№ 25719
гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110164093 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 169085/15.05.2025 г. от „.." ЕООД, чрез
юрк. .., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение №
8225 от 08.05.2025 г. в частта за разноските, с искане да му бъдат присъдени
разноските по делото. Излага съображения, че цитираната от съда практика на
СЕС касае единствено случаите, при които потребителя е ищец, но не и
случаите, при които искът е предявен от търговеца.
Ответната страна по молбата С. Н. И., чрез адв. П. взема становище за
неоснователност на молбата, тъй като намира, че разноските по делото са
правилно присъдени.
Съдът намира, че молбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
както и при наличен списък по реда на чл. 80 от ГПК за разноски, т.е. молбата
е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна,
по следните съображения.
С решение № 8225 от 08.05.2025 г., съдът е осъдил С. Н. И. да заплати на
„.." ЕООД сума в размер на 500 лв., представляващи главница по Договор за
паричен заем № 420528, сключен с „.." ЕООД на 16.01.2023г. По отношение на
разноските съдът е намерил, че независимо от изхода на делото на ищеца не
следва да бъдат присъждани разноски.
Съдът намира, че и в хода на настоящото производство горепосочения
извод остава непроменен. Това е така, защото в случая съдът намира, че е
налице изключение от общия принцип на чл. 78, ал. 1 ГПК, според който
разноските в производството, сторени от ищеца, следва да му се присъдят
съобразно уважената част от иска. Това изключение произтича от практиката
на съда на Европейския съюз, която съгласно чл. 633 ГПК е задължителна за
всички съдилища в Република България, както и от практиката на Върховния
касационен съд. По-специално в Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела
C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз се приема, че в хипотезата
на производство, инициирано от потребител за прогласяване на нищожност на
1
неравноправна клауза в договор и връщане на недължимо платените въз
основа на нея суми, когато искът за възстановяване на сумите е частично
отхвърлен, разноските не следва да се разпределят пропорционално между
страните, доколкото установителният иск за нищожност на клаузата е
основателен. Обвързването на разпределението на съдебните разноски в
производството само с върнатите суми има възпиращ ефект върху
потребителя да упражни правото си на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което
такава национална уредба противоречи на принципа на ефективност на
Правото на ЕС и на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Затова в такива случаи съдът следва да тълкува чл.
78 ГПК конформно с изискванията на Правото на ЕС и да не възлага разноски
в тежест на потребителя. Този подход е потвърден и в практиката на ВКС в
Определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., I т. о.,
ТК, Решение № 2/17.03.2021 г. по т. д. № 2364/2019 г. на ВКС, II т. о. и др.).
Съдът счита, че посочената задължителна съдебна практика намира
приложение в настоящия случай, защото е налице сходна хипотеза, като
единствено претенциите на страните са разгледани в две отделни
производства. Установителният иск на потребителя за прогласяване на
нищожност на неустойката и осъдителният иск на кредитодателя за заплащане
на главница първоначално са предявени в едно производство и се отнасят до
един и същ договор за кредит. Те са разделени тъй като не са били налице
предпоставките на чл. 211 ГПК за съвместно разглеждане и поради
невъзможността за извършване на прихващане на вземания с главен
отрицателен установителен иск. Разглеждани заедно обаче, двете
производства имат за резултат установяване на недължимост на неустойки по
кредит, начислени на основание неравноправна клауза, които са вече
заплатени от потребителя, и осъждането му да заплати остатъка от главницата
по същия кредит. На практика претенцията на ответницата за недължимост на
оскъпяване по кредита е частично неоснователна, тъй като тя продължава да е
задължена за главница в размер на 500 лв., а е платила недължимо неустойка в
размер на 737 лв. Тук намира приложение горецитираната практика, според
която обвързването на разпределението на разноските в производството само
със сумите, дължими от страните, когато искът за прогласяване на нищожност
на неравноправна клауза е бил уважен, противоречи на принципа на
ефективност на ПЕС и на Директива 93/13. Поради това в случая ответницата
не следва да бъде осъдена да понесе разноски.
Предвид изложеното, съдът намира молбата за изменение на решението
в частта за разноските основателна, поради което следва да се уважи.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 169085/15.05.2025 г. от „.."
ЕООД, чрез юрк. .., с която се иска съдът да измени постановеното по делото
решение № 8225 от 08.05.2025 г. в частта за разноските, с искане да му бъдат
присъдени разноските по делото.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3