О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
260400 Година 08.02.2021 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
осми февруари Година 2021
в
закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 92 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата
си молба, с която против ответника е предявен установителен иск за собственост
на ½ идеална част от описания в нея апартамент, както и с молба на
пълномощника му от 05.02.2021 г., ищецът е поискал съдът да го освободи на основание чл.
83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса за исковата му молба, по което
искане съдът намери за установено следното:
Съгласно
нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят
от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да
ги заплатят, като при тази преценка се вземат предвид доходите на лицето и
неговото семейство, имущественото му състояние удостоверено с декларация,
семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и
други констатирани обстоятелства. Трайна е практиката на ВКС, че преценката за
наличието на тези законови предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК за уважаването на
такава молба, трябва да бъде винаги конкретна и да се направи чрез съпоставка
между размера на дължимата се държавна такса, която следва да бъде определена
от съда въз основа на действащия нормативен акт, и материалните възможности на
молителя, преценявани към същия момент (Опр. № 172-2008-II г.о.).
В
случая преценката
на представените по делото доказателства, относими към възможността на ищеца
да внесе дължимата се за исковата му молба държавна такса от 160.88 лева по чл.
1 ТДТКССГПК, обуславя
извод, че не са налице предпоставките за освобождаването му на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК от задължението да я внесе. В представената декларация за СИС същият е декларирал, че
семейството му се състои от него и пълнолетният му син, който е и ответник по
делото, като притежава ½ идеална част от спорния по делото апартамент и
освен получаваната от него пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 252.34 лева месечно, не получава други доходи, като с представеното
ЕР на ТЕЛК му е призната за срок от една година 95 % трайно намалена
работоспособност без чужда помощ. Или ищецът получава месечен доход от посочената
пенсия в размер на 252.34 лева, който несъмнено му предоставя възможност да
внесе дължимата се за исковата му молба държавна такса от 160.88 лева (Опр. 23-2009-IV
г.о. и Опр. 84-2009-III
г.о.). Изложеното налага извод, че ищецът
има възможност да внесе дължимата се за производството държавна такса. Поради
това молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от задължението да я
внесе, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Следва
обаче да бъде уважена молбата на пълномощника му от 05.02.2021 г. и да бъде
продължен даденият му с разпореждането от 15.01.2021 г. по делото срок по чл.
129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата му молба (чл. 63 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на ищеца В.М.М. за
признаване, че не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата се за исковата
му молба държавна такса от 160.88 лева и се освободи от задължението да я внесе.
ПРОДЪЛЖАВА с две седмици, считано от 10.02.2021 г.,
даденият на ищеца В.М.М. срок по чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждането от
15.01.2021 г. по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца в частта
му, с която се отхвърля молбата му за освобождаване от държавна такса, с частна
жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
същия, а в останалата му част, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: