Р Е Ш Е Н И Е
№ 260097
гр.Пловдив, 21.01.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори наказателен състав в
публично заседание на осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 2096
по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи
от ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо устройство или система серия К № 3270930 на ОДМВР Пловдив с който на
Х.И.н. ***, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на
издадения ЕФ поради неговата неправилност, незаконосъобразност и съставяне в
нарушение на административно производствените правила и на материалния закон.
Представят се и съображения по същество на искането.
Жалбоподателят Х.Н. редовно призован, в
съдебно заседание се явява и лично участва в производството. Поддържа жалбата и
искането за отмяна на ЕФ. В пледоарията си посочи, че има знак за ограничение
на скоростта в посоката, която е обратна на неговата в която се е движел.
Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като взе
предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
По допустимостта на
жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че при
издаването на обжалвания електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система са
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съгласно обжалвания ЕФ е констатирано извършено нарушение за скорост от жалбоподателя
Х.Н. на 26.12.2019г. в 08:19 часа на път I-6 км.,
274+900 (кръстовище за гара Калофер), извън населено място, с посока на
движение изток – запад, при въведено ограничение на скоростта от 40 км./ч. с
знак пътен знак В26. Отчетен толеранст на измерената скорост от минус 3 км./ч.
в полза на водача с МПС БМВ 520Д Х Драйв вид лек автомобил регистрационен номер
**** установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 612, разрешена стойност на скоростта 40 км./ч.,
установена стойност на скоростта 63 км./ч., превишена стойност на
скоростта 23 км./ч.
По
делото е приета справка удостоверяваща че жалбоподателят Х.Н. е единствен
собственик на МПС посочено в ЕФ.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Настоящата инстанция намира, че процесния ЕФ е
издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото
на защита на наказания субект и което се явява безусловно основание за отмяната
му. Съгласно регламента на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и чл.189, ал.4 от ЗДвП
част от задължителните реквизити на АУАН, НП и ЕФ са фактическо описание на
нарушението и посочване на нарушените
правни норми. Съгласно трайната съдебна практика тези реквизити ще са налице,
когато за нарушителя и съда не възниква никакво съмнение кои са всички
съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение и каква е коректната
правна квалификация на допуснатото нарушение. От
приетото като доказателство по делото не се установи че на път I-6 км.,
274+900 (кръстовище за гара Калофер) има поставени пътни знаци въвеждащи
ограничения на скоростта, поради което съдът определи заключение че в посочения
участък важат общите ограничения за движение извън населено място по ППЗДвП.
Съгласно Наредба РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за този клас път максимално допустимата
скорост за движение е 90 км./ч. Налице е и порок при изготвянето на протокола
за използване на АТСС от 26.12.2019г. като в него е само посочено с „да“
поставен пътен знак за ограничение на скоростта но не е посочена стойността на
скоростта което това ограничение поставя.
На
следващо място, налице е порок и при конкретизиране на правната квалификация на
процесното деяние по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП.От прочита на текста на цитираните разпоредби
се установява, че чл.21, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП имат самостоятелно и
взаимоизключващо се приложно поле, като въвеждат отделни правила за поведение. В чл.21, ал.1 от ЗДвП са уредени общите
ограничения на скоростта в зависимост от вида на пътното превозно средство и
мястото на движение. Разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП от своя страна
урежда изключение от общото правило,
като регламентира, че при въведени с пътен знак специални ограничения, водачите
следва да се съобразяват с тях. При употребената от наказващия орган техника на
изписване на нарушената правна норма, като се посочват както чл.21, ал.1, така
и чл.21, ал.2 от ЗДвП, на практика не става ясно, какво се вменява във вина на
жалбоподателя като правна квалификация – нарушение на общите ограничения на
скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП или на специалните ограничения по чл.21, ал.2
от ЗДвП.
Действително,
от изложената фактическа обстановка би могло да се предполага, че волята на
наказващия орган е дееца да отговаря за превишаване на специалните ограничения.
Това обаче, не елиминира задължението на администрацията точно и ясно да посочи
правната квалификация на нарушението, а и следва да се има предвид, че
административно - наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Посочените
пороци са неотстраними на съдебна фаза, доколкото за съда не съществува
възможност за първи път да установи действителните фактически и правни
параметри на вмененото деяние, при положение, че административното обвинение не
е повдигнато по надлежния ред.
Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да
разбере кои са съставомерните фактически
положения, за които се наказва и каква е коректната правна квалификация на
вмененото нарушение едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално е наложено с ЕФ, което
е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на
последно място, следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже
дееца за релевантните фактически обстоятелства и правна квалификация, без те да
са надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл.63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия
орган.
В тази
връзка следва да се отбележи, че чл.53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако
при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице.
Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН,
така и на НП, тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с
който се повдига административното обвинение и акта, с който се налага
наказанието, този ред за саниране на пороците в административния процес е
неприложим. Налице е основание за отмяна на ЕФ, доколкото съдът намира, че
изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото
доказателства и неправилно приложение на санкционната норма на член 182, алинея
2, точка 3 от ЗДвП.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Във връзка с изложеното
и на основание чл.63, ал.1от ЗАНН , Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо устройство или система серия К
№ 3270930 на ОДМВР Пловдив с който на Х.И.н. ***, ЕГН ********** на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 100
лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр. Пловдив
по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.