Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77
21.02.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №66 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на А.И.Д. ***, подадена чрез
пълномощник, с посочен служебен адрес за призоваване гр.С. З., ул.„К. Б.“,
ет.***, ап.** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
№24/112/07129/04/01 от 09.08.2017г. на Директора на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ - Хасково, с който на оспорващата е определено
задължение от 24 446.00 лева, представляващо получено първо плащане по
Договор №24/112/0719 от 05.11.2012г.
В жалбата се излагат твърдения за некомпетентност на
органа, издал административния акт, както и за издаване на същия при неспазване
на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Относно некомпетентността на органа се сочи, че актът е
подписан от директор на Областна дирекция, без да е налице посочване, на коя
дирекция е директор това лице. Освен
това в АУПДВ се посочвало, че е издаден от Разплащателна агенция. Навежда се и
довод за приложимия ред за събиране на вземането - този по чл.418 от ГПК. Прави
се анализ на разпоредбата на чл.27 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и се обосновава извод, че издаването на обжалвания акт е от
компетентността на изпълнителния директор на Разплащателна агенция, а не на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, и последният не можел да
делегира правомощия, които не притежавал. В случая било налице смесване на
компетенциите, тъй като било посочено, че актът е издаден от изпълнителния
директор на Разплащателна агенция, а бил подписан от представител на Държавен
фонд „Земеделие“, поради което следвало да се счита, че е налице
некомпетентност. Нарушението на административнопроизводствените правила се
аргументира с това, че органът, съставил акта, не е извършил всички необходими
проверки за установяване на нарушението и не е мотивирал акта си. Липсвала
проверка за степента на изпълнение на поетите от получателя на безвъзмездната
помощ задължения, във връзка със създаването и модернизирането на земеделското
стопанство. Именно при такава проверка можело да се извърши преценка за
степента на изпълнение на съществената част на договора, респ. каква част от
сумата следва да бъде върната при необходимост.
На последно място се излагат обширни доводи досежно
неправилно приложение на материалния закон. Във връзка с последното се релевира
незаконосъобразност на наложената на оспорващата „санкция“, тъй като се
основавала на нищожна клауза от договора за подпомагане, касаеща ограничаване
на трудовите ѝ права. Клаузата била нищожна поради противоречието ѝ
с редица материални закони, както и с Конституцията на Република България – чл.8,
ал.4 от Кодекса на труда и чл.48, ал.1 от Конституцията. Нищожността на
въпросната клауза се основавала и на чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, тъй като свободата на договаряне в подписания договор за
подпомагане била нарушена. Лицето не можело да бъде „санкционирано“ въз основа
на нищожна разпоредба на договора.
Излагат се и доводи за приложимост на разпоредбата на
чл.87, ал.4 от Закона за задълженията и договорите, която имала предвид
случаите на незначително неизпълнение на договорни задължения, като се изтъква,
че неизпълнението, ако се приемело, че има такова, не засягало същинската част
на сключения договор и поетите с него ангажименти. Трудовата заетост на
получателя на финансирането не била определяща за изпълнението на ангажиментите
му по програмата. Далеч по-важно било създаването на земеделско стопанство със
съответните работни места и производствен продукт. Законосъобразност на
оспорения акт била възможна само при условия на разваляне на сключения договор.
След като не бил развален, то липсвало основание за връщане на платените по
него суми.
В писмени бележки се навеждат доводи за противоречие
на чл.11 от Наредбата, касаещ задължение на ползвателя на помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“, в срок от три месеца от сключване
на договора
за отпускане
на финансовата помощ да прекрати трудовите си взаимоотношения или да ги
ограничи до 4 часа дневно, с норми от по-висок ранг.
В съдебно заседание жалбата се поддържа на всички
основания. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата, Директор на Областна дирекция
на Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково, чрез процесуалния си представител,
счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за законосъобразен. Претендира
юрисконсулско възнаграждение в минимален размер. При условията на евентуалност,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление за подпомагане по мярка 112 – Създаване
на стопанства на млади фермери УРН 24/112/07129 от 20.08.2012г. (л.32-41)
оспорващата А.И.Д. е заявила изграждане на Животновъден обект за калифорнийски
червеи в с.Люляк, ЕКАТТЕ 44687, общ.Стара Загора, като е кандидатствала за
сумата от 48 892 лева, от които първо плащане в размер на 24 446
лева.
