Р Е Ш Е Н И Е
№….........../29.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2958 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от С.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу З. „Д.Ж.и
з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 451,83 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер), представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение за причинени щети на собствения на ищцата лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***
в резултат от реализирано на 15.01.2020 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „Опел Виваро“
с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 28.02.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на
15.01.2020 г. около 14:07 ч. е настъпило пътнотранспортно произшествие при
следния механизъм: водачът на собствения на ищцата лек автомобил „Пежо 307“ с
рег. № ***, управлявайки същия, се движел по ул. „Брегалница“ в гр. Варна в
посока ул. „Битоля“ и спрял, наред със спрелите пред него автомобили, за да
пропуснат преминаващите пешеходци, когато бил блъснат отзад от движещия се зад
него лек автомобил „Опел Виваро“ с рег. № ***. Ищцата
излага, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие участниците в същото са
попълнили двустранен протокол за ПТП, в който е отразено, че виновен за
произшествието е водачът на лекия автомобил „Опел Виваро“.
Поддържа, че последният е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при З. „Д.Ж.и з.“ АД с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. Твърди, че
на 15.01.2020 г. ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно
събитие, във връзка с което е образувана застрахователна претенция, извършен е
оглед и заснемане на собствения й автомобил и е съставен опис на настъпилите
вреди, в който са обективирани следните увредени детайли на превозното
средство: ляв стоп, задна броня и лява лайсна в задна броня. Излага, че за
претърпените вреди е получила застрахователно обезщетение от 302,54 лв.,
размерът на което намира за недостатъчен, за да покрие щетите по автомобила.
Счита, че последните възлизат на стойност 1127,36 лв., респективно ответникът
дължи разликата между тази сума и изплатената такава от 302,54 лв., или сумата
от 824,82 лв.
По изложените съображения по същество формулира искане за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 20 лв. – частичен иск от сума в общ размер на
824,82 лв., представляваща неизплатена част от дължимото застрахователно
обезщетение. Претендира присъждането и на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Й.А., поддържа исковата молба и изменя предявения иск
чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 451,83 лв. Моли за уважаване на
исковата претенция до увеличения размер и за присъждането на разноски по
производството, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за допустимост и основателност на предявения частичен иск. Не оспорва, че е
налице валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и
собственика на лек автомобил „Опел Виваро“ с рег. № ***
с период на застрахователно покритие от 04.05.2019 г. до 04.05.2020 г., че на
15.01.2020 г. е реализирано процесното ПТП при описания в исковата молба негов
механизъм, че в резултат от същото са настъпили твърдените щети по собствения
на ищцата автомобил, както и че непосредствено след депозирането на
застрахователната претенция на увреденото лице е изплатено обезщетение от
302,54 лв. Твърди, че на 14.05.2020 г. в полза на ищцата е изплатена и сумата
от 385,15 лв. като допълнително застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди от същото ПТП, поради което счита за безспорна дължимостта на
търсената сума от 20 лв. и моли за прекратяване на производството.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, с която поддържа, че е изплатил в цялост дължимото на ищцата
застрахователно обезщетение. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от нея адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен
за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени следните
обстоятелства: 1.) че между собственика на лек автомобил „Опел Виваро“ с рег. № *** и ответното дружество З. „Д.Ж.и з.“ АД
е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
обективирана в застрахователна полица № BG/30/119001244683, валидна за периода
от 04.05.2019 г. до 04.05.2020 г.; 2.) че на 15.01.2020 г. в гр. Варна е
настъпило пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба механизъм,
по вина на водача на застрахования при ответника автомобил; 3.) че в резултат
от пътнотранспортното произшествие са нанесени щети по собствения на ищцата лек
автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, изразяващи се в увреждане на следните негови
части и детайли: ляв стоп, задна броня и лява лайсна в задна броня; 4.) че по
повод застрахователното събитие (ПТП) при ответното дружество е заведена застрахователна претенция, по
която е определено и изплатено в полза на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 302,54 лв., както и допълнително сумата от 385,15 лв. (съгласно
протоколно определение от 14.09.2020 г.), тоест общо 687,69 лв.
