№ 100
гр. гр. Добрич, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело №
20243200900058 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „А.“АД, с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. Д., ***, представлявано от изп.
директор Г. Г. Ж., чрез пълномощник адв. И. С. – АК Добрич срещу „А.“ ООД,
с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. Ш., ***, с която е предявен
иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД за осъждане ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 135574.40 лв. /сто тридесет и пет хиляди
петстотин седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща
двойния размер на авансово заплатена цена от 67787.20 лева по договор за
покупко-продажба от 28.03.2019г. на общо 560 тона пшеница, от които
доставени 239.28 тона, развален поради частичното му неизпълнение от
продавача, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на предявения иск, са
предявени иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.318 и сл. ТЗ за
осъждане ответното дружество да предаде на ищеца 318.72 тона пшеница
реколта 2019г. с посочените в договор за покупко-продажба от 28.03.2019г.
показателни и иск с правено основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане
ответникът да заплати на ищеца сумата от 22927.72 лева, представляваща
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 67787.20
лева за периода от 08.04.2021г. до 08.04.2024г., ведно със законната лихва за
забава от датата на завеждане на иска до окончателното предаване на стоката.
В исковата молба се твърди, че през 2019г. започнали преговори между
„А.“ АД и „А.“ ООД за сключване на договор за продажба на пшеница,
реколта 2019г. Кореспонденцията между страните се водела по телефон и чрез
електронни пощи *** за ищеца и *** за ответника.
На 28.03.2019г. между страните бил сключен фючърсен договор за
покупко-продажба, с който ответното дружество се задължило да прехвърли
на ищеца собствеността върху 560 тона пшеница, реколта 2019г. на цена от 260
лева на тон. Съгласно чл.3 от договора, „А.“ АД следвало да заплати 90 % от
цената или 131040 лева авансово, до 15.04.2019г. Остатъкът от цената бил
дължим едновременно с доставката на стоката до 31.07.2019г. Съгласно чл.5,
ал.1 от договора, платената сума страните уговаряли като задатък и тя
следвало да бъде върната в двоен размер при пълно, частично или забавено
изпълнение на договора.
В изпълнение на договореното, на 29.03.2019г. ищецът превел по
банкова сметка на ответника 50000 лева и ответникът издал фактура за
платения аванс № ***/29.03.2019г., а на 10.04.2019г. били преведени още
80000 лева и издадена фактура № ***/10.04.2019г. В периода 22-25.07.2019г.
ответното дружество предало на ищеца общо 144, 220 т. пшеница, за което
били съставени пътно – прехвърлителни разписки. Стойността на доставената
стока в размер на 36977.20 лева била приспадната от платения аванст с
издаването на фактура от ответника № 120/30.07.2019г. През 2019г. до м.
август 2022г. не последвало друго изпълнение. През 2022г., след многократно
настояване от ищеца за уреждане отношенията между страните чрез
изпълнение, между 16 и 30.08.2022г. ответното дружество предало на ищеца
още 97.060 тона пшеница. По разчети на ищеца, стойността им от 25235.78
лева също била приспадната от платения аванс, въпреки, че ответното
дружество не издало окончателна фактура. Повече от година след това не
последвало никакво изпълнение.
На 22.03.2024г. ищецът изпратил покана до електронния адрес на
ответника, че желае да изпълни договора. Не последвала реакция от страна на
продавача, поради което на 25.03.2024г. ищецът го уведомил, че изпраща
2
камион за натоварване на стоката в базата на дружеството в с. В., обл. Ш.. На
26.03.2024г. наетия от ищеца транспорт бил на място в базата на ответника, но
не бил допуснат за товарене и не бил натоварен. Единственото писмо от
ответника било с искане за уточняване на разчетите, на което ищецът
отговорил. Не била заявена готовност за изпълнение или преговори. Това
поведение на ответника принудило ищецът да развали договора за покупко-
продажба и да поиска заплащане на двойния размер на неусвоения остатък от
авансово платената цена, за което ответника бил уведомен отново по
електронна поща. Ищецът поддържа, че уговорката за задатък освобождава
изправната страна от необходимостта да спазва реда по чл.87 ЗЗД и да дава
допълнителен срок за изпълнение, като с предявяване на претенцията за
присъждане стойността на дадения задатък в двоен размер ищецът е
упражнил потестативното си право на разваляне на договора. Дори да се
приемело необходимост от изрично волеизявление за разваляне на договора,
то такова било направено с предявяването на осъдителния иск. Освен това,
продавачът бил в забава с повече от четири години и осем месеца и тази забава
направила изпълнението на задължението му безполезно за купувача.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
разноски, прави искания по доказателствата.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, с който оспорва предявения иск като допустим, но частично
неоснователен.
Търговските взаимоотношения между страните възникнали по начина
описан в исковата молба, като изложеното в нея по отношение предаденото
количество пшеница било вярно и отговаряло на истината.
При подписване на всички документи и сключването на договора, както
и впоследствие с изп. директор на ищцовото дружество били постигани
договорки на принципа на „добрия тон“ и с взаимни отстъпки. Точно в този
смисъл останало нефактурирано количеството доставена на ищеца пшеница
през 2022г., тъй като между страните съществувала извъндоговорна уговорка.
Към датата на предаване на стоката цените били изключително динамични и
стоката следвало да бъде фактурирана по тогава действащите цени от по 600
лв./т., като паричния еквивалент на предадената през 2022г. пшеница бил
58236 лева. Окончателната договорка между страните била, че след
3
доставката на окончателно количество по допълнителната договора, за
разликата до пълния размер на авансово преведената сума, е следвало да се
фактурира всичко окончателно по осреднени цени на всички нефактурирани
количества. Действително ответното дружество не издължило количествата
пшеница според договора и с поред допълнителните договорки, с оглед
динамичния пазар на цените за пшеницата, но ответникът с поведението си не
дал повод за завеждане на настоящето производство и не възразявало срещу
задълженията си към ищцовото дружество. В случай, че ищецът потвърдял
допълнителната уговорка от 2022г. по отношение на цената на доставената
през тази година пшеница, то тогава дължимата разлика нямало да бъде
сочената в исковата молба, а доста по-малка. Изразява се готовност за
уреждане на търговските отношения между страните извънсъдебно или със
съдебна спогодба.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа исковата молба и
оспорва твърденията на ответника за уговорена различна цена на доставената
през 2022г. пшеница.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа
изложеното в исковата молба и допълнителната искова молба. Ответното
дружество не изпраща представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 28.03.2019г. в гр. Добрич между страните е сключен фючърсен
договор за покупко-продажба, с който „А.“ ООД се задължило да продаде на
„А.“ АД 560 тона пшеница зърно от реколта 2019г. срещу цена от 260 лева за
метричен тон. В договора е уговорено плащането да се извърши на две вноски
– 90% от стойността на стоката или 131040 лева в срок до 15.04.2019г. и
останалата част в срок до 31.07.2019г. Посочения в договора срок за доставка
на стоката е до 31.07.2019г. В чл.5 от договора е предвидено, че платената
сума от купувача като задатък (капаро) следва да се върне в двоен размер от
продавача, ако не изпълни частично или напълно или забавено задълженията
си по договора.
4
Към доказателствата по делото е приобщено надлежно заверено за
вярност копие от договора /л.14/
От представените с исковата молба извлечения от банковата сметка на
ищцовото дружество се установява, че то в изпълнение на договора е превело
по банкова сметка на ответника сума в размер на 50000 лева на 29.03.2019г. и
80 000 лева на 10.04.2019г.
За получените суми ответното дружество е съставило фактура №
***/29.03.2019г. на стойност 50 000 лева и фактура № ***/10.04.2019г. на
стойност 80 000 лева, като и в двете за основание на плащането е посочено
„аванс пшеница реколта 2019 съгласно договор“.
В периода от 22.07.2019г. до 25.07.2019г. ответното дружество е
доставило на ищеца 144.220 тона пшеница, за което са съставени двустранно
подписани пътно прехвърлителни разписки.
На 30.07.2019г. ответното дружество е съставило фактура № *** за
доставените 142.220 тона пшеница собствено производство реколта 2019г на
стойност 36977.20 лева, доставени на ответника, като сумата е приспадната от
получения аванс, за който е съставена фактура № ***/29.03.2019г.
На 30.08.2022г. страните са съставили и подписали приемо-
предавателен протокол за доставени в периода от 16.08.2022г. до 30.08.2022г.
97.060 мт пшеница реколта 2022г. по фактура № ***/29.03.2019г. и фактура №
***/10.04.2019г.
С исковата молба е представена разпечатка от водена между страните
кореспонденция по електронна поща.
С писмо от 22.03.2024г. ищцовото дружество е поканило ответника да
му достави 420.720 тона пшеница до зърнобазата на „А.“ АД, находяща се в с.
С., общ. Добричка, обл. Добрич в срок до 25.03.2024г.
На 26.03.2024г. ищцовото дружество е уведомило ответника, че разваля
сключения между страните договор за покупко-продажба от 28.03.2019г. и
отправя покана а връщане в двоен размер на авансово платената сума по
договора съразмерно на неизпълнената част от задължението или в размер на
158 374.04 лева.
Ответникът не оспорва представените с исковата молба писмени
доказателства, включително и твърденията, че не е изпълнил в цялост
5
задължението си по договора и не е доставил 97,060 тона пшеница от
договореното количество. Описаната по-горе фактическа обстановка изрично
е обявена за безспорна между страните с определение на съда от 20.09.2024г.
Твърденията в отговора на исковата молба са за постигнато съгласие между
страните за изменение на договора от 28.03.2019г. по отношение на цената на
доставените през 2022г. количества пшеница, а от там и по-малък размер на
дължимото и недоставено количество пшеница до стойността на получения
задатък. Тези твърдения на ответника останаха недоказани в настоящето
производство.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание
чл.93, ал.2 ЗЗД за връщане двойния размер на получен от ответника задатък
при сключване на фючърсен договор за покупко-продажба на пшеница от
28.03.2019г., съразмерно на неизпълната от продавача част от договора.
За да бъде уважен предявения иск по чл.93, ал.2 ЗЗД следва да са налице
кумулативно всички предпоставки посочени в цитираната разпоредба
съответстващи на предмета на делото, очертан от твърденията на страните –
сключването на договора за покупко-продажба на пшеница; предаването на
сума от купувача на продавача като задатък за обезпечаване изпълнението на
договора; частичното неизпълнение на задължението на продавача по
договора и развалянето на договора.
Сключването на процесния договор и предаването на задатък от страна
на ищеца в размер на общо 130 000 лева в периода от 29.03.2019г. до
10.04.2019г. се установява от писмени доказателства по делото и изрично е
обявено за част от безспорните факти и обстоятелства по делото.
Липсва спор и по отношение на неточното (непълното) изпълнение на
договора от страна на ответника – в периода от 22.05.2019г. до 25.07.2019г. са
доставени общо 142, 220 тона пшеница, нови доставки на още общо 97,060
тона пшеница са извършени в периода от 16.08.2022г. до 30.08.2022г., а
общото дължимо количество пшеница по договора е 560 тон. Стойността на
доставените 239, 280 тона пшеница съгласно цената на тон по договора е
62212.80 лева, като твърдението на ответника, че страните са договорили по-
висока цена за доставеното през 2022г. количество остана неподкрепено от
6
доказателствата по делото.
Едностранното разваляне на договора от страна на ищеца с изявление от
26.03.2024г. се установява от представените с исковата молба доказателства,
като с оглед изминалия период от време след сключване на договора,
предхождащата покана за изпълнение от 22.03.2024г. и даването на задатък от
купувача при сключване на договора следва да се приеме, че не е необходимо
да бъде предоставен допълнителен подходящ срок на ответника за изпълнение
на задължението му с падеж 31.07.2019г. преди да се пристъпи към разваляне
на договора.
По изложените съображения се установяват всички необходими
предпоставки за възникване на задължението на продавача по договора да
върне в двоен размер частта от получения задатък, която съответства на
неизпълнената част от договора. Получения от ответника задатък е в размер
на 130 000 лева, задължението за предаване на пшеница е изпълнено до
размер на 239.280 тона на стойност по уговорената в договора цена от
62 212.80 лева, поради което получената като задатък сума в размер на 67
787.20 лева (разликата между получения задатък и стойността на доставените
количества пшеница) подлежи на връщане от ответника в двоен размер –
135 574.40 лева. Исковата претенция се явява доказана по своите основание и
размер и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказано
сторени разноски. Направените от ищеца разноски в производството са в общ
размер на 15 148.60 лева, от които 3628.60 лева внесена държавна такса и
11 520 лева адвокатско възнаграждение, като разноски в посочения размер
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.
Ш., *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.“АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр. Д., *** сумата от 135574.40 лв. /сто тридесет и пет хиляди
петстотин седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/,
представляваща двойния размер на авансово заплатена цена от 67787.20 лева
по договор за покупко-продажба от 28.03.2019г. на общо 560 тона пшеница, от
7
които доставени 239.28 тона, развален поради частичното му неизпълнение от
продавача, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
завеждане на исковата молба – 27.03.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.
Ш., *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.“АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр. Д., *** сумата от 15 148.60 лв. /петнадесет хиляди сто
четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
8