Представен е
бизнес план по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”.
На 05.11.2012г. между Държавен фонд „Земеделие“ –
София (ДФ „Земеделие“) и А.И.Д. е сключен Договор №24/112/07129 за отпускане на
финансова помощ по Мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР),
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Съгласно т.4.4 Фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се
възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва
към него, в случаите когато: буква „з“ - ползвателят не изпълнява някое от
задълженията си по т.4.23, т.4.28, т.4.29, т.4.31, т.4.32. т.4.33, т.4.34 и т.4.35
от договора. Според т.4.29 от договора, ползвателят е длъжен да няма трудови
или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок от 5 години след
сключване на договора, при спазване на условията на чл.11 от Наредба №9 от
03.04.2008г.
От Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Хасково, до
Дирекция „Финансово управление“, Отдел „Финансова отчетност“, с копие до Отдел
„Електронни разплащания и постъпления“, е било адресирано писмо за оторизация
на плащането (л.62), с което е отправена молба за издаване на платежно
нареждане на А.Д. за оторизирана на 19.11.2012г. сума в размер на
24 446.00 лева, представляваща окончателно единично плащане.
С Уведомително писмо за одобрение №253/16.01.2013г.
(л.64), изх.№01-263-6500/321 от 24.01.2013г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, Отдел РРА – РА – Хасково е уведомила А.Д. за извършено плащане по
нейна банкова сметка, ***сова помощ от 24 446.00 лева. В писмото е
посочено, че плащането е извършено на 03.12.2012г.
Видно от приложение към писмо до Директора на ДФЗ –
Областна дирекция Хасково, изх.№23/05-00-21#1 от 26.09.2014г. (л.100-105), а именно Справка от
персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2013г. до
31.12.2014г. на А.И.Д., през цялата 2013г. същата, освен като земеделски
производител, е била осигурявана по трудови правоотношения, както следва: за
периода от 1-ви до 12-ти месец от „Биомеда 2000“ ЕООД на база 4 часов работен
ден; през периода от 1-ви до 7-ми месец на 2014г. от „КРКА България“ ЕООД на база 8 часов работен
ден, и за периода 8-ми месец 2014г. от „Фьоникс Фарма“ ЕАД на база 8 часов работен ден.
Фактите за съществуващи трудови правоотношения на
оспорващата с горепосочените дружества се установяват и от представените пред
съда трудови договори: Трудов договор №8014/10.09.2012г. между „Биомеда 2000“
ЕООД и А.И.Д., с продължителност на работното време 4 часа, Трудов договор №65
от 15.01.2014г. между „KRKA България“ ЕООД и А.И.Д. с нормална
дневна продължителност на работа 8 часа и Трудов договор №217/04.08.2014г.
между „Фьоникс фарма“ ЕАД и оспорващата за пълно работно време 8 часа.
След извършена административна проверка от длъжностни
лица на ответника е установено, че Д., в качеството си на бенефициент, е имала
трудови правоотношения на 8 часа дневно от януари 2014г. до 26.09.2014г., като
по този начин е нарушила т.4.29 от договора с ДФ „Земеделие“, в противоречие с
чл.29, ал.4 от Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 20013г.
Последното е обективирано в Докладна записка с изх.№05-2-260/585 от
23.10.2014г. (л.106,107) от Директора на Областна дирекция (ОД) на ДФЗ -
Хасково, като със същото е изискано становище от Изп. директор на ДФЗ – София.
В Становище с изх.№ 05-2-260/585 от 18.11.2014г. от Директор на Дирекция
„Правна“ на ДФ „Земеделие“ до Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Хасково е
посочено, че поради неизпълнение на нормативни и договорни задължения, визирани
чл.8, ал.1, т.1, във вр. чл.29, ал.4 от Наредба №9/03.04.2008г. и т.4.4, б.
„з“, във вр. с т.4.29 от договора за подпомагане, е налице основание за отказ
от второ плащане, както и основание да се претендира възстановяване на сумата,
получена от бенефициента като първо плащане, ведно със законната лихва върху
нея. В Докладна записка с вх.№03-263-260/118 от 02.12.2014г. на вр. и.д.
Началник отдел РРА-РА при ОД „Земеделие“ - Хасково до Директора на ОД ДФ
„Земеделие“ – Хасково са отразени сочените по-горе обстоятелства относно
установената нередност, като е отбелязано, че ползвателят на помощта следва да
бъде поканен да възстанови полученото първо плащане по договора в размер на
24 446.00 лева, считано от деня, следващ изтичане на срока за доброволно
изпълнение.
Със Заповед №03-260-РД/471 от 02.12.2014г. на
Директора на ОД ДФ „Земеделие“ – Хасково на оспорващата е било отказано
изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор
№24/112/07129 от 05.11.2012г. Видно от преписката, от страна на ОД ДФ
„Земеделие“ – Хасково са били предприети действия за връщане на получените от
А.Д. средства, представляващи първо плащане по договора за подпомагане в размер
на 24 446.00 лева, чрез отправяне на нотариална покана за доброволно
изпълнение с изх.№01-260-6500/503 от 02.12.2014г. На 09.02.2015г. Директорът на
ОД на ДФ „Земеделие“ – Хасково изпратил до Дирекция „Финансово управление“,
Отдел „Финансова отчетност“ от Отдел „Регионална разплащателна агенция“ –
Хасково Уведомително писмо №85 за анулиране на задължение по Договор
№24/112/07129 от 05.11.2012г. с кандидата А.Д. по Мярка 112 „Създаване на
стопанства за млади фермери“. По случая е бил изготвен Доклад за нередност №83,
с който „Регионална разплащателна агенция“ – Хасково към ОД на ДФ „Земеделие“ –
Хасково е уведомила Разплащателна агенция – България, Централно управление
Дирекция „Финансово управление“, Отдел „Нередности и лоши вземания“, че при
изпълнение на контролните процедури е установена небрежност/грешка, като е
посочено нарушение на нормативно и договорно задължение на ползвателя,
установено съгласно т.4.4, буква „з“ от Договор №24/112/07129 от 05.11.2012г.
На 29.07.2015г. Директорът на ОД ДФ „Земеделие“ – Хасково издал Решение за
установяване наличие на нередност с изх.№01-260-6500/504 по чл.14, ал.1 и ал.2
от Наредба за определяне на процедури за администриране на нередности по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз.
С писмо с изх. №01-260-6500/704 от 21.04.2017г.
(л.133), Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Хасково, на основание чл.26, ал.1
от АПК уведомил А.И.Д., че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на
АУПДВ, като със същото е
предоставил
възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение.
Писмото е било получено от Д. на 28.04.2017г., видно от приложеното известие за
доставяне.
На 09.08.2017г. Директорът на ОД ДФ „Земеделие“ -
Хасково е издал оспорения АУПДЗ №24/112/07129/04/01. Видно от данните по
делото, актът е бил изпратен на адреса на оспорващата, като от приложените
обратни разписки става ясно, че въпреки направените на различни дати няколко
опита за връчване, пратката не е била връчена, тъй като лицето не е било
намерено на адреса. От писмо на пощенския оператор с изх.№435/24.01.2018г.
(л.39) се установява, че след поставените от оператора стикери на адреса на
оспорващата, последната се явила лично в офиса на същия и е получило пратката
на 13.12.2017г..
Въз
основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните в
хода на производството доказателства, Административен съд - Хасково намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оспорваният акт е обективиран в писмена форма и е
издаден от името на Директор ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“. По делото е
представена (л.19) Заповед №05-РД/286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, и чл.11,
ал.2 и чл.44 и чл.45 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“,
същият делегира на директорите на областните дирекции на Държавен фонд
„Земеделие“, в съответствие с териториалната им компетентност (т.I), да издават
актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) по чл.166, ал.2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007–2013 г., във връзка с
установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите,
допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за
предоставяне на финансова помощ по мярка 112, сключени по реда и условията на
приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.
Според разпоредбата на чл.27, ал.3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС. В специалния ЗПЗП не е регламентирана процедурата и
не е посочен органът, компетентен да издава актове за установяване на тези
вземания. Следователно, съобразно нормата на чл.166, ал.2 предложение 2 от ДОПК, компетентният орган следва да бъде определен от ръководителя на
съответната администрация - в случая от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, който съгласно чл.20а от ЗПЗП организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, ДФ
„Земеделие“ е акредитиран като единствената РА за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Доколкото в съответния (по смисъла на чл.166, ал.1 и
ал.2 от ДОПК) закон– ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ,
в случая той е определен от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като
ръководител на съответната администрация и Директорът на ОД – Хасково на ДФ
„Земеделие“ се явява компетентен да издаде акт от вида на процесния.
Предвид гореизложеното неоснователни са доводите за
липса на компетентност на издателя на акта.
При издаване на АУПДВ са спазени изискванията на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като в него са посочени както правните, така и
фактическите основания за издаването му. Като правни основания са посочени
нормите на чл.27, ал.3 и 4 от ЗПЗП, според които Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, предвидени в законодателството на Европейския
съюз.
Съдът намира, че в АУПДВ са изложени и достатъчно ясни
и подробни фактически основания, даващи на жалбоподателката възможност да
разбере какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи правната
норма.
Неоснователно е възражението за нарушение на административнопроизводствените правила
поради това, че органът не е извършил всички необходими проверки за
установяване на нарушението и не е мотивирал акта си, като не била извършена
проверка за степента на изпълнение на поетите задължения, във връзка със създаването и
модернизирането на земеделското стопанство. Констатираното от органа нарушение
е квалифицирано, като такова по т.4.29 от Договора за финансиране във вр.
чл.29, ал.4 от Наредба №9/03.04.2008г. Неизпълнението на визираните задължения,
от страна на бенифициента, е отнесено към постигнатото с договора съглашение
между страните по т.4.4 от същия, съгласно което, неизпълнение на всяко едно от изброените в б. „з“ задължения
е основание за налагане на процесната санкция. Предвид изложеното при
установяване неизпълнението, на което и да било от задълженията визирани в
т.4.4, б. „з“ от Договора, Фондът следва да реализира уговореното в т.4.4 от
Договора, без да анализира и проверява изпълнението на останалите поети от
ползвателя на помощта задължения. Ето защо при издаване на административния акт
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като органът е изпълнил задълженията си, предвидени в чл.26, чл.28 и
чл.35 от АПК, включително е уведомил писмено адресата на акта за започването на
административно производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил
възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение.
Атакувания акт е издаден и при спазване на материалния
закон.
Няма спор, че на жалбоподателката е оторизирана сума
във връзка с отпускане на финансова помощ по Мярка „Създаване на стопанства на
млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007–2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Безспорно е установено, и че по Договор №24/112/07129 от 05.11.2012г.
за отпускане на финансовата помощ, на А.И.Д. е извършено първото плащане от 24
446.00 лева на дата 03.12.2012г.
Между страните не се спори и относно обстоятелството,
че жалбоподатеката, в качеството си на бенифициент по Договора е поела
ангажимент да изпълни всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в
бизнес плана по проект №24/112/07129 и включени в Приложение 1 и 2 от същия,
при заложените в договора права и задължения.
По делото не е спорно и обстоятелството, че за периода
от 15.01.2014г. до 06.07.2014г. А.И.Д. е била в трудовоправни отношения с „КРКА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, при 8 часово работно време, а след 04.08.2014г. е сключила
трудов договор на пълно работно време с „ФЬОНИКС Фарма“ ЕАД гр. София. Тези
обстоятелства се потвърждават и от представения като доказателство по делото,
Трудов договор № 65 от 15.01.2014г. (л.87-97) между „KRKA България“ ЕООД и
А.И.Д. с установена продължителност на работното време- 8 часа. Изпълнението на
подписания трудов договор е продължило във времето от сключването му през месец
януари 2014г. до 06.07.2014г. След прекратяването му е сключен нов трудов
договор с дружеството „Фьоникс Фарма“ ЕАД, отново при условията на 8 часов
работен ден. Изложеното се потвърждава и от приложената по делото Справка с изх.№23/05-00-21#1 от
26.09.2014г. (л.100-105) от персоналния регистър на НОИ за осигурителните
периоди от 01.01.2013г. до 31.12.2014г. на А.И.Д.. За установяване на горното
са били извършени служебни справки от органите на ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, РРА – Хасково, към ОД ДФ „Земеделие“ – Хасково, от който
се потвърждават фактите, изложени като мотив за издаването на оспорения Акт за
установяване на публично държавно вземане.
От така изложеното, настоящият състав намира за
безспорно установено наличието на
описаното в акта нарушение, както на
поетото от ползвателя по т. 4.29 от Договора задължение, така и на нормативно
заложеното такова съгласно чл. 29, ал.4 от Наредба №9/03.04.2008г. Наличието на
последните обосновават предприетите от страна на административния орган
действия да изиска възстановяване на получените средства за подпомагане,
финансирани по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013
г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Издаването на АУПДВ е в резултат на изпълнение на нормативноустановеното
задължение на органа да предприеме тези действия при наличие на процесното
нарушение на нормативните изисквания за ползване на средствата за подпомагане.
По отношение на изложените от
оспорващата твърдения, че описаните в АУПДВ факти, по естеството си, не водят
до неизпълнение на съществените условия на
Договор №24/112/07129 от 05.11.2012г., предвид което не следва да бъдат
основание за налагане на санкции по същия, следва да се отбележи, че съгласно чл.8, ал.1, т.8 от Наредбата,
ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл.6, т.1
плащане, заедно със законната лихва към нея, и не получава плащането по чл.6,
т.2 в случаите, когато не изпълнява условията по чл.29, ал.3 и 4 и чл.30, т.2,
3 и 4. При спазване на тези разпоредби и след установеното нарушение на
договорно и нормативно вменено задължение,
административният орган правилно е издал акта си, при съобразяване с
фактическите и правните основания за това. В процесния случай органа е действал
при обвързана компетентност и след установяване неизпълнението на поетото от
ползвателя, по т. 4.29 от Договора задължение, вменено му и съгласно чл. 29, ал.4
от Наредба №9/03.04.2008г., за същият не е съществувало нито задължение, нито
пък законова възможност да анализира изпълнението на останалите ангажименти
поети от ползвателя с договора, а следвало да приложи уговореното в т. 4.4 от
същия.
Наведените в жалбата доводи за противоречие на т.4. 29
от Договора и разпоредбите на чл.11 и
чл.29, ал.4 от Наредбата с материалноправни норми, съдържащи се в нормативен
акт от по-висока степен, водещо до нищожност на същите, се явяват също така
неоснователни.
Нормата на чл. 11 от Наредбата предвижда „в случай, че
ползвателят на помощта има трудови или служебни правоотношения за повече от 4
часа дневно, до 3 месеца от датата на
сключване на договора за отпускане на финансова помощ по чл.21, ал.2 да
прекрати тези взаимоотношения или да ги ограничи до 4 часа дневно“.
Нормата на чл. 29, ал.4 от Наредбата гласи „ Ползвателят на помощта е длъжен да няма
трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок 5 години
след сключване на договора за подпомагане по чл.
21, ал. 2
при спазване на условията по чл. 11“.
Тези разпоредби са възпроизведени и в т.
4.29 от по Договор №
24/112/07129 за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери“ от „Програма за развитие на селските райони 2007-2013г.“
/Договора/, а съгласно т. 4.4 б. „з“ от същия „Фондът отказва да извърши второ
плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане
заедно със законната лихва към него в случаите когато ползвателят не изпълнява
някое от задълженията си по т.4.23, 4.28, 4.29, 4.31, 4.32, 4.33, 3.34 и 4.35
от договора.
Настоящият състав намира, че така изброените
разпоредби, както от посочения подзаконов нормативен акт, така и от договора,
посочени, като основание за издаване на оспорения акт, не се намират в
противоречие с нормите на чл.8, ал.4 от КТ и чл.48, ал.1 от КРБ. С оспорената
норма не е препятствано правото на труд, т.к. е дадена възможност то да се
упражнява до 4 часа дневно. Времевото ограничение е целесъобразно, предвид
упражняването на дейност извън тази по трудовото правоотношение, за която е
отпуснато финансиране. С Наредба №9 от 03.04.2008г. се цели подпомагане и
улесняване на процеса на създаване на земеделски стопанства на млади фермери
или на вече съществуващи такива. Ползвателят на помощта може да прецени
приоритетите си, без от него да се изисква изцяло прекратяване на други трудови
или служебни правоотношения. С чл.11 от Наредбата е дадена възможност за избор
как, къде и по какъв начин да се упражнява правото на труд, а не се изисква
отказ или ограничение на това право. В този смисъл е и Решение №
15456/11.12.2018г. по АД 6275/2018г. на ВАС.
Неоснователно е
и позоваването на нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД, съгласно която развалянето на
договора не е допустимо, когато неизпълнената част от задължението е
незначителна, с оглед на интересите на кредитора. Прилагането на чл.87, ал.4 от ЗЗД изисква преценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената част от
задължението при съобразяване вида на договора и характера на престацията.
Посочената разпоредба, обаче е относима при договаряне между гражданскоправни
субекти, докато в процесния случай единия от договарящите е административен орган,
което обстоятелство предопределя специфичния характер на договора, като
административен такъв. Към последните
договори е неотносима хипотезата на недопустимост на развалянето по смисъла на
чл.87, ал.4 ЗЗД. Сключването на процесния договор е нормативно уредено с
нормата на чл. 21, ал.2 от Наредба №9 от
03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007- 20013г. Същият подзаконов
нормативен акт урежда условията, при които се сключва и прекратява този
договор, както и задълженията на всяка от страните при неизпълнение
разпоредбите на договора. Макар и договарящи помежду си, страните по договора
са обвързани от нормативно заложените рамки на същия договор. Ето защо при
констатираното неизпълнение на визираното в т. 4.29 от договора задължение,
последното и нормативно заложено в нормата на чл. 29, ал.4 от Наредбата, за
административният орган е съществувало нормативно установено задължение да
предприеме процесните действия по издаване на процесния акт, с процесното
съдържание.
Неоснователно се явява и направеното от
жалбоподателката възражение, че след като липсва акт за прекратяване на
процесния договор, не е налице основание за изискване на полученото по него
първо плащане. Тук следва да се посочи, че като основание за изискване на
полученото от жалбоподателката първо плащане, органа е посочил нормата на чл.
33, ал.1 от Наредбата, която разпоредба предвижда възможност при установяване
неизпълнение на договорни или нормативни задължения, договорът да бъде
прекратен, но не определя това прекратяване, като предпоставка за упражняване
правомощието на органа, да изиска направеното вече първо плащане. Ето защо,
след като е налице безспорно установяване на възприетото от органа
неизпълнение, на поето договорно и нормативно задължение, са налице
материалноправните предпоставки за реализиране на предвидената от закона
възможност за органа, да поиска връщането на вече платени по договора суми.
Всичко изложено до тук, обосновава законосъобразността
на оспорения акт и неоснователност на изложените в жалбата аргументи за отмяна
на същия. Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на производството основателна е
претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл.78, ал.8,
изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017г.), във връзка с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът
определя в размер на 100 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
А.И.Д. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане
№24/112/07129/04/01 от 09.08.2017г. на Директора на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ - Хасково.
ОСЪЖДА А.И.Д., с ЕГН
**********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, Областна дирекция –
Хасково, разноски по делото в размер на 100.00 (сто ) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: