Решение по дело №974/2019 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 399

 

гр. С., 29 ноември 2019 г.

 

С. районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНЕТ  БОРОВА

 

при секретаря Г. Й. разгледа докладваното от районния  съдия гр. дело № 974 /  2019 г.  на съда и се произнесе, като  взе предвид следното :

 

Ищецът Е.Б.С. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Н.Д.С. с ЕГН **********,*** моли съда да увеличи размера на присъдената с решение № 658 / 15. 12. 2014 г., постановено по гр.д. № 1914 / 2014 г. по описа на СРС издръжка и да осъди ответника, неин баща да й заплаща месечна издръжка в размер на 200.00лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 05. 07. 2019 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Твърди, че присъдената й ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лева се явява крайно недостатъчна да задоволи нуждите й. Счита, че от момента на определяне на издръжката с цитираното решение, обстоятелствата са се променили, като с увеличаване на възрастта на детето са се увеличили и потребностите му, свързани както с образователната му ангажираност и с израстването му, както и с регулярните му заболявания и необходимостта от профилактиката им, а средствата, които майката реализира са недостатъчни да задоволят потребностите на детето. Претендира разноски за производството.

Ответникът Б.В.С. с ЕГН **********,*** е подал писмен отговор, с който признава иска по основание, но частично оспорва размера му, като счита, че е уместно издръжката да бъде определена в размер от 160.00 лева. Твърди, че финансовите му възможности са значително занижени в сравнение с периода, в който е сключено споразумението, определящо издръжката и към настоящия момент той е в невъзможност да заплаща издръжка в претендирания размер, като размера на получаваното от него брутно трудово възнаграждение и наличието на задължения по изпълнителни производства не му позволяват да удовлетвори напълно исканията на ищеца. Освен това твърди, че здравословното му състояние е влошено, като вследствие на кардиологичен проблем се е наложило хоспитализиране в лечебно заведение. Отбелязва, че по делото не са представени доказателства за заплащане на разходи, свързани с извънкласните дейности на детето, поради което не може да изрази становище в тази връзка. Изразява готовност, при желание от страна на ищеца, да бъде постигнато споразумение между страните.

А“СП” - С., Отдел “З. на д.”, редовно уведомен, не изпраща представител и депозира становище по иска.

Като прецени становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

На основание чл. 310, т. 6 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 2 от СК, исковете за издръжка трябва да се разгледат по реда на бързото производство.

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.150 от СК.

Ищцата е дете на ответника Б.В.С., което не се оспорва от страните. С решение № 658 / 15. 12. 2014 г., постановено по гр.д. № 1914 / 2014 г. по описа на СРС, ответникът е осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лева. Оттогава са изминали пет години. Потребностите на детето са се увеличили с нарастване на възрастта и образователната му ангажираност, която не се оспорва. От представената служебна бележка изх. № 8 / 23. 09. 2019 г., издадена от Образователен център „А. и О.“ гр. С. се установява, че детето посещава часове по английски език, като месечните разходи за това обучение са в размер на 80.00 лева. Нормативно е променен минималния размер на дължимата издръжка /СК, обнародван в ДВ бр.47 / 23. 06. 2009 г. в сила от 01. 10. 2009 г./. Поради това съдът приема, че е налице промяна на обстоятелствата, при които е постановено съдебното решение, определящо размера на издръжката и производството по предявеният иск е допустимо. Ответникът не оспорва претенцията по основание, но я оспорва по размер, като твърди, че възможностите му позволяват да заплаща издръжка в размер, по – висок от  160.00 лева. Майката на детето реализира доходи от труд, като средномесечното й брутно трудово възнаграждение е в размер на 939.04 лева – удостоверение изх. № 92 / 17. 09. 2019 г., издадено от РИМ – гр. С.. Тези средства са недостатъчни да задоволят разходите за домакинството и за нуждите на детето, което има различни интереси и посещава различни извънкласни форми на обучение. Макар и по делото да са представени доказателства само за обучението по английски език, то и този разход се явява достатъчно голям с оглед необходимостта и от допълнителни средства – за учебници, помагала, речници и тетрадки, които са пряко свързани с изучаването на езика. Съдът приема за доказани и твърденията, че детето е често боледуващо, като възприема даденото официално обяснение от личния му лекар, с което той удостоверява често възникващи вирусни инфекции, лекувани от самия него. От друга страна, бащата на детето представя доказателства за реализирано от него средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 898.88 лева / удостоверение изх. № . / 26. 08. 2019 г., издадено от „Т. Б.“ Е./, което е почти идентично с възнаграждението, реализирано от майката на детето.  Представени са и доказателства, че ответникът не притежава имущество, от което би могъл да реализира доходи, но също така е видно, че същият е извършил редица разпоредителни сделки с притежавано такова. Видно е и от цитираното удостоверение изх. № . / 26. 08. 2019 г., както и от писмо изх. № .. / 05. 08. 2019 г., че върху трудовото възнаграждение на ответника има наложени запори, по които той заплаща месечно сумата от 200.00 лева, но от обяснението на работодателя, изложено в писмото става ясно, че 150.00 лева от тази сума представляват именно задължение за издръжката на ищеца, т.е от една страна липсват доказателства за наличие на задължения към трети лица по смисъла на закона, а от друга не може да се приеме, че задължението за заплащане на издръжка на ищеца е сума, извън наличното вече задължение.

От така изложените обстоятелства става ясно, че ответникът няма финансови задължения над обичайните, живее в жилище по отношение на което не дължи месечен наем и не страда от заболявания, които да го препятстват да реализира доходи от трудова дейност или да са източник на разходи. Действително, представена е епикриза от 01. 05. 2019 г., с която е предписано лечение, но в същата не е уточнен период на приемане на медикаментите, както и не са представени доказателства нито за закупуването им, нито за тяхната стойност, за да може съдът да направи преценка в тази връзка. Предложеният от ответника размер от 160.00 лева е малко над нормативно установения минимален размер на издръжка, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК и е крайно недостатъчен за задоволяване на нуждите на детето, поради което не следва да се пренебрегват задълженията му към ищеца. Напротив, тъй като бащата не полага реално грижи за отглеждането и възпитанието на детето, негово законно и морално задължение е да компенсира това чрез издръжката.

 Като прецени тези обстоятелства, съдът счита, че искът е основателен и го уважава в предявения размер от 200.00 лева. При определяне на размера съдът се е ръководил от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, според която релевантни при определяне размера на издръжката са нуждите на лицето, което я претендира и възможностите на задълженото лице, като е съобразил и изменението на обстоятелствата, при които е присъдена издръжката.

На основание чл. 146, ал. 1 от СК ответникът дължи и лихвите за забавено плащане от датата на завеждане на иска 05. 07. 2019 г.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по производството, които за производството пред тази инстанция са в размер на 690.00 лева.

Ответникът следва да заплати по сметката на Районен съд- С. дължимата държавна такса, която е в размер на 72.00 лева, определена върху увеличения размер, съобразно чл. 1 от Тарифата за ДТ, събирани по ГПК.

Мотивиран от тези съображения, С.ят районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

           

ИЗМЕНЯ  размера на определената с решение с решение № 658 / 15. 12. 2014 г., постановено по гр.д. № 1914 / 2014 г. по описа на СРС издръжка, дължима от Б.В.С. с ЕГН ********** на детето Е.Б.С. с ЕГН ********** като я ЗАВИШАВА от 150,00 лева на 200.00 лева и

 

ОСЪЖДА Б.В.С. с ЕГН **********,*** да заплаща на Е.Б.С. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.Д.С. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200,00 / двеста / лева, считано от 05. 07. 2019 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.    

 

ОСЪЖДА Б.В.С. с ЕГН **********,*** да заплати на Е.Б.С. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.Д.С. с ЕГН ********** сумата от 690.00 / шестстотин и деветдесет /лева- разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Б.В.С. с ЕГН **********,*** да заплати по сметката на СРС сумата от 72.00  / седемдесет и два / лева - Държавна такса по производството.

 

 

Решението може да се обжалва пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: