Р Е Ш Е Н И Е № 96
гр. Сливница, 23. 11. 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, шести състав, в публичното съдебно заседание на трети юли
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря Галина Владимирова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 75 по описа на съда за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при
спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” АД срещу С.Р.М., с който ищецът иска да
бъде признато за установено спрямо ответника, че последния дължи сумата от 303,
28 лева, представляваща размера на незаплатените месечни вноски по договор за
паричен заем „Credit Pensioner“ № 1641682 от 28.06.2012 г.,
сумата от 98,54 лева договорна лихва за периода 26.10.2012 г. – 25.12.2012 г.,
сумата от 121,25 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 27.10.2012 г. до 02.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 03.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 45
лева – такса разходи.
Ищецът твърди, че между ответника
и „Изи Асет Мениджмънт” АД
е възникнало договорно правоотношение с предмет – предоставяне на паричен заем
в размер на 500 лева, която дружеството е превело на заемателя.
Последният е следвало да върне заемната сума на шест равни месечни вноски всяка
в размер на 133,97 лева. В исковата молба се сочи също, че ответникът
преустановил плащането на вноските по кредита. Отразено е, че в договора за
кредит, е уредена предсрочната изискуемост на непогасеното задължение при
неплащане на една месечна вноска, която в случая е настъпила на 27.10.2012 г. С
договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение 1 от 01.04.2013 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД (в
качеството си на цедент) е прехвърлило вземането си
по цитирания договор за заем на настоящия ищец „Агенция за събиране на вземания” АД (с предишно наименование „Агенция за
събиране на вземания“ ООД), което по силата на изрично пълномощно от цедента е съобщено на ответника от цесионера.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 631 /
В едномесечния срок от получаване
на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че
оспорва иска. Твърди, че не е сключвал договор за заем с „Изи
Кредит”. Посочва, че не е полагал подписа си като кредитополучател под никакви
документи, изходящи от кредитни институции. При тези съображения ответната
страна моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
Видно от представените по делото доказателства е, че на 28.06.2012 г. ищецът е сключил с правоприемник
на ответника договор за паричен заем „Credit Pensioner“ № 1641682 от 28.06.2012 г., по силата на който заемодателя е предоставил
сумата от 500 лева. Между страните е уговорено задължение за връщане на
сумата на 6 равни месечни вноски в размер на 133, 97 лева. В договора е
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 186,24 %. По силата на сключения
договор ответникът се е задължил да погасява в срок погасителната месечна
вноска. В чл. 9, ал.2 от договора, е уговорена предсрочна изискуемост на цялата
усвоена от потребителя сума при неплащане на която и да е месечна погасителна
вноска. Ответникът е усвоил цялата заемна сума от 500 лева и не е погасил никаква
част от нея.
С оглед на горната уговорка вземането на ищеца е станало предсрочно
изискуемо на 27.10.2012 г. и от тази дата ответникът дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ АД като правоприемник на заемодателя цялата непогасена
сума по договора.
Основният спор между страните по
делото е въведеното с отговора на исковата молба твърдение на ответника, че не
се е намирал в облигационна връзка с правоприемника на ищеца на основание
представения по делото договор за паричен заем от 28.06.2012 г. С оглед
указаната на страните доказателствена тежест и
откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК, съдът е предоставил на
ответника възможност да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за
липсата на договорни отношения с ищеца.
В тази връзка е изслушана и приета
като неоспорена от страните и компетентно дадена съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се
установява, че подписите под договора за паричен заем от 28.06.2012 г. за „заемател“, както и за „получател“ върху известие за доставяне
от 16.10.2015 г. са положени от лицето С.Р.М..
Предвид липсата на успешно проведено
от страна на ответника производство по оспорване на приложения договор за
паричен заем досежно автентичността на положения в
графата „заемател“ подпис от негова страна, съдът
приема, че от тяхното съдържание може да бъде извлечен извода, че именно С.М.
се е намирал в облигационна връзка с правоприемника на ищеца и по силата на този
договор за заем от 28.06.2012 г., доколкото не се спори че му е била
предоставена заемната сума и същия дължи нейното връщане.
Въз
основа на договора за заем
по
заявление на ищеца съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение от 04.11.2015 г. по ч. гр. д. № 631
/2015 г. по описа на РС – гр. Сливница за сумите,
предмет на настоящия установителен
иск.
Това вземане на заемодателя към
ответника е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания (цесия) на “Агенция за събиране на вземания” АД ( с предишно наименование „Агенция за събиране на вземани“ ООД), като за
извършената цесия е било съобщено на ответника с уведомително писмо от ищеца,
съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
По силата на чл. 99 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и
другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Това е
двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на
вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор – цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за станалото
прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния
кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията
разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с
погасяващ ефект може да се направи единствено на цесионера.
В случая ответникът е уведомен от предишния кредитор за цедиране на
задължението му към него на новия кредитор, като изрично е посочено, че
задължението му по договор за паричен заем № „Credit Pensioner“ № 1641682 от
28.06.2012 г. вече е собственост на “Агенция за събиране на вземания” АД.
Изпратена му е и покана за доброволно изпълнение от новия кредитор. По делото има
данни за датата на получаване от ответника на горното съобщение за извършената
цесия – 16.10.2015 г., когато то безспорно е получено от него.
С оглед на изложеното съдът намира за безспорно установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 303, 28 лева,
представляваща размера на незаплатените месечни вноски по договор за паричен
заем № 1641682 от 29.06.2012 г., сумата от 98,54 лева договорна лихва за
периода 26.10.2012 г. – 25.12.2012 г., сумата от 121,25 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 27.10.2012 г. до 02.11.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 45 лева – такса разходи, за които е
издадена заповед за изпълнение от 04.11.2015 г. по ч.гр. д. № 631/2015 г. на РС
- Сливница.
Съгласно чл.422 ГПК искът за установяване съществуването на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение, поради което от анализа на представените по делото доказателства
се установява, че към този момент вземането е било дължимо. Предявеният иск по
чл.422 ГПК е основателен и доказан до пълния му размер и следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищеца разноските по заповедното производство (в
този смисъл е и даденото разрешение в т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС) общо в размер на 325 лева, от които 25 лева – държавна такса и 300 лева
– юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в
настоящото производство общо в размер на 300 лева, от които 75 лева за държавна
такса и 225 лева – възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.М.,
ЕГН: ********** с адрес ***, че съществува вземането на „Агенция за събиране на вземания” АД, по заповед за изпълнение от 04.11.2015
г., издадена по ч. гр. д. № 631 / 2015 г. на РС – гр. Сливница, за сумата от 303, 28 лева, представляваща размера на
незаплатените месечни вноски по договор за паричен заем № 1641682 от 29.06.2012
г., сумата от 98,54 лева договорна лихва за периода 26.10.2012 г. – 25.12.2012
г., сумата от 121,25 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 27.10.2012 г. до 02.11.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 03.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата
от 45 лева – такса разходи.
ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН: ********** с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „..“ № .. офис сграда … .. представлявано от изпълнителния директор Н.С. чрез пълномощника юрк. Вълчева, разноските по заповедното производство общо в
размер на 325 лева, от които 25 лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН: ********** с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.., ул. „Д-р ..“ № , офис сграда …, представлявано от изпълнителния директор Н. … чрез
пълномощника юрк. В., разноските по настоящото производство общо в размер на 300 лева, от които
75 лева за държавна такса и 225 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
С оглед изхода на делото и след
влизане в сила на настоящото решение, въз основа на заповед за изпълнение от 04.11.2015
г., издадена по ч. гр. д. № 631 / 2015 г. на РС – гр. Сливница, да се издаде
изпълнителен лист, с отбелязване за това върху заповедта.
Районен
съдия: