Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Шумен, 23.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд гр.Шумен, в съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Бистра Бойн
при
секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
АД № 404 по описа за 2020г. на Административен съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството делото е с правно основание чл.215, във връзка с чл.196 ал.3, във
връзка с чл.195 ал.6 от ЗУТ.
Производството делото е образувано по
жалба на Т.Б.И. с ЕГН: ********** и Ф.М.И. *** срещу Заповед №138 от
21.01.2020г. на Кмет на Община Върбица, издадена на основание чл.195 ал.6, във връзка с ал.3 от ЗУТ, с която е наредено на жалбоподателя Т.И., в качеството ѝ на
собственик на имотите, находящи се в УПИ II-2, кв.31 по плана на стопанския
двор на с. Бяла река, град Върбица, обл.Шумен представляващи обект „Обор
краварник“ и „Пристроена битовка“ в срок до 30 дни да предприеме необходимите
действия по премахването им за своя сметка. Жалбоподателите
твърдят, че оспорената заповед е незаконосъобразна, понеже не са налице
необходимите законови предпоставки за нейното постановяване, а именно сградите
не са опасни, негодни или застрашени от самосрутване и същите могат да се
заздравят. Освен това била нарушена процедурата по издаването ѝ, понеже
не били изслушани заинтересованите лица. Искат от съда да отмени оспорената
заповед и да им присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват лично и се представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска да бъде отменен обжалвания административен акт. Представя писмена защита.
Ответникът, редовно призован, изпраща упълномощен процесуален представител адв.Г. от ШАК, който оспорва жалбата и представя доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:
С
Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот № 7
том 4 рег. №1381 н.д.№666 от 2001г. на РС Велики Преслав/стр.107/, от 30.11.2001г.,
жалбоподателката Т.И. закупила, по време на брака си с жалбоподателя Ф.И.,
масивна стопанска страда - „Биволарник“, находяща се в с.Бяла река, община
Върбица, обл.Шумен, УПИ II кв.31-
стопански двор, построена върху земя държавна собственост, представляваща постройка с основи от камък, носещи
стени от тухли, покрив от дървен гредоред и обикновени керемиди с площ 2804
куб.м. Със Заповед № 2644/15.11.2019г., на
осн. чл.44 ал.2 ЗМСМА на Кмета на Община Върбица, била назначена комисия от
общински служители, която да извършва огледи и установи състоянието на
потенциално опасните сгради на територията на общината и изготви протокол с
предложение. По делото е приложен Протокол № 1 от 22.11.2019г. /стр.10/ за извършена
проверка на сградата, собственост на жалбоподателите, в който било предложено
на Кмета да задължи със заповед по чл.195 ал.6 от ЗУТ собственика да премахне
обект „Обор-краварник“ и „Пристроена битовка“ към него. Като мотиви е посочено
за всеки един от обектите в какво техническо състояние се намира и е направен
извод, че сградите са опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за
ползване и застрашени от самосрутване, създават условия за възникване на пожар,
вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
По така издадения протокол, на 04.12.2019г., собствениците на постройките,
депозирали в Общината Становище с вх.№94-Ф-264, в което изразили несъгласието
си с извода, че сградите не могат да се поправят и посочили, че не са били
уведомени за извършване на проверката и не са били изслушани. Молят да им бъде
дадена възможност да предприемат мерки по чл.195 ал.4 от ЗУТ.
Комисия
в състав: проектант конструктор- проектант конструктор В.Т.и двама общински
служители, назначени със Заповед № 2937/16.12.2019г. на Кмета на община Върбица,
в отсъствието на жалбоподателите, които не бил уведомени, извършила оглед на сградите
и описала състоянието им. В съставения
от комисията Протокол за повторна проверка № 3/16.12.2019г. /стр.12/ е
констатирано следното: Обект „Обор краварник“ е с приблизителни размери
55.00/15.00м., и височина до стреха около 2.50м. с носещи стени от единични
тухли със суха зидария, двускатен покрив с висяща покривна конструкция, покрита
с керемиди и етернитови плоскости. Същата е с прогнила на места и със срутена
дървена покривна конструкция. Част от носещите стени са разрушени, а останалата
част е предимно със саморазрушени тухли, като зидарията е суха- на кал. Обект
„Пристроена битовка“ е с приблизителни размери 5.00/6.00м. с височина до стреха
около 2.50м, частично без основи с изпълнена зидария върху терена и без
съответната връзка със съществуващата сграда на обора. За сградата липсват други
констатации. Било прието, че причините за лошото техническо състояние на обектите
е естествено износване на строителните материали, незащитени от атмосферните
условия и лошо стопанисване и неподдържане на конструкции и елементи. При тези
факти, строежите се категоризирали като опасни и негодни за ползване, като не
могат да се поправят или заздравят. Комисията предложила на кмета на общината
да издаде заповед за премахване на сградите по реда на чл.196 ал.6 от ЗУТ. Протоколът
бил връчен на 03.01.2020г. на жалбоподателя Т.И., която изразила несъгласието
си с констатациите с писмо вх.№94-Т-3 от 07.01.2020г. по описа на Община
Върбица.
Със Заповед
№138 от 21.01.2020г. на Кмет на Община Върбица, издадена на основание чл.195 ал.6, във връзка с ал.3 от ЗУТ, било наредено на жалбоподателя Т.И., в качеството ѝ на собственик на
имотите, находящи се в УПИ II-2, кв.31 по плана на стопанския двор на с. Бяла
река, град Върбица, обл.Шумен представляващи обект „Обор краварник“ и
„Пристроена битовка“ в срок до 30 дни да предприеме необходимите действия по
премахването им за своя сметка. В обжалваната Заповед, са преповторени
констатациите на комисията, като Протокол № 3/16.12.2019г. бил одобрен с
изричен диспозитив.
Заповедта не била връчена надлежно
на адресата, което беше установено в съдебно производство по допустимостта на
жалбата, в хода на което беше изслушана съдебно-графологична експертиза,
установяваща липсата на положен подпис от Т.И. на обратната разписка на
съобщението и в книга на препоръчаните пратки в пощенска станция на с.Бяла
река. Жалбата е обжалвана чрез административния орган на 14.10.2020г. и
препратена до съда.
По
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението на които
кореспондира със събраните по делото доказателства, поради което съдът я
кредитира с доверие, като обективно и компетентно дадена. От експертизата се
установява, че процесните строежи са изградени в периода около 1965г. и са
ползвани от бивш стопански двор на ТКЗС по предназначение. По време на
изграждането им са отговаряли на действащите нормативи, като към настоящия
момент не отговарят на действащите технически правила, но могат да бъдат
приведени към тях, след изготвяне на проектна документация и издаване на
разрешение за строеж. Обектите са трайно закрепени към земята с каменни основи.
Нанесени са в плана за изменение на плана за регулация в кв.31 на с.Бяла река,
общ.Върбица, одобрен със Заповед № 1762 от 2007г. като сградите са обозначени
със съкращението „МС“- масивни сгради. След оглед на всяка от сградите, вещото
лице констатирало следното: Обект „Обор краварник“, представлява едноетажна
масивна сграда с каменни основи, стени от единични тухли, дървени колони, дървена
покривна конструкция с керемиди тип марсилски и рогозка под тях. Подът е от
бетон, като настилката е компрометирана на места. Състои се от три помещения с общи размери 55м/10м/15м.с височина от 5м.-
2,90м. Постройките имат дървени врати, а на прозорците са поставени дъски. Сградата
се нуждае от ремонт, поради компрометирани мазилки, провиснали елементи на
покривна конструкция, частично обрушени тухлени стени, липсваща част от тухлена
стена, липсващи керемиди, неравности по пода. Тези дефекти не са значими и опасни
и не застрашават експлоатацията на сградата. Вещото лице посочва, че сградите
не се ползват и не са опасни за здравето и живота на хората. При извършване на
необходимите ремонти, те биха могли да се ползват. Не са застрашени от
самосрутване, не създават условия за пожар. Възможни са ремонтни и
възстановителни дейности. Към момента на изготвяне на експертизата в общината
не е подадено заявление за виза за проектиране на обекта и заповед за
укрепването му. Вещото лице е изготвило фотоалбум с цветни снимки на всяка от
сградите, предмет на експертизата и същият е приложен по делото, ведно с
извадка от КК с нанесените обекти.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, като съдът съобрази, че и на двамата жалбоподатели не е връчен оспореният административен акт. Поради което, в техен интерес следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК. Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в съответствие с разпоредбата на 195 ал.6 от ЗУТ, в изискващата се от
закона писмена форма, но в нарушение на процесуалноправните разпоредби на
закона, поради следното:
Заинтересованото лице е участвало в процедурата
единствено чрез депозирани Становища по издадените протоколи за констатации на състоянието
на сградите. Няма данни, същото да е било уведомено за предстоящия оглед на
сградите.
В нормата на чл.196 ал.2 ЗУТ изрично е
предвидено, че комисията е задължена да изслуша заинтересованите страни, като
изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол.
Процедурата по ЗУТ е специална. Подаването на
становище във връзка с вече изготвен протокол за оглед не е достатъчно, за да
се приеме изпълнение на императивното изискване на закона за изслушване на
заинтересованата страна. В конкретния случай такова не е направено, което се
отразява на правото на защита на адресата на заповедта и представлява
съществено нарушение на предвидената в закона процедура. В този смисъл е
Решение № 1131 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2018 г., II о. по
сходен казус.
Обжалваната заповед е издадена и в
противоречие с материалният закон, поради следните съображения:
Съгласно чл.195 ал.6 от ЗУТ, в редакцията
към момента на съставяне на оспорения акт, Кметът на общината издава заповед за
премахване на строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на
пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят
или заздравят. Нормата съдържа две кумулативно предвидени предпоставки отнасящи
се до обективни характеристики на сградите и липса на техническа възможност за
тяхното поправяне или заздравяване.
Освидетелстването на такива строежи се
извършва от съответна комисия, назначена от кмета на общината, която може да
действа служебно или по искане на заинтересувана страна, като изготвя протокол
за състоянието им и предлага на кмета на общината строежът да се поправи,
заздрави или да бъде премахнат, съгласно чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Съгласно
практиката на ВАС, премахването на строеж е уредено като крайна мярка в чл.195 ал.6 от ЗУТ /Решение № 1728 от 3.02.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 5641/2019 г., II о./
В
настоящия казус, от събраните писмени доказателства не се установи как е бил
осъществен оглед на сградите. Комисията вероятно го е извършила единствено
визуално от външна страна, доколкото собствениците не са присъствали, а
сградите са затворени с врати. Съответно в протокола не са детайлно отразени
съществени факти относно носещата конструкция на всяка от сградите и основата
ѝ. Липсват данните за налични носещи дървени колони и бетонен под на
сградата, установени от вещото лице. Евентуално, поради начина на извършване на
огледа, констатираните дефекти касаят предимно покривната конструкция на
сградите и пукнатини в мазилката и стените, промита свързваща зидария. За тези
дефекти липсват конкретни данни за местоположение по сградата и размер. Поради
което, съдът намира, че не е изпълнено изискването на ал.2 на чл. 196 от ЗУТ, според което
комисията следва да събере всички необходими данни за вида и състоянието на
строежа. При липсващ осъществен обстоен оглед, направеният от комисията извод,
че строежите са опасни и негодни за ползване, не се подкрепя от никакви факти. Съдът
намира, че състоянието на процесните сгради е различно от посоченото в
констативния протокол и оспорената заповед и изложеното в тях се опровергава от
приетата по делото експертиза.
Освен
първата предпоставка на основанието за премахване на сградите- същите да са опасни
за живота и здравето на гражданите, негодни за използване, застрашени от
самосрутване, създаващи условия за пожар, вредни в санитарно-хигиенно
отношение, в настоящия казус не е налице и втората, предвидена от законодателя,
а именно строежите да не
могат да се поправят или заздравят. В протоколите и в заповедта единствено е
цитиран текстът на чл.196 ал.6 от ЗУТ- сградите „не могат да се поправят или
заздравят“. Не е било изследвано дали няма възможност за поправка и
заздравяване. В процесния случай от експертизата се установи категорично, че
сградите могат да бъдат поправени и заздравени. Става ясно, че постройките имат
компрометирана покривна конструкция и други дефекти в следствие на естествено
износване, но нито една сграда няма наченки на самосрутване, което е отразено и
в снимковия материал от експертизата. Следователно отсъства законово основание
да се постановява премахването на строежи, които могат да се поправят и
заздравят. В този смисъл е константата практика на ВАС- Решение № 12845 от
24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2018 г., II о. по сходен казус на
настоящия административен съд.
По изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена
като издадена при нарушение на предвидената в закона процедура и материално
незаконосъобразна.
При този изход на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК, Община Върбица, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски в размер на 1150.00 лева, от които 20.00лв. платената държавна такса, 430.00 лв. внесен депозит за вещо лице по СТЕ и 75.00лв. за СГЕ, 700 лв. платено в брой възнаграждение за един адвокат/договор на стр.36/, в който смисъл е направено надлежно искане и представен списък на разноски.
Водим от горното, Административен съд Шумен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №138 от
21.01.2020г. на Кмет на Община Върбица, издадена на основание чл.195 ал.6, във връзка с ал.3 от ЗУТ, с която е наредено на жалбоподателя Т.Б.И., в качеството ѝ на
собственик на имотите, находящи се в УПИ II-2, кв.31 по плана на стопанския
двор на с. Бяла река, град Върбица, обл.Шумен представляващи обект „Обор
краварник“ и „Пристроена битовка“ в срок до 30 дни да предприеме необходимите
действия по премахването им за своя сметка.
ОСЪЖДА Община Върбица да заплати на Т.Б.И. с ЕГН: ********** и Ф.М.И. *** направените по делото разноски в размер на 1150.00(хиляда сто и петдесет) лева.
На осн.чл.215 ал.7 от ЗУТ решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, посредством изпращане на преписи по реда
на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: