№ /……...04.2021
г., гр. Варна
Елена Янакиева – Председател на Административен съд – Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах докладваното адм. дело № 351 по описа за 2021 г. на съда, взех предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл.3 04 от АПК.
Образувано
е по молба, наименована „жалба“,
подадена от Д.П.В. *** с искане за
налагане на глоба по реда на чл. 304 от АПК на „съответния орган/орани на МВР“ за неизпълнение на Определение № 1300/29.07.2020 г., постановено от
Районен съд – Варна по НАХД № 2899/2020 г. и Определение № 1994/18.09.2020 г.,
постановено от Административен съд – Варна по ЧКД № 2041/2020 г.
В молбата се
твърди, че горецитираните съдебни актове „определят, че според императивните
разпоредби на закона фиш GT №
348915/20.06.2020 г.. обжалван пред съд с жалба, вх. № 433200-62150/26.06.2020
г. от описа на СДВР на МВР – Отдел „Пътна полиция“ следва да се анулира и да бъде издаден/неиздаден АУАН от съответния
орган.“
По
допустимостта на искането:
Административнонаказателните разпоредби в АПК не регламентират изрично чие е правото на депозиране на искане за налагане на санкция. Упоменато е кое трябва да е санкционираното лице в различните хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и подсъдността на производствата по чл. 304 и сл. от АПК. В този раздел законодателят не е предвидил препращаща разпоредба към общите норми от кодекса. Поради това, съдът съобразява, че съобразно констатираната регламентация, искането е подадено пред компетентен съд с цел образуване на производство по налагане на административна санкция на длъжностно лице, в което следва да се установят три предпоставки: влязъл в сила съдебен акт на същия съд, длъжностно лице, което отговаря за изпълнението му и констатирано неизпълнение на акта.
По
установените факти:
Производството по НАХД № 2899/2020 г. по описа на Районен съд
– Варна е приключило с постановяването на Определение № 1300/29.07.2020 г., с
което същото се прекратява и изпраща по компетентност на Пето РУ-Варна,
подадената от Д.П.В. жалба против фиш за налагане на глоба. Съдът приема, че „доколкото в случая не е съставен АУАН, няма
образувано административнонаказателно производство и съответно издаден
санкционен акт, който да подлежи на съдебно обжалване по реда на чл. 59, ал. 1
от ЗАНН, то жалбата се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане“
като „преписката следва да се изпрати
по компетентност“ на органа.
Срещу цитираното определение, с което е
прекратено съдебното производство, в Административен съд – Варна, по частна
жалба на Д.П.В., е образувано ЧКД № 2041/2020 г. Със свое определение №
1994/18.09.2020 г. съдът оставя в сила обжалвания съдебен акт, като приема, че
разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определението на съда е
окончателно.
По
същество на искането:
Съобразно чл. 304 ал. 1 от АПК, длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.
Фактическите установявания по делото сочат на извода, че молбата за налагане на наказание по реда на чл. 304 АПК е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от АПК наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд.
В аспекта на изложеното, председателят на Административен съд – Варна може да се произнесе с разпореждане по реда на чл.304 АПК само относно влезли в сила съдебни актове, постановени от съдебните състави на същия съд.
В настоящото производство молителят коментира два
съдебни акта – първият е Определение №
1300/29.07.2020 г., постановено от Районен съд – Варна по НАХД № 2899/2020 г.,
а вторият - Определение № 1994/18.09.2020 г., постановено от Административен
съд – Варна по ЧКД № 2041/2020 г.
Предвид разпоредбата
на чл. 306, ал. 2 от АПК, предмет на разглеждане в настоящото производство е съблюдаване
изпълнението на Определение № 1994/18.09.2020 г., постановено по ЧКД №
2041/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.
При служебна проверка на ЧКД № 2041/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, констатирах следното:
Делото
е образувано по частна жалба на Д.П.В. срещу Определение № 1300/29.07.2020 г.
по НАХД № 2899/2020 г., по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено
съдебното производство. Производството по ЧКД № 2041/2020 г. е приключило с
постановяване на съдебен акт – Определение № 1994/18.09.2020 г., като съдът приема,
че разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, а обжалваното
определение – законосъобразно и като такова го оставя в сила. Определението на
съда е окончателно.
Видно
от съдържанието на последното, в мотивите и диспозитива на съдебния акт не се съдържат
данни за вменено задължение, подлежащо на изпълнение от административен орган/длъжностно лице такова, каквото има
предвид нормата на чл. 304, ал. 1 от АПК, поради което и не се констатират
предпоставки за налагане на наказание на административен орган.
Мотивите на съдебния акт са насочени към неоснователност на частната жалба и противно на изложеното в настоящото производство, съдържащо се в молбата, твърдение от Д.П., от същите не произтича задължение за административния орган да предприеме действия, с които да се анулира и да бъде издаден/неиздаден АУАН.
Извън горното, дори съдът да беше задължил административния орган да извърши конкретни действия, молителят в искането си не конкретизира на кого точно да бъде наложено наказание по реда на чл. 304 от АПК, като прави искане за налагане на глоба на „съответния орган/орани на МВР“.
Въпреки дадената в настоящото производство допълнителна възможност на молителя да посочи конкретно длъжностно лице, на което счита, че следва да бъде наложена глоба, същият не е посочил такова, а в контекста на настоящото административнонаказателно производство административният орган не се издирва служебно от съда.
На
гореизложените в съвкупност мотиви намирам, че искането на Д.П.В. *** за налагане на глоба по реда на
чл.304 от АПК на „съответния орган/орани
на МВР“ за неизпълнение на
Определение № 1300/29.07.2020 г., постановено от Районен съд – Варна по НАХД №
2899/2020 г. и Определение № 1994/18.09.2020 г., постановено от Административен
съд – Варна по ЧКД № 2041/2020 г., е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Мотивирана от изложеното,
Р А З
П О Р Е Д
И Х :
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, формулирано
в молбата на Д.П.В. *** за налагане на
глоба по реда на чл. 304 от АПК на „съответния
орган/орани на МВР“ за неизпълнение на
Определение № 1300/29.07.2020 г., постановено от Районен съд – Варна по НАХД №
2899/2020 г. и Определение № 1994/18.09.2020 г., постановено от Административен
съд – Варна по ЧКД № 2041/2020 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: