№ 117
гр. Оряхово, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на пети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20231460100761
по описа за 2023 година
От Д. В. П., с ЕГН ********** и Б. С. П., с ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес гр. Мизия, ж.к.“Лазар Драганов“ № 9, ет.2, ап.1, чрез пълномощника им адв. М. С.-АК
Враца, е предявен иск против „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище гр. София, п.к.1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” 159, представлявано
от членовете на УС К.К., В.И.Т. и Д. К.Д. с правно основание чл.124 ГПК, за приемане за
установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 1 730.74 лв., представляваща
главница и обезщетение за забава за доставена ел. енергия за периода от 01.01.2015 г. до
15.12.2023 г., за имот находящ се в гр. Мизия, ул.“Ал.Якимов“ № 69, ет.2, ап.5, с клиентски
№ 300234468790, поради изтекла погасителна давност на вземанията.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че Наследодателя на ищците - Сергей Борисов П., б.ж. на
гр.Мизия, е бил титуляр по партида за имот находящ се в град Мизия, обл.Враца, ул.”А.
Якимов”, бл.69, ет.2, ап.5. Клиентският номер под който е бил заведен е 300234468790.
Сергей П. е имал качеството на битов потребител по смисъла на § 1, т.2а, от ДР на
ЗЕ, съгласно която „битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени нужди. По силата на чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ,
тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към
електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Електроснабдяването в имота,
ползван от ищците е прекъснато преди няколко години от служители на
Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД /с предишно наименование „ ЧЕЗ
Разпределение България ” ЕАД/, поради наличие на неплатени задължения към ответното
дружество.
Няколко месеца след като наследодателя на ищците е починал, те са посетили офис на
ответното дружество в град Козлодуй, за да сменят титуляра по партидата. Служителите на
ответника са отказали извършването на услугата, тъй като за имота има непогасени
задължения в размер на 1 730.74лв. От разговора са разбрали, че за абонатния номер има
неплатени задължения по няколко фактури, една от които е на стойност 1040.08лв. и е
издадена през месец януари 2017г. въз основа на констативен протокол /КП/. За останалата
сума не са им дали обяснения, но са казали, че са преди КП.
1
Писмена справка за размера на задълженията не им е издадена, но от националния
телефон за връзка с клиенти на дружеството са потвърдили размера на задължението и
наличието на съставен КП. Служителите на националния телефон са ги пратили за писмена
справка от офиса на дружеството в град Козлодуй, а служителите от същия офис ги
препращат да се обърнат към централното управление на „Електрохолд България” АД. Като
краен резултат получаването на писмена подробна справка от дружеството се оказва
непосилна задача за потребителите.
Сочи се, че ответното дружество не е предприемало действия по принудително
изпълнение или подписване на споразумение с ищеца, поради което към момента на
подаване на исковата молба вземанията са погасени по давност.
На следващо място се сочи, че в офиса на дружеството отказали на ищцата да издадат
справка за задълженията на потребителите, от която да е видно конкретното задължение по
фактури с посочени дата на издаване и дата на плащане, поради което са поставени в
невъзможност да уточнят номерата и датите на фактурите за общия размер на задължението
от 1 730.74лв., тъй като само устно им е съобщен общия размер на задължението.
Ответното дружество отказало на ищците да им предостави копие на КП, поради което
не могат да изразят становище по неговата законосъобразност и правилност. Въпреки това
считат, че не е доказано именно ищеца или негов представител да са извършили
манипулацията. Средството за техническо измерване е монтирано извън границите на имота
на ищците и е собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, който има
задължение да осигури правилното и коректно функциониране на уреда. От друга страна
ищците не са присъствали на проверката, не са търсени от органите на РУ - Оряхово във
връзка с нея и не са уведомявани за резултата от проверката и издадената фактура.
Ищците считат, че КП е незаконосъобразен, поради като ответното дружество не е
имало основание за издаване на коригираща фактура.