Посочените
обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени
доказателствени средства.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че общата стойност на щетите по автомобила, изчислена
по средни пазарни цени за нови части от алтернативен доставчик и средна пазарна
цена на труда в сервизи, които притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, и такива без сертификат, е в размер на 1139,52 лв., определена към
датата на събитието.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. Не е спорно по делото,
че такава е проведена, както и че увреденото лице (настоящ ищец) не е съгласно
с размера на определеното му и изплатено обезщетение. Налице са и останалите
(общи) процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск,
поради което исковата претенция е допустима.
Основателността на същата е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили
имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и вредите. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези
факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между
ответното дружество и собственика на лек автомобил „Опел Виваро“
с рег. № ***. Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната
отговорност на собственика и водачите на застрахования автомобил, причинили
имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното
превозно средство в периода на покрит риск – арг. от
чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
Безспорно е също, че в
периода на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно
произшествие при описания в исковата молба негов механизъм. От последния се
налага извод за доказано противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел
Виваро“ с рег. № ***, който не е спазил необходимата
дистанция с движещия се пред него лек автомобил „Пежо 307“ с рег.
№ *** и не е могъл да избегне удряне в него, когато той е спрял, с което е нарушил правилото на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Страните не спорят и
относно настъпилите щети на собствения на ищцата лек автомобил „Пежо 307“ с рег.
№ ***, описани в съставеното от застрахователя опис-заключение и
изразяващи се в увреждане на следните негови части и детайли: ляв стоп, задна
броня и лява лайсна в задна броня. Безспорно е още, че щетите са
резултат от застрахователното събитие, поради което съдът намира, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при
ответното дружество водач и
настъпилите имуществени вреди за ищцата.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно
вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване
за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за ответното дружество е възникнало задължение да
заплати на ищцата застрахователно обезщетение.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1
и ал. 2 КЗ обезщетението се равнява на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото
не следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение №
235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37
от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза (вариант 1.2.) се
установява, че щетите по собствения на ищцата лек автомобил възлизат в общ
размер на сумата от 1139,52 лв., включваща стойността на необходимия труд, материали
и нови резервни нови части от алтернативен доставчик. Посоченият размер съответства на средните
пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие и е съобразен
с изискването за покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта
във вида, който е имала към момента на увреждането. Затова и съдът счита, че съобразяването
с обсъждания вариант от експертното заключение и определянето на дължимата сума
според него гарантира обезщетяване на действително претърпените вреди в рамките
на застрахователното покритие.
От определеното застрахователно обезщетение в размер на 1139,52 лв. следва да бъде приспаднато
заплатеното такова в общ размер на 687,69 лв., при което неизплатената част от обезщетението възлиза в размер на претендираната
сума от 451,83 лв.
Следователно предявеният иск е доказан и по размер и следва да бъде изцяло
уважен, като бъде осъден ответникът да заплати на ищцата дължимия остатък,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 28.02.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 560
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса (л. 12), 150 лв. за
заплатен депозит за вещо лице (л. 27) и 360 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 10.09.2020 г. (л. 44), съдържащ
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Представени
са и доказателства, че процесуалният представител на ищцата адв.
Й.А. е регистриран по ДДС (л. 43).
Съдът намира
направеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за неоснователно,
тъй като нормативно установеният минимален размер на възнаграждението, до който
би могло да бъде редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. изм. и доп. ДВ. бр. 68 от 31 юли
2020 г., действаща към датата на сключване на договора), възлиза на 300 лв., която сума с
добавен ДДС се равнява на претендираната такава от 360 лв.
Предвид
крайния извод за основателност на предявения иск и уважаването му в пълен
размер, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Й.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 451,83 лв.
(четиристотин петдесет и един лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени щети на собствения
на ищцата лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № *** в резултат от реализирано на
15.01.2020 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на
лек автомобил „Опел Виваро“ с рег. № ***, застрахован
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 28.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ;
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Й.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 560 лв. (петстотин
и шестдесет лева), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: