено преводно нареждане №
090902181035285/02.09.2009 г. Преводът бил извършен от банкова сметка *** № ***********,
открита на името на св. Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № B***************,
открита на името на подсъдимата М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД; на 07.09.2009 г. в гр. С. Н. превел сумата
от 2000 (две хиляди) лева, по сметката на М.И., за което било издадено преводно
нареждане № 090907181035384/07.09.2009 г. от банкова сметка *** № ***********,
открита на името на св. Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № B***************,
открита на името на подсъдимата М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД; на 09.09.2009 г. в гр. С. Н. превел сумата от 2000 (две хиляди)
лева, по сметката на М.И., за което било издадено преводно нареждане №
090909181035557/09.09.2009г. от банкова сметка *** № ***********, открита на
името на св. Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № B***************, открита
на името на подсъдимата М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД; на 16.09.2009 г. в гр. С. Н. превел сумата от 2200 (две хиляди и
двеста) лева, по сметката на М.И., за което било издадено преводно нареждане №
09091618103 5851/16.09.2009 г. от банкова сметка *** № ***********, открита на
името на св. Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № B***************, открита
на името на подсъдимата М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД; на 15.10.2009 г. в гр. С. Н. превел сумата от 5600 (пет хиляди и
шестстотин) лева, по сметката на М.И., за което било издадено преводно
нареждане № 091015181036873/15.10.2009 г. от банкова сметка *** № ***********,
открита на името на св. Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** № B***************,
открита на името на подсъдимата М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД; на 17.11.2009 г. в гр. С. Н. превел
сумата от 2100 (две хиляди и сто) лева, по сметката на М.И., за което било
издадено преводно нареждане № 091117181038006/17.11.2009 г. от банкова сметка ***
№ ***********, открита на името на св. Р.Н.в „Р.” ЕАД към банкова сметка *** №
B***************, открита на името на подсъдимата М.Б.И. (М.), в Б. „ДСК” ЕАД. По
този начин общата стойност на преведените от св. Н. суми по банковата сметка на
подс. М.Б.И. (М.) възлизала на сумата от
27 300 (двадесет и седем хиляди и триста) лева, равняваща се на 113,75 (сто и
тринадесет и седемдесет и пет) MPЗ.
Установената фактическа обстановка въззивният съд
приема след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал,
събран в хода на съдебното следствие пред първата инстанция включващ: показанията на св. Р.П.Н.,
дадени в хода на съдебното следствие, включително и приобщените към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК, показанията на св. П.Г.Н., показанията на св. П.С.П., депозирани
в хода на съдебното следствие, включително и приобщените към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, показанията на св. Д.Г.П.,
дадени в хода на съдебното следствие, включително и приобщените към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК, показанията на св. Е.Г.К., депозирани в хода на съдебното
следствие, включително и приобщените към доказателствения материал по делото по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, показанията на св. Л. Г.П.,
дадени по време на разпита й в хода на съдебното следствие; заключението на съдебно-икономическа експертиза,
заключение на съдебно-техническа
експертиза, както и от останалите писмени
доказателства и доказателствени средства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на
районния съд по отношение на авторството на деянието е формирано въз основата
на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
приложените писмени доказателства и използвания способ за доказване -
експертиза.
Законосъобразно първата инстанция е дала вяра на
показанията на свидетелите П.Г.Н., П.С.П., Д.П.и частично на Р.П.Н..
От техните показания и от писмените доказателства се
установяват изведените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства.
Основният спорен въпрос по делото касае авторството
на инкриминираните деяния.
Въззивният съд счита показанията на
свидетеля Р.Н.в насока, че е взел пари назаем от баща си, за да ги преведе по
сметка на името на подсъдимата, както и относно обстоятелството, че е разпознал
подсъдимата по гласа при провелата се среща между тях, за недостоверни, поради
което не следва да се кредитират. Разколебава се достоверността на тези
показания, тъй като са налице противоречия с останалите свидетелски показания,
както и известни вътрешни противоречия. На първо място, св. Р.Н.заявява, че е
взел част от парите, които е превел по банкова сметка ***, докато последният –
св. П. Н. – заявява, че е установил липса на пари, поради което притиснал сина
си, който му разказал, че е превеждал парични средства. Тоест не се доказва
несъмнено св. П. Н. да е давал пари назаем на пострадалия Р.Н.. Освен това, самият
пострадал дава противоречиви показания, като първо заявява, че подсъдимата
макар да изглеждала по различен начин от профилната снимката в „скайп“, гласът
ѝ бил същият, а след това твърди, че я разпознал когато излязъл от
заведението, тъй като вътре било тъмно. Също така, показанията на св. Р.Н.в
насока, че разпознал гласа на подсъдимата не се подкрепят от останалия
доказателствен материал по делото, а напротив – противоречат на показанията на
свидетелите П. Н. и П. П., според чиито субективни възприятия, св. Р.Н.не е
разпознал подсъдимата като жената, с която е контактувал. В този смисъл,
въззивният съд прие за обективно недостоверно твърдението на св. Р.Н., че е
разпознал подсъдимата по гласа.
При преценка на достоверността на показанията на
свидетелите П. Н., П. П. и Д.П.въззивната инстанция намира същите за обективно
и добросъвестно изнесени и кореспондиращи помежду си по отношение на това, че
пострадалият Р.Н.не е разпознал подсъдимата по гласа, нито визуално.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
Е.К.и Л. П., които обаче не допринасят за изясняване на обстоятелствата по
делото.
Действително, налице е косвено
доказателство, подкрепящо обвинителната теза – пострадалият е превеждал
процесните суми по банкова сметка ***, като последната се е разпореждала с тях.
То обаче се явява изолирано и не е достатъчно, за да се обоснове наличие на
единствено възможен извод за установено авторство на деянието в лицето на
подсъдимата, която да е възбудила и поддържала заблуждение у пострадалия.
Противно на изложеното от представителя на
СГП, посочването от страна на св. Р.Н.на телефонен номер, който в процесния
период се е ползвал от подсъдимата не е достатъчно за да се удостовери обстоятелство
на провеждани разговори между него и подсъдимата в този период от време и с
честотата, твърдяна от обвинението, както и съдържанието на тези разговори.
Поради гореописаното, въззивният съд
счита, че в достатъчна степен е разколебана тезата на обвинението, че автор на
инкриминираните деяния е именно подсъдимата И.. Неоснователни са и аргументите
в тази насока, изложени в допълнението към въззивния протест.
Първият съд е дал вярна интерпретация и на писмените
доказателства, ангажирани по делото. Същите, преценени в съвкупност с гласните
доказателствени средства настоящата инстанция кредитира като допълващи и
изясняващи обстоятелствата по делото, като намира за правилно решението на
първия съд да се позове на тях при изграждане на фактическите си изводи.
Съдът в този му състав, подобно на предходния,
кредитира като обосновано и обективно изготвеното в хода на досъдебното
производство и приобщено по делото заключение на съдебно-икономическа
експертиза, от която се установява, че за периода на деянието общият размер на
нанесената щета на св. Р.Н.е 27 300 лв. Същевременно заключението на
съдебно-техническата експертиза не спомага за доказване на относими към предмета
на делото факти.
При така приетата фактическа обстановка, правилни са
изводите на СРС от фактическа страна, а именно, че въз основа на така събраните
доказателства не може да бъде направен извод за това, че подсъдимата И. е автор
на инкриминираните деяния. Районният съд е стигнал до верен извод,
противно на застъпените в протеста възражения, че с оглед събраните по делото
доказателства, не се установяват фактическите рамки на обвинението, касаещи
авторството на деянията.
С оглед изложените аргументи за недоказаност
на авторството на инкриминираните деяния, оправдателната присъда се явява
единствен законосъобразен завършек на наказателното производство. Доколкото авторството на деянията не е
установено, безпредметно се явява обсъждането на тяхната съставомерност.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира за
неоснователни основните доводи, застъпени в протеста за постановяване на
осъдителна присъда, а именно установено авторство на деянието.
При служебната проверка въззивната инстанция не намери
районният съд да е приложил неправилно материалния и/или процесуалния закон,
което да е довело до нарушаване основни права на страните по делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.338, във връзка с чл.334, т.6, НПК, Софийски градски съд,
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 31.05.2017
г. по НОХД № 21763/2015 г., СРС, НО, 5 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.