В момента ищците са с прекъснато електрозахранване поради неплатени задължения,
което обуславя правния им интерес от предявяване на иска с оглед признаване
недължимостта на посочените суми. Заплащането на всички задължения е условие да бъде
възстановено електроснабдяването в имота, предвидено в Общите условия /ОУ/ на
дружеството, поради което те имат правен интерес от признаване недължимост на
погасените по давност задължения. Прекъсването е осъществено от служители на
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България ” ЕАД/ и последното е компетентно да посочи конкретна дата на
преустановяването на електроснабдяването. От значение за правния интерес на ищците е и
това, че същите не могат да ползват електрическа енергия поради съществуващите в
регистрите на дружеството погасени по давност задължения.
Предвид гореизложеното считат, че всички вземания на дружеството в периода
01.01.2015 г. - 15.12.2023г. в общ размер на 1 730.74лв., включващи главница и обезщетение
за забава са погасени по давност. Когато и да е настъпил падежът на всяко отделно вземане
по издаваните от дружеството фактури, то за тях е изтекла както кратката, така и общата
погасителната давност.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв, в който
оспорва изцяло иска, като недопустим. В отговора се сочи, че изтеклата давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи,
но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение.
Сочи се също, че доводите в ИМ, че вземането е погасено по давност, без да се
навеждат други доводи, прави отрицателния установителен иск недопустим.
В отговора се сочи, че ответника не спори, че са изминали повече от три години от
падежа на последното периодично вземане и ето защо няма спор между страните по този
2
факт.
На следващо място се сочи, че в случай, че съдът счете, че искът е допустим, в
условията на евентуалност, поради наличие на настъпила в полза на ищеца погасителна
давност за процесното вземане - ответника признава иска срещу „Електрохолд Продажби“
ЕАД.
Направено е искане съдът да обяви за безспорно обстоятелството, че страните не
спорят, че за задължението предмет на делото, наследодателят е бил задължено лице, а
дружеството е било кредитор и респективно ищците са наследили задължението.
Ответника счита, че не е налице поведение на ответника, което да е дало повод за
предявяване на иска, поради което на осн.чл.78 ал.2 ГПК, разноските по делото следва да се
възложат на ищеца.
На следващо място в отговора се сочи, че наследодателят на ищците е подал Заявление
за разсрочено плащане № **********/22.02.2017 г., което е подадено във времето между
установяване на манипулацията осъществена върху СТИ и издаването на процесната
фактура. Ответното дружество е отчело, че наследодателят на ищците изпитва материални
затруднения и не е предприело действия по принудително събиране на вземанията си. Ето
защо, дружеството не следва да понесе разходите по делото, тъй като от една страна е
търпяло незаплащането на предоставено вече благо, а от друга страна, не следва да търпи
накърняване на финансовата си сфера заради сторените съдебни разноски по настоящето
производство.
В отговора се сочи, че на 01.12.2016 г. служители на оператора на
електроразпределителната мрежата са извършили проверка на мястото на измерване на
електрическа енергия, доставяна в обект апартамент с адрес: гр. Мизия, ул. „А. Якимов“, бл.
9, ап. 5, за което е регистрирана партида с клиентски № 300234468790. В момента на
проверката в съответствие с чл. 58, ал. 1 от ОУ е съставен Констативен протокол (КП)
№3016829/01.12.2016 г. в присъствието на двама независими свидетели, на основание чл.
58, ал. 2 от ОУ От мрежата е свалено средството за търговско измерване (СТИ) и е
изпратено на лабораторно изследване в Българския институт по метрология (БИМ) при
Българската академия на науките. Въз основа на констативен протокол № 487/04.04.2017 г.
на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ е издадена процесната фактура.
Фактурата е издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.).
Тези норми са действащи и уреждат корекциите в случаите на непълно или неточно
отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия. Чл. 48 — 51 от ПИКЕЕ (отм.) са били
действащи към момента на извършване на проверката и са уреждали обществените
отношения към този момент.
Направено е искане съдът да обяви за безспорни обстоятелството, че страните не
спорят за това дали процесната фактура е издадена от ответното дружество на валидно
основание и размер, по цени, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране.
В случай, че ищците не се съгласят с това искане и съдът не посочи изрично това в
доклада си по делото, ответника прави искане за даване възможност да ангажира други
доказателства и да поиска назначаването на съдебни експертизи, с които ще докаже
основанието за издаването на процесната фактура по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от
ПИКЕЕ (отм.)
По отношение на искането на ищеца ответника да представи подробна справка за
задължението, с отговора на исковата молба е приложена същата.
По отношение на искането на ищеца да се задължи трето неучастващо лице
(операторът на електрозпределителната мрежа) да представи доказателства кога е
преустановено електрозахранването в обекта,ответника счита това искане за неотносимо
към предмета на спора. След подаването на настоящата искова молба ищците са поискали
възстановяване на ел. захранването в обекта и в изпълнение на искането към настоящия
момент обектът е поставен под напрежение, с което интересите на ищците да получат
3
услугата е изпълнена още преди постановяването на съдебното решение по настоящото
дело, с което евентуално да се признае със сила на пресъдено нещо, че ищците не дължат
сумата по процесната фактура поради погасяването и по давност. Ответното дружество е
подходило с грижата на добрия доставчик на обществена услуга и след като е счело, че
исковата молба е по-скоро основателна, е възстановило ел. захранването при първото
постъпило искане за това, без да изчаква развитието на съдебното дирене.
Към отговора са приложени писмени доказателства по опис.
На последно място в отговора е направено искане съдът да се произнесе с решение при
признание на иска срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, като възложите на ищеца
разноските по делото.
Претендират се и направените деловодни разноски по делото, за юристконсултското
възнаграждение, като е направено възражение за недължимост, евентуално прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищците.
В съдебно заседание ищците редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От
пълномощника на същите – адв. М. С.-АК Враца, е постъпила молба вх. № 2193/05.06.2024
г., с която заявява, че поддържа иска. Прави искане съдът да постанови решение по чл. 237
ГПК, с оглед направеното признание на иска от страна на ответника с отговора по чл. 131
ГПК.
За ответника се явява юр.к.А. В., който поддържа отговора на исковата молба и моли
съда да постанови решение при признание на иска. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни
по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и
отсъствие на отрицателни такива.
Допустими са и направеното признание на иска от страна на ответника.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. чл.124 ГПК, като с него се цели
установяване на недължимостта на вземането на ответника за сумата от 1 730.74 лв.,
представляваща главница и обезщетение за забава за доставена ел. енергия за периода от
01.01.2015 г. до 15.12.2023 г., за имот находящ се в гр. Мизия, ул.“Ал.Якимов“ № 69, ет.2,
ап.5, с клиентски № 300234468790, поради изтекла погасителна давност на вземанията.
Както вече се посочи претенцията на ищеца се признава от ответника, а ищецът иска
съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – чл.
237, ал. 2 ГПК. В този смисъл и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи
4
изцяло, ведно с последиците от това.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски, които възлизат в общ размер на 1 686.63 лв., от които – сумата в размер на
886.63 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и платена д.т. от ищцата Д. В. П. и сумата в
размер на 800.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение от ищеца Б. С. П.. Признанието
на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като
не са налице кумулативните изисквания на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да
не е дал повод за завеждане на иска и да го признава.От доказателствата по делото се
установява, че въпреки погасяване на задължението същото е станало причина за отказ от
възстановяване на ел.захранването на имота на ищците, поради което същите са били
принудени да потърсят правата си по съдебен ред.
В полза на ответника не се дължат разноски с оглед изхода на спора по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, Оряховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Д. В. П., с ЕГН ********** и Б. С. П., с
ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес гр. Мизия, ж.к.“Лазар Драганов“ № 9, ет.2,
ап.1, че същите не дължат на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище гр. София, п.к.1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” 159, представлявано
от членовете на УС К.К., В.И.Т. и Д. К.Д., сумата от 1 730.74 лв., представляваща главница и
обезщетение за забава за доставена ел. енергия за периода от 01.01.2015 г. до 15.12.2023 г., за
имот находящ се в гр. Мизия, ул.“Ал.Якимов“ № 69, ет.2, ап.5, с клиентски № 300234468790,
поради изтекла погасителна давност на вземанията.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.
София, п.к.1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” 159, представлявано от членовете
на УС К.К., В.И.Т. и Д. К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. П., с ЕГН ********** и Б. С. П., с ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес гр. Мизия, ж.к.“Лазар Драганов“ № 9, ет.2, ап.1,
направените по делото разноски в общ размер на 1 686.63 лв., които – сумата в размер на
886.63 лв. за ищцата Д. В. П. и сума в размер на 800.00 лв. за ищеца Б. С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5