О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр.София, 16 март 2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 16.03.2020 г. закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Стефан МИЛЕВ
Павел
ПАНОВ,
като разгледа
докладваното от съдия МИЛЕВ в.ч.н.д. № 890/20 г., намери за установено
следното:
Софийската районна
прокуратура (СРП) е подала в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК протест срещу
определението от 31.08.2019 г. по н.ч.д. № 11707/18 г. на СРС (НО, 2 с.), с което след жалба на пострадалата О. А.П.е
било отменено (чл. 243, ал.6, т.3 НПК) прокурорското постановление от
21.06.2018 г. за частично прекратяване на д.п. 3058/17 г. на СДВР/01 РУ, пр.
пр. № 24408/17 г. на СРП (в частта му, водена за престъпление по чл. 346, ал.1 НК) и спиране на делото за разследваното деяние по чл. 216, ал.1 НК (на осн.
чл. 244, ал. 1, т.2 НПК).
Протестът не съдържа конкретни
аргументи срещу мотивите на оспорваното с него определение. В него е заявено
единствено принципното несъгласие на прокурора с доводите на Районния съд, а
единственото твърдение по същество на делото е, че при разследването никой от
свидетелите не е потвърдил „… че
процесното МПС е било в състояние да се придвижва на собствен ход”, с което
вероятно се изтъква, че ниската му стойност (360 лв.) е била обосновано
определена.
СГС намери, че следва да
потвърди проверяваното определение. С него първата инстанция законосъобразно е
упражнила контролните си правомощия по чл. 243, ал.5 и ал.6, т.3 НПК.
Повод за започване на
разследването са били установените в началото на 2017 г. данни, че дълго
съхраняваният в дворно място в гр. София (ул. „***** лек автомобил „Пежо 4004”
(с рег. № *****съсобственост на В., О. и П.П., е изчезнал, които факти прокурорът
е квалифицирал първоначално като престъпление по чл. 346, ал.1 НК. В
постановлението за прекратяване обаче той е застъпил други изводи: първо – че
през м. януари 2017 г. неустановено лице е нанесло щети на процесното МПС
(спряно от движение още през 2001 г.), които е инкриминирал като деяние по чл.
216, ал.1 НК (с неизвестен автор); и второ – че впоследствие разпитаното като
свидетел лице Й.К. предал без съгласие на собствениците въпросната кола за
скрап „…на цигани, преминали покрай имота”,
което пък, е оценил като обсебване по чл. 206, ал.1 НК, а във връзка с
последното – е прекратил и делото, изпращайки го на началника на СДВР/04 РУ (с
мотива, че деецът е възстановил стойността на щетата – 360 лв., и така деянието
му попада в хипотезата на чл. 424, ал.5, вр. чл. 218б, ал.1 НК).
Районният съд правилно е
констатирал незаконосъобразността на този извод.
Субектът на обсебването
по чл. 206, ал.1 НК следва да е лице, владеещо или пазещо вещта въз основа на
изричен акт, с който фактическата власт му е била връчена. Законът не предвижда
ограничение за вида или формата на този акт (частноправен или публичен; писмен
или устен), но при всички положения от неговото съдържание следва да бъдат
изведени конкретните права и задължения, вменени на лицето по отношение на
инкриминираната вещ. И доколкото фактите по делото изобщо не сочат лекият
автомобил, съхраняван в ползваното от св. К. дворно място, да му е бил връчван
по какъвто и да е начин, първата инстанция обосновано е приела, че е налице „отсъствие на правно основание, на което да е
предоставено владението или пазенето…” (л.12 от н.ч.д.). Ето защо,
последващата преценка на прокурора, че към посочената правна квалификация (чл.
206, ал.1 НК) и съобразно установената чрез експертиза стойност на вещта (360
лв.), е приложим чл. 218б, ал.1 НК, е довела до неправилно приложение на
материалния закон.
В същото време, данните
за старостта на инкриминираното МПС, за неговото овехтяло състояние и спирането му от движение
през 2001 г. при всички положения са налагали СРП да прецени адекватно
обществената опасност на деянието, приложимия за него наказателен закон (ако то е имало престъпен характер), или
съответните привилигировани хипотези, както и по-нататъшната съдба на делото.
Това обаче изисква евентуалното обсъждане на „малозначителност” или
„маловажност” да се извърши след като бъде изяснено спрямо коя коректна правна
квалификация ще се преценява приложението на чл. 9, ал.2 или чл. 93, т.9 НК.
Невъзможността предаването на автомобила за скрап да се оцени като обсебване по
чл. 206, ал.1 НК, не е изключвала да се изясни дали поведението на св. К. (ако
изобщо е било допустимо инкриминираните факти да бъдат изведени единствено от
неговите самоуличаващи показания) е
разкривало признаци на друго престъпление против собствеността, реализирано при
посредствено извършителство (чрез лица, действали при условията на чл. 14 НК) –
напр. кражба или унищожаване на чужда вещ. И в двете хипотези обаче, изводът
дали се касае за основните им състави, за маловажни случаи към тях (чл.194,
ал.3 или чл. 216, ал. 4 НК), или за малозначителна проява (чл. 9, ал.2 НК),
може да бъде направен след изготвянето на обоснована експертиза за стойността
на инкриминираната вещ. В тази насока СРС мотивирано е отчел, че има съмнение в
правилността на изготвеното експертно заключение (чл. 153 НПК), като е изложил
и съображенията си за необходимост от повторна експертиза, която да вземе под
внимание изрично посочените в определението обстоятелства (стр. 7 и 9). Така,
едва след нейното изготвяне следва да се прецени каква е стойността на
автомобила, възстановена ли е същата в цялост (във връзка с данните за преведена
от К. сума на св. О. Първанова в размер на 360 лв. – л. 60 от д.п.) и под коя
квалификация следва бъде подведено деянието.
СРП обаче следва
внимателно да анализира и друг съществен въпрос – могат ли изводите за
съпричастност на св. Й.К. към фактите, свързани с изчезването на процесния
автомобил, да бъдат обосновани единствено с неговите показания. Подобен подход
няма своята процесуална логика, защото при евентуално „наказателно обвинение”
срещу лицето те не биха имали никаква доказателствена стойност, ако не са
подкрепени от други (странични) улики. Следователно, при своето повторно
произнасяне прокурорът следва да легитимира аргументите си за пряка
съпричастност на К. към разследваното деяние (каквото и да е то) и с
допълнителни факти, изведени от различни доказателствени източници.
В заключение, Софийският
районен съд е имал основание да отмени постановлението за прекратяване на
делото, защото с този акт са били направени грешни правни изводи (за деяние по
чл. 206, ал.1 НК, попадащо в хипотезата на чл. 218б, ал.1 НК) и не са били
изследвани онези въпроси, които биха подпомогнали прокурора да обоснове точната
правна квалификация на фактите. От пределите на въззивната проверка обаче, по
обясними съображения, изтъкнати и в самия протест, следва да бъде изключена
частта на определението, с която е било отменено постановеното от СРП спиране
на производството. Така, по изложените мотиви и на основание чл. 243, ал.8 НПК, Софийският градски съд, НО,
ІІ въззивен състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.08.2019 г. по н.ч.д. № 11707/18 г. на СРС
(НО, 2 с.), в частта му, с която е било отменено постановлението от 21.06.2018
г. за частично прекратяване на д.п. 3058/17 г. на СДВР/01 РУ, пр. пр. №
24408/17 г. на СРП.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: