№ 1020
гр. Варна, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100501275 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
И. Т. В., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу решение №891/13.03.2025г.,
постановено по гр.д. № 16091/2023 г. на ВРС, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на потребление: гр. София, бул. „Сливница“ №444, иск с
правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът в
качеството си на длъжник по изпълнително дело № 20238080400663 по описа
на ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808, с район на действие ОС-Варна, не
дължи на ответника следните суми, предмет на изпълнителен лист от
30.01.2013 г., издаден от Софийски градски съд Т.О. VI-18 с-в по т.д. №
180/2013 г.: • 19,48 лв., представляваща неплатена вноска по застраховка
„Автокаско“; • 586,43 лв., представляващ платен от лизингодателя пътен
данък; • 9260,95 лв., представляваща неустойка в размер на пет лизингови
вноски; • 7982,43 лв., представляващи неустойка за просрочие при неплащане
на лизингови вноски; • 720,00 лв., представляваща обезщетение за разноски за
изземване на автомобила; • 1730,00 лв., представляващи арбитражни разноски
и разходи за процесуална защита; • 50,00 лв., представляваща деловодни
разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно
поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че
последно давността е прекъсната на 25.02.2013г. с налагането на запор на
банкова сметка на ищеца, след което срещу него не са предприемани други
1
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Подавани са само
молби за налагане на запори, без да са заплатени такси и без да е посочена
конкретна банкова сметка, които не прекъсват давността. Излага се, че не
всички поискани изпълнителни действия прекъсват давността, а само тези,
които пряко засягат имуществото на длъжника, т.е. осъществява се някаква
принуда в изпълнителния процес и длъжникът е започнал да търпи някакви
ограничения в своята правна сфера, каквото в случая не е налице.
Неизвършването на тези действия се дължи на бездействието на ответника,
който невнасяки такси, разноски, непосочвайки банкова сметка, неоказвайки
необходимото съдействие, е осуетил и станал причина за настъпилото
забавяне и неизвършването на изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който се твърди неоснователност на жалбата по съображения, че според т. 10
от ТР от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ВКС искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Излага се, че в случая давността е
прекъсвана многократно с представените по делото молби от 16.04.2015г.,
05.10.2017г. и 05.03.2020г. В случая извършването на поисканите от
взискателя изпълнителни действия не е било предприето поради бездействие
на ЧСИ. В случай, че ЧСИ е констатирал някакви нередовности по подадените
молби, е следвало да приложи чл.129, вр. чл.426, ал.3 от ГПК и да даде
надлежни указания на взискателя за отстраняването им, но такива данни по
изпълнителното дело няма. При това положение течащата погасителна
давност следва да се счита прекъсната с искането за налагане на запор.
Взискателят няма задължение да посочва конкретните банкови сметки на
длъжника, тъй като ЧСИ разполага с тази информация след справка в
Регистъра на банковите сметки и сейфове и впоследствие определя
дължимите такси за налагане на запорите, които взискателят следва да
заплати. В този смисъл е т.3 от ТР от 04.07.2024г. по т.д. 2/2023г. на ВКС,
според която води до прекъсване на давността молба, в която е посочен
начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност
е поправена. Както е изяснено в т. 10 от ТР от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на
ВКС молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по
себе си давността, но съединена с искането за налагане на запори и възбрана
върху имуществени права, които съдебният изпълнител е намерил при това
проучване, тази молба е редовна и прекъсва давността. Поддържа се, че в нито
един момент не е изтекла погасителната давност за вземането, тъй като по
изпълнителното дело многократно са постъпвали молби от взискателя с
искане за извършването на същински изпълнителни действия от ЧСИ и е
прекъсвана давността по отношение на вземанията. Наред с това съгласно ТР
от 28.03.2023г. по т.д. 3/2020г. на ВКС, погасителната давност не тече докато
трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителните дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г.
на ВКС. С оглед даденото тълкуване до момента на постановяването му
давност за вземанията по изпълнителното дело не е текла. Така, дори да не
бяха извършвани никакви изпълнителни действия от момента на образуване
на изпълнителното дело до постановяване на тълкувателното решение,
петгодишната погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист е
започнала да тече най-рано на 26.06.2015г. На следващо място, дори да се
приеме, че в някакъв момент е настъпила перемпция, то подадените след нея
2
молби отново прекъсват давността, стига да съдържат в себе си искане за
извършване на същинско изпълнително действие. Както изрично се прие с ТР
от 04.07.2024г. по т.д. 2/2023г. на ВКС, когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не, но във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Изразява се несъгласие с изложеното в
жалбата, че само действията, засягащи пряко имуществото на длъжника,
прекъсват давността. В много случаи при насочване на изпълнението към
определено имущество на длъжника, то не го засяга пряко, било поради липса
на авоари в банковите му сметки, било поради неизвършване на опис
вследствие невъзможността да бъде открит длъжникът, но във всички тези
случаи се приема, че е налице прекъсване на давността, след като взискателят
е поискал извършването на същински изпълнителни действия. ТР 3 от
10.07.2017г. по т.д. 3/2015г. на ВКС приема, че изпращането на запорно
съобщение до банка в хипотезата, при която длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът
не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на
взискателя.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
ВРС е сезиран с иск по чл. 439 от ГПК от И. Т. В. за приемане установено
в отношенията с ответното дружество „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, че ищецът не
дължи сумите, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.01.2013 г.,
издаден от Софийски градски съд Т.О. VI-18 с-в по т.д. № 180/2013 г. и са
предмет на изпълнение по изп.дело № 20238080400663 по описа на ЧСИ
Захари Димитров с рег.№ 808, с район на действие ОС-Варна.
Искът е основан на твърдения, че правото на принудително изпълнение за
вземанията предмет на изпълнителния лист e погасенo по давност. Поддържа
се, че призовката за доброволно изпълнение е връчена на ищеца на
08.12.2023г. За периода от повече от 10 години, считано от издаването на
изпълнителния лист на 30.01.2013г., кредиторът не е предприемал никакви
мерки или правни действия, които биха довели до прекъсване на давността.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в
който оспорва предявените искове. Твърди се, че въз основа на процесния
изпълнителен лист „МОТО-ПФОЕ" ЕООД е образувало изпълнително
производство пред ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 КЧСИ още на 14.02.2013 г. под №
203/2013 г. По гореобразуваното изпълнително дело многократно са
постъпвали молби от кредитора, с които е искано извършването на същински
изпълнителни действия от съдебния изпълнител и е прекъсвана давността по
отношение на вземанията, съобразно възприетото в т. 10 от Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК разрешение: -
Молба от 16.04.2015 г. - за налагане на запор върху банковата сметка на
длъжника в „Първа инвестиционнна банка" АД; - Молба от 05.10.2017 г. - за
справка в РБСС и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; -
Молба от 05.03.2020 г. - за налагане на запор върху банковата сметка на
3
длъжника в „Уникредит Булбанк" АД. Наред с горното излага, че с
Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т д. № 3/2020 г., по описа ВКС,
ОСГТК Върховния касационен съд е приел, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед даденото тълкуване
до момента на постановяване на решението по т. д. № 2/2013 г., по описа на
ВКС, ОСГТК - 26.06.2015 г. давност за вземанията по изпълнителното дело не
е текла. Дори и да не бяха извършвани никакви изпълнителни действия от
момента на образуване на изпълнителното дело до постановяване на
тълкувателното решение, петгодишната погасителна давност за вземанията по
изпълнителния лист е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. На следващо
място излага, че ВКС приема, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се
прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за
принудително изпълнение и то независимо от по-нататъшната съдба на тези
действия. В този смисъл давността за погасяване на вземанията е прекъсвана
многократно и към датата на завеждане на исковете давността за нито едно от
вземанията не е изтекла. Излага, че дори да е настъпила перемпция по делото
в някой момент, то това не е основание да се приеме, че давността не е
прекъсвана. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно
изпълнително производство, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело или не.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се предоставя право на
защита на длъжника в изпълнителния процес да оспори вземането и оттам
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението, когато то се
основава на новонастъпили факти.
По отношение на фактите по делото не е налице спор между страните –
правото на взискателя е било удостоверено като изпълняем и безспорен дълг,
съгласно издадения по т. д. № 180/2013 г. по описа на СГС въз основа на
арбитражно решение Изпълнителен лист от 30.01.2013 г., въз основа на който
на 14.02.2013г. е образувано изп.д. № 203/2013 г. на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840
КЧСИ, а след прекратяването му изп.д. 20238080400663 по описа на ЧСИ
4
Захари Димитров с рег.№ 808, с район на действие ОС-Варна. По първото
изпълнително дело е наложен запор на банкова сметка на 25.02.2013г. С молби
до ЧСИ от 16.04.2015г., 05.10.2017г. и 05.03.2020г. взискателят е отправял
искания за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника съответно в
„Първа инвестиционна банка“АД, в установени след справка банки и в
„Уникредит Булбанк“АД, без по делото да са събрани данни за ефективно
наложени запори. Не се спори също, че второто изпълнително дело е
образувано по молба от 16410/19.09.2023г., в която е обективирано искане за
налагане на запор на трудово възнаграждение и банкови сметки и на възбрана,
като въз основа на запорни съобщения от 11.12.2023г., са наложени запори
върху вземания на длъжника от „Пейнитикс“ АД, „Първа инвестиционна
банка“ АД, „ОББ“ АД, и „Айкрат“ АД. По искане от 20.03.2024г. от ЧСИ до
Служба по вписвания по партидата на длъжника е вписана възбрана върху
притежаван от него недвижим имот.
Оплакванията на въззивника се отнасят до правното действие на
подаваните от взискателя молби за налагане на обезпечителни мерки и
извеждат като основен въпрос значението по отношение на прекъсването на
давността на исканията за извършване на изпълнителни действия, когато не са
довели до реално засягане на имуществото на длъжника.
По спорния въпрос, повдигнат във въззивната жалба, е поставено ТР №
3/2017 г., по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което в т. 5 е прието, че
изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по
налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл.
508 от ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката, като от значение
за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на
съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление
правни последици. Изведена е принципната позиция, че в тази хипотеза е
налице изпълнително действие, за което длъжникът не носи отговорност за
разноски. Следователно, като изпълнително действие изпращането на запорно
съобщение, без запор ефективно да бъде наложен при липсата на банкова
сметка, също е от естество да прекъсне давността. В този смисъл
представените удостоверения за липса на наложени запори не установяват
релевантни за спора факти.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя
за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, също
прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в" от ЗЗД, защото съдебният
изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от
19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от
12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от
4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
Според задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2
от 04.07.2024 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2023 г., ОСГТ, за давността
и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора –
взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително
действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва,
ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.
Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на
5
кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен
способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. В мотивите на
решението е изложено още, че до прекъсване на давността води редовна
молба, в която е посочен начинът на изпълнение и която съдържа искане за
налагане на запор и възбрани. Необходимо е молбата на кредитора за
изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.
18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и
изиска изправянето на недостатъците. Съдебният изпълнител дължи указания
по изправността и на постъпилата по вече перемираното дело молба, така че
тя да стане процесуално годна да постави началото на ново изпълнително
дело. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен изпълнителен
способ, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.
426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на
нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. Дължимото
авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа – чл. 73, ал. 3,
чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако
невнасянето им е довело до връщане на молбата.
В разглеждания случай по делото липсват своевременно наведени до края
на съдебното дирене в първата инстанция твърдения и представени
доказателства взискателят да не е изпълнил дадени от ЧСИ указания за
нередовности по молбите от 16.04.2015г., 05.10.2017г. и 05.03.2020г.
Нередовността на сезиращата молба, изразяваща се в липса на индивидуализация
на имотите, сметките и вещите, във връзка с които са направени исканията за
отделните изпълнителни действия, е била санирана посредством искането до ЧСИ
за извършването на съответните справки. В случай, че е считал молбата за
нередовна, тоест, че взискателят следва на основата на получените справки да
заяви отново и да конкретизира исканите изпълнителни действия или да внесе
авансово дължимите държавни такси за последните, ЧСИ е следвало да приложи
нормата на чл.129 ГПК по арг. от чл. 426, ал. 3 ГПК, да даде нарочни указания и
срок за отстраняването им и тогава да предприеме съответните действия с оглед
поведението му. По делото липсват данни съдебният изпълнител да е констатирал
нередовност на сезиращата го молба, да е давал нарочни указания и срок за
отстраняването им. Липсват данни и за наличието на други причини, зависещи
пряко от волята на взискателя, които да са довели до неговото неоправдано
бездействие. Не се твърди и установява и молбите да са били върнати от ЧСИ
поради неизпълнение на дадени указания, поради което следва да се приеме,
че същите са редовни и годни да прекъснат давността. Според цитираната
задължителна практика авансовото заплащане на дължими такси е
ирелевантно, ако молбата не е била върната от ЧСИ. Липсва изискване и за
посочване в молбата за налагане на запор на номера на конкретна банкова
сметка. Издирването на имуществото на длъжника е в компетенциите на ЧСИ,
а задължение на взискателя е само да поддържа висящността на
производството. В този смисъл евентуалното бездействие на ЧСИ по
отстраняване нередовностите на молбата не препятства настъпването на
нейния прекъсващ давността ефект. Наведените за първи път във въззивната
жалба твърдения за неоказано от взискателя съдействие освен преклудирани,
се явяват и недоказани, поради липсата на своевременно направени
доказателствени искания.
6
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство в контекста на института на погасителната давност, са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г., ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, ТР №3/28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС
и ТР № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023 г. Съгласно даденото с ППВС №
3/80 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече, а
считано от евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност. С
приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г. е дадено съвсем различно
разрешение, според което по време на изпълнителния процес давността не
спира и се прекъсва от всяко изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е
обявено за загубило сила. С разясненията в мотивите към т.3 на ТР №
2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023 г. и в ТР №3/28.03.2023г. по тълк. д. №
3/2020 г. ОСГТК на ВКС се прие, че за изпълнителни дела, образувани до
26.06.2015 г. за принудително събиране на вземания, погасителна давност не е
текла и започва да тече от 26.06.2015 г., но само когато към тази дата
изпълнителното дело е висящо. Когато изпълнителното дело е прекратено
преди това, преустановява се ефектът на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, приет с
нормативното тълкуване с ППВС №3/1980 г. В такъв случай новата
давност по чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече от момента на прекратяването.
Налага се изводът, че определянето на приложимия тълкувателен акт е
обусловено от фактическата преценка дали изпълнителното производство е
висящо към 26.06.2015г.
В конкретика в случая по делото е безспорно, че по изп.д.
20238080400663 по описа на ЧСИ Захари Димитров след наложения на
25.02.2013г. запор не са извършвани изпълнителни действия до 16.04.2015г.,
когато с молба на взискателя е поискано налагане на обезпечителни мерки.
Следователно по това изпълнително дело същински изпълнителни действия
срещу ищеца не са извършвани в рамките на срока по чл.433 от ГПК, поради
което с изтичането му на 25.02.2015г. същото се е прекратило по право, т.е.
преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно постановките на т.3 от ТР № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023
г. нова петгодишна давност е започнала да тече считано от датата на
перемпцията – 25.02.2015г. Същата е прекъсната с подадената от взискателя
молба от 05.10.2017г. с искане за налагане на запор на банкови сметки и е
започнала да тече нова петгодишна давност. При подаването на молбата на
взискателя от 05.03.2020г., давността, започнала да тече от 05.10.2017г г. не е
изтекла, а като прекъсната новата петгодишна погасителна давност би изтекла
на 05.03.2025 г.
Налага се изводът, че към момента на подаване на исковата молба –
13.12.2023г., задължението на ищеца не е погасено по давност. Установеният
по делото факт обуславя неоснователността на предявения отрицателен
установителен иск, който следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат в полза на въззиваемия поради липсата на
представени доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция.
С оглед изложените съображения, настоящият състав
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №891/13.03.2025г., постановено по гр.д. №
16091/2023 г. на ВРС.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8