№ 11
гр. Кюстендил, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20221500500713 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу
изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“,
чл.435 – чл.438 от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 12687/15.11.2022 г. по описа на ЧСИ
Джоргова, подадена от В. М. В. с ЕГН **********, с адрес в **************, в
качеството му на наследник на длъжника по изп.д. № 12/2009 г. по описа на ЧСИ
Джоргова - М.В. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител по
пълномощие адв. Ю.Д., с адрес за връчване ************* насочена против
Разпореждане от 04.11.2022 г. на ЧСИ Милена Джоргова, постановено по
изпълнително дело № 12/2019 г. по описа на съдебния изпълнител, с което е оставена
без уважение като неоснователна молбата на В. В. за прекратяване на делото по
отношение на него, поради направен отказ от наследство и връщане на постъпилата от
запор на банкова сметка сума.
Към жалбата са приложени доказателства.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от
другата страна по изпълнителното производство – взискателя.
По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени
мотиви по обжалваните действия. Счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че
жалбоподателят е конституиран надлежно като страна в изпълнителното производство,
т.к. е установено че длъжникът е починал, а В.В. е негов наследник, уведомен за
конституирането си по реда на чл. 47 от ГПК, като срокът на представеното съдебно
удостоверение, издадено по ч. гр.д. № 1872/2022 г., удостоверяващо вписан отказ от
наследство под № 110/04.10.2022 г., е изтекъл.
След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени
доказателства, съдът констатира следното:
1
От фактическа страна е установено, че с молба от 07.01.2019 г. взискателят е
представил изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1784/2018 г. на ДРС и е поискал
образуването на изпълнително дело против длъжника М. В..
От приложеното копие на изпълнително дело е видно, че същото е образувано
на 08.01.2019 г.
Установено е по делото, че длъжникът М. В. е починал на 15.09.2019 г., заради
което са изискани справки за наследници и родствени връзки. От представеното
удостоверение за наследници, издадено от Община Дупница – на л. 49, се установява,
че починалото лице е оставило наследници по закон, сред които и жалбоподателят.
На 29.11.2021 г. е изготвено съобщение до В. В., с което е уведомен, че е
конституиран в изпълнителното производство като длъжник, вместо починалия му
баща М. В.. В разписката към съобщението е налице отбелязване от връчителя, че
„Адресът е посетен на дати 10.11.21, 20.11.21 г. и на 29.11.21 г., не е намерен“.
Разпоредено е връчване по реда на чл. 47 от ГПК на адрес ************** (посочен
само в удостоверението за наследници и без изготвена надлежна справка за постоянен
е настоящ адрес на лицето), като в разписката към уведомлението е отразено, че то е
залепено на входната врата на 19.12.2021 г.
Извършени са действия по удовлетворяване на вземането, като са наложени и
запори на банкови сметки на длъжника.
С молба вх. № 11242/2022 г. длъжникът е уведомил съдебния изпълнител, че е
налице заявен отказ от наследството на М. В., за което е представил съдебно
удостоверение, издадено по ч. гр.д. № 1872/2022 г., удостоверяващо вписан отказ от
наследство под № 110/04.10.2022 г., а поради това е отправено искане производството
по отношение на В. В. да бъде прекратено.
С Разпореждане от 04.11.2022 г. е оставена без уважение като неоснователна
молбата на В. В. за прекратяване на делото по отношение на него, поради направен
отказ от наследство и връщане на постъпилата от запор на банкова сметка сума.
Към жалбата е приложен заверен препис от съдебно решение по гр.д.
№158/2017 г. на ДРС, видно от което бракът на М. и Н. В.и (родители на
жалбоподателя) е бил прекратен, а семейното жилище, находящо се в
**************, е било предоставено за ползване на Н. В.а.
При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от
правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния
изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 5 от ГПК, в
законоустановения двуседмичен срок, респ. процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във
въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК.
В случая се твърди, че са налице основания за прекратяването на
изпълнителното дело, поради заявен отказ от наследството, оставено на жалбоподателя
от неговия баща и длъжник в изпълнителното производство. Наведени са и доводи, че
новоконституираната страна живее в гр. **** на адрес **************, но връчване на
съобщение до него по реда на чл. 47 от ГПК не е извършено надлежно.
При поддържаните доводи следва да се посочи, че съгласно указанията на чл.
429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде
2
изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са
се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е
приел наследството съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за
наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия,
за да бъде надлежно вписано.
В конкретната хипотеза е безспорно, че правоприемството чрез наследяване е
настъпило след издаването на изпълнителния лист, като разпоредбата на чл. 429, ал. 2
ГПК предполага, че призованите да наследят са приели наследството направо и затова
позволява изпълнителният процес да се насочи върху личното имущество на
наследниците на длъжника по изпълнителния лист. Жалбоподателят директно е
конституиран като длъжник по изпълнителното дело в качеството му на наследник,
като ЧСИ не е имал информация дали е приел наследството на баща си. Вероятно
поради това в съобщението до новоконституираната страна е определил двуседмичен
срок от получаването му за приемане на наследството по опис или заявяване на отказ,
съгласно чл.429, ал.2, изр.2-ро от ГПК. Това съобщение е връчено според съдебния
изпълнител чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК на адреса на
конституираната като длъжник по делото страна, посочен в постъпилото
удостоверение за наследници. По делото обаче не се установява дали той е
постоянният му и настоящ такъв.
Не е установява изобщо да е спазена и поредността на връчването, посочена в
процесуалния закон. Законодателят урежда начините на връчване в чл.43 ГПК – лично,
чрез трето лице, чрез прилагане на съобщението към делото, чрез залепване на
уведомление или чрез публично обявление. Той дава приоритет на личното връчване
(чл.45 ГПК). Към който и да е от другите начини на връчване се пристъпва само ако
връчването не може да бъде извършено лично.
От данните по изпълнителното дело обаче не може да се установи, че
процедурата по чл. 45 от ГПК, а и последвалата по чл. 47 от ГПК, са извършени
надлежно.
Не съществува съмнение, че за да се извърши връчване чрез залепване на
уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК трябва да са налице двете кумулативни
предпоставки на закона – адресатът да не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и да не се намери друго лице от посочените в чл. 46 ал.2 от ГПК, което
е съгласно да получи съобщението . Тук в съобщението, както вече се посочи,
съдебният изпълнител е определил двуседмичен срок от получаването му за приемане
на наследството по опис или заявяване на отказ, съгласно чл.429, ал.2, изр.2-ро от ГПК.
В двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК няма данни новоконституираната страна да
се е явила да получи книжата. Според указанията на чл.47 ал. 1 от ГПК, за да се
приеме, че адресатът не е открит връчителят следва да е търсил страната най-малко в
продължение на един месец и не по-малко от три пъти, по различно време на
денонощието, включително и в неработни дни. Само в този случай може да се приеме ,
че лицето действително не живее на посочения по делото адрес и че връчителя е
положил необходимите усилия да открие страната. Видно е тук, че преди залепване на
уведомлението длъжникът е търсен на 10, 11 и 29.11.2021 г., които посещения са в
рамките на един месец, а не както изисква съдебната практика за времето между
първото и последното посещение да е минало повече от един месец. Освен това, не са
събрани официални данни и за неговия работодател, чрез който би могло да се
осъществи лично връчване, като не е установено и дали е налице възможност за
връчване по реда на чл. 46 от ГПК. Наред с това не се установява и съдебният
3
изпълнител да е направила служебно справки за адреса на новия длъжник.
При посочените обстоятелства не може да се приеме нито че връчването на
посоченото съобщение в хипотезата на чл. 47 от ГПК е редовно, нито че двуседмичния
срок, определен от съдебния изпълнител за приемане по опис или отказ от
наследството, е изтекъл. Дори обаче и да се приеме за надлежно връчено изпратеното
съобщение, незаявяването на отказ от наследство в предоставения от съдебния
изпълнител срок не води до отпадане на правото на наследника да се откаже от
наследството. Аргумент в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от ЗН, съгласно която ако наследникът в дадения му срок не отговори, губи правото да
приеме наследството, но не и да се откаже от наследството. Така следва да се приеме,
че след заявяването на отказ от наследство В. В. е загубил качеството си на наследник
на М. В. и то с обратна сила, поради което срещу него не могат да бъдат извършвани
действия по принудително изпълнение във връзка с удовлетворяване на кредитора на
починалия длъжник. Отказът в случая е бил извършен по реда на чл.52 във вр. с чл.49
ал.1 от ЗН и е породил предвиденото в чл.53 от ЗН, доколкото няма данни да е бил
прогласен за недействителен или да е бил унищожен по реда на посочената разпоредба.
При изложените мотиви този съдебен състав приема, че действията на ЧСИ М.
Джоргова, обективирани в Разпореждане от 04.11.2022 г., с което е оставена без
уважение като неоснователна молбата на В. В. за прекратяване на делото по отношение
на него, поради направен отказ от наследство и връщане на постъпилата от запор на
банкова сметка сума, са незаконосъобразни, а депозираната жалба – основателна.
Извън горното и за прецизност следва да се посочи, че дори и да възникне спор
по действителността или не на извършения отказ на наследника от наследството на
длъжника, той би бил предмет на отделно съдебно производство, но не и на
изпълнителното, респ. и на настоящото производство по реда на чл. 435 ГПК.
По разноските: В настоящето съдебно производство не се претендират
разноски, поради което и произнасяне в т.см. не се следва.
По обжалваемостта: Този съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горен
съд – спр. чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане от 04.11.2022 г. на ЧСИ Милена Джоргова,
постановено по изпълнително дело № 20197440400012 по описа на съдебния
изпълнител за 2019 г., с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на
В. М. В. с ЕГН **********, с адрес в **************, за прекратяване на делото по
отношение на него, поради направен отказ от наследство, оставено му от М.В., б.ж. на
с. *****, общ. ****, притежавал ЕГН **********, починал на 15.09.2019 г., и връщане
на постъпилата от запор на банковата му сметка сума.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. от чл. 437, ал. 4
ГПК.
Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Милена Джоргова по
изпълнително дело № 20197440400012.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5