О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 100
гр.Кюстендил, 24.02.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателна колегия, в откритото заседание
на дванадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
с участието на секретаря Р. С.
на прокурора Владимир Мицов
като разгледа докладваното от съдия Костадинова НЧД № 88/2020г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на
чл.64, ал.7-9 от НПК.
Адвокат А.И. от САК, защитник на
обвиняемия Г.К.Т., обвиняем по досъдебно производство ДП №109/020 г. по описа
на РП гр. Дупница, ДП № 76/2020 г. по описа
на МВР – Дупница обжалва
протоколно определение от 17.02.2020 г., постановено по НЧД № 163/2020 г. по описа на ДнРС. С
посоченото определение по отношение на Т. е взета мярка за неотклонение
"задържане под стража". Релевирани са възражения за
незаконосъобразност на постановеното определение и се моли то да се отмени и да
се вземе ново, с което да бъде освободен без налагане на МНО или да му се
определи по- лека МНО.
Адв. Е.Й. ***, защитник на обвиняемия Г.К.Т.,
обжалва също посоченото по- горе
протоколно определение, като твърди, че същото е незаконосъобразно и моли то да
се отмени и да се вземе по- лека МНО.
Представителят на КОП изразява
становище, че жалбите са неоснователни.
Обвиняемият Г.Т. и неговите
защитници пред въззивния съд искат определението на ДнРС да бъде отменено, като по отношение на
обвиняемия се вземе по- лека мярка за неотклонение.
КнОС, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира жалбата за
допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в
срока по чл.64, ал.6 НПК. Разгледана по същество, жалбите са основателни по
следните съображения:
От приложеното по
делото ДП 109/2020 г. по описа на РП
Дупница се установява, че срещу обвиняемия
Г.К.Т. е повдигнато
обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с
ал.1 във вр. с чл. 20, ал.3 от НК. Във
връзка с това обвинение първоинстанционният съд е взел първоначална мярка за
неотклонение "задържане под стража", приемайки че към настоящия момент е налице висока степен
на вероятност обвиняемият да е извършил деянието за което е обвинен, както
че от събраните в досъдебното
производство доказателства може да се
направи обосновано предположение, че Г.Т. има опасност да извърши друго
престъпление.
Окръжен съд счита,
че определението на районен съд е неправилно.
При първоначалното
вземане на мярката за отклонение се вземат предвид събраните по надлежния ред доказателства към
този момент. В случая съдът счита, че към настоящия ранен етап от разследването
са налице доказателства, макар и оскъдни, водещи до извод за съпричастност на
обвиняемия към деянието, за което му е повдигнато обвинение. Това се установява
от показанията на
свидетелите Б. Д., А. К., В. К., Г. В., А. В..
При съвкупния анализ на доказателствените материали, въззивният съд намира, че към настоящия момент не съществува реална опасност, в случай че спрямо Т. бъде взета по-лека мярка за неотклонение, същият да извърши престъпление. От приложената по делото справка за съдимост се установява, че обвиняемият е бил осъждан за извършено от него престъпление по чл. 148, ал.1, т.3 от НК през 1988 г., но същият е реабилитиран, поради което към настоящия момент се счита, че е неосъждан. С оглед необремененото съдебно минало на обвиняемия се установява, че същият не е личност склонна да не спазва установения правов ред.
От друга страна от представената по делото медицинска документация се установява, че обвиняемият е с увредено здравословно състояние, като от експертното решение се установява, че е с 73% неработоспособност с водеща диагноза „стар инфаркт на миокарда” и с редица други общи заболявания в т.ч. и мозъчен инсулт. От посоченото следва, че пребиваването в следствените арести не би се отразило добре на общото здравословно състояние на обвиняемия Т..
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че законосъобразна по вид се явява мярката за неотклонение- "гаранция в пари". С оглед разпоредбата на чл. 61, ал.2 НПК съдът е задължен при определяне на мярка за неотклонение гаранция да бъде отчетено имущественото състояние на обвиняемия. Също така следва да бъде отчетена и възможността на лицето да събере и внесе определената парична сума, както и тежестта на инкриминираното деяние, каквато възможност според този съдебен състав, с оглед данните по делото относно извършваната от обвиняемия търговска дейност определя в размер на 5 000 лева.. Настоящата инстанция намира, че паричната гаранция в посочения размер ще има мотивиращо въздействие върху обвиняемия Т. по отношение на последващото му процесуално поведение под страх от евентуално отнемане на гаранцията в полза на държавата и изменение на мярката му за неотклонение в по-тежка такава.
Мотивиран от изложеното съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.02.2020 година, постановено по НОХД № 163 по описа за 2020 година на Дупнишкия районен съд, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Г.К.Т., ЕГН **********- обвиняем по ДП вх. № 310/2020 г., ДП № 109/2020 по описа на ДнРП, ДП- 76/2020 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница, като вместо това постановява:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия Г.К.Т., ЕГН ********** мярка за неотклонение "Гаранция в пари" в размер на 5 000 ( пет хиляди) лева.
Преписи от настоящото определение да се връчат за сведение на РП- Дупница, на частния жалбоподател и неговите защитници, както и на Началника на Следствения арест към РСИН гр. Кюстендил, където е задържан обвиняемия Т..
Обвиняемият Т. следва да бъде освободен от мястото на задържане незабавно след внасяне на определената като гаранция парична сума, ако не се задържа на друго основание.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: