№ 166
гр. Велико Търново, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20244000500213 по описа за 2024 година
С Решение № 77/05.03.2024 г. по гр. д. № 476/2023 г. Русенският окръжен съд
отхвърлил като неоснователен предявения от С. Р. М. против Прокуратурата на
Република България иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди от неприключило в разумен срок ДП № 3277/2020 г. по описа на ОП - Русе в
размер на 91 124 лв., представляващи мораторна лихва за забава върху иззетата като
веществено доказателство по досъдебното производство сума в размер на 424 456 лв.
за периода от 04.08.2021 г. до 08.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца С. Р. М. чрез адв. Й. Д..
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Изложените са конкретни доводи и несъгласие с
извода на съда, че действията на органите по ДП са били ритмични, постоянни и без
особени прекъсвания; че гражданският съд не може да контролира
законосъобразността на мерките, предприемани от органите на ДП и че срокът на
образуваното производство е разумен. Не е съгласен и с извода, че не е доказано чии
са иззетите банкноти, съответно – че имуществените вреди се търпят от ищеца. Ако
съдът е считал, че доказването на вредата включва доказване на собствеността на
банкнотите, той е следвало да разпредели доказването на това обстоятелство в тежест
на ищеца. Счита, че в производството е доказано настъпването на имуществените
1
вреди, размерът им и причинно-следствената връзка с противоправните действия на
органите на ДП. Моли съда да отмени изцяло решението и да постанови ново, с което
да уважи изцяло предявения иск. Направено е искане за присъждане на разноски. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Д.. Представена е писмена защита.
Не е подаден писмен отговор от ответника Прокуратурата на Република
България. В съдебно заседание жалбата се оспорва от представителя на Апелативна
прокуратура – Велико Търново. Счита решението за правилно и законосъобразно.
Делото е било с фактическа и правна сложност. Няма бездействие от страна на
разследващите органи и прокуратурата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Предявен е иск с правно основание 2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника
Прокуратурата на Република България да заплати на С. Р. М. сумата от 91 124 лв.
обезщетение за имуществени вреди, представляващи мораторна лихва за забава за
периода 04.08.2021 г. – 08.08.2023 г. върху иззетата като веществено доказателство по
ДП № 3277/2020 г. по описа на РОП сума в размер на 424 456 лв., претърпени в
резултат от нарушение на правото му на разглеждане на досъдебното производство в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, ведно със законната лихва върху
обезщетението от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
В исковата си молба ищецът С. Р. М. твърди, че е управител и едноличен
собственик на капитала на множество търговски дружества. На 04.08.2021 г. в офиса
на дружествата в гр. Русе било извършено претърсване и изземване по ДП №
3277/2020 г. по описа на РОП, при което била иззета сума в размер на 365 450 лв. и 30
170 евро с левова равностойност 59 006 лв. – общо 424 456 лв. Върху сумата няма
наложени мерки по чл. 72 от НПК. От тогава до датата на предявяване на иска спрямо
него не е предявено постановление за привличане като обвиняем, не е разпитван в
никакво качество. През този период не може да се защити, нито да се разпорежда с
парите си. Отправял многократно искания до наблюдаващия прокурор за връщане на
иззетата като веществено доказателство сума, по които били постановени откази,
потвърдени от съда. Вследствие на изземването на сумата изпитвал и продължава да
изпитва финансови затруднения – забавени плащания на служители, контрагенти,
осигурителни вноски. Подал коригираща декларация за дължимите данъци и
осигуровки на служителите си и след извършена проверка НАП вписала възбрани
върху имотите, собственост на дружеството. Направил искане пред НАП иззетата сума
да бъде предадена на НАП за погасяване на публичните задължения. НАП изпратила
запорно съобщение до РОП с искане сумата да бъде преведена по сметка на агенцията,
но наблюдаващият прокурор отказал да изпълни разпореждането. На 28.03.2022 г.
2
ищецът продал дяловете си от капитала на „Старт инвест 11“ ЕООД на друго лице, с
уговорка сумата да бъде предадена на ищеца при връщането й от „БОП“, за да направи
плащане на НАП. Разследването по досъдебното производство продължава над 2
години и няма лице, привлечено като обвиняем, което е над предвидените в чл. 203 и
чл. 234 от НПК срокове. В този период ищецът търпи имуществени вреди, защото е
лишен от правото на собственост върху паричната сума в общ размер 424 456 лв.
Претендира обезщетение от Прокуратурата на Република България в размер на
законната лихва за периода 04.08.2021 г. до датата на предявяване на иска – 08.08.2023
г., а именно – сумата 91 124 лв.
В писмения си отговор ответникът Прокуратурата на Република България чрез
прокурор във ВТОП е оспорила иска като недопустим, тъй като, ако на ищеца бъде
предявено обвинение и иззетите парични средства бъдат отнети с присъда като
предмет на престъплението, ищецът няма да има право на мораторна лихва. От друга
страна, при противоправни действия или бездействия на Прокуратурата по чл. 109 –
чл. 113 от НПК и причинени от тях вреди, отговорността за обезщетяването им е по
чл. 49 от ЗЗД. Разследването за престъпления по чл. 253 и чл. 255 от НК е с фактическа
и правна сложност и предполага значително по-дълъг от 2 г. срок. Не са ангажирани
доказателства за действително претърпени имуществени вреди от ищеца като пряк
резултат от воденото наказателно производство.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
От представената по делото справка от ОП – Русе (писмо вх. № 1602/09.02.2024
г.) се установява, че ДП № 3277/2020 г. е образувано на 21.08.2020 г. за извършени
престъпления по чл. 255, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 1 и ал. 2 от НК чрез отделяне от
ДП № 2253/2019 г. по описа на РОП.
На 04.08.2021 г. е извършено претърсване и изземване от помещение в гр. Русе,
на **********, представляващо офис, ползван от С. Р. М., в качеството му на
управител на „Телко Инфраструктури“ ЕООД, „Старт-Инвест 11“ ЕООД, „Асет-Нет“
ЕООД, „Гигафайбър.бг“ ЕООД, „Норделинк България“ ЕООД, „Нетуоркс България“
ЕООД, „ТВН дистрибуция България“ ЕООД, „Нетуоркс Разград“ ЕООД, „Български
Телеком и телевизия“ АД /в несъстоятелност/, „Онлайн Директ“ ЕООД, „Май Фай“
АД, Фондация „Направи добро на непознат“ и Сдружение „Спортен клуб Нетуоркс
Рейсинг“. Иззети са мобилни телефони, лаптоп, документи, хард дискове и банкноти,
конкретно описани по номинал и брой. Сумата е 365 450 лв. и 30 170 евро. Съставен е
протокол от същата дата, подписан от ищеца с обяснение, че банкнотите са негови
лични средства. Претърсването и изземването са разрешени от РОС с Определение от
15.05.2021 г. по ЧНД № 358/2021 г.
На 09.08.2021 г. е разкрита данъчна тайна и са получени документи от НАП.
На 11.11.2021 г. е назначена счетоводна експертиза, по която няма изготвено
3
заключение.
На 17.03.2022 г. и на 28.06.2022 г. са назначени технически експертизи, по които
са изготвени заключения.
На 06.01.2021 г. е изготвена и изпратена Европейска заповед за разследване до
Румъния, на 06.12.2021 г. – до Австрия, на 03.05.2022 г. – до Германия, на 04.05.2022 г.
– до Румъния и на 02.08.2022 г. – до Литва, по която не е получен отговор.
Изготвените ЕЗР и получените отговори са преведени на съответния език.
На 19.08.2022 г. е назначена счетоводна експертиза, по която няма изготвено
заключение.
На 27.01.2023 г. е назначена счетоводна експертиза, по която е изготвено
заключение.
На 20.07.2023 г. е възложено извършване на ОИМ, по които са изготвени
справки с информация.
По искане на „Старт Инвест 11“ ЕООД за връщане на веществени доказателства
– парични средства в размер на 100 522.83 лв., с постановление от 11.08.2021 г. РОП е
постановила отказ, който е бил обжалван пред РОС. С Определение № 443/24.08.2021
г. по ЧНД № 645/2021 г. съдът е оставил жалбата без уважение.
Искане за връщане на веществени доказателства – парични средства в размер на
116 129.68 лв. е направено и от „Онлайн Директ“ ЕООД. Същото е оставено без
уважение с Постановление на РОП от 13.08.2021 г. Постановлението е било
обжалвано, но жалбата е оставена без уважение с Определение № 442/24.08.2021 г. на
РОС по ЧНД № 644/2021 г.
Искане за връщане на веществени доказателства – парични средства в размер на
391 095 лв., е подадено от С. Р. М.. Оставено е без уважение с Постановление от
18.07.2023 г. на РОП. Жалбата срещу постановлението е оставена без уважение с
Определение № 297/02.08.2023 г. на РОС по ЧНД № 610/2023 г.
Видно от представения по делото Протокол от 05.04.2021 г. от решения на
едноличния собственик на капитала на „Нетуоркс – България“ ЕООД,
неразпределената печалба на дружеството за финансовите години 2014 – 2020 в
размер на 11 992 780.58 лв. е разпределена като дивидент, платим по банков път на
едноличния собственик на капитала С. Р. М.. На 28.07.2021 г. същият е декларирал
пред НАП дължимия данък върху дивидента в размер на 599 639.03 лв. Данъкът е
заплатен на НАП по банков път в същия ден.
Относно начина, по който се извършва разпределението на дивидентите са
разпитани свидетели – С. В. Н. – счетоводител в „Нетуоркс България“ ЕООД и В. Н. Р.
– касиер-счетоводител в същото дружество. Получените от търговската дейност в
обектите парични суми – около 600 000 лв. на месец, се инкасират и предават в
4
главната каса. После се внасят по банковите сметки на дружествата в обектите на
дружеството.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание 2б от ЗОДОВ е неоснователен и недоказан,
до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд, но по следните
съображения:
Ищецът е надлежен ищец по предявения иск, независимо че не е обвиняем,
пострадал или ощетен от престъплението. Лицето, от което е иззет предмет като
веществено доказателствено средство по наказателно дело, също е надлежен ищец по
иска по чл. 2б от ЗОДОВ. По делото е безспорно, че от ищеца е иззета парична сума
по образувано досъдебно производство за престъпления по чл. 255 ал. 1 от НК и чл.
253, ал. 1 и ал. 2 от НК, с оглед на което той се явява надлежно легитимиран да
предяви иска (Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о.,
ГК).
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ при преценката за основателността на иска
съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. Както е възприето в съдебната практика (Решение № 66 от
2.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., ГК), при преценката за разумен
срок за разглеждане на делото следва да се търси баланс между интересите на лицето
възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на наказателното производство. Приложими критерии са
сложността на делото, поведението на лицето и поведението на компетентните органи.
Сложността на делото се преценява въз основа на естеството на фактите, които следва
да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат
документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други
лица в процеса. От лицето не може да се изискват активни действия за ускоряване на
производство, тъй като това може да доведе до неговото осъждане. Съществени при
преценката на поведението на компетентните органи са усилията им да ускорят
производството, защото тяхно е задължението да следят дали участниците в
производството полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.
Според настоящия съдебен състав, налице е първият елемент от фактическия
състав на специфичния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно - нарушение на правото
на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
ЕКПЧОС.
Съгласно чл. 234 ал. 1 от НПК разследването се извършва и делото се изпраща
5
на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му, а при
фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи този срок до 4
месеца. Ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на
съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по
искане на наблюдаващия прокурор, като срокът на всяко удължаване не може да бъде
повече от два месеца (ал. 3 на същата норма).
Видно от делото, действията по изземване на паричната сума от ищеца са
извършени на 04.08.2021 г. До датата на предявяване на иска (08.08.2023 г.) са
изминали две години, а към датата на приключване на съдебното дирене във
въззивната инстанция – още десет месеца, или период от общо 2 години и 10 месеца, в
който разследването по досъдебното производство не е приключено, не е привлечено
лице като обвиняем и не е установено дали иззетите банкноти – парична сума в размер
на над 400 000 лв., представляват предмет на престъпление.
Действително, доколкото образуваното досъдебно производство, по което е
иззета паричната сума, се води за престъпления по чл. 255, ал. 1 от НК и чл. 253, ал. 1
и ал. 2 от ТК, следва да се приеме, че производството е с фактическа и правна
сложност. В случая може да се направи подобен извод, тъй като сложността на делото
се предопределя от естеството на подлежащите на установяване факти, а не от броя на
папките, в които е събран доказателствения материал. Независимо от това, дори да се
отчете обстоятелството, че събирането на доказателства за извършените престъпления
изисква повече време, период от близо три години е необоснован от гледна точка на
разумната продължителност, особено като се има предвид, че по досъдебното
производство е иззета сума в голям размер, която разследващият орган задържа, за да
установи дали представлява предмет на престъпление. Не може да се приеме, че са
положени максимални усилия за приключване на разследването в разумен срок, дори
за тези престъпления, при положение, че срокът за изготвяне на експертизите в
досъдебното производство се определя от органа на досъдебното производство
съгласно чл. 149, ал. 3 от НПК, а в случая назначените през м. ноември 2021 г. и м.
август 2022 г. счетоводни експертизи не са приключили със заключение за период от
над две години и половина. Целта на експертизата е изясняване на конкретни
обстоятелства във връзка с конкретни действия, относими към състава на
престъпленията, а не цялостна ревизия на воденото от търговеца счетоводство, което,
освен че е от компетентност на други органи, излишно би затруднило разследването,
ако не е съсредоточено върху релевантните факти и периоди. Във всички случаи, дори
при отчитане на фактическата сложност на разследването и обема на документите,
които следва да бъдат проверени, липсата на изготвени заключения на счетоводните
експертизи в рамките на над две години и половина, води до необосновано забавяне
на разследването извън разумната му продължителност. Още повече, че по
досъдебното производство са получени и преведени документите по издадените
6
Европейски заповеди за разследване, получени са документи от търговски банки след
разкриване на банковата тайна, а в периода 2021 – 2022 г. са разпитани множество
свидетели. Задължение на прокурора като разследващ орган съгласно чл. 193 от НПК е
да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно
извършване на разследването и в най-кратък срок да събере необходимите
доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона,
вътрешното си убеждение и указанията на прокурора. Тези негови задължения са
изрично предвидени в чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК, но в случая не са изпълнени.
Независимо от установяването на първата предпоставка от фактическия състав
на чл. 2б от ЗОДОВ, недоказано по делото е настъпването на имуществени вреди за
ищеца - по вид и размер, така както са обосновани в исковата молба. Ищецът твърди
настъпването на имуществени вреди в размер на 91 124 лв., представляващи законната
лихва върху иззетата сума от 424 456 лв. за периода от изземването – 04.08.2021 г. до
датата на исковата молба – 08.08.2023 г., доколкото за периода на забавеното
разследване той е лишен от паричната сума, а законната лихва представлява по
естеството си обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
Въззивният съд счита, че подобна имуществена вреда, настъпила за ищеца като
пряка и непосредствена последица от забавеното разследване по досъдебното
производство, не е доказана от ищеца. Причинната връзка между вредите и деликта
следва да бъде пряка и непосредствена съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, което в
настоящата хипотеза означава забавеното разглеждане на делото да е вътрешно
необходимо, свързано с резултата, да предшества следствието и да го поражда, ерго -
вредата закономерно да произтича от деянието.
Не може да се приеме, че имуществената вреда от специалния деликт по чл. 2б
от ЗОДОВ, може да бъде съизмерима със законната лихва върху иззетата парична
сума, защото законната лихва по своята същност представлява обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение, каквото в случая не е възникнало.
Имуществени вреди в размер на законната лихва върху иззети като веществени
доказателства банкноти (парична сума) могат да настъпят при невръщането им на
правоимащия след завършване на наказателното производство – след прекратяването
му (чл. 243 ал. 2 от НПК) или след постановяването на присъда (чл. 300 ал. 1 т. 11 от
НПК). В този случай задължението за връщане би станало изискуемо от влизане в сила
на крайния акт, с който приключва производството и обезщетяването на претъпените
имуществени вреди следва да се търси на основание общите деликтни състави.
Ето защо, крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на
предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди вследствие нарушаване на правото му на разглеждане на ДП № 3277/2020 г. по
описа на РОП в разумен срок, се явява правилен, по изложените по-горе съображения,
7
а именно – защото не е доказано настъпването на имуществени вреди за ищеца в
размер на законната лихва върху иззетата сума за периода от изземването до датата на
исковата молба – 08.08.2023 г. С оглед на това, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото съдът не присъжда разноски.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77/05.03.2024 г. на Окръжен съд – Русе по гр. д.
№ 476/2023 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8